Постинг
17.06.2014 19:32 -
ПАРИЖ - "MON AMOUR" - Част 2 - Айфеловата кула
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 7900 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.06.2014 20:02
Прочетен: 7900 Коментари: 2 Гласове:
11
Последна промяна: 17.06.2014 20:02
ПАРИЖ - "MON AMOUR" - Част 2 - Айфеловата кула
Да се пише за Айфеловата кула е много трудно и дори излишно. При съвременните комуникационни системи и интернет всеки може да намери информация за нея почти веднага и то в излишък. Аз също се замислих за смисъла да се пише за нея. Трябва ли да използвам принципа на копирай и вмъкни?!
След известно колебание все пак реших, че трябва нещо да се напише. Поне някакви коментари към снимките и впечатленията от преживяното удоволствие да се качиш на върха на това изключително съоръжение.
Все пак без малко история няма да стане:
Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffelе) е метална решетъчна кула с височина 324 m (заедно с антените), издигната в северозападния край на парка „Марсово поле“ в Париж, край река Сена, в 7-ми арондисман. (Арондисмани се наричат кварталите на Париж, които са 20 на брой).
Френските власти решават по случай стогодишния юбилей на Френската революция (1789 г.) да устроят през 1889 г. Световно изложение. Парижката градска администрация замисля да се изгради някакъв висок експонат, който да предложи на посетителите на изложението възможност за наблюдение на Париж от височина. Обявява се конкурс за проект на такъв експонат, който да бъде невиждано досега чудо в света.
За конкурса са подадени 107 проекта, като най-привлекателен е бил този на архитект Бурде. Според този проект, се предлагало да се построи кула с височина 1000 фута, която да се нарича Кулата на Слънцето. Замисълът обаче се натъкнал на много трудности, защото времето за построяване на кулата било много кратко.
За целта Бурде привлича двама инженери - Емил Нугие и Морис Кеклан, сътрудници на известния по това време инженер Густав Айфел, които предлагат кулата да се изгради от стомана. Те правят един стилен инженерен проект, който обаче не се вписвал в изискванията на комисията по архитектура на Париж. Затова управата моли лично г-н Айфел да внесе свое предложение.
В началото Айфел е доста озадачен от тази покана, но след като се рови известно време в своите архиви, внася за разглеждане един усъвършенстван чертеж на 300-метрова желязна кула, на която до този момент почти не е обръщал внимание.
Комитетът окончателно се спира на плана на Айфел, въпреки че всъщност идеята не е негова, а на неговите сътрудници - Емил Нугие и Морис Кеклан. Да се построи такова съоръжение само за две години е възможно благодарение на особения метод на строителство. С това се обяснява и решението на комитета в полза на този проект.
След като получава първа награда, Айфел се включва с ентусиазъм в реализирането му. Проектът обаче въпреки съвършенството си в техническо отношение, не отговарял на нуждите и изискванията на Световното изложение за изящна и изискана архитектура. Затова са потърсени услугите на френския архитект Стивън Совестър, на който е възложено да придаде на кулата художествен облик. Той предлага свързването на опорите с величествени арки, които да служат и като главен вход на изложбата. Неговото предложение също така включва остъклени зали и различни декоративни елементи за украса.
Първоначално наричали „експоната” просто 300-метровата кула, но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има по над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти.
Строителството на кулата струва 7 800 000 франка, които се изплащат само с доходите от самото изложение
Строителните работи продължават две години, два месеца и пет дни (от 28 януари 1887 г. до 31 март 1889 г.). В тях участват 300 работници. За бързия строеж способстват изключително висококачествените 1700 монтажни и 18 038 детайлни чертежи на метални части, съединени с два и половина милиона нита, всеки с диаметър 30 mm. Най-големите метални части не надхвърлят дължина 3 m.
В следващата серия от снимки показвам фрагменти от кулата, където са показани ефирните елементи от които е изградена.
Един от четирите крака на кулата. В два от тях се вградени асансьори, които едновременно могат да издигнат до първото или второто ниво 30 човека. Вижда се и стълбището, което до първото ниво има 316 стъпала, а от първото до второто ниво 360 стъпала.
Един от най-важните въпроси за Айфел е безопасността. Имайки предвид мерките за сигурност тогава, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на един от асансьорите).
Творческата интелигенция на Франция е възмутена от дръзкия проект на Густав Айфел и се опитва да спре строителството още в самото начало. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Те се страхуват, че кулата няма да отговаря на архитектурния стил на града, създаван с векове. Въпреки това, изненадващо „Желязната дама” се оказала един изключително доходоносен бизнес.
