Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2011 14:02 - Транслацио „патрия Оногура”
Автор: rizar Категория: История   
Прочетен: 2643 Коментари: 2 Гласове:
5



 

В родната историография се подминава често факта ,че християнството започва да прониква на българите още когато те се намират по черноморските и приазовски степи[1]. Самия полуостров Крим е  доста гъсто заселен с т. нар. "салтовци", които са  българи, но хазароманията  пречи науката да се изкаже обективно по дадения въпрос.  Българското присъствие в крепостта Судак, Тиматарха и други е безспорно, по данни от разкопките. Тук българите се смесват с местното население, съставено от скити(боспори) , готи  и сармати[2] . По тези  земи oще през V-VIв. има добре организирани епархии. Това са -

1.Готската;

2.В града Сугдайска или Сугдея - Επαρχια Σόϋγδαια и тъждествена на днешния град Судак или Сулдай[3] ;
3. Фулската;
4. Боспорската;
Готската епархия е най-забележителната от тях . По своето канонично достойнство е издигната в митрополия , чийто митрополит  пребивава в ΔΟΡΟΣ / или Dory/ .
Тя фигурира в съборните актове на Трулския събор[4] . и има подчинен7 епископии  .
Според известния Парижки каталог[5] тези епископии са -
1. епископия на Хотзирите или Хотцирите - Χοτζηρων ;
2.епископия в Хуал - Χουάλης - ако някой каже местоположението му ще бъда благодарен ;
3.на оногурите - Ονογουρων – тук имаме пряко указание за българска църковна община[6];
4. епископия на  хуните - Οΰννων , които след средата на
Vв. Се отъждествяват с българите;
5.една намираща се в Астел / или Алустин /;
6. една намираща се в Ρετέγ - също неизвсетно местонахождение;
7. и в Тиматарха - Τυμάταρχα ,която според Порфирородния възниква на мястото на разрушената Фанагория ;

Тези епископства подобно на готската епархия  са категоризирани с имена на народности.  Това  показва,   че   са   отредени предстоятели в чин епископи на мисиите между близко живущите на Крим народности, за тяхното покръстване и притегляне към империята, и че тези мисии са подчинени на Дорския митрополит. Във   всеки случай,   неуспорим факт е, че християнството въ V-VII в. е доволно много разпространено в онези места,   конто  заемат Аспаруховите българи  преди  идването си на  Балкански полуостров, както това сочи съществуването на горните четири епархии с техните подчинени епископии.

Напоследък  се изказват мнения за съществуване на християнска общност в Дръстър след 681г. и възможноста тук да е прехвърлена ""патрия Оногура"" след отсъплението на Аспаруховите българи към земите на новата родина[7].

Съвременник на събитията около времето на овладяването на отсамдунавските земи   на българите е дякон Агатон хартофилакс на Константинополската църква. Според него  Аспаруховите българи са онугури[8] .

