Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2008 18:54 - Молдовската Твърдица
Автор: devnenetz Категория: Технологии   
Прочетен: 2754 Коментари: 3 Гласове:
0



За бесарабската Твърдица расказва Мария Забунова. Тя е от самата Твърдица. Завършила е "История" в Шуменския Университет "К.Преславски". Защитила е диплома по История. Познанията и в Историята и до ден днешен ме карат да и се въсхищавам и да я смятам за най-добрият историк, който съм срещал досега. Предоставения от Мария безценен материал за Твърдица ме накара заедно с наще прадядовци да извървя пътя от далечната 1828г. до днес.

Твърдица във вихъра на своето развитие.

От безпътицата към възвисяването: 

Поредната руско-турска война 1828-1829 г. поражда нови реалности Европейския югоизток. Войната завършва с победа на руските войски утвърдена с Одринския мир. русия води войната преследвайки най-вече имперските си интереси. Освен това, кактои преди, тя обявява, че нейните действия са продиктувани от стремежите и към защита на християнското население в Османската империя. Това население от своя страна вярва ж освободителната мисия на Русия, а като свой дълг смята оказване на помощ на руската войска.

Българсите земи по това време са част от Османската империя и бългаското население се стреми към своето освобождение, което мже да стане само с помощта на Русия. За това българите формират свои военни отряди, които се сражават в редиците на руската армия. Изгодата от подкрепата на българското население била изтъкната и от самия главнокомандуващ руската армия генерал Ив.Ив. Дибич. "Важната диверсия, която може да очакваме от съдеиствието на българите отвъд Балкана - писал ген. Дибич, - ще ни отвори вратите на Румелия(Южна България) и Балкана. С преминаването ни отвъд Балкана ние ще намерим силна опораа за нашите действия в този воинствен и готов да жертвува живота си народ."

Според различни данни броят на българите, участващи в руско-турската воина варира от 5 000 до 25 000 души.

Голям брои доброволци са записали от Сливен. Те образували чети(отряди) и някои от тези групи изпълнавали ролята на "авджи бюлюк(авангард)" на настъпващата към Одрин(Адрианопол) армия на ген. Дибич. Още докато Русите били всеверна България, към тях се присъединила хаидушка чета на воеводата Генчо Кьоргов от Хаиното(дн. Гурково), Казанлъшко. След преминаването на русите на юг от Балкана Г.Кьоргов събрал дружина (от Хаинито, Твърдица и др. околно селища) първоначално от 60 души, а после четата му нараснала на 120 души. С нея той придружавал руските войски до Одрин. Одринския мирен договор, а по-специално член 13 от него предвиждал амнистия за лицата, които подкрепяли Русия по време на военните действия. Обаче останали опасения от репресии и издевателства. Особено сред населението на Източна и Югоизточна България, т.е в районите на въоражените въстанически действия и най-активната подкрепа на руските войски.. Разтревойеното население все по-явно се подготвело да се изтегли заедно с оттеглящите се руски войски. Възможностите за изселване са предвидени и в клаузите на Одринския договор, според който бил даден 18 месечен срок на желаещите да продадат недвижимите си имоти и да се подготвят за изселване.

Изселването се извършвало в два етпа: първия, по време неа военните действия през 1828-1829г., втория - най-масовият, след войната през 1830 година. Изселването на група българи от днешния български град Твърдица (тогава то било укрепено селище) започнало през 1829 година. Каруците на преселниците образували кервани, които се оглавявали обикновено от най-авторитетните и опитни съотечественици. Така едната група твърдичани оглавявал Стойко Каменков, а другата поп Драгне Паскал, от село Козарево, което е в близост до Твърдица. Първия керван бил съпровождан от Къргов, а втория от казаци. Керваните се движели по следния маршрут: Твърдица - Сливен - Стралжа(сборния пункт на преселниците) - на север през Балкана към Шумен - Силистра(тук преминали Дунава) - Браила - Исакча(вече на руска земя) - Сатуново(дн. Новосельское). Този път е известен в турските извори като "Гйоч Иолу".

