Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2011 19:06 - "ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА (5)
Автор: devnenetz Категория: Други   
Прочетен: 5427 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 05.08.2011 10:21


  

5. ПРОИЗХОД НА ИМЕТО НА ГРАД ДЕВНЯ

 image

 
 АПОЛОН И ДАФНЕ

Вила Боргезе, Рим

Статуя на Джан Лоренцо Бернини

http://www.facebook.com/home.php#/photo.php?pid=30349265&id=1224946362

http://www.facebook.com/home.php#/photo.php?pid=30349206&id=1224946362

http://www.greekroman.ru/leg/daphne.htm

          Към тази моя хипотеза, която по същество е едно допълнение към досега съществуващите многобройни  такива, може да прояви що-годе уважение всеки, който се запознае с нея добронамерено и без предубеждение. За да не я претоварвам с прекомерни цитати за литературните източници, подчертавам, че в началото на  нейната разработка съм се съобразявал със статията „Името” (вж. Ангелов, Анастас, Девня, страници от историята, Русе, 2001), която поради моята неосведоменост приемах доскоро за най-пълното изследване и обобщение по въпроса за генезиса и еволюцията в името на град Девня. От близо година обаче разполагам с изключителните изследвания и научни статии на ст.н.с., д-р Павел Георгиев (директор на шуменския филиал на НАИМгр. София) за Девненския район.

            При изграждането на хипотезата съм ползвал български, руски и турски материали главно от интернет.  Възможно е с настоящата хипотеза да се поправи един голям досегашен пропуск на нашата историческа наука, която е пренебрегнала и не е изследвала изложените по-долу факти и признаци за може би пренесеното от древната гръцка митология име Дафне и неговото преобразуване през хилядолетията в последователността:           

Δάφνη - DAFNEDAPHNEDEFNE – ДАФНЕ – ДЕФНЕ – ДЕВНЕ – ДЕВНЯ

                        Надявам се, че заинтерисовани и компетентни специалисти, а не като мен случайни хора, ще доразвият или отхвърлят настоящата хипотеза. Ето основанията, въпросите и предложенията ми за посочената по-горе връзка  и линия на развитие „Дафне – Девня”:    

            1. От древната гръцка митология е известна изключително романтичната легенда за Аполон и Дафне, както и свързаната с нея  горичка с името Дафне. Колко тайнственост, каква намеса на божествените сили и каква красота се крият в легендата за хубавата и непорочна девица с името Δάφνη (Дафне – лаврово, дафиново дърво), която бягала със сетни сили, за да не бъде достигната и похитена от бога на светлината Аполон… Как бащата на девойката – богът на реката Пеней, с божествените си сетива доловил по вълшебен начин молбата й и само за един миг я спасил от позора, като я превърнал в дафиново дърво – от пръстите на ръцете й покарали дафинови клонки с листа, пръстите на нозете й станали забити в земята корени, а за да остане непорочна, тялото й било обвито с кората на дървото...
            2. Антиохия (древен град, сега Антакия – административен център на вилает Хатай в Република Турция), е бил огромен за времето си, много богат египетски, византийски и римски град и район с чудни природни дадености – извори, вода, водопад, река; огромни вили, римски подови и стенни мозайки; уникално (родилно!) място за християнството и др. Унищожен от пожари, природни стихии и врагове. Днес Харбие (Дафне) e забележително предградие на град Антакия, който освен административен е и важен исторически и туристически център на съвременна Турция. За римските мозайки функционира специална галерия в Археологическия музей на Антакия.

            * Нека вземем в предвид, че частта от река Нил преди езерото Бусирид се наричала Дафна и че Дафне – първото гръцко населено място в Египет било крепост, заета от милетски гарнизон. През периода от 610 до 560 г. пр.н.е. най-голямо значение имал именно този град Дафне, от което следва изводът, че името Дафне е тръгнало дори не от гръцката митология, а витиеватите гърци са го „пооткраднали” от Египет.

