3 март 2006 г.

 

Братцы,

128

лет

тому

назад,

кровью

и любовью

Вы нас

спасили

и Болгарию

г о с у д а р с т в о м

н а д а р и л и…

 

Днес,

въпреки

Б а т а к,

въпреки

Ш и п к а,

въпреки

П л е в е н

и напук

на

православния

к р ъ с т,

България

удари

на Русия

п р ъ с т!

 

А

уж

бяхме

б р а т я !?

 

През

първата

световна

българите

едва

оцеляхме.

Не се

старахме

през

втората

световна

срещу

Вас.

 

За Ваша

чест

и за наша

слава,

за да

спасим

своята

държава,

както

понякогаж

само

в историята

става,

измихме

нашия

позор

… доколкото

можахме –

чак

при

Драва.

 

Като

в кумир

се

клехме

за дружба

от векове

за векове!

Дори

и чак

за

по-подир!...

 

Каквото

да говорят

днеска

разни,

у нас

нямаше

стомаси

празни.

Раснеха

децата.

Дори

и сиромаси

се хранеха

на пълни

маси.

Работеше,

учеше

народът

и 45

години

д ъ р ж а в а

си градеше,

но Октоподът

не спеше

и не само

български

провал

тъкмеше…

 

С гръм

и трясък,

с бяс

и животински

крясък

дойде

демокрация –

време на

дезорганизация,

престъпна

авантизатизация

и страхотна,

небивала

з а к ъ с а ц и я…

 

Братушки,

чуйте

к’во

Ви

казвам

аз:

днес

чужди

и български

върхушки

почесват

свойте

тлъсти

гушки

и против

Вас

настройват

нашия

компас!

 

Днес…

в календара

има

празник…

но празно

е

в душата

и

в софрата

на народа...

Празно

му сърцето!

Празни

му ръцете!

Безчет –

аванти

грозни

на

„управници”

… фамозни…

 

Осторожно

Братцы!

 

С изменчива

  „в я р н о с т ”,

непременно,

по

б ъ л г а р с к и ,

с хляб

и сол,

и с букет

о т р о в н и

т е м е н у ж к и,

може би

лукаво

някой

ден,

те

пак

ще

Ви

„посрещнат”

с Вазовото:

„Здравствуйте

братушки!”…

 

От мен

най-сърдечно:

 

„С грустным

праздником

друзья!

Вечная

память

всем

погибшим

за свободу

братской

Болгарии!

 

Сбогом

братушки!

 

Простете…

… бивши

… наши

… д р у ж к и!”...

 

*2004-2006 г.

инж. Драгия Драгиев