Основите са излети и завършени до 30 юни 1887 г, а кулата е осветена на 31 март 1889 година. По това време асансьорите все още не работят и изкачването става пеша.
Официално кулата е отворена за посещения на 6 май 1889 година. Моментално тя се превръща в хит и се формират огромни опашки от желаещи да се качат да я разгледат. До края на изложението е изкачена от 2 милиона души.
За сглобяването на металните елементи на кулата са употребени около 2 500 000 нита всеки с диаметър 30 mm.
В горната част на снимката се виждат две от 20 000 мигащи лампички.
Кулата днес е висока 324 метра (заедно със всички допълнителни съоръжения, антени и телекомуникационни уреди).
Цялата метална конструкция тежи само 7300 тона. Пълното тегло заедно с фундаментите е 10 100 тона. Те са направени от масивни бетонни блокове. При буря максималното й отклонение на върха е само 15 см. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обявяване на Първата Френска Република. В построяването й участват 50 инженери и около 300 работници.
От създаването й до сега тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е завършено през 2009 г, по случай 120 години от построяването й.
По-долу ще видите серия от панорамни снимки, заснети от третото ниво на кулата.
Според първоначалният договор кулата е считана като „експонат” на изложението и е трябвало да се демонтира след 20 години. Но съоръжението има внезапен и потресаващ успех.
Поглед към Остров Сите и катедралата Нотр Дам
През 1906 година на нея е монтирана първата опитна радиостанция. През 1921 година се осъществява и първото радиопредаване от кулата. Това става възможно след поставянето на специални антени. От 1922 година започва редовна радиопрограма, наречена „Айфелова кула. През 1957 година е поставена телевизионна кула, която увеличава височината на 320,75 метра. Днес има поставени най-различни линейни и параболични антени за радио и телевизионни предавания.
Изглед към Сена и центъра на Париж. Вижда се мостът Александър ІІІ, Големия дворец, Площада Конкорд и Градините на Тюйлери.
Изглед от кулата в западна посока на Париж.
На горната снимка се вижда река Сена и малкия дълъг остров, в дъното на който се вижда "малката" статуя на Свободата. Както е известно, Статуята на Свободата край Ню Йорк е подарена от Франция на САЩ. "Малката" статуя в Париж е точно копие на оригинала, но е 4 пъти по-малко от това в Ню Йорк.
Изглед към Фонтаните на Трокадеро и Двореца Вайо.
Изглед към Булонския лес, най-големия парк в Париж с редица спортни съоръжения и атракциони.
Изглед към бизнес квартала "Дефанс".
Изглед към Триумфалната арка.
Река Сена.
От 1960 г. международният туризъм започва стремглаво да се развива и броят на посетителите постепенно се увеличава. През 1980 г. старият ресторант и поддържащото го желязно скеле са демонтирани от кулата. По този начин Айфеловата кула се освобождава от ненужни 1340 тона. По същото време са подменени асансьорите за третата платформа. Инсталирано е светлинно устройство, състоящо се от 352 прожектора.
Изглед към хълма Монмартър и катедралата "Сакре кьор". Горните две снимки са правени от второто ниво на кулата. А как изглежда Монмартър от третото ниво е показано на снимката по-долу.
През 2000 година по цялата повърхност на кулата е монтирана системата, съдържа 20 000 премигващи лампи. Днес тази система се включва на всеки кръгъл час след залеза на слънцето до 01 часа през нощта и в продължение на 5 минути се предлага на зрителите един истински светлинен спектакъл. В 1 часа през нощта основното осветление на кулата се изключва.
Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж. Кулата е подсилвана няколко пъти на най-наложителните места. Олекотена е с 1340 тона, а витото стълбище до третия етаж е заменено с прави отсечки, което сега се използва само като аварийно. Туристите се изкачват до третото нива само с асансьори. Изискванията за сигурност са завишени и осъвременени.
Над третата платформа има астрономическа и метеорологическа обсерватория.
1-ва платформа
Височина над земята: 57,63 m
2-ра платформа
Височина над земята: 115,73 m
3-та платформа
Има два етажа
1-ви етаж
Височина над земята: 276,13 m
2-ри етаж
Височина над земята: 279,11 m
Върхът на кулата
Обща височина с антени след 2009 г. - 324 m
Обща височина без флаг - измерване през 1889 г. - 300 m
Обща височина с флаг - измерване през 1889 г. - 312,27 m
До тук всичко може да се намери в интернет. Сега нека да кажа нещо от себе си.
