"...проклетия Сатана, който произхожда от Константинопол."

из Воденски надпис на цар Самуил



През 18 в. султана закрива независимата българска църква - Охридската архиепископия - и гръцките фанариоти овладяват България. През 18 и 19 в. гърците масово унищожават българските книги. Участват и австроунгарски и руски агенти - от българските манастири и черкви се изнасят и се изгарят или открадват хиляди томове на кирилица и глаголица - старата българска литература е унищожена.



ИМАЛИ ЛИ СА "ТРАКИТЕ" ПИСМЕНОСТ И КНИГИ?

Беседите на Константин Велики на родния му език

В своята книга, озаглавена “De Magistratibus”, Йоан Лидийски (Ioannes Lydus) съобщава, че Константин Велики бил писал на своя роден език няколко “Беседи”, които оставил на потомството. Той внимателно избягва да определи, какъв точно е бил родният език на Константин. Очевидно Константиновият “домашен” език не може да е бил гръцкият. Нито пък латинският е можел да бъде роден език на Константин.

Съществуват обилни косвени доказателства, че Константин Велики е бил трак; съществуват и достатъчно преки данни за това.

ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ - Георги Сотиров, професор по сравнителна лингвистика, Канада

http://www.ziezi.net/sotiroff.html

Житието на св. цар Юстиниан Управда

Венцислав Каравълчев

През 1883 г. англичанина Д. Брайс открива в Рим един латински ръкопис, озаглавен „Justiniani Vita”.
Това житие е описание на ранните години от живота на Юстиниан. В него се казва, че е съкратен препис на латински на пространно житие, написано на илирийски/тракийски, което се съхранява в манастирската библиотека на Basilian monastery на Атон. Става въпрос за манастирска библиотека на ордена „Св. Василий".

Написано било от учителя на Юстиниан в юношеските години – Богомил. По-късно Богомил става епископ на Сердика (София) под името Domnio.



император Юстиниян Велики с родно име Управда, според житието - 6 век
http://www.dveri.bg/content/view/10256/319/

Житието на св. цар Юстиниан Управда
През 1883 г. англичанина Д. Брайс открива в Рим един латински ръкопис, озаглавен „Justiniani Vita”.
Това житие е описание на ранните години от живота на Юстиниан. В него се казва, че е съкратен препис на латински на пространно житие, написано на илирийски/тракийски, което се съхранява в манастирската библиотека на Basilian monastery на Атон. Става въпрос за манастирска библиотека на ордена „Св. Василий".

Написано било от учителя на Юстиниан в юношеските години – Богомил. По-късно Богомил става епископ на Сердика (София) под името Domnio.


През 1908 г. на остров Крит край древния град ФЕСТОС е открит глинен диск с тайнствени писмени знаци. Той датира от около 1 700 години пр.н.е. През 1975 г. българският езиковед акад. Владимир Георгиев съобщава, че е разчел един от най-старите писмени паметници на човечеството - диска от Фестос. Новината става сензация, успехът е изключителен - разчитането е важен принос в проучването на люлката на европейската цивилизация - КРИТСКО-МИКЕНСКАТА КУЛТУРА.

Божидар Динков

Декодираха тракийски надписи като най-старата писменост в света

В сакрални плочици от петото и четвъртото хилядолетие преди Христа, намерени в България, е декодирано древното тракийско писмо. Те са наречени Карановско писмо - по мястото, където са открити. Предшестват писмеността на Шумер и Египет с около две хилядолетия, твърди д-р Стефан Гайд.
http://ziezi.net/azbuka.html

"Надписът датира според българските археолози В.Миков и Г.Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хилядолетие пр.н.е. - уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха. Той представлява първите фази на писмеността изобщо. При посочената датиривка, знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост в Европа. Тази писменост е по-стара дори и от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хилядолетие пр.н.е." Сп. Археология 1969/1
http://www.institutet-science.com/bg/karanovob.php

