Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2008 20:18 - Девня – 1691 година
Автор: devnenetz Категория: Технологии   
Прочетен: 1398 Коментари: 1 Гласове:
1




…Вероятно потомки этих людей живут и сейчас в Копчаке… Наши девненцы поселились там вероятно в периоде 1810 - 1830 г.г…
(DEVNENETZ)

 

 

Ст.н.с. Румен Ковачев

 

Превод на фрагмент от подробен (поименен) регистър на имената на данъкоплатците на данъка джизие, съставен за финансовата 1103 г [1]. В описа са включени имената на немюсюлманите (неверници) от казите и нахиите на санджак Силистра [2], както и селищата от каза Търнови на санджак Никопол [3].

….

(с. 13)

С е л о А р н а у д-и Д е в н е [4], [тези от стопаните, които са] във висока категория [5] [приходите от селото спадат към] вакъфа на Ибрахим хан заде [6].

Коджа [7] Димо; Киряк Илине [8]; Коста Дечко; Лушко Илине; Коджа [9] Стойо; Коле Стойо; Коста Йорго; Курд [10] Костадин; Коста касаб [11]; Кольо Миха(и)лчо[12]; Михал Пантели; Димитри Пенко; Андрон Петре; Стано Коста; Курд Сава; Танас[13]Димо; Пенчо Петко [14]; Киряк Божино [15]; Пенчо Цанчо [16]; Танас Петренин (?); Коджа Сава; Коджа Йоло [17]; Левандо Ружан; Стан Мико (Теко); Макари [18]; Никола Йорги; Марко Димо; Михал Сава; Сава Димитри; Парашкево Боян; Стефан Славен; Киряк Комитинджи (?);

[Тези от стопаните, които са] в категория средна [19]: Танас Димо; Кольо Койо; Димитри Гочо; Никола Сидер; Киряк Коле; Кольо Марко; Жеко Съби; Кольо Коста; Стано Митре; Пондо Гергин; Михал Сава; Никола Димитри; Николчо Стойо; Коле Кавака; Радо Йован [20]; Дечо Дельо; Марко Йован; Петко Кольо; Димитре Радо; Кориче [21] Киряк; Киряк Тодор; Михал Руси; Парашкев Калинче[22]; Пенчо (Бенчо) Петре; Коста Танас; Стойо Кольо; Йоло Боко [23]; Петко Кирчо; Тодор Петко; Герчо Димо; Киряк Дамян; Киряк Коста; Димитри Яне [24]; Михал Коста; Киряк Балабан [25]; Коста Караджа [26]; Михал Танас; Радо Петко; Димо Танас; Коста Гойо; Йорго Марко; Стойчо Илийчо [27]; Илийчо Танака; Димо Думян (Драган); Кольо пармаксъз [28]; Михал Радо; Ячко Радо; Папас Митре [29]; Жеко Йорго; Коста Стани; Михал Стани; Михал пармаксъз; Костадин Тодор; Йорго Костадин; Гено Бано (Яно); Кольо Мано; Михал Мано; Михал Коста; Крайчо Коста; Янчо Палака (?) [30]; Никола Сава; Йорги Мавруди; Стойо Йован; Киряк Драгино; Димитре Мирчо; Яно бозаджъ [31];

(с. 14)

Димитри Сармъ(у)сак [32]; Киряк Петко; Николчо Калайджъ; Марко терзи[33]; Михал Злати; Михал Стефан; Димитри Йован; Киряк Сава; Черньо Йован; Кочо Фучеджи [34]; Станко дюлгер [35]; Мичо Коста; Йорго Беринчо; Куман Бери(н)чо; Здраво дюлгер; Киряк Пондо; Валетин Гогора [36]; Сава Кирчо; Сика [37] Йован; Фильо чобан [38]; Петко Кондьо; Кольо Дельо; Киряк Стефан (или Степан); Никола Стойчо; Янчо Мирчо; Добро Миланчо; Герги Йорго; Рад Сава; Апостол[39]  Дако; Яно Дерлино; Йован Мичо; Курд Сар; Б(Т)око Коджа; Лальо Йован; Стано Коста; Гаго Тимурджи [40]; Стано Стойчо; Бошко Боян; Герги Йован; Стано Долабчъ [41]; Нено Йован; Димо Петре; Стоян Йован; Стано Митре; Парашкев Йован; Апостол касаб; Митре Драган; Кольо Йован; Михал Митака; Радо Митака; Коста Йован; Парашкев Бано (Яно); Марко Станчо; Коджа Кольо; Киряк Банчо [42]; Киряк Димо; Костадин Дичо; ... [43] Йорго; Пенчо Яно; Чеки(ч)и [44] Стойо; Зерто калайджи Тодор; Пейо Петре; Кольо Драган; Михал Минчо; Йорга Кавлака; Стани Михал; Стефан Тодор; Брат (му) Добро; Стойо Коле; Фиданко Добро; Никол(а) „Парсала”; Киряк Михал; Димо Никола; Кольо Герчо; Коджа Пачоре; Петко Бошко; Киряк Михал; Стоян Караджа; Михал Караджа; Рад Михал; Петре чобан; Йован кьоркал [45]; Киряк Кольо; Парашкев Къньо; Михал Желеш [46]; Киряк Михал; Стефан (Д)имитре; Марко Танас; Йончо Краличо [47]; Петко Михал; Михал Бано; Апостол Андро; Велика [48] Белико; Коджа Михал; Тодоре Костадин; Киряк Михал; Панака Да`як [49]; Рад Бабат (могъщ)[50]; Марко „Бабат”; Петре Калоян; Йован Яно, друг(ят); Йорго Йован; Колчо Йорго; Коста Мирчо; Лешко (?) Михал; Йорго Димо; Димо Коле; Петренин Балака [51]; Петре пармаксъз; Йован чобан; Никола Коста;