Има достатъчно сигурни данни, че първите владетели от рода Дуло (за Кубрат, Органа и Тервел изглежда сигурно), ако не и мнозинството, са християни или най-малкото са формално кръстени. Това ще да дава някакво отражение в духовния живот на държавата и особено в техните резиденции. Все пак искам да подчертая, че причастността на първите български владетели към християнството може би не засяга голям процент от техните поданици, а вероятно оказва някакво влияние в най-тясното им обкръжение. Езичеството  си  остава доминиращо и това се илюстрира от масово прилагания езическия погребален обред. Също така след падането на рода Дуло от власт (за известен период от време)  се  снижава увлечението към християнството във върховете на държавното управление. Тъкмо тогава обаче християнството започва да навлиза в България по други пътища. Обикновено през VIII в. долавяме една веротърпимост, предопределена както от хетерогенния състав на прабългарите, така и от подавляващата маса славяни, конто изповядват друга религия.Най-важния факт е обаче, че през целия VIIIв. нямаме нито едно сведение за провеждане на гонение , мъченическо известие дори в инцидентен случай, като  например при атакуването на хазната от войските на Телериг през 774г. в Берзития или след битката при Маркели през 793г. , няма сведение пленените византийски войници да са принуждавани да се откажат от религията си. На фона на несъмнена веротърпимост през VIII в. следва да разгледаме едно любопитно, но дискусионно мнение за участието на доростолския епис­коп Урсус в заседанията на Седмия вселенски (Втория никейски) събор[9]. Той е свикан от императрица Ирина (все още регентка) със съдействието на папа Адриан (772-795) с цел възстановяване на иконопочитанието[10]. Открит е в Константинопол на 7 август 786 г., но поради бунтове във войската се разпуска. Отново е свикан на 7 август 787 г. под председателството на Константинополския патриарх Тарасий, но този път в Никея. На седемте заседания  напълно е реабилитирано иконопочитанието. В едно много авторитетно издание по християнска археология, литургика и история като DACL А. Аунер твърди, че на този събор участва доростолският епископ Урсус[11]. От друга страна, Ж. Дарузе несъмнено един от водещите знатоци на тази материя, какъвто безспорно е, в специално изследване за участниците във Втория никейски събор обаче отхвърля присъствието на Доростолския епископ. Действително логично е доростолският епископ да бъде посочен сред суфрагантите на митрополита на Хиемонт (Адрианопол), където са отбелязани епископите на Дебелт, Созопол,Булгарофигон и др.,.но там Урсус от Доростол липсва[12]. Същевременно в издадените от Ж. Манси актове на събора на седмото заседание е записан един епископ Урсус от Варитианорум, но името може да се чете и като Даритианорум[13]. Това второ четене, вероятно възприето като Дуросторум, кара А. Аунер да твърди, че дуросторумският епископ Урсус участва в Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. При това състоянне на нещата не можем с категоричност нито да отхвърлим, нито да приемем идеята на проф. Аунер. Очевидно трябва да изчакаме новото задълбочено разчитане и издаване на актовете на Седмия събор и тогава да правим категорични заключения по този казус. Ако обаче, въпреки резервите, все пак приемем присъствието на Урсус от Дуросторум, то той е единствен представител на земите на север от Балкана. Същевременно продължава да тегне и съмнението, че през 787 г., когато езичеството в България е в своя апогей, в Дръстър - дунавската резиденция на владетелите , е възможно да има хрис­тиянска църква и действаща епископска катедра. Oт друга страна,  защо трябва да се робува на остарели постановки ? Та нима в езически или нехристиянски държави , като Персия, Арабския халифат или Китай няма действащи християнски епископи ? Още повече ,че постоянно всички автори индикират пълната толерантност на повечето български владетели. Естествено може да се допусне и, че в Константинопол ценят много древнопросиялата Доростолска катедра, покрита със слава от толкова много светци мъченици и епископи, и затова запазват името й. По тази причина въпросният Урсус, като „вдовстващ" епископ, пребивава във Византия. Другата възможна хипотеза върху която може да се работи е ,че именно Доростолския епископ в качеството си на представител на българите християни , които преместват седалището от Крим в Дръстър се явява заместител на ""патрия Оногурия""[14].

Ако следваме тази логика, се питам защо не се постъпва по същия начин с други, не по-маловажните епископски и дори архиепископски и митрополитски катедри като Томи, Марцианопол, Нове и Одесос. Веднага отговора на въпроса се набива на очи , като прибегнем до друг достигнал до нас източник , индикиращ ни за християнско присъствие в българските земи (по специално Малка Скития – Добруджа). Латинският писател Уолфрид Страбо (808-849), пише как научава от устата на свои братя (монаси), че по онова време (началото на IX в.) в района на Томи (сега гр. Констанца в Добруджа) има скитско (варварско) население - християни, конто извършват религиозните служби на готски език[15]. Очевидно иде реч за готи ариани, конто не са в официализираното християнство— т. е. У. Страбо намеква косвено за тяхната причастност към арианството, разпространено в Добруджа още през IV-V в. благодарение дейността на Улфила и неговия последовател доростолския епископ Меркуриан-Авксентий[16].