"Плочката с писмени знаци е намерена през 1969 г. в халколитен културен пласт, който според Б.Николов и Г.Георгиев принадлежи на средата и втората половина на IV-то хилядолетие пр.н.е. В такъв случай писмеността от Градешница е по-стара от писмото върху печата от Караново, както и от най-старата писменост на о.Крит.
Писмеността от Градешница, Караново и Търтъриа (Румъния) говори за високоразвита за времето си (IV-то - III-то хилиядолетие) култура сред народите, населяващи Балканския полуостров. По началния стадий на развитието на писмеността тази култура не отстъпва на цивилизациите от Мала Азия, Близкия изток и Египет. Балканският полуостров следователно е бил едно от средищата на най-високо развитите древни цивилизации." Сп. Археология 1970/3
Разчитане и превод-
http://www.institutet-science.com/bg/gradeshnitzab.php
Тракийският Амулет от Тартария (Румъния)

http://www.institutet-science.com/bg/tartariab.php
от епохата на енеолита / халколита (датирана на около 5000 години пр.н.ера)
Писмото използувано върху Амулета от Тартария, намерен в Древна Тракия е идентично както с писмото върху плочките от Градешница и Караново и с йероглифното писмо използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет. Намерените Тракийски Плочки в Градешница, Караново и Тартария предхождат по давност подобни намерени в Египет с около две хилядолетия. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет.

...
Откриха древната Тракийска библия Бесика в Египет
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=50816&format=html
Това е каноничната Библия на тракийски език, а азбуката, на която е написана, е предшестваща кирилицата, а не гръцката азбука. Тя е ранен препис от 1 век на Библията на езика на тракийския народ беси. Най-древните ръкописи се намират в манастира "Света Екатерина" в подножието на Синайската планина в Египет.

Преписът, показан от учения, е цялостен компилиран препис от много източници и се намира в Британската библиотека в Лондон. Книгата не е скрита и много изследователи са работили по нея, без да знаят, че това е Библия Бесика, твърди ученият.

Д-р Стефан Гайд и екип от научни сътрудници от отдела по тракология към Международния институт по Т-наука - София представиха своето откритие - древната Тракийска библия Бесика, на пресконференция в БТА - Видео

Изводите на д-р Гайдарски:

- Библия Бесика е написана на азбука, която не е гръцка, а почти съвпада с кирилицата и е нейна основа.

- В езика на "траките" множеството основни думи съвпадат с думите в днешния говорим български език.

- Езика на "траките" и съвременния наш български език са един и същ език.

...

Гайд по различен път стига до еднакви изводи с д-р Ганчо Ценов за историята на България преди Исперих.

И той счита, че "траки" и българи сме един и същ народ.

И подобно на д-р Ганчо Ценов е подложен на лично преследване с най-невероятни клевети от представители на официалната ни "наука" - пореден пример, че бетонните глави от Златарската школа за 100 години нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.

Връзки:

http://www.institutet-science.com/

http://www.academiaorphica.org/



Из: Убийството на Юстиниановата самоличност

проф. Г. Сотиров, Канада, 1974 г.

Наскорошните археологически открития доказват, че тракийската писменост е поне от осми век пр. Хр. Няколко фригийски надписи са намерени при разкопки в Gordium, Мала Азия. От Страбон знаем, че фригите са бриги, тракийски народ.

Атинския оратор Андротион - съвременник на Демостен - ни е оставил още една следа. Траките, които живеят в Мала Азия, казва той, са грамотни.

При Херодот откриваме следния пасаж:
“Бесите доставят пророчества; но техният оракул, също като в Делфи, е една жена; а нейните отговори не са по-трудни за разчитане.”

Траките очевидно са знаели как да четат и пишат през пети век преди нашата ера. Тракийското светилище е продължавало да съществува много поколения. Там е търсил съвети Александър Велики, който лично е ходил до мястото. По-късно до светилището се е допитвал и Октавий, баща на бъдещия император Октавиан Август.

http://www.bgd.bg/EXCURZII/Excursion_2004/istoria.htm
Дворецът-светилище в Перперек сякаш е излязъл от приказките. Той буквално се покрива с описанието на античните автори за храма на Дионис. Огромна и изсечена в скалите овална зала. За разлика от останалите помещения - без покрив. В центъра - величествен кръгъл олтар. Той се извисява на близо 3 м. над пода.

