Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2011 15:18 - СТОЛИЦАТА НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ - IV част
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 3654 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 03.09.2011 10:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

СТОЛИЦАТА НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ – ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ОНОМАСТИЧНИ ДАННИ  Ст.н.с., д-р Павел Георгиев  – директор на Шуменския филиал на НАИМ при БАН – София





 

image

         В изпратените
σάκραις Tνόρκοις  (свещенни послания) резултатите от похода едва ли са могли да бъдат изопачени така, че истината да бъде изцяло подменена. Все пак, става дума за поход, в който са взели участие хиляди хора: обикновени воини и военоначалници-аристократи, които след завръщането си биха опровергали лъжите на своя владетел. Освен това, не бива да се забравя, че посланията са писани в дни, които християнският морал определя като “светли”. В този смисъл съм склонен да подкрепя възприетото от Дж.Бъри мнение, че още през 809 г. Никифор Геник е взел реванш за претърпените загуби от българите. Освен това, в светлината на изложените данни, изглежда напълно оправдано използвнето на сведенията от житието на Йоаникий и да се допусне, че Никифор е превзел “българска столица”, но не тази в Абоба-Плиска, а тази във Варна-Либа. Впрочем, авторът на Житието споменава за “българска столица”, докато Теофан говори за “аула на Крум”. При това положение “уверенията” на императора до своята столица са едновременно достоверни и “безчестни”. Овладяна е била старата, а не действащата след края на VІІІ в. столица на българската държава[1].

 

10. Сведенията на Патриарх Никифор за Варна през 60-те и 70-те години на VІІІ в.

Както е известно, първото от тях се отнася до бягството на Καμπαγάνον, т.е. кан Паган във Варна и неговото убийство от собствените му приближени[2]. Поставено в контекста на вътрешнополитическите събития в края на неговото управление, съобщението на Патриарх Никифор сочи, че резиденцията на Паган е била вече в Абобското поле. След пореден преврат на привържениците на военните действия спрямо Византия, той е бил принуден да бяга в стария център Варна, където още от преди средата на VІІІ в. около рода Вокил се концентрирала онази част от българската аристокрация, която била за мирни отношения с могъщия съсед[3]. В светлината на тази реконструкция на събитията от 765-6 г. получаваме косвено потвърждение за разклатения, но все още запазен авторитет на Варна, като център на българската държавност.

 Още по-ясни данни за това произтичат от контекста на събитията около т.нар. мир от 773-4 г. Тогава, поредният поход на Константин V по море срещу България завършил неочаквано “при Варна” с подписването на писмен мир[4]. Особен интерес в случая предизвиква причината за неочакваното прекратяване на византийския поход и обстоятелствата около подписването на мира от т.нар. “боила-чигат”[5]. В тази връзка заслужава да цитираме Д.Ил.Димитров: “Бързината, с която този висш военен служител (боила-чигат-П.Г.) се оказал при византийците, дава основание да се допусне, че седалището му е било някъде наблизо, вероятно селището при Варна”[6]. Съществуват сериозни основания да се приеме, че въпросният боила-чигат е идентичен със споменатия в изворите малко по-късно хан Телериг. През 773-4 г. той е стоял начело на българската аристокрация от източните, крайбрежни райони на държавата[7]. Така, че имаме сериозни основания да мислим, че резиденцията на боила-чигат(=Телериг)е била Аспаруховата столица Варна.

 

11. Названието на селището

Направеният преглед на основните източници показва достатъчно ясно съществуването на политически център на българската държава в Девненската низина в продължение на около век след нейното създаване. Византийските хронисти не го споменават нито веднъж с името на античния град, в и край който се развива, нито пък е означаван с тюркобългарското понятие за “град”. Главната причина за това е бил неговият особен облик, много по-различен от средиземноморската представа за селище от такъв тип, включително и от столица Абоба-Плиска, която впрочем византийците също не признават за истински град. За тюркобългарите обаче той е бил balyq, сиреч град. Името Варна се налага още от самото начало, като специфично ирано-българско самоназвание на цялата укрепена територия и водния басейн около който се намира. Дали като ойконим, или пък по-скоро, като хидроним, то се възприема от т.нар. Велик хронограф още през VІІІ в., а чрез него попада и у Теофан, Патриарх Никифор, Анастасий Библиотекар. Те, заедно с автора на житието на Йоаникий са съхранили мъгляви данни и за първостепенното политическо значение на центъра в живота на българската държава до към края на VІІІ в.