тбачало преселниците биле настанени в сатуновския карантин , сле дтова преместени от властите в селището Чадър-Лунга за да презимуват и едва след 1830 година преселниците се установяват в свободната земя близо до Чадър-Лунга и основават днешното село Твърдица, като запазват името на селището от старата им родина. В края на февруари 1832 г. руския император утвърждава представените от И.В.Инзов (руски генерал, който се занимавал с настаняването на преселниците в нови(руски) земи) наименования на новоустроените села, сред които е и село Твърдица. През същата година в новосъздадена Твърдица живеели 137 семействва. Наблюдава се тенденция към увеличаване броя на жителите и през 1835 г. семействата вече са 153. Известни са и всички имена на преселниците, и ето някои от тях(дадени са членове на семейства): Ив. Шарков, Вл. Минчев, Йово Кара, Ив. Бритков, Ст. Калинков, Злати Караиванов, Яосподин Попов, Дм. Дерменжи, Коста Каззак, Зл. Шошев, Тодор Забун, Коста Боров, И. Шавриев, С. Писов, И. Барбов, Д.Пашов. Но сред жителите имало итакива, които са стремили да се върнат в родината си. През 1840 г. поп Драгне Паскалев с още 23 семейства се заавръща в България и основава село Паскалево, Добричко. По-късно, след руско-турската война 1877-1878 г., която довежда до освобождението на България, част от българите в Бесарабия, в частност и от Твърдица, заминават в свободното княжество България. Извесно е , че някои от тях по-късно участват в управлението на страната. Първенците от Твърдица Петър Иванов Калинков и брат му Георги по това време се установяват в Княжеството. Първият, Петър, по-късно заема длъжността заместник министър на финансите(когато фин. министър е Константин Стоилов), а по време на управлението на кабинета на Стефан Стамболов(1887-1894 г.) Петър калинков напуска България и се установява в Санкт-Петербург. Вторият брат, Георги, завършил Новоруския(Одеския) Университет, по специалност е лекар. Работи като лекар в Хасково, след това е главен лекар на София. При атентат в софийската църква "Света Неделя" през 1925 загива с цялото си семейство. Тъстът на Георги е бил заможен човек и по наследство разполагайки със средствва георги построява в Самоков,софийско заводи и дом за стари хора. Днес в домвете на двамата братя в София(по-точно на мястото им) се намира кметството на българската столица

Още с настаняването си в тези плодородни земи на Твърдица хората почнали да се занимават със земеделие. Те сеели пшениза и зимница, ръж, ечемик, просо, царевица, фграх, боб и др. С особено внимание твърдичаните се занимавали с лозарство, градинарство. По нареждане на ген. Инзов преселниците трябвало да засадят дървета, които и днес растат и се наричат "твърдишка гора". селените обработвали земята с дървени плугове с железни палешници.

Повечето преселници дошли в Буджака с такова количество добитък, че той бил достатъчен и за развитието на животновъдството, и за използването му като работна сила.

Твърдичаните сами тъкали, изработвали обикновено сукно, платна, кожа, сапун, приготвяли почти всички ястия за консумация. Населението се стремило само да задоволи стопанските си нужди, защото в този край на Русия нямало фабрики и заводи. Трудни били и битовите условия. Отначало живеели в землянки, впоследствие строили по-стабилни жилища.

Социалната диференциация към 40-те години на XIX век все повече избистряла. Основните капитали били съсредоточени в ръцете на преселническата аграрна буржоазия, които тя влагала в селското стопанство за производство на зърно, вълна, добитък и др. за пазара.

Естествено, хората трябвало да се развиват,за да се утвърдят в нови земи. За това способствовало откритието на първото селско училище през 1842 г., а през 1848 - за него била построена специална сграда. Първите учители били Дм. Карпович и Д. К. Шаптифрац(вероятно молдованин, но български владеел в съвършенство). Последния създава и библиотека на свои средства, но описа на книгите не се е съхранил. Добри отзиви за професионалните умения на Шаптифрац изказвал и професор Григорович от Новоруския Университет, както и за твърдишкото училище посетено от него през 1869 г. Но не всички деца посещавали учебното заведение поради необходимостта им като работна сила на нивите.

През 1838 г. на мирския сход(народно събрание) твърдичаните, като истински христиани, поставят въпроса за построяване на църква в селото. Не след дълго време кишиневския митрополитВладимир дава съгласието си за строителство на църква и първи камък е поставен от поп Паскал(Драгне Паскалев) през 1839 г. През 1842 г. църквата била построена, като мястото за построяването й било избрано не случайно - тя трябвало да се вижда от всички краища на селото.

