(българска народна песен, автор - народът български)

Какво е чудо станало,
какъв е помен бъдило,
в Бояджик село голямо,
във ямболската кааза.
5 Турци са в село навлезли,
мало и голямо подбрали,
все малки моми и ергени,
всичките исир правили,
към Одрин града карали,
10 за каран са ги готвили.
Селото кански писнало,
всички са добре разбрали,
че ще се с душа разделят,
със мила майка и баща.
15 Пашата дума кметове,
кметове и чорбаджии:
- "Кой кан-парасъ" си изплати,
халал му струвам живота,
"херкесине башларъм джанъна"*.
20 Който си имал парици,
парици, жълти жълтици,
със шиник бели грошове,
той си помрюка* изплатил
и се от ножа отървал,
25 от ножа, и от резила.
Тежко му й, Боже, горко му й,
който си няма парици.
Всичко е под нож минало,
от малко дор" до голямо. 
30 Кървава река протекла,
31 в Бояджик село голямо.