Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2012 10:11 - НОВИ ОБЯСНЕНИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО "ДЕВИНА"
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 3135 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 01.02.2012 10:15


          

 

БОЖЕСТВЕНА ДЕВНЕНСКА ДЯВОЛИЯ ИЛИ ТЪРСЕНЕ НА

НОВИ ОБЯСНЕНИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО „ДЕВИНА”

 

        Ще започна разказа си с някои мои първи спомени от детската си възраст (ок. 1949 год.).  По него време Дядо ми Драгия e бил 51-годишен селянин. Той имаше завършено трето отделение и беше потомък на български селяни от ямболския край, които около 1833 год. са се заселили в село Девня, Провадийска околия. Цялото ни семейство се занимаваше със земеделие. Имахме 120 дка обработваема земя, два коня, каруца, магаре, инвентар, 40-50 овце, някои други по-дребни животни и недоизплатени борчове и наряди към държавата.

         Спомням си как се уплаших, когато веднъж дядо ме заведе при нашия дълбок 12 метра кладенец. Той ме държеше за ръката, повдигна капака, пусна едно камъче, водата в кладенеца се раздвижи и се чу цъмбуркането на камъчето в нея. Видя ми се много дълбоко и наистина ми стана страшно. Много пъти бях минавал край постоянно покрития и залостен отгоре кладенец, много пъти бях гледал отдалеч как вадеха от него студена вода с един чекрък, въже и кофа, но никога не ми даваха да надникна в това чудо, в което имало скрит един голям дявол. За кой ли път, и  тогава, дядо ми повтори никога да не отварям кладенеца сам и никога да не поглеждам в него, защото вътре във водата имало скрит един голям черен дявол, който щял да ме  дръпне и да ме удави. И досега си спомням неговите думи на типичния за него време говорим от възрастните девненци език: „Никуй път съмичък нямъ дъ утваряш къпакъ, нямъ дъ съ нъвеждъш нъд кладиницъ, нямъ дъ вадиш уда с кофътъ, щоту вътря имъ скрит идин гулям и силян  дяул, штъ дръпни вътря и штъ удави… тъй дъ знайш и туй дъ зъпомниш ут меня, дядуфту”…

         По-нататък аз пак ще се върна към този спомен. Този дявол ще ми потрябва по много важен въпрос. Всеки човек може да напише подобни сладникави спомени и сънища от детските си години. Сега, когато по законите на природата клоня към своята 70-годишнина, все по-често се връщам към онези бедни, трудни, но и незабравими години. Ще посоча още няколко подобни мои спомени, които имат пряка връзка с онова, което имам намерение да разкажа по-нататък.

         Пак от тия времена си спомням, когато нашите казваха: „Жерафти утивът нъ юк – иди зимътъ”… „Жерафти утивът нъ севяр – иди пруляттъ  ”…

         Веднъж отидох с дядо в района на Девненските извори. Там – на Малкия кайрак, недалеч от извора „Баш гьоз”, от пролет до късна есен беше кошарата на нашите овце. Почти половин ден с дядо пасохме овцете в района на Девненските извори (сумарен дебит ок. 3000 л/сек.). Дядо ми показа поне 5-6 от тях. Беше хубав слънчев ден, ухаеше на пролет. Миришеше на цъфнали върби. Овцете пасяха прекрасната, пролетна зелена трева, агънцата скачаха покрай майките си, сучеха топличко млекце и въртяха неспирно своите красиви опашчици…Жужаха пчелички, чуруликаха птичета. Ластовички кръжаха в небето, като стрели се спускаха надолу и ловяха мушици току над разпенената златистобяла изворна пелена. Изворите бълваха неспирно бистра вода, която по-надолу се съединяваше и от векове въртеше прочутите девненски мелници. Взирах се във всеки извор. Исках с погледа си да стигна до дъното му, но това беше невъзможно. Дядо ме държеше здраво за ръката и все ми повтаряше:

         „Там в далбокуту има идин млогу гулям дяул… Ни съ дуближавъй… ни съ нъвеждъй, щоту дяулъ штъ дръпни и штъ исфърли умрял чак ут другътъ старна нъ зимятъ”…