Един куриозен факт, който се знае от малко хора.
Представете си един абсолютно точен макет на Айфеловата кула, който да тежи само 1 kg. Можете ли да кажете колко висок ще е този макет? Може да ви се стори невероятно, но този макет ще е висок 155 cm. И знаете ли, че този макет ще е истинско бижу. Изключително фин филигран с перфектни ажурени орнаменти. ДА! Въпреки своите огромни размери Айфеловата кула е едно съвършено бижу. Трудно ще бъде за всеки бижутер за изработи този макет с височина 1,55 m, ако се спазват абсолютно точно пропорциите на отделните 18038 елемента и около 2 500 000 метални нита. Защо ли? Защото този макет ще е в мащаб 1:200. Един истински нит на кулата е с диаметър 30 mm. Намален 200 пъти този нит ще има диаметър 0,15 mm ?!?!. Най-дългия метален елемент от кулата е с дължина 3000 mm. Намален 200 пъти това прави само 15 mm. И всичко това изпипано като невероятна паяжина. Не съм сигурен дали разбрахте за какво говоря, но е много трудно на човек да повярва, че това е самата истина.
Ако искате да се качите и вие на Айфеловата кула, първо трябва да отидете в Париж, да почакате известно време на опашка, да си купите билет и пеша или с асансьорите да се изкачите до 1, 2 или 3-то ниво.
Цените са следните,
Пеша по стълбището - максимум до 2 ниво - 5 Евро (около 680 стъпала)
Асансьор до 1-во или 2-ро ниво - 9 Евро
Асансьор до 3-то ниво - 15 Евро
А какво ще видите от там, можете само да си представите, ако се вгледате в снимките ми по-горе.
На всяка площадка за наблюдение има и биноколярни тръби, с които можете в детайли да наблюдавате целия Париж. Цена за 1 минута - 1 Евро.
Ами това е!
До нови срещи!
С поздрави инж. Иван Иванов
Да се пише за Айфеловата кула е много трудно и дори излишно. При съвременните комуникационни системи и интернет всеки може да намери информация за нея почти веднага и то в излишък. Аз също се замислих за смисъла да се пише за нея. Трябва ли да използвам принципа на копирай и вмъкни?!
След известно колебание все пак реших, че трябва нещо да се напише. Поне някакви коментари към снимките и впечатленията от преживяното удоволствие да се качиш на върха на това изключително съоръжение.
Все пак без малко история няма да стане:
Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffelе) е метална решетъчна кула с височина 324 m (заедно с антените), издигната в северозападния край на парка „Марсово поле“ в Париж, край река Сена, в 7-ми арондисман. (Арондисмани се наричат кварталите на Париж, които са 20 на брой).
Френските власти решават по случай стогодишния юбилей на Френската революция (1789 г.) да устроят през 1889 г. Световно изложение. Парижката градска администрация замисля да се изгради някакъв висок експонат, който да предложи на посетителите на изложението възможност за наблюдение на Париж от височина. Обявява се конкурс за проект на такъв експонат, който да бъде невиждано досега чудо в света.
За конкурса са подадени 107 проекта, като най-привлекателен е бил този на архитект Бурде. Според този проект, се предлагало да се построи кула с височина 1000 фута, която да се нарича Кулата на Слънцето. Замисълът обаче се натъкнал на много трудности, защото времето за построяване на кулата било много кратко.
За целта Бурде привлича двама инженери - Емил Нугие и Морис Кеклан, сътрудници на известния по това време инженер Густав Айфел, които предлагат кулата да се изгради от стомана. Те правят един стилен инженерен проект, който обаче не се вписвал в изискванията на комисията по архитектура на Париж. Затова управата моли лично г-н Айфел да внесе свое предложение.
В началото Айфел е доста озадачен от тази покана, но след като се рови известно време в своите архиви, внася за разглеждане един усъвършенстван чертеж на 300-метрова желязна кула, на която до този момент почти не е обръщал внимание.
Комитетът окончателно се спира на плана на Айфел, въпреки че всъщност идеята не е негова, а на неговите сътрудници - Емил Нугие и Морис Кеклан. Да се построи такова съоръжение само за две години е възможно благодарение на особения метод на строителство. С това се обяснява и решението на комитета в полза на този проект.
