Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2011 04:38 - В Кладенци се крият загадки от миналото
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 2996 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 13.05.2011 04:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Едва ли има българин, който да не е чувал за Търновския надпис на кан Омуртаг: „Кана сюбиги Омуртаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери (разстоянието), направи на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега.
Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил...” Малцина обаче знаят, че “всеславната могила” най-вероятно се намира край тервелското село Кладенци.

Професорите Станчо Ваклинов и Станислав Станилов провеждат през 60-те години на миналия век разкопки на ранно средновековно българско селище край Кладенци. Именно двамата учени изказват първи предположението, че могилата е издигната край укрепения военен лагер (аул) недалеч от днешното село.
Ако погледнем картата, ще видим, че Кладенци е точно по средата между Плиска, където определено е бил “старият дом” на Омуртаг, и Дръстър (Силистра). На 20 км от дунавския град е открит внушителен древнобългарски градеж.
Най-вероятно именно той е „преславният дом на Дунава”, за който съобщава надписът. В монографията си за разкопките край Кладенци Станчо Ваклинов и Станислав Станилов посочват, че местността, където е бил аулът, е наричана „Перегон касаба”. Учените предполагат, че думата „перегон” е от древнобългарски произход и означава разстоянието, което може да се измине за един ден с кон.
Хипотезата, че всеславната могила на Омуртаг е била именно тук, се подкрепя и от факта, че Кладенци е единственото селище освен Плиска, където са открити загадъчните древнобългарски каменни баби (девташлари). В местността Хисарлъка, на 3 км от днешните граници на селото, през Първата българска държава е издигната крепост.
Местните днес я наричат Хисар кале. При разкопките през 60-те са открити 23 жилища – тип полуземлянка, фрагменти от керамични съдове, железни ножчета, огнива, токи, халки, окови, скоби, брадви, длета, ключове, катинари, върхове от стрели, бронзови коланни апликации и други предмети от същия метал, части от стъклени чаши и осем византийски монети от края на 10 – началото на 11 век.
 Край селото има десетки могили. Изключително трудно е да се установи коя точно е Омуртаговата. Част от могилите са тракийски. Някои са повредени при обработване на земята, други са разкопани от иманяри.
Търсачите на древни съкровища са особено активни в този район. Разказва се дори небивалият мит за златна колесница или кола със злато, заровена от Омуртаг.
Недалеч от Кладенци е и скалата Малкая. Там са открити скални манастири и оловна икона на свети Георги. Според местните тук има и раннохристиянски храм. При изкопни дейности е открит тухленият му зид. Мястото обаче не е проучване от археолози.
Според Станчо Ваклинов и Станислав Станилов селището е съществувало до 12-14 в. След турското нашествие то е разорено, българите са избити, а селото изчезва за столетия.
Съвременното село е основано от румънски колонисти – цинцари, заселени тук по време на окупацията на Добруджа от Румъния през 1929 г.
Дадено му е името Пирли ноу (Ново Пирли). Наизменованието е взаимствано от турските названия на околните села - Пирли джеми махле (Главанци), Пирли кьой (Градница), Пирли даул джилар (Орешник), пише краеведът Георги Топалов.
След възвръщането на Южна Добруджа към България през есента на 1940 г. и съгласно изселническата клауза в Крайовската спогодба румънските колонисти са заменени с българи –
преселници от Северна Добруджа. Те идват от различни населени места, останали на румънска територия - Тулча, Камбер, Иримлик, Тестимел, Камана, Хаджилар, Потур, Горна и Долна Чамурла. Когато българите пристигат тук, заварват кирпичените коптори, в които са живели цинцарите. За да си построят годни за обитаване къщи, нашенците са ползвали камъните от крепостта. Затова днес от нея не е останало почти нищо.
Кладенци е разположено на около 60 км от областния център Добрич. Пътят лъкатуши край ниски хълмове и малки горички. Внезапно пред нас се разкрива невероятна гледка – пресъхналото корито на Суха река, обрасло със свежа растителност и обагрено в традиционните за Добруджа цветове – жълто и зелено.
Влизаме в селото. Минаваме край старателно подредени селски къщи. Почти не се виждат изоставени сгради, като изключим училището, закрито преди 20 години. Стигаме до наскоро възстановената сграда на читалището. То разполага с малък библиотечен фонд и етнографска сбирка на автентични носии от Северна Добруджа.
В Кладенци днес живеят около 180 души – всички са етнически българи. Селото е сред малкото чисто български населени места (броят се на пръсти) в община Тервел, където циганите са почти 40 % от населението, а протурската партия ДПС е основен политически фактор.
Кладенци не е подминато от процесите на обезлюдяване. През 60-те години на миналия век тук са живели 1200 души. В селото все още има млади хора, но възможностите за препитание са ограничени – разчита се основно на селското стопанство през топлите месеци и на програмите за временна заетост.
Но това е крайно недостатъчно и не се знае дали младите няма да поемат пътя към големите градове или чужбина... А в Кладенци има потенциал, който не се използва по най-добрия начин. Богатата история на селото, наличието на археологически обекти и дори самата хипотеза за могилата на Омуртаг са отлични предпоставки за развиване на културния туризъм.
Нужно е само желание за инвестиции (при това неголеми) от страна на управляващите в община Тервел и държавата. За да не изчезне едно от малкото останали чисто български кътчета в Добруджа.
 

http://www.desant.net/show-news/22212/
Брой 104
Автор : Пламен Николов 
 



Гласувай:
5



1. sparotok - !
14.05.2011 20:13
Интересно четиво! Дано съдбата да е благосклонна към Кладенци!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 991527
Постинги: 440
Коментари: 291
Гласове: 1189
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031