ЦАРСТВО КУЧКАРИЯ

 

(Иносказание от първата четвърт на XXI век)

 

Местонахождение: Европа.

Площ: 111 000 кв. километра.

Кучета: 300 000.

Човеци: 7 500 000.

 

Държавен строй: кучешка тирания.

Изчезващ вид: човешки.

 

Държавен герб: глутница от 100 кучета

играещи футболен мач със захапани детски главички.

Флаг на царството: Знамето на ЕС с нарисуван

върху него огромен пес с рунтава глава,

голяма уста и кърваво-червени зъби.

 

Върхов човешки успех: Управление и погребване на атома.

Челно постижение: Човекопрехрана от кофите за боклук.

 

Гаранти на кучетата: Европа и нейни послушни, лигави,

продажно-подкупни държавни, парламентарни, общински

и обществени безмозъчни, избрани некадърни песове

и човеко-паленца чрез купени

 човешки гласове.

 

Човеците: кръвно, до смърт мразещи се

 и изпокарани помежду си,

но примирени пред черната си орис

жалки потомци на героични, смели

и умни българи, траки, славяни

и много… много…

цигани…

 

През последните 30 години човеците

Намалели успешно с 1 500 000,

а кучетата станали 300 000!

 

През този период по свирнята

на чужди гайди,

водени от крайно кьопави и подкупни управници

и завладени от собствената си глупост и овчедушно

примирение, човеците унищожили със завиден

замах държавността, икономиката

и живота си.

Нещо повече – превърнали родината си

в рай за алчните местни

и чужди песове.

 

През последните 22 години,

като взели превес над човеците в това царство,

от техни слуги песовете им станали господари и ежедневно

и денонощно ядели месото им и им пиели кръвта.

Запомнете: кучетата пишели законите на беззаконното

царство, ядели се и се гаврели помежду си;  

грабели и всеки ден пиели човешка кръв,

с кеф ръфали човешко и детско месо

и нагло пикаели върху бившата

човешка държавност

и собственост.

 

Царство Кучкария

веело високо знамето

 на европейското първенство по беднотия,

простотия и кучешката тения,

която разяждала не само човеците,

но и устоите на самото царство.

 

През минали времена човеците

от днешното Царство Кучкария едва издържали

и не се затрили от закриляното от Европа

петвековно турско „гостуване”, но през XXI век

от свещеното им кучешко робство,

вече нямало никакви изгледи да ги освободи

нито дядо им Иван, нито чичо им Сам,

нито бившият им господар Осман.

А сами да се направят  свободни,

човеците били неспособни.

 

Европа защитавала двучетирикраките кучета,

а на човеците-деца, средновъзрастни и пенсионери

желаела, чертаела и постигала или изгнанически,

или просешки живот,

но най-паче – ранна смърт…

 Гарантирана смърт!...

 

За кучетата се грижели, политици, президенти, министри,

кметове, доктори, общественици, телевизии,

състрадателни журналисти и журналистки…

За тези свещени животни се леели европейски пари,

строели им се кучешки почивни домове, топли и светли приюти,

публични и родилни домове, фитнеси, прекрасни дискотеки,

барове, ресторанти със сервитьори, с безплатна

и по европейски екологична

кучешка храна…

 

Човеците били щастливи, че имали  

достъп до мухлясали, развалени и скъпи илачи

и че ровели „свободно” в „демократичните” кофи за боклук,

 за да изхранват децата си с „гарантирани” от кучешката

тирания  „висококачествени” отпадъчни продукти.

 

Телевизиите облъчвали денонощно народа

на царството с надпреварващ се бяс

и го разболявали по-жестоко

и по-страшно дори от Чернобил.

 

Поне една трета от човеците били отчаяни, гладни,

безработни, болни, без лекарства, без медицина,

без топлина и без държава.

С две думи – те били почти

като затворниците

в Белене.

 

… Така било…

В Царство Кучкария човеците на XXI век

напускали страната, мрели като мухи и се топели 

като животински вид. Те нямало да могат да посрещат

щастливите европейци, които един ден щели да пътуват

по новите им магистрали и да се радват

на прекрасните двучетирикраки песове,

които щели да ги прегръщат

с кървавите си лапи и с ненаситните си уста  

щели гордо да им разказват изядената,

олигавена и опикана от самите тях

история на един

от най-старите

европейски

народи…

 

 

         … Било е през първата четвърт на XXI век… Било е едно трагично време. Историята не помнела чак такова перфидно обезкървяване, изселване и унищожаване на този славен народ, чието смирение стигнало чак  до там не само да се кланя, но и да храни с кръвта и плътта на децата си ненаситните песове... След сто години техни Превъзходителства „Демократичните” посланици на „Демократична” Европа, щели да  пишат открито и „демократично” в своите грами:

 

         „Едно време тук, на Балканите, имало едно Царство-господарство Кучкария… В него живеел един стар и някога достоен, европейски народ… Името му е вече забравено… А бе… не си ли спомняте… оня народ… дето под европейския поглед и под европейско демократично ръководство, го изяли отгледаните от нас местни и чужди  бесове и песове”…

 

 

4. 04. 2012 год., гр. Варна, инж. Драгия Драгиев

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ: Гордостта на Царство Кучкария – Кучета и Човекохранилки от XXI век:

 

 

 

 

 

 

888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

 

 

КЛОШАРЯТ И КУЧЕТО ЗЪБ

 

От сутрин до вечер, и зиме и лете,
той рови в боклука да търси живот
и капнал прибира се в своето гето
- ненужен сандък в изоставен имот.
Очаква го куче,
бездомно и куцо,
което го близва по мокрия крак
и двамата хапват храна от боклуци,
и лягат си сити, завива ги мрак.
Заспиват,
забравени даже от Бога,
студът ги пробожда със свойта кама,
дори и в съня си
горките не могат да бъдат спокойни,
че са у дома.
Две мутри пияни подпалват сандъка,
пребиват Клошаря и кучето Зъб
и клетите в рани,
сломени от мъка,
се сгушват на завет под близкия дъб.
Преваля нощта и домът им догаря.
Зората се сипва, изгрява денят.
Сълзите в очите на Зъб и Клошаря
в лъчите на слънцето с укор блестят.

 

 

Автор: Методи Овчаров, багерист.

http://metoovch.blog.bg/profile.php

 

 

След тежки операции и много мъки на 8. 04. 2012 год. почина изгризаният от глутница софийски кучета бележит български професор Ботьо Тачков. Поклон пред светлата му памет!
Смъртта на проф. Б. Тачков е връх на разрушената българска държавност. Тя е венец на насажданите европейски закони в нашата бедна държава, в която една трета от хората умират от безпаричие, глад, невъзможност за лечение, безработица и т. н.
Смъртта на Б. Тачков не бива да се свързва в никакъв случай с "успешната" дейност на миналия или настоящия кмет на омразната вече на българския народ столица София. Смъртта на професора е "дело" на тройната коалиция и е в резултат на гьола в Белене, Цанков камък и т. н.
Правителството на Република България заделя нови средства и набелязва мерки за още по-европейски грижи за кучетата, които придават европейски вид на столицата и лъскат имиджа на Родината ни пред белия свят. Ангажирани са най-добрите кучешки, болгарски и европейски психолози, които ще работят с глутниците и ще ги обучават да разпознават хората, за да не се допусне изяждане на някой президент, министър, депутат, кмет или някой друг "велик" наследник на Кан Крум страшни!
Братя Българи!
Пазете кучетата! Те са идеала на българската ни демокрация!
Българите кучета ги яли.