Страбо е изключително релевантен пример, защото замонашването му става в големия манастир във Фулда, Германия, където се обучава под прякото ръководство на известния монах Храбан, вещ познавач на гръцкия език. През 838 г. той става абат на манастира Решен в Австрия, където се изявява като поет и писател. През 849 г. завършва съчинението си Libellus de exordiis et incrementus quarumdam in rebus eccle-siasticis rerum, в глава VII на което са сведенията за християнската община от началото на IX в. в Централна Добруджа[17]. Споменавам всичко това, за да стане ясно, че черпим данни от автентичен източник, който заслужава високо доверие и който се явява свидетелство за наличието на християнски общини в Добруджа в условията на езическа България.Друг е въпросът кога и откъде се  взема въпросната християнска арианска община. Действително, според писмените източници готите ариани напускат организирано Добруджа и Северна България в самото начало на V в., но някъде, както в Никополис ад Иструм, остават малки готски общини, конто се споменават до VI-VII в.[18] Най-после, не е изключено готи да навлизат в Добруджа от Крим заедно с Аспаруховите българи или с късни вълни българи в края на VIII-началото на IX в.[19] Да не се забравя ,че именно хазарите унищожават временно готската епископия в Крим . Напълно възможно е това да е именно при краха на Кубратова България.  Продължава да бъде загадка точно къде в Добруджа и недалеч от Томи в началото на IX в. обитава общината, регистрирана от У. Страбо. Опитът да се идентифицира със скалната монашеска обител до Мурфатлар (на около 25 км от Констанца по посока Силистра) все още не може да се приеме безрезервно[20]. От проведените на това място археологически проучвания става ясно, че тези скални монашески обители са синхронни с изграждането на големия каменен вал, чиято датировка клони към началото на X в[21]..

Друга интересна препратка, към възможни допирни точки на готи и българи се открие в заимставането на понятийния език за църквата като пространствена форма.    Най-разпространеното старобългарско название за църква е „цръква" цръкъи", „цръкъва". По отношение на семантиката на думата са изказани мнения на лингвисти, което не обяснява начина на появата й, а само регистрира възможните посоки, от които намира място в езика. Съществува възможна  историческа среда за проникване. Според едното думата има готско-ариански произход (от kiriko), откъдето преминава в праславян-ското * съrку. Другото обяснение свързва термина със старобаварското kirko, което  произлиза от старогорнонемското chirihha. В този случай се приема, че германските говори са трансмисия между гръцкото κυριακός ;, което има твърде общия смисъл на „господен" в Стария и Новия завет и се свързва с почитането на Бога на определено място или в определен ден, при което се извършват съответните свещенодействия, бележещи  обособеността на събитието спрямо ежедневния житейски кръговрат при юдеи и християни[22].

Впрочем има и други косвени податки за присъствието на християнски секти в Североизточна България към средата на IX в. Нека си припомним писмото на българския княз Борис I Михаил (852-889) до римския папа Николай I, в което се споменава, че в страната му идват от разни места християни, които своеволно разпространяват много и различни неща, т. е. неортодоксално[23]. Дали в графата „други" не попадат споменатите приблизително по същото време от У. Страбо готи ариани? В тази връзка е симптоматично, че сред първите преводи на канонична литература в България след покръстването са „Словата на Св. Атанасий Александрийски срещу арианите", направени от Константин Преславски[24]!

Явно е ,че при българите  има масово присъствие на християни не само преди 863г., но и вероятно далеч преди идването им на Балканите , но липсва канонично установена институция. След като сина на Омуртаг и сестрата на Борис стават християни, значи Христянството е  толкова масово, че през IX век вече си е пробило път и в самия елит на българската аристокрация. А това че отделни родове вождове и дори владетелския род в предходните векове е  формално християнски може да е вярно. Но въпросът не опира до "масовост" или "изолираност" , а до на наличие на църковна институция, литература и съответна практика, която без свещенослужители и превод на Библията няма как да генерира. Ранните франки и техните владетели са  същите "християни" , но поне  имат някакви църковни институции, а отделен въпрос, колко са  изградени и поддържани в периода преди Карл Велики.

.           Изводът от направените съпоставки е ,че навярно оцелелите църковни общини на север от Хемус са екскомуникирани от Византийската църква и на тях се гледа с недоверие , поради липсата на канонична институция и официлиазиран превод, който да не внася  съответни  противоречащи на Православната догматика еретически интерпретации.



