Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2008 13:13 - ПОП ПАСКАЛ - ДОБРУДЖАНСКИЯТ ПРОСВЕТИТЕЛ И ВЪЗРОЖДЕНЕЦ
Автор: devnenetz Категория: Технологии   
Прочетен: 2585 Коментари: 2 Гласове:
0



Петър ЯНКОВ
В двора на църквата "Свети Димитър" в с. Паскалево е погребан поп Паскал.

ПОП ПАСКАЛ - ДОБРУДЖАНСКИЯТ ПРОСВЕТИТЕЛ И ВЪЗРОЖДЕНЕЦ

На надгробната му плоча четем следния надпис: "Тук почиват тленните останки на свещеника Паскаля из село Козосмоде. Той е бил первий основател на българските селения в Добруджа от година 1932. От негов имот е въздигнато българското училище в с. Геленджик. Ръкоположен на 1808 представил ся е пълен с дни на 1866 дек.10 село Азис бей".
На 10 декември т.г. се навършиха 140 години от смъртта на поп Паскал - Добруджанския възрожденец.
Свещеник Паскал е роден през 1776 година в с. Козарево, Новозагорска околия. Расъл и се развивал по времето, когато отец Паисий завършва История Славянобългарская, и тръгва да я разпространява из българските земи. Много млад, поп Паскал се научава да чете и пише. Запознава се с поп Стойко Владиславов, отпосле Врачански епископ под името Софроний Врачански, и преписва от него Паисиевата история Славянобългарская. За да бъде полезен на своите събратя, той решава да се отдаде в служба на своя народ. Затова през 1808 г. приема да стане свещеник и е ръкоположен в свещенически сан в родното си село. Поп Паскал добива авторитет не само сред населението на с. Козарево, но и сред целия този край.
След войната между Русия и Турция 1828-1929 г. и сключения Одрински мирен договор през 1829 г., турците с голямо настървение започват да измъчват българите, защото помагали на руските войски. Българското население е обхванато от паника и голяма част от живеещите в Одринско, Ямболско, Сливенско, Старозагорско решават да се изселят в Бесарабия. Така в Айтоското поле се събират около 16 000 семейства. На всеки 100 семейства е назначен по един водач. За водач на българите от селата Козарево, Твърдица, Кортен, Конаре, Хаините, Младово и др. е избран поп Паскал. Изселващите се българи се движат пред оттеглящите се руски войски по маршрута Айтос, Бургас, Варна, Каварна и Бабадак. След няколко месечно пътуване бежанците преминават река Дунав при село Сату Ноу и се установяват в руската провинция Бесарабия. Тук българските преселници основават селища и ги наименуват с имената на селата, от които идват - Твърдица, Кортен и др. Руските власти ги оземляват с по 50 десетини земя.
Поп Паскал се установява със семейството си в новооснованото село Кюритня /Кортен/. Оземлен е с 1200 дка земя. Нивата е оградена с ров. И до днес е известна като "попската нива". След настаняването си в новите земи, поп Паскал често пътува до град Одеса, където се запознава с видните български търговци и родолюбци Васил Априлов и Никола Палаузов. Те му внушават идеята, че това голямо изселване не е от полза за България и че обезлюдяването на българските земи ще отежни по-нататъшната борба за освобождение на България. Поп Паскал приема идеята и започва да убеждава сънародниците си да се върнат по родните места. Агитацията му завършва с успех и той формира керван няколко пъти по-голям от първия - 900 семейства. През 1832 г., той отново повежда желаещите да се завърнат в родината си. Пътят на кервана преминава през Добруджа. Богатите почви и тучните пасища примамват хората и те започват да се заселват в обезлюдените села на плодородна Добруджа. Последната група завръщащи се българи достигат до днешните села Царевец, Паскалево и Победа.
Поп Паскал се установява в Добрич. По време на престоя си в града той съдейства да бъде построена през 1832 г. църковна килия, където сега се намира църквата "Света Троица" и в нея започва да проповядва за пръв път Свещеното писание на църковно-славянски език. Че действително поп Паскал е първият български свещеник в Добрич, се потвърждава и от това, че в отчета за 10-годишнината от основаването на учителското дружество "Развитие" в град Добрич на стр. 53 четем, че първият български свещеник в Добрич е бил някой си руски емигрант, завърнал се от Бесарабия на име Паскал. В труда на Николай Георгиев "Село Козарево" на стр. 29 четем: "Поп Паскал се установява в с. Победа през 1833 г. Последователен на своя прогресивен народнически дух, той се заема с построяване на църкви и училища в поробена Добруджа. Със свои средства построява училище и църква в село Победа. Това дарение поставя началото на просветното дело в това село. Името на поп Паскал, заедно с това на първия учител в Добрич Стефан от Трявна, се среща като спомоществовател в книгата на Юрий Венелин "Критически издирвания". В спомените си за с. Паскалево з.д.н.и. Павел Атанасов отбелязва, че поп Паскал се премества в с. Паскалево с двамата си сина Драгни и Вълчо и двете си дъщери Мария и Каля през 1848 г. Третият му син Къню има две дъщери, едната от които се жени за бъдещия учител и свещеник Стефан Алексиев.