            3. Марцианопол (днес град Девня) бил голям, модерен, древен, изключително защитен и важен за римската империя крепостен град; столица на Долна Мизия и в продължение на три години временна столица на Източната  Римска империя. Цитираният по-горе д-р П. Георгиев допуска, че на територията на сегашния град Девня в периода от 680 до около 800-тната  година се е намирал главният български (столичен) град. Той прави и предположение, че именно тук, на девненска  територия се е състояла жестоката битка между ромеите и българите през 811 год. преди опустошаването и изгарянето на новоосноваващата се втора столица Плиска.

            Понастоящем, освен с голямата си промишленост, град Девня е широко известен с древни римски мозайки; мощни, уникални извори; река и изключителна допреди 55 години природа. В миналото градът е унищожаван неколкократно от врагове. Засега (а в близко бъдеще сигурно ще се намерят и още) е известна поне една карта, на която Река Девненска е отбелязана като река Dafne.R (RRiver - Река). Девня е център на община и важен туристически обект. Тук функционира Музей на мозайките, а ежегодно хиляди туристи се възхищават на красотата на Вълшебния извор и слушат в захлас легендата за красивата и непорочна девойка – безименната прислужница на Марциана.

 

            * От много векове, а и днес, се разказва тази легенда за Марциана - сестра на императора Марк Улпий Траян (98–117), чиято прислужница изпуснала медната си чаша (делва, тас) в гърлото на един от девненските извори, разплакала се и се огорчила, но после вълшебната, божествена сила на извора, като по чудо издигнала над водата митичния съд. Императорът се трогнал много от случилото се, провидял знамението на боговете и наредил да се изгради град на името на сестра му Марциана.

            4. За първи път името на това селище с формата Девне се споменава в турски регистър на джелепкешани от каза Провадия, съставен на 12 септември 1573 год.

            5. В османски документ от 1604 год. името на селището се среща с формата Девне-и (Турско и Българско Девене).   
                                                                                             
            6. През
1691 г. точно с името Девне бил съставен подробният и поименен турски регистър с имената на 335 девненци - немюсюлмани (мъже неверници на възраст над 21 години), които били данъкоплатци на данъка „джизие”. Регистърът има сигн. ВОА, Maliyedem műdevver, 4023 и е собственост на османския архив в Истанубл, а копие от него се съхранява в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. София.

            7. През 1806 год. Адам Нийл (Adam Neale) посетил  село Девне и го записал като село Дафне (Dafne).                                                                 

          
8. Училият в девненското училище през пролетта на 1849 година български писател Илия Рашков Блъсков публикувал през
1882 г. в книжка трета на „Зюмбюл цвете”, Варна, Печатница „Наставник” очерка „Нещо из животоописанието на дяда Дука от село Девне”. Както се вижда, отново става дума за село Девне.           

                        * Нима не станаха съвсем много съвпаденията и приликите? Нима всичко посочено по-горе, както и изложените в края на тази книга снимки, може да се пренебрегнат с лека ръка и да не ни послужат като повод за най-сериозно търсене на евентуалната връзка Дафне – Дефне – Девне – Девня?

                        С малки изключения, по разглежданата тема засега историята мълчи... Близо две хиляди години мълчали и до днес мълчат вълшебните води на девненските извори. Тихо, кротко, тайнствено и със скромно величие те бликали и бликат от девненската гръд и се вливали и вливат в Девненското езеро... И все не искали и не искат да разкажат истинската история за името на нашия край...            

            Ето защо поставям следните въпроси и предложения:

            1. Дали битуващата от много векове легенда за Марциана била продукт само на силната любов на Императора Траян към сестра му и на приписването на несъществуващи „божествени” сили на девненския Вълшебен извор?

            2. Дали император Траян не бил изключително впечатлен от девненските извори и  природа, както и от изключителните им съвпадения с подобностите на местността свързана с легендата за Аполон и Дафне посочени по-горе?

            3. Дали император Траян, освен поради важни имперски интереси и отчитайки изключителните стратегически природни дадености на Девненския район, не наредил да се построи град на името на любимата му сестра Марциана и защото бил осенен от идеята да я увековечи и украси хем с ореола на митичната Дафне, хем и с уникалната девненска природна красота?...