         Вечерта, като се хранехме, разказах пред цялата наша голяма фамилия преживяното през деня. Като смаяно дете най-вече наблегнах на възхищението си от дивната красота на изворите „Хавуза” и „Дипсиза” (наречени по-късно „Вълшебния” и „Бездънния – Марциана”), в чиито води по вълшебен начин се оглеждаше и природата, и небето. Най-голям опонент на дядово „дяулско” обяснение на природния феномен наречен „Девненски карстови извори” беше баба ми Деспа. Тя също имаше завършено трето отделение, но беше верующая в бога до пълно вманиачване. Такива бяха и двамата и братя Паско и Ставри. Такава беше и сестра и Величка. Баба беше потомка на преселени в село Карахюсеин (дн. с. Чернево) тракийски българи, които до един бяха страшно набожни и понеже се гърчееха и говореха гръцки език, нашите девненци не ги обичаха, а ги подиграваха и им викаха гърчоля. За сведение, нашите коренни българи-девненци начело с дядо Дука са били най-върлите и легендарни борци за българска самостойна църква, а карахюсеинци-черневци – най-върли борци против българската, преди и след обявяването и за самостойна такава. Тази е причината и до ден днешен старите девненци да смятат черневци не за българи, каквито са, а за гърци.

         Но думата ми беше за домашната „научна” препирня за девненските извори.  Дядо държеше, че тази огромна като дебит вода е дело на някакво свръхсъщество, неземно силен дявол, който пуска и тласка неспир водата. Обратното – баба ми Деспа твърдеше, че това е божие дело… „Бок и вилик… Бок имъ млогу имяна… Бок и саму бок пускъ удата, свитлинатъ и мракъ… Чедо, ни слушъй дяду си, ни слушъй дъскалятъ в училишти… Ут меня зъпумни – бок и мугъшт… Той и на нибету, той и пуд зимятъ… Той ни давъ и удата, и лябъ, и дицатъ…  и жюотъ, и смартъ”…

         При друг един случай ходихме с дядо до една наша нива. Натоварихме конската каруца със сено от дилидара (диво просо) и на връщане минахме край крепостната стена на древния Марцианопол. Дядо ми показа стената и ми каза:  „Кът бяхми учиници, нашти дъскаля ино времи нъ дувеждъхъ тукъ и ни ръсправяхъ зъ гърцити…Тос дибел дувар и устанъл ощи ут гърцити… Той  беши гулямъ рабутъ, ъмъ лекъ пулекъ хортъ ръсграбихъ камънти и сига, къкту виждъш, ут крепуснътъ стина ни устанъ нищу ни нъд зимятъ, ни зъ крадини ”…

         През 1961-1963 година служих войник в град Шумен. През второто лято нашият батальон провеждаше военно учение в Камчийския край. Беше адска горещина. В едно село прескочих един плет и помолих 80-годишен старец да си напълня две манерки вода от кладенеца му. Той ми разреши на драго сърце и даже ми напълни една торба с кайсии за нашия взвод. Когато се наведох над неговия кладенец, старецът ме погледна и ми каза: „Ей мумче!... Ни съ нъвеждъй, дъ ни панниш вътря при дяулъ”… Сякаш слушах дядо си Драгия…

         Минаха много години. Запознах се с доста подробности от богатата история на Марцианопол. Много неща разбрах, много неща научих, а за колко други не съм и чувал е отделен въпрос. На територията на община Девня видни български учени са провели и провеждат значителни археологически проучвания. Публикувани са резултатите от тях. Изградихме и функционира Музей на мозайките. Любопитният турист може да се наслади на легендата за Марциана – сестрата на императора Траян, на Вълшебния извор, а отчасти и на останките от Римския амфитеатър. За голямо съжаление, средствата, които бедната ни държава заделя за доизследване миналото на важния девненски район, са оскъдни или нулеви. Освен римския и византийския период, изключителен интерес представлява и българският период от 680 до 811 год. Доколкото съм навлязъл в тази тема, вероятно Девня, а не Плиска, ще даде свой нов и то значителен принос особено за изучаване на последния, защото тя е била в епицентъра на държавните дела и военните събития от него време. Но, както е казано, всичко по реда си.

         Сега, когато се занимавам активно с издирване на следи от нашето незапомнено и незаписано далечно минало, все се сещам за този така широко разпространен дяул на дядо и всемогъщ бок на баба, че ми се ще да намеря тези две свръхсъщества и да ги помоля да ми помогнат да изградя още една хипотеза за произхода на името „Девина”.