Развитието на просветното дело в с. Паскалево е пряко свързано с дейността на този голям възрожденец. Естествено е, че идвайки в Паскалево, поп Паскал съдейства за откриване на училище и църква. В подкрепа на това ще цитирам част от публикуваната във вестник "България" бр. 81 от 5/17 септември 1860 г. статия, в която се критикува дейността на българското училище в гр. Добрич. "… Туй ако е тъй то ние ще кажем на Пазарджик, че те са за присмех според туй тяхно поведение на съседните си много малки селца Български, които според каквато се научаваме: имали по-добри старания към образователность и към просвещение - то, както Геленджик, Ези бей, Юшенлий, които ако и да нямат добри училища учители имат по-добри от Пазарджик".
Със собствени средства поп Паскал построява две стаи в днешния църковен двор: едната за училище, а другата - за църква. В тази килия той служи до 1866 г., когато почива. Къщата, която той построява и живее в с. Паскалево, съществува и днес. Претърпяла е много ремонти и преобразования. Днес в нея живее праправнукът му Слави Колев.
Поп Паскал дава добро образование на внуците си Димитър и Георги, Драгневи синове, и Добри Вълчов - син. Те учат в българското училище в Добрич. След завършване Димитър продължава образованието си в гръцката гимназия във Варна. Известен е още като Даскал Димитър. Той учителства в с. Паскалево, в Добрич и е депутат в Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г. Записан е в протоколите под номер 201. Един мандат е кмет на град Добрич. Негов внук е Димитър Паскалев, който завършва право в Белгия. От 1931-1933 година е секретар на ДРО. Братът на Димитър - Георги Драгнев Попов, след завършване на училището в Добрич се връща в Паскалево и след Освобождението на Добруджа е първият кмет на Паскалевска община. Синът на Вълчо, Драгни, завършвайки Добричкото училище ,се премества във Варна, където става крупен търговец. Внукът на Георги Драгнев - Атанас Павлов Попов, през 1927 г. завършва Академията за изящни изкуства в Букурещ, а малко по-късно философия в Буркурещкия университет със специалност "Естетика". Той е основател на театралната трупа "Студия при БКО" в Добрич, която по-късно прераства в театър "Йордан Йовков". Атанас Попов дълги години е негов директор и художествен ръководител. Удостоен е със званието "Заслужил артист". От рода на поп Паскал е и скулпторът Асен Борисов Попов. Негови творби са паметниците на Стефан Караджа в Добрич, на Дора Габе в с. Дъбовик и др. Професор д-р Лиляна Димитрова Петрова е пра-правнучка на поп Паскал. Работила е в ИПС "Добруджа" край Генерал Тошево, била е учител в Добрич, сега е професор по химия в София. Работи в областта на миещите препарати. Видна личност за паскалевци е синът на внучката на поп Паскал Кояна Драгнева - Димитър Минчев. Той завършва Шуменското педагогическо училище. Учителства в селата Каба-Сакал и Крушари. През 1900 г. е назначен за главен учител в Паскалево. На 20 май 1922 г. румънските власти арестуват Димитър Минчев и след няколко дневни изтезания на 27 май 1922 г. го хвърлят от втория етаж на румънската полиция в Добрич. Днес двата културни института в село Паскалево - училището и читалището, носят неговото име. Внучката на Кояна Драгнева Попова - Славка Атанасова Касърова, е народен представител от 1966-1971 г.
Поп Паскалевият род е дал на Паскалево, Добрич и България прекрасни творци на културата, учители, агрономи, лекари, адвокати и други. В една статия не могат да бъдат изброени всички видни личности от рода на големия родолюбец и видния възрожденец поп Паскал. Заради големите заслуги на този неуморим книжовник, учител и свещеник, паскалевци приемат поп Паскал да стане техен патрон. С Министерска заповед 2191, обнародвана на 27.06.1942 г. село Ези-бей е преименувано на големия добруджански възрожденец поп Паскал - Паскалево.
И днес,140-години след неговата кончина, паскалевци се гордеят със своя патрон и се прекланят пред неговото родолюбие и саможертва.




Гласувай:
0
0



1. анонимен - Поп Паскал
03.07.2009 19:04
Драги Драгия,
Аз съм един от правнуците на поп Паскал, внук на свещ. Павел Атанасов, племенник на Атанас Попов и първи братовчед на Слави Колев, споменати в този документ. От доста време живея в Хюстън, Тексас, но историята на поп Паскалевия род ми е близка и добре позната. С Вас сме връстници и може би роднини, но аз все още не съм пенсионер. Ако желаете обадете ми се на flatwood@comcast.net
цитирай
2. анонимен - За преселението на главанци 1829 г.
18.04.2010 10:03
Вероятно в кервана тръгнал от Одринско за Бесарабия е бил и моят прадядо Христо-откривател на вода и кладеничар,на който турците разрещили да се засели в Хаджиоглу Паозарджик.Той е основател и на най-старата чисто българска махала Джевезлика -Орешака,карето между дн.улици Цар Самуил,Цар Петър,В.Левски.На негова земя е построена килията Св.Троица. Ал.Ламбов
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790193
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829