След като получава първа награда, Айфел се включва с ентусиазъм в реализирането му. Проектът обаче въпреки съвършенството си в техническо отношение, не отговарял на нуждите и изискванията на Световното изложение за изящна и изискана архитектура. Затова са потърсени услугите на френския архитект Стивън Совестър, на който е възложено да придаде на кулата художествен облик. Той предлага свързването на опорите с величествени арки, които да служат и като главен вход на изложбата. Неговото предложение също така включва остъклени зали и различни декоративни елементи за украса.
Първоначално наричали „експоната” просто 300-метровата кула, но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има по над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти.
Строителството на кулата струва 7 800 000 франка, които се изплащат само с доходите от самото изложение
Строителните работи продължават две години, два месеца и пет дни (от 28 януари 1887 г. до 31 март 1889 г.). В тях участват 300 работници. За бързия строеж способстват изключително висококачествените 1700 монтажни и 18 038 детайлни чертежи на метални части, съединени с два и половина милиона нита, всеки с диаметър 30 mm. Най-големите метални части не надхвърлят дължина 3 m.
В следващата серия от снимки показвам фрагменти от кулата, където са показани ефирните елементи от които е изградена.
Един от четирите крака на кулата. В два от тях се вградени асансьори, които едновременно могат да издигнат до първото или второто ниво 30 човека. Вижда се и стълбището, което до първото ниво има 316 стъпала, а от първото до второто ниво 360 стъпала.
Един от най-важните въпроси за Айфел е безопасността. Имайки предвид мерките за сигурност тогава, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на един от асансьорите).
Творческата интелигенция на Франция е възмутена от дръзкия проект на Густав Айфел и се опитва да спре строителството още в самото начало. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Те се страхуват, че кулата няма да отговаря на архитектурния стил на града, създаван с векове. Въпреки това, изненадващо „Желязната дама” се оказала един изключително доходоносен бизнес.
Основите са излети и завършени до 30 юни 1887 г, а кулата е осветена на 31 март 1889 година. По това време асансьорите все още не работят и изкачването става пеша.
Официално кулата е отворена за посещения на 6 май 1889 година. Моментално тя се превръща в хит и се формират огромни опашки от желаещи да се качат да я разгледат. До края на изложението е изкачена от 2 милиона души.
За сглобяването на металните елементи на кулата са употребени около 2 500 000 нита всеки с диаметър 30 mm.
В горната част на снимката се виждат две от 20 000 мигащи лампички.
Кулата днес е висока 324 метра (заедно със всички допълнителни съоръжения, антени и телекомуникационни уреди).
Цялата метална конструкция тежи само 7300 тона. Пълното тегло заедно с фундаментите е 10 100 тона. Те са направени от масивни бетонни блокове. При буря максималното й отклонение на върха е само 15 см. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обявяване на Първата Френска Република. В построяването й участват 50 инженери и около 300 работници.
От създаването й до сега тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е завършено през 2009 г, по случай 120 години от построяването й.
По-долу ще видите серия от панорамни снимки, заснети от третото ниво на кулата.
Според първоначалният договор кулата е считана като „експонат” на изложението и е трябвало да се демонтира след 20 години. Но съоръжението има внезапен и потресаващ успех.
Поглед към Остров Сите и катедралата Нотр Дам
През 1906 година на нея е монтирана първата опитна радиостанция. През 1921 година се осъществява и първото радиопредаване от кулата. Това става възможно след поставянето на специални антени. От 1922 година започва редовна радиопрограма, наречена „Айфелова кула. През 1957 година е поставена телевизионна кула, която увеличава височината на 320,75 метра. Днес има поставени най-различни линейни и параболични антени за радио и телевизионни предавания.
Изглед към Сена и центъра на Париж. Вижда се мостът Александър ІІІ, Големия дворец, Площада Конкорд и Градините на Тюйлери.
Изглед от кулата в западна посока на Париж.
На горната снимка се вижда река Сена и малкия дълъг остров, в дъното на който се вижда "малката" статуя на Свободата. Както е известно, Статуята на Свободата край Ню Йорк е подарена от Франция на САЩ. "Малката" статуя в Париж е точно копие на оригинала, но е 4 пъти по-малко от това в Ню Йорк.
Изглед към Фонтаните на Трокадеро и Двореца Вайо.
Изглед към Булонския лес, най-големия парк в Париж с редица спортни съоръжения и атракциони.
Изглед към бизнес квартала "Дефанс".
Изглед към Триумфалната арка.
Река Сена.
От 1960 г. международният туризъм започва стремглаво да се развива и броят на посетителите постепенно се увеличава. През 1980 г. старият ресторант и поддържащото го желязно скеле са демонтирани от кулата. По този начин Айфеловата кула се освобождава от ненужни 1340 тона. По същото време са подменени асансьорите за третата платформа. Инсталирано е светлинно устройство, състоящо се от 352 прожектора.
