Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2008 13:40 - ДО МОЛДОВА И НАЗАД В НАШАТА ОБЩА ИСТОРИЯ
Автор: devnenetz Категория: Технологии   
Прочетен: 2290 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 26.05.2008 21:33


 

         В 3 часа и половина на 19.05.2008 г. тръгнахме от Варна за Молдова. Двамата с инж. Стоян Стоянов – потомствен девненец, доказано свързан с девненските преселници в Бесарабия, поехме на север с неговата лична кола и на собствена издръжка с главната цел да докажем окончателно родствената му връзка със Стояновия род от село Валя-Пержей, Тараклийски район. Пътуването беше спокойно, граничният контрол и в двете посоки беше по европейски културен, бърз, коректен; без забележки и „подаръци” за българските, румънските и молдовските, гранични, контролни органи.

 

             При влизането ни в град Чадър-Лунга ни посрещнаха нашите любезни домакини: д-р Николай Куртев примар (кмет) на село Валя-Пержей; д-р Атанас Стоянов – завеждаш гинекологичното отделение на болницата в Чадър-Лунга, роден и израстнал във Валя-Пержей и д-р Николай Тодоров – изпълнителен директор на птицефабриката, коренен жител на селото. И тримата вече два пъти бяха ни гостували в Девня,т.е ние вече бяхме добри приятели и познати..

            Пребиваването ни беше много добре организирано, вълнуващо, интересно и незабравимо за нас. Освен любезното внимание, интерес, гощавки и други подобни, специално искам да отбележа запознаването ни с живота на хората в това голямо българско село (над 5500 жители!). Българите са около 70 процента от населението. Те живеят мирно и кротко, рамо до рамо с молдованите и другите националности. Хората са чисти, трудолюбиви и красиви. В селото цигани няма. Основен поминък е селско-стопанското производство. През миналата година там е имало страхотна суша и сега с крайно напрежение и нетърпение хората очакват първото спасително зърно от новата реколта.

            По стара традиция най-големите тържества в селото се провеждат в навечерието на 24 май – нашия и техен свещен празник и те траят няколко дни. Селският църковен храм носи името „Свети Николай Мирликийски – Чудотворец”. Никак не е чудно, че като се върнали от Бесарабия и възстановили село Девне, нашите предци през 1845 година са построили църква – една от първите български църкви в сегашната варненска област, като са й сложили точно същото име.

            Основната задача изпълнихме успешно. Разговаряхме с д-р Николай Куртев, с баща му Димитър, със Степан Димитров Стоянов и с още няколко други по-стари жители на селото. Разгледахме най-подробно списъците на населението на селото от 1835, 1850, 1859 и  1910 години. Потвърди се за сетен път, че след преселването на ямболии и девненци през 1830 година, част от тях са се върнали в Девня, но във Валя-Пержей по неясни засега причини е останал Стоян – братът на Дядо Дука и е положил началото на огромния днешен Стоянов род. Трогателна беше срещата на девненеца инж. Стоян Стоянов с далечния му братовчед Степан Стоянов. Семейството на последния е претърпяло страхотните трудности и мъки на преселването, студа, голодомора и жестоките съветски и румънски репресии. Но за това  ще подготвя специален материал и ще го предложа на вниманието на читателите си във възможно най-близко време.

            Разгледахме историко-етнографския музей в град Чадър-Лунга, запознахме се с Тараклийския държавен университет, посетихме село Кортен и други интересни обекти.

            Особено полезна беше двучасовата ни среща с примара (кмета) на село Копчак Олег Гаризан. Копчак е много близко до град Тараклия, но влиза в състава на гагаузката автономна република Гагауз-ери, тъй като над 99 процента от хората му се определяли като гагаузи. Примарът Олег Гаризан е млад и много любезен човек. Той е историк по образование. Познанството ми с него от около половин година стана благодарение на интернет. Той в спешен ред събра специалисти по историята на село Копчак и бивши негови ръководители. Стана интересен разговор. Аз им предоставих диск с материали, доказващи, че основната част на село Девне се е заселила навремето в тяхното село. Те разгледаха най-подробно списъка от 355 стари девненски фамилии от 1691 година и с видим интерес попаднаха на някои девненски имена и прякори, които и днес са в селото им. Въпреки краткото време, нашата среща положи началото на започваща целенасочена дружба, на едно дирене на коренната връзка на село Девне с Копчак.

            Телевизията на Гагауз-ери прояви интерес към нашето пребиваване в селото и в Молдова и подготви специален репортаж.

            Искам да отбележа тържеството, което се състоя в Дома на културата в село Валя-Пержей вечерта срещу 22.05.2008 г. Примарът на селото д-р Николай Куртев произнесе слово по случай празника на селото и във връзка с наближавщия на 24 май Ден на славянската, и най-вече на българската писменост и култура. Той най-топло приветства нас – първите гости от Девня. После ми предостави думата и аз разказах с думи прости как тук ни доведе зовът на девненската ни и българска кръв.

            Близо час и половина ученици от Лицея «Христо Ботев» пяха и рецитираха български, молдовски и руски песни и стихове. Особено се трогнахме, когато се запознахме с организаторите на художествената част на тържеството – българско семейство млади учители, командировани от нашето министерство на просветата в това село. Те живеят на квартира в селото вече трета година и работят за българската кауза там... Там сред наши българи, които за разлика от македонците не ни плюят, а ни обичат...

 

            Връщането ни стана на 22.05.2008 г. Зад нас остана Молдова. Една наша мечта се сбъдна. Вероятно това е последното ми излизане в чужбина, защото възрастта ми напредва неумолимо, а размерът на пенсията ми е... не знам как да го кажа...

            В заключение искам да маркирам някои моменти от тревогата ми за българите в Молдова. Тази година там се очертава много добра селско-стопанска реколта. Дано това им помогне. А иначе големи, хубави и уредени къщи, но разбити до невъзможност шосета; черни прашни пътища; села без оформени улици – няма шосировки, няма асфалт, няма бордюри, няма тротоари... Няма канализация... Оскъдно захранване с вода... Почти всеки дом с кладенец... Безработица... Много млади хора са на гурбет навън, особено в Русия. Признават България за прародина, но не се и надяват тя да им помогне съществено...

            На тръгване очите ни се насълзиха… Приехме техните поздрави към Девня и България...

            Върнахме се у дома... Вечерта българските музикални телевизии, както винаги, една през друга излъчваха нескончаеми македонски песни и танци... Не съм антимакедонист, но искам да подчертая много дебело, че там, на север от Дунава, живеят наши истински братя-българи, а ние знаем, говорим и мислим твърде малко за тях... И най-важното – не правим почти нищо за тях...

 

            24.05.2008 г. Гр. Девня, инж. Драгия Драгиев

 



Тагове:   Нашата,   назад,   обща,   Молдова,


Гласувай:
0
0



1. roksolana - ...
26.05.2008 13:55
Благодаря Ви!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790349
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829