            Явно Траян бил изключително прозорлив император, защото знаел, че тези извори и тази природа ще бъдат вечни. Той предвидил отлично, че град Марцианопол ще направи името на сестра му Марциана романтична  легенда през идващите хилядолетия.

            4. Дали девненската легенда за Марциана не е по същество вариант на поукрасената, родена няколко века по-рано в Азия легенда за непорочната девица Дафне, чието име турските завоеватели пишели и изговаряли Defne (Девне)?...

            5. Когато в района на сегашна Девня дошли славяните и прабългарите, легендите за девата, за девицата Дафне и за прекрасната прислужница на Марциана, били още живи. Славяните слушали в захлас преливащите се една в друга легенди за младата прислужница на Марциана, поглаждали своите бради и казвали „Ай, Дева... Ай, Девина... Ох... Девина”... А вековете вървели един след друг. Волно или неволно, постепенно поколенията започнали да приписват изпускането на медния съд на самата Марциана, която починала през 112 година и през живота си изобщо не е идвала в Девненския район.  

6. През 1516 година Антакия преминала в състава на Отоманската империя. Към това време турските военни и административни власти вече от около 120 години познавали района, природата, хората и преданията на сегашния Девненски район. Те продължавали да са силно впечатлени от изворите, от реката, от природата... от девненската благодат... от разрушения римски град Марцианопол... А когато тукашното население продължавало да им разказва достигналата до него легенда за красивата дева – прислужница на Марциана и я пренесло през вековете върху възрастната „красавица” Марциана... върху „Девината” Марциана, турците започнали да се подсмихват под мустак... В Антакия те вече били слушали легендата за митичната девица Дафне, знаели са, виждали са, били са там на юг, при истинското Дафне... при тамошната природа... при разрушената Антиохия... Макар и друговерци, те също носели в себе си онази красива старогръцка легенда за красавицата Дафне...

            Освен всичко друго, с името Дефне турците кръстили Девненското езеро.

            На своя език турците трудно изговаряли думата Дафне... Те казвали Defne Defne … Дефне... Дефне... Тъй го пишели и в данъчните си тефтери... Тъй казвали и на Девненската река, която, както стана дума по-горе, на една английска карта е отбелязана като Daphne - R... Руските и западноевропейските карти от тия времена не един път обозначавали, както реката, така и сегашните Варненско и Белославско езера (като един общ залив) със същото име Дафна, Дафне, Девина, Девна, Девно и др.п.

            Можем само да гадаем как в първите векове на новата ера, поколения сръчни и сладкодумни римски майстори  в продължение на стотици години ръководили строежа, градили  Марцианопол, зидали крепостните му стени; редили мозайките в държавните учреждения и богатите къщи и хиляди пъти разказвали и набивали в главите на местните хора легендата за Аполон и девойката Дафне, която в по-късните векове се превърнала в по-друга легенда за Марциана и за брат й Траян... А близкото селце извън крепостта, чрез турците, приело името на реката и постепенно еволюирало от Дафне в Дефне, Девне... Девня…

            7. През турско езикът и християнската вяра на нашите девненски прадеди не се преобръщали как да е; не можели, пък и не искали да изговарят името като Дефне, а все казвали Девне... Девне... Девне... Турците казвали и пишели в данъчните регистри и тефтери Дефне, а девненци все повтаряли тяхното – Девне... Това продължило векове. Турската империя, нейната администрация и нейната държавна отчетност, с помощтта на дългия петвековен отрязък от време, закрепили името Дефне – Девне за много години напред.

            Когато през 1878 година била възстановена българската държава, селото запазило своето име Девне.

            8. През 1934 г. българската държава преименувала по официален ред село Девне с името Девня.

            Да се надяваме, че то ще си остане  точно такова и във вековете и хилядолетията, които идват след нас.

            И, нека да пребъде!        

            Приложените по-долу снимки на Вълшебния извор (Хауза) са взети от блога:  http://jokera.blog.bg/turizam/2008/02/25/devnia-vylshebniiat-izvor.167032, а снимките от района на Република Турция - от Интернет. 