 

*

*    *

 

ИМЕТО „ДЕВИНА” Е ДОШЛО ОТ ИЗВОРА НА ДРЕВНАТА МИТОЛОГИЯ

 

       

        В литературата се срещат различни тълкувания относно произхода на името Девина.Общо взето обясненията се групират върху неговия славянски характер. Колкото повече се разравям в публикуваните в интернет материали, толкова по-сериозен става изводът, че древните митологии крият в себе си не един,а няколко отговора на тази загадка. По-долу излагам само малка част от нужните по въпроса сведения. Те са извлечени от огромното море от публикации за древните божества.

         Нека тръгнем от „извора” (Родилния „дом”) на боговете, които са така добре представени в много руски публикации. Ето една от тях: „КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЛАВЯНСКИТЕ БОГОВЕ”, която се намира тук:

 

http://fenomens.narod.ru/religiya/sbsl.htm

        

         В нея и подобните и намираме следното:

Род – Същий: Единствен, Всевишний създател на света и прародител на всички богове. За такъв „Бог на боговете” западните славяни именуват Свентовит, но той е същия прародител Род.

Дий, Дъй, Див:  Бог на небесните води. Бог на небето и дневната светлина. Дий, Дъй или Див – бог на дъжда и небето.

Дев – санскр. „Бог”: може да бъде „идентифициран” с Род, като едно от неговите имена значещи абстрактното „Бог”.

Дивия, Дива – богиня на земята, съпруга на Дий, Дъй, Див или дъщеря на Дев, богиня-майка – Земя, оплодотворяема от небесните води на Дий, Дъй, Див или Дев. Дивия, Дивица, Девица и др. подобни произлизат именно от тук.

        

*

*    *

 

ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ

 

Думата „Девъ” или „Дивъ” е персийска и означава зъл дух (дявол), великан или чудовище (Сборник, III, стр.181). Стр. 373, IRAIK 10, Х. Шкорпил.

Дев  (азерб. div «великан»; арм. Դեվ, груз. «დევი», санскр. देव «сияещ», ср. лат. Dievs Бог) във фолклора на народите на Кавказ, Мала и Средна Азия, Западен Сибир и др. – зли духове, предимно великан от антропоморфен или зооморфен вид (например, в арменската митология). В индийската митология девите се представят като богове или полубогове. Понякога се представят като грузински аналог на йети.

        

         Според http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2:

Див е едно от наименованията на бога-сътворител Род и произхожда от праиндоевропейската дума за Бог Dyēus, което вероятно е било името и на първичния върховен бог в религията на индоевропейците. Див = първичното божество – демиург Род.

 

            Според http://ru.wikipedia.org/wiki/%C4%E8%E2%FB:

            При източните славяни Див е демон-прорицател, представян пред хората във вид на птица или на човек-вихър. Пророчествата на див, независимо от правдивостта им, обикновено се приемали от повечето хора с недоверие. По време на войните дивите съпровождали отиващите на битка войски, а по време на сражението  кръжали над войската, която губи това сражение.

            Според http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B8_(%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%BC) е прието будисткият термин дева да се превежда като бог или божество, макар че девите се различават значително от божествата на другите религии.

 

Речникови преводи:

 

Divine = Божествен:

а) прил., от англ.: божествен,вдъхновен, инспириран.

б) съществит., 3 л. ед. ч., от англ.: Господ, духовник,, свещенослужител, черковник.

в) глаг., от англ.: откривам, предсказвам.

г) прил. от м. и ж. р., ед. и мн. ч., от итал.: набожен, божествен, благочестив, божи.

д) прил., ж. р., мн. ч., от итал.: божествен, инспириран, вдъхновен.

 

 

Divina = Divino = Божественото (от лат.).

 

Dev: (от тур.):
а
) прилаг.: гигантски, огромен, великански, слонски.
б
) същ.,ед.ч.,3 л.: великан, гигант.

Deve: от тур., същ., ед. ч., 3 л.: камила.

Dew = Роса: (от много европ. езици., същ., 3 л., ед. ч.).

