Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2011 18:31 - "ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА (8 - а)
Автор: devnenetz Категория: Други   
Прочетен: 3513 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.05.2011 06:53


 

8 - а. ЕДИН УЧИТЕЛ СИ СПОМНЯ

 

            Към края на месец Ноември 2010 година обиколих селата Кюлевча, Снежина, Марково-Марковча и Косово-Косовча от общините Каспичан и Провадия. Целта на пътуването ми беше да опозная района на евентуалната битка и съкрушителния удар на кан Крум срещу Никифор I Геник на 26. 07. 811 година. Мисля, че пътуването ми беше ползотворно. Онова, което бях чел в литературата и разглеждал в топографските карти и това, което видях и разбрах намясто, оформи в съзнанието ми едно по-друго становище и най-вече предположение, че Никифор си получил заслуженото именно в този район на провадийския сърт.

            Нямам намерение да описвам, анализирам или оценявам многобройните хипотези за битката на българите срещу войските на Никифор. Те са известни и са се наложили и в науката, и в народа ни. Тъй като описаните и доказаните факти по тази военна кампания са крайно оскъдни, то и хипотезите са условни, приблизителни, неверни и противоречиви. Като че ли така стои и въпросът относно изобразения на скалите Мадарски конник.

            Мисля, че ще бъда полезен, ако отложа още малко моята идея за похода и гибелта на Никифор. Смятам за правилно и полезно да изложа, макар и в съкратен вид и обем, написаното от един учител, който си отива от този свят. Той се постарал да събере, да осмисли и да овековечи за идните поколения онова, което неговият край „помни” за въпросното спасение на държавата ни. По обем и финансиране написаната от учителя книга е скромна, но иначе като факт е забележителна. Сведенията на този учител заслужават и трябва на влязат в най-голямата библиотека на света – интернета!   

            И така, книгата е със заглавие „СПОМНЯМ СИ”. Издадена е през 2002 година от Печатница „Симолини” в град София. Автор на краеведската книга е Стефан М. Василев, който е роден през 1929 година в село Снежина, Провадийско и я е написал и посветил на родното си село, в което е бил дълги години учител, директор на училището и общественик. Книгата има богато съдържание, представлява голям интерес не само за краеведите и хората от района, но и за голямата ни наука. Написана е от един високо грамотен възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, ерудиран и обичащ селото, народа и държавата си човек. Дължа голяма благодарност, както на този хроногроф от село Снежина, така и на съпругата му Пенка Ст. Василева, която го гледа, тъй като е тежко болен. Тя, която е също учителка- пенсионерка, направи необходимото и ми предостави един екземпляр от книгата на съпруга си, за което й благодаря още веднъж.

            След този немного кратък увод, ще се постарая да изложа смисъла на твърденията на автора относно историята и фактите засягащи главно и най-вече историческата битка между Крум и Никифор в района на провадийския сърт.

 

            В началото на книгата Ст. Василев прави кратък обзор на миналото на Провадия и провадийския сърт. Споменава за преминаващите през него известни стари пътища от Провадия за Плиска, Преслав и Шумен. Отбелязва някои съществували в далечни времена крепости и станали битки в района на този сърт. Тъй като нашата цел е битката между Никифор и Крум, ще се спра основно само на нея.

            Авторът започва своя разказ как през лятото на 1958 година той и двамата му братовчеди Янко Драганов и Димитър Митев излезли на излет под водачеството на чичо му Иван. С този излет те искали да си дадат отговор на въпросите около битката между войските на Никифор и Крум. Изкачили се на скалистия рид „Хамбарлъка”, там където била крепостта „Кръстовица”. Тя била построена от византийците и просъществувала до превземането й от турците през 1388 год. Вървели по древния път, който бил най-прекия такъв от Несебър за столицата Плиска. Като стигнали края на скалистия рид, се спуснали в дефилето, по което откъм Кюлевча тече река „Костена река” (тур. „Кемикчи дере”). Дефилето било дълбоко, бреговете – много стръмни и завършващи най-отгоре с високи 5-10 м. непристъпни скали. Ако човек пожелаел да напусне дефилето, трябвало или да се върне обратно, или да измине пеш 3-4 километра надолу по него. Като извървели 200-250 метра по течението на реката, чичо му Иван показал на групата един ров и им казал, че според него тук била най-решителната част от битката. Тримата млади хора били много изненадани, защото, както всички българи, така и те, били учили и знаели добре, че въпросната битка е станала при Върбишкия проход.