За неговото същинско название Плюска град научаваме от единствения домашен източник – Българската апокрифна летопис. Там автентичното, макар и славянизирано име, на българската столица от VІІІ в. се свързва с имената на първите двама владетели: Испор и Изот. Сведенията на анонимния български апокриф от ХІ в. за “съграждането” от Испор(=хан Аспарух) на Плюска град, както и това за смъртта на Изот(събирателен образ?) в ГраD рэкомэмь Плюсцэ,  не оставят особени съмнения в това, че столицата на България от края на VІІ до към края на VІІІ в. при “така наречената Варна” е носела традиционото название Πλίσκ-οβα.

 Пренасянето на политическия център  във “вътрешността” и изграждането в края на VІІІ в. на нов град в Абобското поле води до пренасянето на името (а и не само това!) за него. Старата столица остава в източниците главно с общото си название Варна, макар че чуждите автори именуват след Х в. нейната крепост над Марцианопол описателно и в крайна сметка за нея се налага славянизираното тракийско име Девина-Девня. Най-късно по това време названието Варна, поради големия си териториален обхват, започва да се използва за селището в залива и пристанището, като измества древното име Одесос. Изрично свидетелство за това намираме в Житието на Кирил Филеот, в което данните за града с морско пристанище Варна датират в периода 1056-1071 г.[8] Малко вероятно е обаче то да е било въведено в периода на установяване на византийското владичество в източните български земи към края на Х в. Всички налични данни сочат, че византийската администрация по това време възстановява старите названия на градове и крепости, така че с голяма сигурност може да се допуска, че селището е получило древното си име Одесос, с което се вписва във всички редакции на епископските списъци. Следователно името Варна за морския град е било въведено още в периода на съществуване на Първото българско царство от неговото българско население и очевидно било възприето и от арменски колонисти, чийто представител е всъщност героят от житийния разказ за Кирил Филеот. Кога точно е било прието името Варна за стария град е трудно да се каже със сигурност. Възможно е, както допуска Д.Димитров, това да е станало към края на ІХ в., откогато датират откритите останки от живот през ранното българско средновековие. Според мене обаче не е  изключено името да е било използвано още от началните години на българската държава, откогато старият Одесос е включен в едноименната укрепена територия на Аспаруховите българи. Подобна “многолетност” именно може да обясни налагането му за главния център в района чак да днес.

Названието Варна през зрялото средновековие, както изглежда, не се употребява само за морския град. В търговско донесение от 1276 г. се говори за “цариградска Варна”[9], което води до предположението, че по това време е съществувала и друга, навярно българска(=търновска) Варна. Към подобен смел извод водят и някои неизяснени факти от историята на северното ни Черноморие и Добруджа в периода ХІІ-ХV в. За нас тук е достатъчно да подчертаем вероятността името “Варна” да е продължавало да се използва и за други селища в рамките на старата етническа територия на “приморските” прабългари. 

 

12. Археологическите данни   

Към посочените доказателства за съществуването на пръв център на българската държава в района на “Варна” могат да се добавят и археологическите данни. За съжаление резултатите от проучването на крепостта над римския амфитеатър и изобщо на средновековния пласт в чертите на Марцианопол не са публикувани. Това ни лишава от възможността да дадем една по-ясна стратиграфска ситуация за съотношението между античния и средновековния пласт. В замяна на това, проучванията през 50-те и 60-те години, главно на покойния Д. Димитров, доведоха до откриването на няколко ранносредновековни селища и некрополи с езически или  ранен християнски погребален обряд, които говорят категорично за концентрация в Девненската низина на значителна маса от прабългари през VІІ-ІХ в.[10] Те са се разполагали в периметър на няколко километра от античния Марцианопол или Одесос. Ако съдим от данните на намерения тук каменен модел, основен тип жилище е била юртата. По тази причина и следите от най-ранните поселения остават трудно откриваеми.  Всичко това отговаря много точно на ситуацията с “курените” около Фанагория и Тмуторокан, където през първата половина на VІІ в. е била установено средището на уногундурите българи и котрагите и столицата на “Велика България” на хан Кубрат[11]. Археологическата ситуация в района на “така наречената Варна” обаче се нуждае от по-детайлни изследвания и нейното изясняване предстои. Едва тогава ще можем да дадем една по-пълна оценка на Аспаруховата столица Плюска град, предшественикът на Πλίσκοβα, Плисков.