            От интернет е видно, че на река Дунав имаме български остров с името Девня; пак на река Дунав в Румъния имало крепост Дафне; в Гърция има пристанище Дафни; в Турция, Гърция и България,  хиляди девойки и жени, както и многобройни фирми, които носят името Дафне, Дафинка, Дафина, Дефне и други подобни. Дали те, както и ние - днешните девненци, знаем легендата за красивата Дафне, за обезумелия от еротично желание Аполон и за красивите и силно приличащи си история и уникална природа на Дафне и Девня?

Дали ?...

...

 image

 1. ДЕВНЯ. ВЪЛШЕБНИЯТ ИЗВОР (ХАВУЗА)

     image  

2. ДАФНЕ. ТУРЦИЯ. ВОДОПАДЪТ.

 
 image 

3. ДЕВНЯ. ВЪЛШЕБНИЯТ ИЗВОР (ХАВУЗА)

 image

 4. ДАФНЕ. ТУРЦИЯ. ПРИРОДНА КРАСОТА.


image

 

5. ДЕВНЯ. МУЗЕЙ НА РИМСКИТЕ МОЗАЙКИ.


image 

6. АНТАКИЯ. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ С РИМСКИ МОЗАЙКИ.


image


7. ДЕВНЯ. ГОРГОНА МЕДУЗА (Μέδουσα). (грц. Ужасната медуза)



image
 

8. ОСТРОВ ДЕВНЯ, РЕКА ДУНАВ

            
image 

9. ДАФНИ, РУМЪНИЯ

 

 image

                                 

10. ПРИСТАНИЩЕ ДАФНИ, ГЪРЦИЯ.

  * Тази хипотеза разработих по повод 40 - годишнината на град Девня (27.08.2009 г.), а след това я допълних с някои нови тези. Предлагам на читателите да помислят кой и как ще работи, а и дали изобщо ще се работи по-нататък по тази хипотеза.

                                                               

             ** Дали прекрасното, човешко, древно-гръцко творение от мрамор изобразяващо Аполон и Дафне да не стане един от символите на „Девня – древна и млада”?!... Статуята „Аполон-Дафне” се съхранява и може да се види чрез интернет, или пък намясто, във Вила Боргезе – музей на велики произведения на света, в гр. Рим.

            *** Нека, при възможност и желание, да се установят дружески връзки между Девня и Антакия, между двата свързани от историята музея, както и да се посетят Антакия – Харбие (Дафне) - вилает Хатай, от девненска група.

            **** Аз вече сторих това милион пъти!... По интернет... За реално посещение възможности нямам.

            ***** Приемам всякакви критики и подигравки по тази моя хипотеза, като заедно с това, за добро или за лошо, моля да се уважават авторските ми права върху нея.




Гласувай:
2



1. анонимен - .....................
08.01.2011 11:20
Господине, не е колегиално да изтривате коментариите. Независимо от техния характер. Имахте възможност да им отговорите и да докажете, че си разбирате от нещата, които пишете. Изтриването на коментариите (те не бяха преднамерени) няма да ви направи нито по-умен нито по-знаещ. Жалко!!! Много жалко!!!!
цитирай
2. marknatan - след толкова красота как да не го ...
10.01.2011 02:52
след толкова красота как да не го нартечем това място Дивно (божествено) тва значи дивен

има дафне на Дуная построен от Константин на северната страна е да пази другия(втория) мост . пръвия е при ескус . от другата му ,северната страна е пък друг град .
те така ги правели по двойки градовете по границите . единия в чужда територия
два моста им направил на варварите константин за тридесетина години народна власт,преди туй пък що градове им напраили ромите на скитите ,ъм да ти зайде. а сегиз европския съюз и един мост не ще да им дигне на варварите
цитирай
3. devnenetz - Имам още няколко снимки, но ги вк...
10.01.2011 09:06
Имам още няколко снимки, но ги вкарвам трудно и все не ми стига времето.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194228
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031