публикувано на 18 май 2007

принтирано от www.vestnikat.com

Черквите победиха танковете

Изминаха цели два века от 1806 г., откакто на територията на Молдовска Бесарабия (в Приднестровието и Украинска Бесарабия малко по-рано) са регистрирани първите преселници (колонисти) от поробената от Турция Дунавска България . За да избегнат постоянното насилие, обезчестяване, клане, бесилки и помохамеданчване, на няколко вълни (организирано или индивидуално), по време и след руско-турските войни, много българи напускат родните места, обичаната земя и домовете си и тръгват в обратна посока на техните далечни предци - Аспаруховите българи. Те се заселват основно в бившия Аспарухов Онгъл или Буджак (на ногайски език "ъгъл"), намиращ се между долните течения на р.Дунав и нейния приток р. Прут.
Първите преселници "чисти" българи и българи гагаузи се заселват в съществуващото тогава Молдовско княжество, населено и с ногайци и татари, което население се прогонва до към края на 1807 г.
След Букурещкия мирен договор от 1812 г. Княжеството се присъединява към тогавашната Руска империя, която след многото войни с Турция успява да разшири границите си до Черно море. По това време продължават периодични преселвания на българи в Бесарабия.Бесарабия от 1861г. до края на Руско-турската война (1878) се оказва в Румъния - новосъздадената държава от три княжества(Влахия,Молдова и Трансилвания), след което отново преминава в пределите на Русия. По това време около 20 000 бесарабски българи принудително са изселени към Приазовието. От 1918 до 1940 г. Молдовска Бесарабия влиза в границите на Румъния след преговори между румънското и съветското правителства. През юни 1941 г. Румъния е въвлечена във Втората световна война със СССР, след което през 1944 г. Молдова, заедно с бесарабската й територия, влиза в състава на Съветския съюз, - с всички познати ни последствия на комунистическия режим.
Най-старите (първични) български селища в Молдовска Бесарабия, основани непосредствено от преселници от България, са:Тараклия или Тараклий (15 000 ж.), Твърдица (7000 ж.), Вали Пержа или Валя Пержей (5500 ж.), Кортен или Корт"ин(3600 ж.) и Кирсово (7500 ж.). Всички останали многобройни селища са вторично населени от българи, дошли от първичните селища. Първите заселници в Тараклия, в близост до река Ялпуг, са 15 души от три семейства: Берови, Цоневи и Стоянови(1806), а селището е основано през 1813 г., регистрирано в руския административен ойконимикон под името Шоп Тараклия. Заселниците са от различни български области: Тракия, Лудогорието (Новозагорско), Забърдието (Годечко) и др.
Наименованието на селището произлиза от етнонимът терек (дирек), който се отнася за тюрките като цяло и на ногайците (монголоиди) в частност. Топоними от етнонимен произход като аналози на Тараклия съществуват в много райони на Евразия: Терекли - име на няколко селища и реки в Башкирия, Терек - име на голяма река в Северен Кавказ, Терекли Мактбет - село, център на Ногайския район в Дагестан, Терек бай - село в Чаткалския район на Киргизия. Тараклия има и на още две места в Молдова. Според волжката българка доц. Татяна Ярулина, живяла в столицата на Дагестан - Махачкала, всички посочени топоними произхождат от Бай Терек - божественото дърво на живота при много сродни народи. Днес в района на гр. Тараклия се намират антроположки следи от шортараклийската култура.
Българи се заселват във Вали Пержа (на молдовски език "Долината на сливата") на три вълни:1806-1812г. - от Източна и Североизточна България; 1828-1829г. - от Ямболско; 1830г. - от Сливенско и др.
Българските преселници заварват в района съществуващата на мястото на ногайски кашлъци (кошари) колония на име Валя Пержей Век, основана от власи, при които се заселват австрийци (банатчани), руснаци и евреи (чихути).
Разположено по поречието на р.Ялпуг - на 36км. Северно от Тараклия - Кирсово е основано през 1809 или 1813г. Според едни автори първите преселници (с участието на българи гагаузи) са били от с.Хърсово, Разградско, а според други - от Котленско, предимно от с. Жеравна. Днес Кирсово е в Комратския район на Гагаузката автономна област. Твърдица, разположена край р. Киргиз Китай, е основана от три бежански кервана от 127 семейства от Новозагорския район. Те са предвождани в 1829 г. от войводата Генчо Къргов от Хаинето, поп Паскал (Драгни Паскалев Папазоглу) от с. Козарево и Стойко Калинов от с. Твърдица. След месец пътуване керваните достигат Бесарабия. Преселниците са подложени на карантина в Сату Нову до Болград.По нареждане на генерал Инзов са настанени в района на Чадър Лунга. Бесарабската Твърдица е регистрирана същата година.