            Чичо му Иван продължил разказа си, като ги информирал, че местността южно от Кюлевча се нарича „Гръцка сеч”, защото точно на нейния терен българските войски нападнали изненадващо византийците и им нанесли главния си удар. Тази местност била долина с много пасища, извори и вековни дървета и представлявала удобно място за лагеруване на императорския отряд. А по-надолу – близо до село Марково, била другата местност „Кокалено място” (тур. „Кемик-чиляр”).

            Ст. Василев разказва от свое име как и друг път са обикаляли по тези места с Тодор Ризников, сина на чичо му Иван, и как са разпитвали местни жители по въпросите на битката. Повечето хора твърдели, че от предания само знаели за водени битки и нищо повече. Това се потвърждавало и от други наименования на местности и реки от този край, като например „Лупура”. Авторът тълкува „Лупура” като произходящо от „Лупур-тупур”, т. е. като звук от свличащи и търкалящи се от високо камъни. Другото му твърдение е, че в този участък „Костена река” се наричала река „Мирявица” и свързва произхода на това име с отказа на Никифор за предложения му мир от Крум. Ст. Василев добавя, че при обработката на нивите и кооперативните блокове хората са намирали много човешки кости, отломки от копия, юзди, конски стремена, монети от разглеждания исторически период и други старинни неща, които можело да се видят в Археологическия музей в Мадара.

            Авторът изказва благодарност на акад. Николай Тодоров, който му е предоставил препис от „Анонимен ватикански разказ” при посещението си всело Снежина и дава откъс от него. Той обръща внимание на практикуваната от прабългарите хитра и коварна военна тактика да предопределят мястото и да държат в свои ръце инициативата за битката с врага.

            Ст. Василев приключва темата като цитира на стр. 9 и 10 публикация на Св. Аджемлерски във в. „Провадийски глас”. Същата статия може да се прочете и в книгата: Аджемлерски, Св., Из миналото на Провадия и района, Варна, 2005, 23-24. Тя е следната:

           

 

КЪДЕ Е РАЗГРОМЕНА АРМИЯТА НА  НИКИФОР I ГЕНИК ПРЕЗ 811 год.?

 

            Датата 26. 06. 811 год. е свързана с един от най-големите успехи на българското военно изкуство през Средновековието – съкрушителната победа на войската на Хан Крум над византийските нашественици, водени от Никифор Геник I.

            Редица учени като Веселин Бешевлиев, Иван Дуйчев, Василка Тръпкова, англичанинът Бъри и др. проучват събитието. За съжаление те не успяват да уточнят мястото на сражението. Основният исторически извор „Анонимен ватикански разказ” и други източници навеждат на мисълта, че битката е станала на един от източните старапланински проходи. Специалистите приемат, че вероятно те са Върбишкият  или Ришкшят проход.

            Местни краеведи от село Снежина, община Провадия, а именно – Стефан Василив – бивш дириктор на местното училище и Янко Драганов – бивш кмет на селото, твърдят, че армията на Никифор I е разбита на Провадийското плато, в района на селата Кюлевча, Марково, Снежина и Костена река. По тяхна покана през 2002 год. в провадийския край гостуваха председателят на Великото народно събрание (1990 – 1991 год.) – акад. Николай Тодоров, бивш директор на Института по балканистика и проф. Янис Караянипулос от Солун. Проф. Караянипулос тогава беше председател на гръцкото историческо дружество, председател на Световната византоложка организация и чуждестранен член на БАН.