Поредно доказателство, че траките са писмени с писмата на римския поет Овидий. Той е пратен в изгнание в град Томи (днес Кюстенджа) на черноморския бряг през 8 година. Прекарал там последните десет години от своя живот, бленувайки за Рим.
Поетът написал писмо до тракийския принц Котис, който му е бил нещо като съсед. Ето една част от него:
“Никой цар не е бил по-добре обучен на философските науки или посвещавал повече време на хуманитарните науки. Твоят стих ми е свидетел, че ако махнеш името си, ще отрека, че го е съставил младеж от Тракия. Бистонската земя (Тракия) може да се гордее с твоя талант, защото Орфей не е единственият поет от нея.”

Друго негово писмо, изпратено до приятел в Рим на име Кар:
“Не бива да се маеш, ако стиховете ми излизат грешни, защото съм почти поет на гетски. Написал съм дори поема на езика гетски, ползвайки варварски думи на брой като нашите: Даже спечелих си слава – поздрави ме! – и започна име на поет да ми излиза сред нецивилизованите гети.”
Овидий нарича своите домакини нецивилизовани, защото се е надявал, че приятелите му ще убедят императора да отмени изгнанието му. Затова описва мястото на изгнанието си като неприветливо и диво. Други на неговото място вероятно биха направили същото.

Овидий би трябвало да е научил азбуката на гетите, за да напише поема на техния език.


Овидий

Йордан - гетския/готския историк от 6 в. в своята “Гетика” говори за книгите на готите.

Велей Патеркул е забелязал, че пеонците “притежават богата книжовна култура и знания за духовното.” Той е починал през 31 г.

Важно е и свидетелството на Юлиан Апостат. В една от беседите си той говори за град Аквилея (Венеция) така:

“Това е търговският център на мизите, пеонците и италианците, които живеят във вътрешността. В миналото те са наричани, струва ми се, Хенети (Heneti); в наши дни, въпреки че римляните владеят техните градове, те са запазили първото си име с маловажна добавка на една буква в началото на думата; тя се представя от уникален символ, който те наричат “ou” и който те често ползват вместо beta, произлизащ, както си мисля, от специфичното придихание на техния език.”

В такъв случай венетите са имали своя азбука преди 361 г.н.е., когато умира Юлиан.



/РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ/

На аудиенцията при папа Климент VII (1523-1534) на Димитри, пратеник на Василий III Московски, една темите е била разпространението на руския език и литература. Ето какво пише Павел Йовий:

"Московитите ползват илирийски език и илирийски букви, същите като на славяните, далматинците, бохемите, поляците и литовците. Вярва се, че този език е най-разпространеният. Добре известен е и в отоманския палат в Константинопол, и наскоро се чу радостно в Египет, в двора на султана на Мемфис и при мамелюкските рицари. Огромно количество свещени книги бе преведено на този език, което се дължи основно на усърдието на светите Йероним и Кирил. Те са написали с такива (илирийски) букви хрониките на своята държава, както и тези за Александър Велики, за римските цезари и тези за Марк Антоний и Клеопатра."

През шестнайсти век терминът “илирийска” е използван за обозначаване на славянската реч. Славянската писменост е била вече факт още през 420 г. Така е, защото това е годината, през която умира Свети Йероним, а той не е могъл да преведе никакви свещени книги на славянски език, ако не е имал подходяща азбука за целта. Всъщност на Свети Йероним се приписва авторството на глаголицата, по-старата от двете славянски азбуки. Свети Йероним е бил далматинец.

Разпространение на кирилицата в Европа:



Да се твърди, че най-разпространеният писмен език в Средна и Източна Европа - българският - няма своя литература и писана история е един абсурд.

Днес това литературно наследство го няма и ето ги причините:



УНИЩОЖАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ КНИГИ И НАДПИСИ



За да успее да се наложи теорията за чуждия ни произход, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.

"Траките са Българи" - Емил Живков

...