Жителите на с. Кортен са преселници предимно от българските села Кортен, Новозагорско и Твърдица. И тук бежанците са пристигнали през 1829 г., но селището е основано следващата година. Българите се заселват в изоставено (по предположение) ногайско село или ногайски кашлъци. Те заварили и българи гагаузи, които пристигнали преди тях от България.
Пристигайки на чужда земя, в новата си родина, много от преселниците са водели волове, коне, магарета, телета, овце, кози. Носели от България освен храна, дрехи и покъщнина, и зеленчукови семена, костилки от овощни дървета, лозови пръчки и др. В последствие българите по тези земи се оказват по-трудолюбивите земеделци в сравнение с молдованите, украинците и руснаците. Затова мнозина от тях забогатяват, произвеждайки много и качествена продукция.
Бягайки от "тежкото" в България, след десетки години от началото на преселването им, българите са хвърляни няколкократно в големи политически водовъртежи , подложени на физически и психически тормоз. Още през 80-те години на XIX век Русия подлага и бесарабските българи на първоначален асимилационен процес, сменяйки българските им имена по руската именна система (Димитър - Димитрий, Стефан - Степан, Дора - Феодора, Иванов - Иванич и т.н.).
През 1937 г., румънските власти извършват насилствен възродителен процес. Те забраняват българския език и правят опит да променят имена, завършващи например на "-ов","-ев" и "-ин", като към тях се добавя "-у" (напр. Братоев - Братоеву). Големите жестокости срещу бесарабските българи обаче са идват от съветските власти, най-вече по времето на Сталин. От 1940 до 1949г. става изселване на много големи разстояния на неблагонадеждните за комунистическия режим заможни българи - чак в Сибир , планината Алтай и другаде. Някои от тъй наричаните "дигани" (изселвани), като например от с. Хъртоп (Въртоп), са успели да се завърнат и да разкажат за невероятните жестоки изпитания на сталинския режим.
Най-тежките години (Гладъ) на "туканите" (тукашните) българи са след военните години 1945 - 1947-ма . Особено жестока е Гладната година - 1946-та. Тогава съветските болшевики ограбват всичките налични храни от домовете, включително и оставените семена за посев! Претърсват дори мазета, тавани и кошари. Ровени са купите със слама и сено, торищата в дворовете и градините, за да се открие нещо нереквизирано, останало, укрито. Това е извършвано не без помощта и на някои местни български "десетници", които са се престаравали пред съветските властници. В резултат на тази комунистическа акция, осъществявана от истински изверги, започнал истински глад сред населението, последван от масово измиране. За да оцелеят, хората са яли коренища, кори, треви, цървули, колани и прочие. Стигало се е дори и до канибализъм, който е трудно и мъчително да се опише. Често минавали волски коли по улиците, за да се събират човешките трупове по къщите и да ги прекарват до гробищата или в края на селището, където полузаровени ги кълвали гаргите.
Съветската власт е показала и друг "героизъм" спрямо бесарабското българско население. Войнствено враждебна на религията, тя е разрушавала и черкви с танкове, заобиколени от стотици плачещи жени и баби. И въпреки кървавия болшевишки терор към 1960 г., по официални данни, в Молдавската СССР остават живи около 62 000 българи (днес са над 100 000). От 27 август 1991 г. Молдова се отделя от СССР и става независима република, в която гр. Тараклия (от 1980) е административен център на район и център на българщината в тази страна.
Независимо от жестоките страдания, на които в съветското минало са били подложени бесарабските българи, те и до днес са съхранили етническата си памет чрез родния си език, традиции и обичаи. Силно обичат Майка България. Малка част от тях вече имат двойно гражданство. Други ще го придобиват. Студенти от Бесарабия се учат в нашите висши учебни заведения.
Всичко това е много трогващо и полезно, но е крайно недостатъчно! Част от тамошните българи казват, че няма нужда да се връщат в България, а много по-добре е България да дойде при тях - както правят други страни, като например Унгария и Турция, за своите малцинства в чужбина. Тези българи може би са най-прави в преценката на ситуацията, в която се намират. Макар и много, много закъснял, този въпрос е необходимо да се разреши от България, предприемайки последователна държавническа политика за истинска съприкосновеност и съпричастност не само към бесарабските българи в Молдова и Украйна, а и към цялата българска диаспора в пределите на Евразия.


Боян Виденов - Балкански
----------------------------------------------------------- ---------------------