Описаното по-горе попълвало ежедневието на хората. И независимо от трудностите, душевните рани се заглаждали у населението, което постепенно усвоило пустеещите до тогава време земи. Механизмът бил задействан. Впоследствие, в условията на спокоен и безопасен живот, населението се увеличило, селото се разширявало и благоустройвало.

След загубата във войната с турция през 1853-1856 г. и според каузите на Парижкия мирен договор Русия губи Бесарабия, която отхожда към Румъния. Но вероятно не цялата област преминава под юрисдикцията на румънските управляващи, т.к Твърдица и след договора остава в пределите на Руската Империя. По-късно, след войната през 1877-1878 г. и последвалия Берлински мирен договор(Русия вече е победителка) цялалта Бесарабия се връща на империята. В тази война бзземат участие и българите емигранти от Бесарабия вчастност и от Твърдица. В редовете на българското опълчение се сражавали твърдичаните Милан Папуров, Ст. попов, Вл. Паскалов, Ьр. Кълев, Ив.Попов, Б. Боев, Н. Павлов. Те заедно с руските воиници участвали в кръвопролитните боеве при Стара Загора, Шипка, Шейново. Българската миграция оказала голямо съдействие и непосредствена подкрепа за подготовката и осъществяването на българската национална революция през XIX век във всички нейни аспекти и проявления.

Намирайки се под руско управление твърдичаните изказали недоволство от потискането и вземането на подкупи от страна на чиновници от Попечителния комитет. Българите от цяла Бесарабия отправяли молби към комитета за откриване на училище, издаване на весник на български език и др., но исканията им не били задоволени от властите. Българите получили подръжка от известния български революционер, борец за освобождението на България Л. Каравелов. На страниците на издадената от него през1867 г. брошура "Руските българи и управляващия ги немецки комитет в Одеса"(става дума за Попечителския комитет) Каравелов излага трудностите, скоито се сблъсква населението тук. За тях говори и Христо Ботев(възприема идеологията на Каравелов), който учителствува в село Задунаевка кратко време(1866-1869 г.), което е на 30 км. от Твърдица.

През 1869 г. царското правителство прави някои отстъпки. В Комрат е открито Бесарабско-българско централно училище, в което българския език се въвежда като предмет. Някои твърдичани след завършването на местното училище в Твърдица продължавали обучението си тук. С указ от 1871г. земята, след нейното купуване, става лична собственост. Дова довело до по-голямо разслоение на обществото. Заможните селяни проичвеждали продукцич за пазара, което стимулирало търговските отношения. След 1874 г. българите и съседите им гагаузи се призовавали на военна служба. Но тези частични отстъпки не довели до подобряването на йизнения стандарт на населението. В началото на XX век разслоението в обществото се засилвало.

Първата руска революция от 1905-1907 г. ободрила бедната част на твърдишкото общество. Предната 1904 г. била неурожайна и населението нямало средства за най-необходимите стоки. Жителите на Твърдица се отказали да плащат данъци. През 1905 г. в селото се провеждали митинги и събрания, в които взели участие около 400 души. Исканията им са за свикване на учредително събрание въз основа на всеобщо тайно гласуване.

Последвалите събития: Първата световна война, Октомврийската революция в Русия през 1917 г. и окупацията на Бесарабия от румънските войски през януари 1918 г. внасят нови моменти в историята на твърдичаните. И сега съвремениците разказват за трудните условия по време на окупациония режим. Затворите били препълнени от арестанти.

След Втората световна война Бесарабия вече е в състава на Съветскич Съюз, а по върховете на управлението шества съветската власт. През 1947 г. в Твърдица се формират колхозите "Молотов", "Чапаев" и "Правда", които впоследствие се обединили в колхоз (ТКЗС) "Ленин".

