Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2012 14:22 - В. ОЩЕ ЕДНА ХИПОТЕЗА ЗА ПОХОДА НА НИКИФОР I ГЕНИК (811 год.)
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 4024 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.04.2012 11:34


- Продължение -

image

  

Фиг. 5
Двете могили, Трите могили и Славова-Могила край село Сломер, община Павликени.

Дали името  Сломер нe е произлязло от  Сломяване на ромеите?!...

Дали Славова-Могила или Могила на Славата не е бившият команден пункт

 на Кан Крум или на славната славянска войска?

Дали под ннякоя от тях не лежат останките на Крумови бойци, доброволци и комадири?

Дали под някоя от тях не е погребано донесеното от фронта тяло на самия Кан Крум?!...

 

            За оказаната ми директна или индиректна помощ и за амбицирането ми за  разработката на това ми изследване изказвам благодарност на: ст. н. с., д-р Павел Георгиев – директор на филиала на НАИМ-БАН в град Шумен; н. с.  д-р Евгени Дерменджиев – гл. уредник  в РИМ – Велико Търново; форумеца ЧИЧО ФИЧО българин от САЩ; форумеца resavsky (Пламен Ресавски) от град Плевен. 

            * Препоръчвам да се ползва статията на ст. н. с., д-р Павел Георгиев За столицата на Аспарухова България, публикувана в Исторически преглед, 2002, 5-6, 208-227.  В нея авторът издига и отстоява твърдо революционната идея, че преди края на VIII век в Плиска не е имало живот и че до изграждането и появата на Плиска като първа българска каменна столица, е имало друг главен, средищен център или първостоличен град на раждаща се България при Барна-Варна, като привежда и неизброими научни доказателства за това.     

      ** Препоръчвам да се ползва статията Една хипотеза за похода на император Никифор І в България през 811 год., публикувана от н. с. д-р Евгени Дерменджиев  в  Studia Protobulgarica et mediae europenia, Материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл. кор. проф. д-р Веселин Бешевлиев, В. Търново, 2003, 401- 408. В нея са дадени обосновани предположения и факти, като: Обяснение за липсата на причини за екстрено отстъпление на император Никифор след превземането на аула на Кан Крум; нов прочит за необходимостта от времево и териториално разделяне на основната българо-ромейска битка и на българския унищожителен за щаба на Никифор удар при реката и дървената преграда; описание на предполагаемата местност на чувала-засада в района около вливането на река Росица в река Янтра; конкретни великотърновски обекти, села и местности като Никополис ад Иструм, Къпиново, Славомир, Крушето, Кортенско дере, Драганово и др.

            Заслужава изключително внимание цитираната от д-р Евгени Дерменджиев намерена край село Капиново, Великотърновско, колективна монетна находка, която съдържала милиаренсия на узурпатара Артаваст (742 – 743), златен солид на император Константин с Ирина (780 796) и един златен солид на император Никифор със Ставракий (802 - 811) (Пейков, А.), както и едно сведение от XVI век, че битката е станала в местността  Славомир, недалеч от Никопол, ако се приеме, че става въпрос за Никополис ад Иструм (Орбани, М., 1983, с. 69).  

image
 Фиг.6

Според н. с. д-р Евг. Дерменджиев, вероятно в този великотърновски район Кан Крум е разбил идващия от Плиска императорски отряд на Никифор I Геник ( 26. 07. 811 год.); взел е главата му и е спасил  България за вечни времена.

        

            *** Ето какво е записал Васил Аврамов в Юбилеен сборник „ПЛИСКА – ПРЕСЛАВ”,1929 год.,част Трета, стр. 9: „1. Известният през ХVIII век Архимандрит Иван Райч пише: „Около 811 года великий (царь-император) собирает полкъ и 20 иулия вступи въ Болгарию и в неколикихъ сраженияхъ победителемъ былъ. Тогда нужде въ храбрость обращеиейся Крумъ умысли силу силую возражати, въ первихъ убо повеле вся проходи засещи и заградити, потомъ съ великимъ жаромъ удари на императора при Славомиръ, не далече от Никополя и разби его всеконечно, и самъ Никифоръ обретенъ между мертвыми лежа” и цитира Дуфресне ( гл. VII, параграф 14, стр. 92 и Мавроурбини, стр. 298). От това излиза, че, според Райча, императорътъ навлязалъ в България, победил българите и на връщане бил разбит при Славомир.

            **** Ето и две извадки от книгата на Мавроурбина:



image


Фиг. 7 

Началото на книгата ИСТОРИОГРАФИЯ на рагужкия архимандрит Мавроурбина, преведена  и напечатана в Санктпетербургската типография на 20. 08. 1722 год. по личното нареждане на руския император и самодържец Петър Велики.