През времето гърците са унищожавали български текстове, само защото са написани на кирилица или глаголица - дори без значение на съдържанието.

Гръцките фанариоти през XVIII—XIX в. съзнателно унищожават българските ръкописи в стремежа си да заличат всеки спомен от българската книжовна слава.

Примери за унищожаване на българска история от гръцки шовинисти

- В началото на 19 век в Атон има две големи изгаряния на български книги, едното е в манастира Зограф в пещта за хляб.

- В манастира Св. Наум до Охрид са изгорени всички български книги.

- През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека.

- През 1840 г. шуменския гръцки епископ изгорил всички български книги в яма при гробищата на село Въча.

- Унищожаването на надписа на Иван Асен в Станимака - Асеновград - надписа в Асеновата крепост, унищожен от гъркоманите, но запазен в преписи.

- Гърците продължават да действат и до днес: унищожиха плочата с Воденския надпис.

 Воденския надпис на цар Самуил, унищожен от гърците и после обявен за "фалшив". Вместо да съди Гърция, нашата държава и наука угоднически го обяви за "фалшификат".докато се натутка Божо Д.!!!!!!!!!
Унгарският евреин Геза Фехер е нанесъл непоправими щети на българската историография.
Известни са две основни негови престъпления:

1. Унищова и фалшифицира надписите около Мадарския конник.

2. Унищожава каменна плоча с надпис, открита при разкопки , които той ръководи на така наречената Омуртакова могила до Исперих.

Братя Шкорпил - чешки евреи
Според едни - основатели на българската археология, според други - основатели на организираното криминално иманярство в България и австро-унгарски агенти.

Хермин Шкорпил (1858-1923)

Карел Шкорпил (1859-1944)
http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/knigi.htm

Масовите надписи, с които са задръстени музеите ни (и са взидани в дуварите на много селски къщи, черкви и манастири) продължават да се изкопават и унищожават от археолозите ни - защото не пасват на еврейските теории от 18-19 век.
Изчезналите старобългарски книги (IX-XII В.)

Надежда Драгова
http://liternet.bg/publish13/n_dragova/izcheznalite/vyvedenie.htm
рхиепископ Теофилакт Охридски е написал житията си за Климент и за Тивериуполските мъченици върху български текстове - те са били унищожени.

След 1020 г. в Българската Охридска архиепископия: имало е селекционер, знаещ кое да се унищожи! И той е известен от памтивека - изчезва онова, което е материална ценност. Без съмнение скъпият материал за писане - ПЕРГАМЕНТЪТ е още по-скъп като качество в царската и патриаршеската библиотека. Щом църквата в Преслав по онова време е наречена “Златна” - колко ли златни са били споменатите тук кодекси, включително и богослужебните книги на старобългарски: от най-избрани кожи, преработени от най-опитни майстори, със златни, а не с пиринчени закопчалки.

Кой и защо е унищожавал българските текстове през XI и XII в.? Изследователят ст.н.с. Трендафил Кръстанов се вгледа в гръцките палимпсести във Ватиканската библиотека в Рим (Ватикански гръцки кодекс) и разчете първоначално старобългарско изборно евангелие от X в. на кирилица - засега най-старото българско евангелие! (Палимпсест - книга върху пергамент, написана след измиването на първоначалния текст.)

МЕХАНИЗМЪТ на унищожаване е документиран безспорно: на новите гръцки свещенослужители в новоучредената от Василий II, при завладяването на България, Българска Охридска архиепископия им е трябвал материал за писане. Те вземат завареното българско евангелие - измиват го, почистват “несресания български език” (изразът е взет от Теoфилакт) и написват същата книга вече на гръцки, за да не извършват повече богослужение на български в българските църкви.
Сведението на Тр. Кръстанов е за десетки неидентифицирани славянски палимпсести във Ватиканската библиотека.
Кръстанов, Трендафил. Славянските палимпсести. // Descriptio et catalogage des manuscrits medialevaux. София: CIBAL, 1984, c. 6-10

Кой и защо се страхува от българите? Защо са изгаряни свещените книги по манастирите . все интересни въпроси !
Поздравления !