СТОЛИЦАТА НА АСПРУХОВА БЪЛГАРИЯ – ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ОНОМАСТИЧНИ ДАННИ

Павел Георгиев

(резюме)

 

Утвърдилото се от век насам мнение, че столицата на държавата, създадена от хан Аспарух е Абоба-Плиска, е априорно и не може да бъде поддържано повече. Събраните писмени свидетелства от началото на VІІІ до към края на ХІІІ в. говорят, след внимателен анализ, за това, че първият държавен център се е намирал в района на Варна, в и около Девненската низина, където след 681 г. се изгражда укрепена територия от рода на тази в т.нар. Онгъл, или на столицата на хан Кубрат в Източното Приазовие, преди тази дата. Тя именно получава иранобългарското си название Варна. Същинският столичен град е бил от лагерен тип и се разполага в очертанията и непосредствената околност на римо-византийския Марцианопол. Топонимично свидетелство сочи, че в езика на тюрко-българите той е бил означаван като balyq, т.е. град. Данни от етимологията на названията-епитети на приемника на Марцианопол през средновековието, като Диакене (Скилица) или Еримополис (Ерюмополис), Армукатсуру (ал-Идриси) свидетелстват, че той е бил схващан като крепост-убежище и резиденция.  В светлината на тяхната информация трябва да се приеме, че от античния град са били използвани главно крепостните стени и рова, както може би и някои по-запазени строежи. Археологическите проучвания сочат, че в чертите на амфитеатъра е била изградена крепост, която е играела ролята на цитадела за средновековния град. Основно, населението от края на VІІ и VІІІ в. обаче е използвало традиционните си жилища-юрти, както е характерно за градовете-лагери, обозначавани с тюркското “оба” или гръцкото “кампос”. Каменен модел на подобно жилище е пряко указание за това. Изследваните от Д.Димитров некрополи с езическа погребална обредност в непосредствената околност на средновековния град над Марцианопол (Разделна, Девня 1 и 3, Варна, 2 и др.) сочат, че в периода от края на VІІ до към средата на ІХ в. тук се е намирала много голяма концентрация от прабългарско население.

Вникването в развитето на събитията в българската държава около средата и втората половина на VІІІ в. позволяват на автора да заключи, че българският “град” в района на Варна е запазил водещото си политическо значение до към края на столетието, когато постепенно се утвърждава новата столица в Абобското поле. Съгласно сведенията на Българската апокрифна летопис градът в района на Варна-Девня е носел традиционното за българските военнополитически центрове название Плюска градь, чиято автентична тюрко-българска форма е засвидетелствана от византийските историци от Х-ХІ в. като Πλίσκοβα.

 

* Изследването на П. Георгиев може да се намери и в:

1. За столицата на Аспарухова България, Исторически преглед, 2002, 5-6, 208-227.  

2.  http://www.archeologybg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2&Itemid=6

 

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888



 



Гласувай:
1



1. atil - Интересно! За пръв път попадам на ...
26.08.2011 16:57
Интересно! За пръв път попадам на ваш постинг.Ще намеря време да се запозная и с останалите.В булгарскити летописи се казва ,че в областта Дебержай(Добруджа,столичната област или личната област на Кана.Наричана от някое Вътрешната област.Тя явно е стигала на запад до р.Бели Лом а на север по Дунава до делтата.),та в тази област главния град се казвал Джураш...Т.е. най-големият.По името на алпа Аудан Джураш,защото в околностите на този град се провеждали воинските пирове в чест на този алп( есента след военните сборове на запасняците).Засведетелствано е и едно популярно селище - Сара Салтък на брега на голямо езеро и хълм на близо.Казвали ,че това е любимото място на Бабая(алпа Кубар, наричан още Дебержай ,на който кръстили своята област)...И там имало храм в негова чест.Мисля ,че това ще е в района на Девня,защото за друго езеро не се сещам.Аз съм от Русенско,преди бяхме към Разградски окръг.От капанските села съм.
цитирай
2. devnenetz - Благодаря ви и за двете мнения Аз не ...
28.08.2011 08:23
Благодаря ви и за двете мнения Аз не съм историк и бих прочел с мерак това, за което пишете. Къде мога да го намеря?
цитирай
3. atil - От 30 април си направих блог, отн...
28.08.2011 13:26
От 30 април си направих блог,отначало без сериозни намерения..После пуснах доста материали тук.В блогорола ми тук има линкове, където имам станици или съм писал.В Сеново имами един бай Слави,който не е историк, но написа много хубава книга за капанците.Вече има второ издание...
http://atil.blog.bg/
цитирай
4. atil - Към Плиска имам особенна слабост и ...
01.09.2011 15:59
Към Плиска имам особенна слабост и скоро пак ще се кача на влака и ще отида там( стигам по-бързо отколкото до Русе..).В името Абоба няма нищо чуждо и фантазиите на изследователите пак са си казали думата. Името е дадено от коренното ислямизирано тюркоговорящо население.(почти всички тюркоговорящи след османското нашествие приемат исляма а след няколко поколения вече ги броят за "турци".Дълго време не са им имали доверие,наричали са ги "читаци" от читав - оцелял и са ги карали да си боядисват комините с вар за да ги познават)Абоба е от Амир боба, селище с подобно име има и в Добруджа - Айдемир, но за Плиска името е повече от показателно - мястото на бащата - предводител(Амир и боба !)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194300
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031