Изглед към хълма Монмартър и катедралата "Сакре кьор". Горните две снимки са правени от второто ниво на кулата. А как изглежда Монмартър от третото ниво е показано на снимката по-долу.
През 2000 година по цялата повърхност на кулата е монтирана системата, съдържа 20 000 премигващи лампи. Днес тази система се включва на всеки кръгъл час след залеза на слънцето до 01 часа през нощта и в продължение на 5 минути се предлага на зрителите един истински светлинен спектакъл. В 1 часа през нощта основното осветление на кулата се изключва.
Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж. Кулата е подсилвана няколко пъти на най-наложителните места. Олекотена е с 1340 тона, а витото стълбище до третия етаж е заменено с прави отсечки, което сега се използва само като аварийно. Туристите се изкачват до третото нива само с асансьори. Изискванията за сигурност са завишени и осъвременени.
Над третата платформа има астрономическа и метеорологическа обсерватория.
1-ва платформа
Височина над земята: 57,63 m
2-ра платформа
Височина над земята: 115,73 m
3-та платформа
Има два етажа
1-ви етаж
Височина над земята: 276,13 m
2-ри етаж
Височина над земята: 279,11 m
Върхът на кулата
Обща височина с антени след 2009 г. - 324 m
Обща височина без флаг - измерване през 1889 г. - 300 m
Обща височина с флаг - измерване през 1889 г. - 312,27 m
До тук всичко може да се намери в интернет. Сега нека да кажа нещо от себе си.
Един куриозен факт, който се знае от малко хора.
Представете си един абсолютно точен макет на Айфеловата кула, който да тежи само 1 kg. Можете ли да кажете колко висок ще е този макет? Може да ви се стори невероятно, но този макет ще е висок 155 cm. И знаете ли, че този макет ще е истинско бижу. Изключително фин филигран с перфектни ажурени орнаменти. ДА! Въпреки своите огромни размери Айфеловата кула е едно съвършено бижу. Трудно ще бъде за всеки бижутер за изработи този макет с височина 1,55 m, ако се спазват абсолютно точно пропорциите на отделните 18038 елемента и около 2 500 000 метални нита. Защо ли? Защото този макет ще е в мащаб 1:200. Един истински нит на кулата е с диаметър 30 mm. Намален 200 пъти този нит ще има диаметър 0,15 mm ?!?!. Най-дългия метален елемент от кулата е с дължина 3000 mm. Намален 200 пъти това прави само 15 mm. И всичко това изпипано като невероятна паяжина. Не съм сигурен дали разбрахте за какво говоря, но е много трудно на човек да повярва, че това е самата истина.
Ако искате да се качите и вие на Айфеловата кула, първо трябва да отидете в Париж, да почакате известно време на опашка, да си купите билет и пеша или с асансьорите да се изкачите до 1, 2 или 3-то ниво.
Цените са следните,
Пеша по стълбището - максимум до 2 ниво - 5 Евро (около 680 стъпала)
Асансьор до 1-во или 2-ро ниво - 9 Евро
Асансьор до 3-то ниво - 15 Евро
А какво ще видите от там, можете само да си представите, ако се вгледате в снимките ми по-горе.
На всяка площадка за наблюдение има и биноколярни тръби, с които можете в детайли да наблюдавате целия Париж. Цена за 1 минута - 1 Евро.
Ами това е!
До нови срещи!
С поздрави инж. Иван Иванов
Тагове:
Франция, Париж - Лувъра, градините на Тю...
Франция – там, където живее любовта
ПАРИЖ - "MON AMOUR" - Част 1 -...
Франция – там, където живее любовта
ПАРИЖ - "MON AMOUR" - Част 1 -...
Следващ постинг
Предишен постинг
Учудвам се, че Ги дьо Мопасан е смятал кулата, за прекалено модерна спрямо тогавашният облик на Париж. При все, че от неговите разкази лъха модерност и някакво особено умиление по миналото.
За другите забележителности на Париж(извинявам се), не ми пука особено, но не мога да остана равнодушен пред творението от стомана.
цитирайЗа другите забележителности на Париж(извинявам се), не ми пука особено, но не мога да остана равнодушен пред творението от стомана.
Бях горе, на трето ниво, с асансьора. Париж е невероятен!!! А винаги ме е учудвал твоят така пространствен поглед към всяка тема, която подхващаш!
цитирайТърсене
Блогрол