 

Съвременен руски тълковен речник на Т. Ф. Ефремова:

Родник (рус.) – воден източник; ручей, изтичащ от глъбините на земята; извор; начало, род-раждане на нещо…

 

*

*    *

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

         Известно е, че имената на днешния град Девня и на река Девненска са предшествани от имената: Партенопол, Потамос, Марцианопол, Девина, Девне дере, Кара дере и Девне. Явно е, че коренът Дев се свързва с древната митолоия и има индоевропейско начало. Като концентрираме вниманието си върху цитираните по-горе данни и като концентрираме вниманието си върху вълшебството и уникалността на Девненските извори, можем да направим три обосновани по-горе предположения за произхода на името Девина:

 

         1. Името Девина произлиза или е пряко свързано с вярата на далечните девненски обитатели и посетители в свръхестествени зли духове, дявол, демон-прорицател, великан, чудовище, свръхптица, камила запасена с много вода.

         2. Името Девина има връзка с: бога на боговете, единствения начален, всевишен и всемогъщ бог, бога на небесните води, бога на дъжда и небето, божество, духовник, свещенослужител и др.

        

         3. Според мен най-вероятна и правдоподобна е хипотезата, че е повече от логично името Девина да е „извряло” от божествения и вълшебен характер на Девненските извори!  Името Девина е името на богинята Дивина-Девина (Дива, Дева, Дивия, Девия, Дивина, Девина, Дивица, Девица), която е богиня-майка-Земя, оплодотворяема от небесните води на своя съпруг – бог Дий (Дъй, Див или Дев).

 

*

*    *

 

СЕЛА, РЕКИ И ЕЗЕРА С ИМЕНА ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ДЕВИНА

 

       Търсачката Яндекс.Карты (http://maps.yandex.ru/) намира едно село Дивина в Словакия, едно село Девино в Белорусия и четири села Девино в Русия, две реки Девица в Русия, три села Девица в Русия, три села Девица в Украйна, един град Девня и едно село Девене в България. Не е за пропускане и фактът, че на немалко стари карти името Девина е документирано и като име на Девненското, Белославското и Варненското езера, което говори достатъчно кросноречиво за мястото, ролята и значението, което са отдавали нашите далечни предшественици на вълшебните девненски извори.

         За подчертаване е фактът, че с малки изключения, около гореспоменатите в днешните Украйна и Русия места и реки са се настанила голяма част от оттеклите се на север около 769 година към старите си леговища наши „аспарухови” севери. Никак не е леко да се отхвърли налагащият се от самосебе си извод, че в затвърждаването на тези исторически топоними и хидроними с корен Дев са играли голяма и решаваща роля едни и същи хора и една и съща древна митология.

 

- Следва -



Гласувай:
1



1. bezistena - Поздравлени, Приятелю, прекрасен ...
04.06.2016 10:16
Поздравлени,Приятелю,прекрасен събирателен изследователски труд!
Традиционната десакрализирана първосигнална опростачена етимология не дава истинското херметично значение,или дава тия елементарни травиални обяснения за произхода и значението на думата и имената Девина,Дивина,Девня...,като въпреки това всичко категорично свидетелства,че името е на Божество!
Ето истинското сакрално семантично значение на коренната дума ДЕВИНА,която

Свещеният шифър,който ви разкриваме чрез
ТАЙНАТА НА СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК–част 1 и 2 в постингите ни
http://bezistena/history/2013/05/24/tainata-na-sveshteniiat-bylgarski-ezik-chast-1.1113546
http://bezistena/history/2013/05/26/tainata-na-sveshteniia-bylgarski-ezik-chast-2.1114061 и всички други документи от блога ни,веднага разпознава и разсекретява:

ДЕВИНА=ДЕ ВИНА=Диана Вогиня=Диана Богиня=Богиня Диана

Огромна преизобилна документална информация за Богиня Диана,Която е Великата Богиня Майка–СъДемиург и СъТворец на световете,Чието новоепохално аватарно проявление е Мария Магдалена,която е Родоначалник на новоепохалното феноменно поколение на Дуло,от който активиран филиз си и ти,ще намериш в нашия блог!

Ела,Приятелю и пий Жива вода от извора,който е в земляческите Ямболски корени на Дядо ти,където сме и ние,и задължително сме рода по Божията свещена линия и родословие!.

Върху твоя постинг ще проведем семантично коментарно обследване.
Бъди благословен!
Исус и Богородица,Която е Мария Магдалена,те обичат!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194012
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031