Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2008 19:03 - Адмирал о.з. Иван Добрев: България се нуждае от стабилна национална политика
Автор: devnenetz Категория: Технологии   
Прочетен: 1492 Коментари: 0 Гласове:
0



Автор duma.bg
Thursday, 08 February 2007
Роден съм във варненското гагаузко село Кичево, нося гагаузкото в себе си и се чувствам българин повече от всички, твърди известният в недалечното минало командващ българския военноморски флот и заместник-министър на народната отбрана

- Къде сте вие, адмирал Добрев? Къде избягахте, къде се скрихте?
- Никъде не съм избягал, нито съм се скрил. Избяга от мене флотът, избяга държавата и социалистическата партия.

- Вероятно дойдоха други времена, адмирал Добрев?
- Да, дойдоха други, не наши времена.
- Е, тази интерпретация като че ли е малко тенденциозна? То времето беше "тяхно", на демократите, но по-късно се оказа, че не е...
- Да, беше тяхно и днес те са в своето си безвремие, а нашите години на антифашистката борба 1941-1944 г. никой не може да ни отнеме, както и "прокълнатите" 45 години, през които изградихме една България, чиято социална, икономическа и военна мощ трудно може да бъде поставена под въпрос. През тези години страната ни разполагаше с въоръжени сили, които бяха гаранция за държавност и сигурност на страната.
- Колко години командвахте българския флот?
- Командвал съм военноморските сили на България от 1960-а докрая на 1972 г.
- Как беше изграден военноморският флот на България след девети септември 1944 г.?
- Стартът на морската политика на НР България започна с търговския флот и корабоплаването, а през 1947 г. под ръководството и по настояване на Георги Димитров бе доставена от Съветския съюз първата голяма група бойни кораби за ВМФ. До 1955 г. протича един интензивен период, свързан с подготовка на кадри и бойното използване на новата материална част. След 1955 г. започва планомерното развитие и изграждане на модерен военноморски флот, с оглед използването му в рамките на Въоръжените сили на Варшавския договор.
- С какъв военноморски флот разполагаше България през 1990 г.?
- Военно морският флот на НР България представляваше отделен вид завършени сили с модерно изградена инфраструктура; в това число и новите основни бази в Атия и Созопол; мощен кораборемонтен и корабостроителен завод; брегова отбрана, достигаща далеч зад морския хоризонт; корабни групировки с различно предназначение в състав над сто бойни и спомагателни вимпела. Включително - четири подводници, бригада от ракетно-торпедни катери, начело с най-модерната корвета във флота "Мълния", с новия флагмански кораб "Смели", миночистачи, десантни и специални кораби, специална вертолетна противоподводна ескадрила и пр.
- А в момента какъв военноморски флот има страната ни?
- Бих се въздържал да коментирам състоянието на флота днес, за да не трепне оптимизма на неговото командване, което се надява вече 17 години да получи от внос и да започне ново строителство на фрегати у нас. За съжаление корабната материална част е безнадеждно остаряла и дори пречи на командирите. Закупената вехта, макар и добре ремонтирана, фрегата от Белгия не решава въпроса. Остават надеждата и новите обещания, които трудно се сбъдват.
- Родом сте от варненското село Кичево, където открай време живеят гагаузи?
- Да, по бащина линия и аз нося гагаузкото в себе си. И до днес в родното ми селото живеят гагаузи, но все по-рядко се чува гагаузка реч. Благодарение на близостта на Кичево до Варна всички мои съселяни можаха да получат образование и независимо от гагаузкото си потекло живеят с дълбоко българско самосъзнание.
- На какъв език говорят гагаузите помежду си?
- На гагаузки, език от тюркската група, който е много близък до турския.
- Значи ли това, че те са турци?
- В никакъв случай. Самите българи-гагаузи, които неизвестно от кога живеят с българско самосъзнание и православната вяра, приемат само тази истина, че са истински българи (аслъ булгар),т.е.чисти българи, прабългари и тежко томува, който ги нарече турци.
- Според вас гагузите какви са- прабългари, българи или турци?