 

image
Фиг. 8
Извадка от стр. 299 от ИСТОРИОГРАФИЯ на рагужкия архимандрит Мавроурбина. В нея се фиксира, че решителната атака на Кан Крум срещу войската на император Никифор станала  близко до  Славомир (?!...), недалеч от  Никопол.

         Синоними на СЛОМЯВАМ и евентуалната им връзка с името на село Сломер:

 

image

Фиг. 9

Село Сломер отстоящо на 50 км. от Никопол и на 25 км. от Никополис ад Иструм.

Карта от 1910 год. http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/43-43.jpg

 

image

 

Фиг. 10
44 „тракийски” могили край развалините на Никополис ад Иструм!!!... Може би вече 1200 години  под голяма част от тях или недалеч от тях, лежи подвигът на командирите, бойците, доброволците и доброволките на Кан Крум, които жертвайки живота си през 811 година са спасили България?!...

Дали пък това не е бил тъй нареченият Славомир?!...

 

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

 

 

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

 

        Доказването на появата на името Варна и на коренно по-другата същност и място на войната от 811 година, е изключително неотложна за решение задача. Безспорното определяне на точните места на четирите исторически старопланински прохода и точното място на историческите битки преди, на и след 26. 07. 811 год., ще внесе съществени промени в официалната българска история за периода от 681 до 811 година. Забити веднъж, споменатите по-горе жалони ще станат опорни координатни и изходни точки за многобройни научни хипотези, изследвания и преосмисляния. Те ще спомогнат да се отърсим от втръсналото ни прекомерно цитатничество на оскъдните, най-често непълни или неточни гръцки исторически извори. Дано съумеем най-после да изпълзим от усоите на източно-старопланинските теснини и пътеки и да намерим мястото на най-големия подвиг и гробовете на българските герои от Крумовата война, а защо не и гроба на самия КАН КРУМ ВЕЛИКИ!...

        Разбира се… като преди това се потрудим, както се полага…

 

           

 

РЕЗЮМЕ

 

В настоящата разработка е направен непрофесионален опит:

 

         за размисъл, че много преди Одесос името Варна е носела река Провадийска;

         за размисъл, че името на крепостите около Крън е било Марсела, а името на частта от Стара планина и Шипченския проход - Марсела;

         за установяване на реда и местоположението на четирите старапланински прохода – Сидера, Марсела, Берегаба/Верегава и Васил;

         за размисъл, че нахлуването на войската на Никифор I Геник е станало през прохода Марсела/Шипченски и че войната е проведена основно на територията на Великотърновска област;

         за размисъл, че при или около бившия град Никополис ад Иструм/Славомир се е намирала втората българска столица и че решителната битка на командваните от Кан Крум обединени въоръжени сили с ромейската войска е станала по направлението Никопол-Сломер-Славомир/Никополис ад Иструм-прохода Марсела;

         за размисъл, че гибелта на Никифор е станала в преграден планински участък между ВеликоТърново и Дряново рано сутринта на 26 юли 811 година;

         за размисъл, че описаният от Теофан Изповедник времеви график от 20 до 26 юли 811 година е напълно възможен и абсолютно точен и че е точна и посочената в Анонимния ватикански разказ продължителност на войната от петнадесет денонощия, защото тя не е свършила с гибелта на Никифор.

         Макар че са приведени крехки предположения, факти и доказателства, само една последваща компетентна научно-изследователска работа на самия терен може да потвърди, доразвие или отхвърли заложената в разработката идея. Не е излишно да се акцентира, че в досегашните научни изследвания като че ли е подценено централното, стратегическото положение на прохода Марсела, през който явно са били прехвърляни огромни войскови маси както в северно, така и в южно направление. Един ден може да се окаже, че Шипка и друг път, или много пъти, е била арена на български свръхгероизъм…


image

Фиг. 11
Паметник на Кан Крум. Пловдив.


 

ВЕЧНА СЛАВА И НОВ ПАМЕТНИК ДО НЕБЕТО НА КАН КРУМ И ОБЕДИНЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ, СЛАВЯНСКИ И АВАРСКИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ, КОИТО ПРЕЗ 811 ГОДИНА НАИСТИНА

СА СПАСИЛИ БЪЛГАРИЯ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА!

 

Информация за последващи изменения и допълнения  може да се черпи от моя блог: http://devnenetz.blog.bg/.

 

 

23. 01. 2012 год. 10. 02. 2012 год., гр. Варна.

 

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1200638
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930