НАДПИС НА КАН ОМУРТАГ ВЪРХУ ТЪРНОВСКАТА КОЛОНА

 

       

 

Фиг. 1

Надпис на кан Омуртаг.

Колона от тъмен сиенит. Църква „Св. 40 мъченици”, В. Търново.

 

 

 

Фиг. 2

Църквата „Св. 40 мъченици”, В. Търново.

 

 

        За търновската колона с надпис от кан Омуртаг се знае много. За да улесня читателя, ще си позволя да изложа в самото начало няколко от вариантите на превода  на този надпис, който е на гръцки език и има следното съдържание и смисъл:

 

         1. Надпис на гръцки език:

 

         Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας* εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β" κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β". το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ".

 

         * Τουμβας - могила

 

            2. Ф. Успенски (1845 – 1928 год.):

 

         „Хан Ивиги Омортаг, оставаясь в старом дворце своем, построил великолепннй дворец на Дунае и среди зтих двух дворцовпамфим. Сделав измерение [пространства], в самой середине насипал холм, а от самой середины этого холма и до старого аула моего две мириады* сажен [т. е. 20 000 оргий или 40 верст] и к Дунаю две мириады сажен; а эта самая тумва [насыпь] и есть памфим. Измерив землю, сделал зту надпись. Человек существо смертное, хотя бы он и хорошо жил, а другой раждается [на место его], и тот, кто родится самым последним, размишляя о сем, да вспомнит сделавшего сие. Имя же княза ест Омортаг Хан Ивиги. Бог да пошлет ему столетнюю жизнь!” 

         * Мириа́да (др. гр. μύριας) — число 10 000.  

        

        3. К. Иречек (1854 - 1918 год.):

 

         В Търново, в старата лавра „Св. 40 мъченици”, превърната сега вджамия, X. Даскалов  открил в 1853 год. един твърде интересен надпис. На лявата страна от входа в джамията стои стълб от червен мрамор, който носи на себе си следи от дълбока старина: изглежда, че той дълго време е лежал във вода. На стълба може да се прочете надпис, дълъг три аршина, с неправилни редове и букви. Той е написан на лош гръцки език и гласи според доста свободния превод следното:

        

         „Гиом Омуртаг, оставайки в стария дом, построи (втори) прекрасен дом при Дунав и по средата на двата (трети) дом най-величествен. След измерването аз построих в средата гробница (третия дом?). От средата на тази гробница до стария ми дом са двемирияди лакти и надлъж по Дунав са две мирияди. Гробницата е най-величествена. Измерете земята. Тия букви бяха начертани от тщеславен човек; той умира, друг се ражда и ще бъде последен. Като гледате на това, припомняйте си оногова, който направи това. А името на княза гласи Омуртаг кан. Нека бог му прости греховете! Прощавайте!”

         * Лакът – древна мярка. Най-напред дължината на лакътя, се е мерила от лакътя на ръката до края на средния й пръст. Еврейският лакът, според някои, е бил двадесет и един пръсти дълъг, а според други осемнадесет. Учителите на Талмуда отбелязват, че еврейския лакът е бил с една четвърт по-голям от римския.

 

 

        4. В. Златарски (1866 – 1935 год.):

        

         „Великият хан Омортаг, като остая в стария си дом, съгради преславен дом при Дунав. И като измерих [разстоянието] отгоре [т. е. по лицето на земята] между двата всеславни дома, направих в средата гробница. И от самата среда на гробницата до моя старовремски дворец [аул] има 20 хиляди оргии и към Дунава има 20 хиляди оргии. А самият гроб [склеп] е всеславен. И като измериха земята, поставиха тоя надпис. Човек, ако и да живее добре, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди най-сетне, разглеждайки тоя [надпис], си спомня за оногова, който го [гроб, склеп] построи. А името на княза, е Омортаг, велики хан. Нека бог го удостои да преживее сто години.” 

 

        5. В. Бешевлиев (1900 – 1992 год.):

         „Канасюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери (разстоянието), направи на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кана сюбиги. Нека Бог да го удостои да проживее сто години”.

        

         6. Станчо Ваклинов:

 

         „Кана шюбиги Омуртаг, оставайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и като измерих между двата преславни дома, издигнах на средата могила. От средата на тази могила до стария ми дворец са 20 000 оргии и до Дунав са 20 000 оргии. А тази могила е всеславна. И като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека оня, който се е родил последен, гледайки това, си спомни този, който го е направил. А името на владетеля е Омуртаг кана шюбиги. Бог да го удостои да живее 100 години”.

        

* Формиране на старобългарската култура VI-XI век, стр. 127.

           

 

         7. Неизвестен преводач* (от интернет):

         "+ Вождът на асирийците Омуртаг, като остаях в стария си дом, съградих преславен дом при Дунав. И между тези два дома като измерих дължината на дъгата, построих в средата мавзолей. И от самата среда на тумбата на реката до старовремския ми дворец има 20 хиляди оргии и към Дунав има 20 хиляди оргии. Тумбата на реката сама по себе си е свещена. И като измерих земята, поставих този надпис. Човек, ако и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди най-сетне, разглеждайки това, си спомни за оногова, който го направи. Името на вожда е Омортаг кан на асирийците. Нека бог го удостои да преживее сто години."

          * Колегата  shegorvechem твърди, че зад „неизвестния” за мен автор-преводач стои  Димитър ХАЙДУТОВ. През 2008 г. ИКК Славика-РМ, София e издал неговата книга със заглавиеГосподарят на земята,  ISBN 978-954-8439--57-2, а цитат бил от стр. 171. Приемам с благодарност и пълно доверие тази помощ.
               
                  Препубликувам тази статия, тъй като същата е необходима основа за следващите такива. 

Уважаеми колеги,
Обръщам се към вас с предложение и молба да се включите по тази тема с каквото можете. Вековете се изнизват един след друг, а могилата на Омуртаг все така стои някъде край нас и чака да бъде намерена. Нима българският народ, българската наука и българското държава нямат сили да я намерят и да пренапишат историята на Долнодунавска България за първите 100 - 120 години?
По понятни причини аз не мога да ръководя такава дискусия, но обещавам да осигуря свободно и толерантно обсъждане на темата.
Очаквом с голяма надежда вашите компетентни мнения.
Девненец
цитирай

Ако започнем отдолу нагоре и отзад напред, първо да кажа със сигурност,че Амуртаг(Омуртаг)не е асириец.Асирийците са афразийци и след голямото наводнение в Месопотамия, известно от Библията като "Всемирен потоп" почват да надделяват по численност и по мощ над древнобулгарските династии а по-късно и основната маса оцелели булгари се изселва на север.Така че сред асирийците отдавна българи няма.
Лично на мене най ми допада превода №6 на Станчо Ваклинов. Но къде е този "Стар преславен дом"? Ами ако е точно там където е сега колоната? В Търново. Амуртаг е пряк наследник на Атил Аспарух, през Крум и Азан Тукта. А Аспарух преди смъртта си е поискал да го преместят от Плиска в Търново където умрял. Той основал там светилище наречено Торнаба(Светилище на жеравите) откъдето и по-късно града получил името си. А за пръв път по-солидно бил застроен и укрепен от Кан Крум. Това е предположение за едно от местата на "стария дом". Но пък специално а и не само, това може да е и Преславския край. Нали през 12 век наричали този край - Петровата земя.На името на най-големия брат от Асеневците. Ами сигурно ,ако се намери могилата, ще се разбере със точност.