- Откровено казано винаги ме е огорчавал този факт, че българската наука и държава до ден-днешен не са поставили точка над и-то и не са си казали думата за произхода и потеклото на гагаузите. Има десетки теории и хипотези. Една от тях твърди, че гагаузите са потомци на аспаруховите българи (които са също от тюркско потекло). Друга, че те са племе, което принадлежи към тюркската огузка група. Трета, че гагаузите са българи, които по време на османското иго са приели турския език, като са запазили православната си вяра. Може би последната версия е най-близо до истината. Това поне потвърждават всички факти, свързани с принадлежността на гагаузите.
- И какви са по народност гагаузите?
- Да се оспорва българското у гагаузина е все едно да се доказва, че шопът не е българин. По време на турското робство гагаузите са проявявали силно непокорство и ненавист срещу поробителите. Турчин не е можел да замръкне в гагаузко село. Затова пък те са били подлагани повсеместно на преследвания и кланета от турците. Едва ли някой български държавник и до ден-днешен има представа какво представлява гагаузинът който не е друг етнос и народност, а просто прабългарин, който говори и гагаузки език.
- Като че ли Тодор Живков за пръв път прояви интерес към гагаузите?
- Да, това се случи инцидентно по време на една от визитите на Сюлейман Демирел у нас. Тодор Живков го беше поканил във Варна. Както е редно по протокол имаше почетен караул и други официални церемонии, които организирах като командващ военноморския флот. На обеда в Евксиноград протоколът ми отреди място редом до мадам Демирел, срещу двамата държавни глави. Отначало тя ме заговори на френски език, като запита на какъв език ще говорим. Отвърнах й, че зная малко английски, но че бихме могли да говорим и на турски. Тогава тя ми подхвърли някоя и друга реплика и след като й отговорих се обърна на всеуслушание към Демирел: "Сюлейман, Сюлейман, този адмирал говори много добре турски!" Заинтригуван той ме попита на турски пред слисания Живков откъде зная езика. Казвам: "Аз съм български гагаузин, но не съм турчин!" ( в турския език има само една дума за "тюрк=турчин"). "А,- казва - гагаузите са наши хора. С тях сме едни и същи". След тази реплика Живков се засмя със своя пословичен смях: "Ха-ха-ха-а, ти откъде знаеш турски бе, Добрев?"- обърна се той към мене. "Ами нали съм от Кичево бе, другарю Живков". Така станах център на внимание. Заобиколиха ме турски журналисти, а по-късно по всички приеми турските дипломати не пропускаха случай да ме наобиколят и да обменят с мене някоя и друга дума.
- По всичко изглежда, че Тодор Живков е имал доста вярна политика по националния въпрос, щом е назначил за зам. министър на отбраната на България един гагаузин?
- Тодор Живков едва ли е знаел нещо повече за гагаузите от своите историци гагаузоведи, а назначението на един командващ военноморския флот за заместник-министър не винаги е издигане.
- А каква е съдбата на гагаузите през годините на демокрацията?
- Доста неясна. Получи се така, че през последните 15-20 години, когато започнаха бурните процеси на национална идентификация и създаване на нови държави, в България вървеше изострена вътрешнополитическа конфронтация и борба за власт. През това време никой не се интересуваше от съдбата на българите, включително и на българогагаузите. Конкретно при гагаузите, още по време на перестройката, започна "търсене и гостувания по роднинство" между българските и молдовските гагаузи. Но у нас никой не прояви интерес към това явление, докато в съседна Турция тези процеси веднага бяха "взети на отчет" и насочени към глобалистичните интереси и амбиции на неопантюркизма.
- Какво имате предвид?
- Имам предвид разбиването на българската общност в Буджака, в Молдова. Отделянето на гагаузкото малцинство и създаването на така наречото Гагаузко автономно образувание (АТО) през 1994 г., което бе изградено изцяло под турско влияние. Дори в самата Гагаузия не се крият "особените отношения с република Турция". Нарушената политическа стабилност в Молдова през 2000 - 2002 г. бе използвана от нашата южна съседка за окончателно обособяване на новото образувание. Независимо от факта, че голяма част от местното население има изконно българско съзнание Гагаузия бе утвърдена като "Гагауз ери", чийто статут бе гласуван от парламента на Молдова. В автономията кирилицата бе изхвърлена и заменена с турска латиница. Заличава се изцяло българският произход на гагаузите, като в АТО върви пълна културна и духовна турцизация. За целта във висши учебни заведения на Турция системно са изпращани студенти, а Гагаузия е член на така наречената Тюркска международна просветна организация, включваща 35 тюркоезични държави.