[1] Цухлев, Д. История на БЦ , 1911, с. 177 сл. с цит. лит.

[2] Подробности възоснова на новите археологически данни  вж – Рашев , Р. Прабългарите …

[3] някои учени дори са я объркали с Доростолската ,като например - Ferrari ,Lexicon geogr. , ed. Baudrand , Patavii 1575 и Le Quien , Oriens. Chrst. t. p 1229

[4] C. de Boor , Machtrage zu den Notitiae Episcopatuum in Zeitschtift fur Kirchengeschite , B, VI , Gotha , 1894 , S. 589

[5] Op.cit. 589-590.

[6] Според някои оногурите, въобще не спадат към българските племена .

[7] Атанасов, Г. Християнският …, 133 сл.

[8] ГИБИ III, 182-183.

[9] A. Aimer. Dobrudja. - DACL, IV. Paris, 1920, col. 1259

[10] Г. Острогорски. История на византийската държава. София, 1998, с. 250-252; J. Darrouzes. Listes episcopates du concile de Nicee (787). - REB, 33, 1975, p. 7-12

[11] A. Aimer. Op. cit, col. 1251

[12] J. Darrouzes. Op. cit., p. 20, 54

[13] J. Mansi. Sacrorum conciliorum nova et alplissima collectio, 13. Graz, 1960, Col. 724

[14] Това мнение се поддържа напоследък от Г. Атанасов , който го изказа в едно от предаванията по БНТ „Памет българска” (20. XII.2008 г. ) .

[15] W. Strabo Fuldensis. De rebus ecclesiasticis, VII. - In: PL, 114. col. 927; W. Buchwald, A. Hohlweg, O. Prinz. Tusculum-Lexicon. Munchen, 1963, S. 527

[16] E. Thompson. The Visigoths in the Time of Ulfila. Oxford, 1966, p. 82 sq.; A. Lippold. Ulfila. - RE, 9, 1922, p. 512; A. Schwarcz. Die Anfange der Christentum bei den Goten. - Miscellanea Bulgarica, 5, 1987, S. 107-111; E. Kaufmann. Aus der Schule desWulfila (=Dissertatio Maximimini contra Ambrosiu; et Epistula Auxentii Durostorensis). Strassbourg, 1899, p. LVIII-LXII.

[17] W. Strabo Fuldensis. Op. cit., col. 927; P. Diaconu, N. Petre. Quelques obser­vation sur le complexe archeologique de Murfatlar (Basarabi). - Dacia, XIII, 1969, p.448-449.

[18] В. Вел ков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV-VI в.). София, 1959,  232.

[19] Атанасов, цит. съч. , 136 с пос. лит.




Гласувай:
5



1. panazea - Имаш големи познания !
03.04.2011 20:24
Ще ти помагат ! Благодаря за изключителния коментар към Григорий Богослов !
Аз ще защитавам и Кирил Философ , защото е извършил своя подвиг с Божиата помощ . Дали буквите са съществували преди него или не , не е от съществено значение . Даже и произходът му от български род е без значение и той затова не е наблягал на това . Защото е Божий човек и е над суетата.
Но на неговия гроб в Рим , в църквата св. Климент , гърците са поставили някакъв паметник , който ме подразни.
И неграмотните туристи ще продължават версията за Византийския мисионер .
А той е Божи човек и се е подчинявал само на Господа , както и брат му Методия и затова са си навлекли гнева на съвременниците си .
цитирай
2. анонимен - скачать opera mini
31.01.2012 19:25
8 июля 2010 года вышла Opera Mini 5.1 для J2ME. Главной особенностью версии является поддержка телефонов с малыми разрешениями экранов (128x160, 176x220 и т. п.). Кроме того оптимизировано потребление оперативной памяти телефонов<>0]. 14 июля обновление затронуло и Android-версию браузера. В нём появилась поддержка экранов с большим разрешением и улучшено отображение текста при масштабировании<>1]. http://newminiopera.ru/ скачать opera mini
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rizar
Категория: История
Прочетен: 1074630
Постинги: 163
Коментари: 1630
Гласове: 913
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031