Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2011 08:59 - ТЪРСЯТ ХАНСКИ ГРОБОВЕ В КАБИЮК
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 5475 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 04.04.2011 07:55



ТЪРСЯТ ХАНСКИ ГРОБОВЕ В КАБИЮК

         С турското име Кабиюк ("издута, голяма могила") се означава естествената могила, която се издига в полето между Плиска и Шумен. Тя е дала от своя страна името на Държавното предприятие "Кабиюк", известно преди всичко с прочутия си конезавод. С това име се означава и комплексът от археологически паметници около могилата. Още в началото на XX в. там са документирани останки от ранносредновековно землено укрепление с площ около 3500 дка - второ по големина след Плиска (23000 дка). Особената връзка между тях са 18-те групи от побити камъни, издигнати на равни разстояния покрай 7-километровия път, който ги свързвал. Допреди 2 години това бе почти всичко, което можеше да се каже за Кабиюк като укрепено селище от времето на Първото българско царство. Керамични фрагменти, пръснати на повърхността, издаваха останки от леки жилища на обикновено население.

 


image

Гробът от могила №4


                Ст.н.с. I ст., дин
         Рашо Рашев:

 

       Днес картината е много по-различна. През 2005 г. на 3 км южно бе направен оглед на комплекс от четири могили, подредени в правилен четириъгълник, ориентиран по страните на света. Това разположение е нетипично за хилядите тракийски могили у нас, при които не е установено подреждане в геогметрична фигура. Сред тях не е познато и разполагането в ниска речна долина, както това е направено за четирите могили. Тези две особености бяха достатъчни да се породи съмнение в тракийската им принадлежност и да се организират разкопки с предположението, че те може би датират от средновековието. И още в първата проучена могила се откри гроб, който може да се определи като съвършено нов тип паметник от езическия период на Първото българско царство. Той принадлежи на млад мъж, погребан заедно с парадния си колан, украсен със сребърни апликации и принадлежности. Следвайки тогавашната аристократична мода, покойникът е носел две златни обеци. Едната се намери на място при лявото ухо, другата е била поставена в гръдната област вероятно като знак за обезвреждане на мъртвеца. До лявата му ръка е била положена къса желязна сабя до главата - части от конското снаряжение и сребърните украшения на конската амуниция. От коня в гроба се е озовала само кожата като израз на обичай, според който той е бил приготвен за храна на следпогребалното угощение. Това е първият открит гроб на прабългарски аристократ, начална стъпка и пробив в една съвършено неизвестна засега област - погребалната практика на хановете и аристокрацията. В настоящия момент липсват дори косвени данни за това къде и как са били погребвани българските езически владетели. Могилният гроб от Кабиюк сочи, че това е могло да става под могилни насипи и не в самата столица или до нея, а в широките рамки на днешното Плисковско поле. Вече е създадена организация за обхождане и документиране на всички могили в този район и за евентуални разкопки на онези, които по външни белези и разположение биха могли да датират от периода на Първото българско царство.
         Само преди месец Кабиюк предложи още нова и съвършено неочаквана информация. При оран в централната част на укреплението е бил изровен, но грижливо прибран от управата на стопанството, голям каменен блок. Върху гладката му лицева страна са врязани кръстове и знаци „ипсилон”, а до тях - плитко врязан надпис, чието начало се разчита като „господи помози...”. Съчетаването на знаците и кирилският надпис издава датиране в края на IX - първа половина на X в. Най-вероятно блокът произхожда от масивно градена църква. Самолетната снимка на мястото, осеяно с натрошени от плуговете камъни, показва останки от голям архитектурен комплекс. Проучването му ще започне веднага след прибирането на тазгодишната реколта.
         Почти едновременно с това откритие дойде информацията за разрушаване от иманяри на друга, също неизвестна сграда, намираща се в съседство с първата. Нейните основи са градени от големи обработени варовикови блокове с врязани върху тях знаци от типа, който познаваме от Плиска и другите центрове на Първото царство. Масивният градеж, дебелите стени и хоросановата спойка издават солидна сграда, която вероятно датира от езическо време. Рано е да се каже какво точно е била нейната функция - представителна, жилищна или култова. Присъствието й тук напълно отговаря на значението, което земленият лагер на Кабиюк е имал в отбранителната и административна система на държавата.
         Концентрацията на култови паметници в Кабиюк и около него най-после повдига и въпроса за голямата естествена могила. Случайно ли тя е включена в рамката на земленото укрепление? Дали е била използвана само като наблюдателен пункт
както се предполага, или е имала и други функции? Дали в иманярската легенда за пещера със съкровища под могилата не се крие нещо рационално и дали в нейното скалисто ядро не са издълбани гробници -  дългоочакваните гробници на хановете? На тези и други въпроси отговор ще дадат планираните археологически разкопки и геофизични проучвания с нова апаратура. Отсега е ясно, че Кабиюк се очертава като нов важен център на ранносредновековната българска култура. 
       
       Някои автори твърдят, че има твърде общо в погребалните традиции на траките и на прабългарите. Те говорят и за погребения (първични или вторични) на прабългари в готовите, стари, тракийски гробници. Или, казано с други думи, ако се разкопаят тракийски гробници там, където наистина е била първата столица на България, може би ще се намерят интересни доказателства за местоположението на "Тъй наречената Варна".
             
    
Гореописаното могилно („курганно” като в Самарския район) прабългарско погребение показва, че нашите предци и тук, и на сегашната руска или украинска територия, са погребвали поне знатните си хора и в могили! Защо обаче там, в Русия, са разкрити и изследвани толкова много прабългарски могилни погребения, а у нас почти нищо? Може би защото в Русия са по-заинтерисовани да изследват нашето българското минало? Или там държавата им отпуска повече средства?... Наистина това е един парадокс. Много голям парадокс.

image


Фиг. 1
Четирите могили при Кабиюк, Шуменско. 

         Може би при нас трябва да се изследват по правилата на археологията поне 10-15 „тракийски могили”, но не къде да е, а там, където има известна надежда, че около това място е била първата ни столица. Явно е, че това не е Плиска. Дали е село Манастир, град Провадия или другаде аз не мога да кажа.

         Трудно е с финансирането на такава задача, но вече имаме немалко богати български бизнесмени, които водени от патриотични чувства сигурно ще помогнат финансово, а и с техника, за изравянето на поне един български княз от недрата на нашата родна земя.

         Село Манастир би дало пример за това! Защото там и птичките чуруликат за един заровен голям български цар… 
        Допускам, че може би много скоро иманярите ще го намерят.

 

         2. 04. 2011 од., гр. Варна.

         Девненец

 

    




Гласувай:
4



1. solinvictus - По какво го познаха тоя "пр...
03.04.2011 10:48
По какво го познаха тоя "прабългарин" не разбрах?
По обицата ли?
Такива нелепости може да твърди само професор фен на "тюрко- монголските"теории!
Там е намерен и християнски кръст(апостолски) кво прайм с тоа факт?
цитирай
2. gotenia70 - съгласен съм с коментар 1
03.04.2011 11:02
И докога българските владетели (князе),ще се наричат ханове?
Не разбраха ли тези хора,че няма никъде написано за бг владетел,че е хан,дори и в "Именника"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194463
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031