[Тези от стопаните, които са] в категория нисша [52]: Петко Михал; Стале поп; Хърсо САва; Михла Йован; Михал Пондьо; Михал Парамле (?); Димчо Киряк; Нане Балабан (големия); Танас Коста; Рад Кольо; Киряк Дане; Танас Кольо; Киряк Тодоран; Николчо Петко; Папас (поп) Петре; Костадин Тодор; Коста Драган; Михал Руси; Петрин Мико; Янчо Мико; Никола Петре; З(Ж)афир поп; Михал Комин(т)е; Йорго Михал; Стоян Пеко; Коста Неделко; Стаке дюлгер; Стойо До(ю)кеджи [53]; Цоно Бокиле; Тодор касаб; Драгоил Петко; Нено шивач; Стоян чобан; Йорги Атанас; Никола Коста; Станчо съгъртмач [54]; Кръстьо сагъртмач; Марко Йован; Йован Тодор; Йорго Петко; Тодор Петко; Йован Сидер; Кольо фучеджи; Йован Кара Коста; Стоян дюлгер; Стефан Михал; Велко Бад; Сава Гюреджи; Добро Петко; Мичо Добро; Курд Костадин; Йорго Мирчо; Игнат Добро; Никола Лазар; Тошко Стани; Танас Михал; Петре ... [55]; Сава ...; Данко воденичар (дейрменджи); Фиданко Михал; Рад Тома; Петко Стефан; Киряк Койо; Бойо Михал; Фильо Коста; Янчо Киряк; Михал Брага; Петко Михал; Андро Петре; Каста Белика; Кольо Киряк; Йончо Йован; Герги Коста; Киряк, син на Коджа; Кольо Коджа; Митре Кондьо; Добро Крайко; Курд Янчо; Йорго Киряк; Никола Киряк Коста [56]; Коста Киряк; Мальо Яно; Киряк Йован; Димитре Велика [57]; Йован Коджа Йоло; Стамо Чобан; Митре Стане; Танас Мавриди; Калчо Михал; Николчо Никола; Михал Марко; Койо долапчъ; Михал Пейо; Стойо Йован; Никола Йован; Недине Мильо; Йорго Жеко; Йорго Герги; Рад Костадин; Жеко Йорго; Трифо Конисар (?); Михал фучеджи; Марко Върбан; Йован Жеко; Никола бозаджъ; Толо Йован; Янчо чобан; Киряк Тодор; Яшти (?) Тодор; Калико Койо; Рад Яно [58]; Жоте Йован; Йорги Жоте; Сален (?) Коста; Никола Коста; Коста Илия; Мирчо джанъм [59]; Димитри Байо; Стане Стоян; Кольо Неделко; Герги Танас; Янко Коста; Петко Петко; Йован Петре; Петре Коста; Йован Димитре.

 



[1]   В началото на паметника има нарочна бележка, свързана с финансово-административните особености и дейност повреме и след работата по съставяне на регистъра датирана от 12 реджеб 1103 [25 май 1691] г

[2]    От края на ХVІ в. обхващал обширен регион от устието на р. Днестър до подстъпите към Цариград осигурявайки общата стратегическа линия на централната власт по превръщане на Черно море във вътрешно османско езеро.

[3]   Регистърът има сигн. ВОА, Maliyedem műdevver, 4023, собственост на османския архив в Истанубл и копие в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София. Обнародването на документа  става с мнение на собствениците.