            Гостите внимателно обходиха землищата на споменатите села, включително и местността Гръцка сеч, намираща се между Костена река и Снежина. Те се запознаха с местния репеф, географските названия останали от вековете и аргументите на местните краеведи за войната от 811 год.. Ето какво заяви след това известният гръцки учен:

            „Необходимо е да се доизследва въпросът, за да се достигне до положително решение, което да задоволи всички изисквания. Досегашните предложения за изясняване на загадката не са достатъчни. Доводите, предложени от местните хора за тяхната теза, според мен са сериозни. Тукашният географски фактор е много убедителен. Трябва да се сравнят трите предложени до сега решения (б.а. – Ришкият проход, Върбишкият проход и Провадийското плато). Във всеки случай смятам, че в това, което предлагат хората от провадийско, има много за, което да ни убеди, че мястото на сражението между българи и византийци е тук”. 

image      

 

Фиг. 1

В заграденото с червените точки дефиле на река Мерявица, северозападно от язовир „Снежина”, е нанесен съкрушителният български удар над войските на Никифор I Геник на 26. 07. 811 година. В този участък се намирали скалистият рид „Хамбарлъка” и крепостта „Кръстовица”.


image

 

Фиг. 2

Скица на мястото на гибелта на Никифор I Геник на 26. 06. 811 год.

Същата е изработена на самия терен от проф. Янис Караяниполос - председател на гръцкото историческо дружество, председател на Световната византоложка организация и чуждестранен член на БАН.

 

 

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

 

            БЕЛЕЖКИ:

 

            1. Извън съдържанието на книгата може да обърнем внимание и на това, че освен „Костена река”, „Мерявица” и „Лупра”в района има и други топоними, които будят интерес, защото може би имат връзка с битката срeщу Никифор. Такива са например проходът „Рат дол” (рат – войска, сражение) около Мадара, нивата „Гръцка сеч” (клане на гръцки войници) около Кюлевча и името на село Косово-Косовча (от коса - косене, рязане на войници).

            2. Както ще се види и по-нататък, тази идея, че Никифор е бил разбит в района Марково-Кюлевча-Костена река-Снежина, не е нова. Тя е била застъпвана от доста други български и чужди изследователи. По-горе беше изложено едно чистосърдечно мнение на едни местни краеведи или любознателни местни патриоти, които не претендират за научност, за научни постижения, степени или звания. Книгата на Ст. Василев вероятно е стигнала до определен кръг от читатели. Аз не зная дали тя е била удостоена с поне малко научен интерес и внимание. Склонен съм да мисля че не е, защото все пак науката ни е м н о го високо, а тук става за дума за някакви ниски, местни твърдения.  

            3. Вече и другаде споменах, че с тази тема са се занимавали най-големи учени и направо светила по история, военна история, археология и т. н. Въпреки всичко се признава, че няма никаква гаранция, че Никифор е бил победен при Веригава-Върбишки проход. Напротив – съществува мнение, че Веригава е било не име на проход, а обобщаващо название на източната част на планината Хемус. Казано с други думи – досега разполагаме не с нещо окончателно, а с едно надделяло по някакви причини мнение (становище, хипотеза) за Върбишкия проход. Т. е., съвсем не е грешно да се появяват и нови идеи по тази тема. И такива са се появявали и ще се появяват. Има предположения, че битката се е състояла в Южна България, както и в централната част на Северна България, но няма да се спирам на тях.

            4. Коя е общата и най-голяма грешка при всички гореспоменати тези? Според мен голямата грешка се състои в предварително приетата аксиома, че Абоба-Плиска е била непременно атакуваната от Никифор наша „първа” столица. За мен изключителен интерес представлява изследването на ст. н. с., д-р Павел Георгиев от НАИМ – София, който достатъчно убедително поставя под съмнение дали Абоба-Плиска изобщо е била цел и фактически обект на набега на Никифор през 811 година. В това може да вникне всеки, който се запознае с неговата обширна статия „Столицата на Аспарухова България”.

            Засега спирам до тук. Ще разгледам още едни други предположения и чак след това, ще изложа и мотивирам по-подробно своето виждане по българо-византийския двубой през 811година. 

 

            3. 02. 2011 год., гр. Варна                                           Автор: инж. Драгия Драгиев

 

 

 

 

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 835018
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 962
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30