През 2004 г., по време на честването на 10-годишнината от създаването на АТО, Сюлейман Демирел бе посрещнат в Гагаузия като почетен гост. Той бе ухажван и от тогавашното ръководство на Молдова. Не е известен размерът на инвестициите, които Турция е вложила през последните години при различни проекти в областта на газификацията и водоснабдяването, на строителството и образованието. Но не подлежи на съмнение, че става дума за милиони долари безвъзмездна "помощ", чието предназначение не е трудно да се отгатне.
- В средата на миналата година се състоя така нареченият Световен конгрес на гагаузите в столицата на АТО - гр. Комрат, на който вие присъствахте. Каква бе според вас целта на този форум?
- Да, присъствах заедно с гагаузина-арабист Киряк Цонев и варненския и преславски митрополит Кирил, като за целта получихме специална покана. Ако се съди по официалната резолюция на конгреса неговата цел е да се утвърди и признае от гостите на форума (силно е да се каже делегати) образуването на АТО (Гагауз Ери) и на тая база - "по-нататъшната консолидация на гагаузите от целия свят около хуманните ценности на културното и духовно възраждане". Това се подразбираше и в словото на президента на Молдова Владимир Воронин при откриването на конгреса и тържествено прочетеното послание от Деветия президент на Турция" Сюлейман Демирел. Това потвърждава, че истинската цел на конгреса е по-нататъшното сепариране на гагаузите; тяхното обособяване в бъдеща турска минидържава, която по думите на Демирел трябва Дда бъде мост между Турция и Молдова", да има доминираща роля в Молдова и да стане културна преграда срещу славянското и правослвано влияние. По всяка вероятност тази държавна общност постепенно трябва да съдейства за етническо "обособяване" на гагаузите и в България, за бъдещо подхранване на сепаратистични тенденции.
- Какъв е според вас пътят за неутрализиране на тези амбиции и стремежи?
- Може би религиозното и духовно идентифициране на гагаузите, връщането към техния изконен произход, което предполага недвусмислено назоваване на историческата истина, утвърждаване на най-достоверната хипотеза, а не премълчавания и недомлъвки, обслужващи нечии геополитически интереси. Вероятно тогава и българите, живеещи в Молдова, няма да се чувстват изоставени от България, унижени от липсата на последователна политика към нашите сънародници в чужбина. Но това означава държавата ни да има перспективна и стабилна национална стратегия, да се мисли за бъдещето, а не само за днешния ден.

Разговаря Борис Данков

*Иван Добрев Стоянов, роден на 25 март 1922 г. в с. Кичево, Варненско. Член на РМС от 1936 г., на БКП от 1942 г. През септемри 1941 г. минава в нелегалност и участва в антифашистката съпротива като ремсов организатор. През 1943 г. става командир на Първи варненски военен район и Първа варненска чета, член е на Щаба и заместник-командир на Десета ВОЗ от април 1944 г. След 9 септемри 1944 г. служи в БНА. Завършва курс за дружинни командири във военното училище в София, навигаторски курс във Военноморското училище "Никола Вапцаров" във Варна, Висша школа за командири на ескадрени миноносци (1948 -1949 г.) и Висша военноморска академия в Ленинград (1955 г.). Командвал е кораб и корабни съединения, командващ военноморския флот на НРБ от 1960 до 1972г., а след тази дата е заместник-министър на народната отбрана по флота. Бил е народен представител в четвърто, пето, шесто и седмо Народно събрание. Герой на социалистическия труд, носител е на три ордена "Георги Димитов" и много други български и чуждустранни ордени и медали.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790217
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829