[4]   Дн. гр. Девня.

[5]  Видно е, че описът бил съставен непосредствено след финансово – административната реформа и решението за поименно записване на платците на поголовния данък. За последния има обилна специализирана литература. Вж: Т у р с к и  извори за българската история (от поредицата Извори за българската история). Т. VІІ. С. 1986, Предговор и посочената там литература. Разнообразни материали по въпроса предлагат например проф. Е. Грозданова и редица др.

[6]  Или Ибрахим хан паша. Вероятно става дума за създател на вакъф в този регион, един от наследниците, син на великия везир при султан Селм ІІ Соколлу Мехмед паша (Мехмед Соколович) и султанската щерка Исмихан султан.

[7]   Думата има много значения – съпруг (мъж), голям, стар, велик (знаменит). Твърде вероятно е да става дума и за кмета на селото – в съчетанието „коджабашъ” или просто за един от имотните, възрастни стопани от селото.

[8] В арабографичната османска канцеларска практика и особенно при съставяне на финансовите документи от писарите повсеместно били пропускани диакретичните знаци, нещо, което създава условия за разночетене на едни и същи графични системи. Това положение е характерно най-вече при личните и преди всичко за не мюсюлмански лични имена. Тук, за това записване със същата увереност можем да приемем и името Илине, Нелине, Телине, дори Николе и др.

[9]  Вж. бел № 7.

[10]   Освен в значение „вълк”, думата означава и „опитен”, „сръчен”.

[11]   Касапин, месар.

[12]   При определени условия може да се прочете и като „мейханджи”.

[13]   Писарят е чул вероятно името „Атанас”.

[14]   Графично най-близко до името „Петко”, но е твърде вероятно в текста по-долу такова име да не се среща. По-скоро може да се приеме за „Пондо”.

[15]   По същия начин би се написало и името „Йорго”.

[16]   Съмнително, но напълно възможно според графиката на изписване. А е съмнително, защото очивидно в антропонимичната система има гръцко влияние.

[17]   Тук вариантите са наистина много – Боло, Боно и сходни.

[18]   Дори варианта „Мавруди”.

[19]  Вж. бел. № 9.

[20]   Именно Йован, защото „Иван” се пише по сходен, но все пак различен начин.

[21]   Изкушението това лице да има нещо общо с селището Корча е голямо, но по-скоро това е „Гориче”.

[22]   Тук документът е повреден, четенето и на двете части на името е несигурно.

[23]   Както и „Бочо”.

[24]   Приемам този вариант, но със същата сигурност може да бъде „Бане”.

[25]   В смисъл на „великан”, „ограмен”.

[26]    Може и „сърничка”, може и „възчерничък”.




Гласувай:
0
0



1. devnenetz - Девня – 1691 година
31.03.2008 13:19
Колеги,

Извинявам се пред Вас, поясненията не свършват до номер 26, но поради ниското ниво на компютърната ми пенсионерска грамотност, въпреки многократните ми опити, не успявам да включа материала в пълния му размер...
Още веднъж, моля за извинението Ви!...
Сега подготвям и скоро ще пусна кратка информация за състоялото се на 29.03.2003 г. за 2-3 часа отбиване и посещение в град Девня на група от родственото на Девня село Валя-Пержей, Тараклийски район, Република Молдова, начело с примэра (кмета) на селото д-р Н. Куртев.

Обръщам се към сериозните читатели на материалите по тази моя тема с гореща молба да се включват със свои материали, мисли, оценки, знания, докторантури и т.н. и т.н...
Моето мнение е,че ние българите предълго РЕВАХМЕ И МРЯХМЕ ЗА МАКЕДОНИЯ!... А там продължават да ни мразят и плюят...
Българите от СЕГАШНАТА НИ ЮГОИЗТОЧНА И СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ, българите живеещи в сегашните РУМЪНИЯ, МОЛДОВА И УКРАЙНА са ПОТОМЦИ НА НЕВЪЗПЯТИТЕ БЪЛГАРИ-МЪЧЕНИЦИ И СТРАДАЛЦИ!...
Моля, търсете и помогнете в тази тема да включим хора знаещи, помнещи, изпатили и незабравящи онова, което в течение на векове е ставало при нескончаемите войни между руската и турската империи в последните три века от "любимото за българите от Източна България ТУРСКО
П Р И С Ъ С Т В И Е "...

Там, на север от Дунава, живеят истински българи... От там са голямата част от нашите опълченци, нашите генерали... Там и от там е важна част от нашата история... Какво знаем ние за тях?... Докога ще знаем толкова малко, или почти нищо за тях?"...

Девненец
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790273
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829