Годините 1945-1946 били изключително трудни поради сушата, каквато нямало половин век дотогава.
Но следващите години са особено продуктивни и "Ленин" е вече един от водещите колхози по годишни доходи. Негов председател става А.И.Папуров. Това е време, когато вече съществуват болница(първият лекар Здоровенко пристига в Твърдица през 1994 г.), библиотека, селски хор. Но това е времето на репресии от страна на управляващите. През 1941 г. в Мирнополие, Арцизки р-н били разстреляни Н.П.Забунов, А.И.Писов, П.И.Попов, свещеника Анатолий Карабуш. Основния мотив е политически, но има и такива, като за неизпълнение на държавните доставки. Репресиите са извършвани и през 1944 г. (Н.Д.Балтажи, П.П.Питропов, Д.Барбов), през 1946 г. (Е.Г.Арикова,Г.Г.Ариков, Р.Шарков, И.Г.Забун и др.), през 1948 г. (Д.Шаркова, Д.Ариков и др.), през 1949 г. са най-масовите репресии на съветската власт - общо 42 семейства. Репресираните били депортирани основно в Казахстан. Едва след XX конгрес на КПСС през 1956 г.. когато е развенчан култа към личността на Сталин повечето от репресираните се завръщат, но много малко от тях в твърдица, а основно в съседните селища,

През средата на 50-те године се установяват по-тесни контакти между твърдичаните от Молдовската реублика и България. През 60-те години село Твърдица посетили много туристически групи от България, чийто посещения продаължавали и през следващите десетилетия.

До разпада на СССР селото Твърдица влиза в Молдовската ССР и се развива като част от съветското общество. След 1991 г. Молдова вече е самостоятелна суверена държава и село Твърдица става част от новото държавно формирование, като граничи с Украйна.

Днес Твърдица е едно от най-развитите, перспективни и благоустроени села в Южна Молдова. Несъмнено Твърдица има с какво да учуди гостите си. Още при влизане в селото от двете страни на пътя радостно ги посрещат огромни розови букети, които не могат да не окажт причтно въздействие. Центърът на селото е един от най-красивите в южните райони на страната. Тук впечатляващо се разпростира огромния Дворец на културата потънал лятно време в цветя. В градинката пред Двореца е поставен монумент на известния български революционер, апостола на България Васил Левски. Наблизо се намира и селския парк, който винаги е подреден. За чистотата навсякъде се грижи специална бригада. В центъра на селото се намират и основните административни сгради, банката, библиотеката,поликлиниката,училището. В сградата на Двореца на културата с творческа дейност се занимават учениците от музикалното училище,музикалния колеж, който е филиал на Кишиневския музикален колеж. Учениците и випускниците на тези музикални заведения са естесвени носители и разпространители на българското народно творчество. Тук работят и преподават знанията си музиканти от България, Кишинев, местни музиканти. В Двореца на културата се намира и музея на селото, завеждан от З.М.Язаджи, където се пазят ценни експонати от миналото. Отделно крило на Двореца заема спортното училище. Функционират и други учреждения като училища, детски градини(общо 4), магазини, болница. Едно от най-приятните места е твърдишкия ресторант. На старото си място, но обновена е красивата кръстокуполнацърква, в която проповядва поп Георгий.

За последните няколко години се осъществиха и някои отдаавна планирани проекти. Строителството и пускането в ход на тухления завод, чиято стока е много търсена от потребителите. Също така е отворено и работи ново предприятие за разливане на алкохолни напитки "Винимпекс". Всичко това води до намаляване на безработицата и своевремено изплащане на заплати, което е един от основните проблеми на държавата. Радва твърдичаните и появата на местна телевизия, която веднъж седмично транслира програмата си на български език.

Липсата досега на пазар пораждаше голямо неудобство за местните жители, които при нужда трябваше да пътуват до съседния град или столицата. Сега този проблем не съществува. На търговците е отредено специално място за търговия. Радва и откриването на училище за шофьори, което спести всекидневното пътуване до съседния град на желаещите да получат шофьорска книжка. Всички тези постижения на твърдичаните привличат младежите и само малка част от тях напускат селото.

Запазени са и връзките с българите от самата България. Визитите и от двете страни продължават до днес. През есента на 1995 г. по време на визитата си в Молдова българският президент (тогава Ж. Желев ) посети и Твърдица, където му беше оказан радушен прием от твърдичаните и от администрацията на селото в лицето на председателя на агрофирмато "Твърдица" П.М.Парликов и кмета П.Н.Митков. В речта си пред твърдичаните Ж.Желев каза, че вижда тук една малка България.

Всяка година младежи от Твърдица заминават за България, където получават добри знания в различни пециалности и след година от обучението си владеят в съвършенство българския литературен език. На студентите редовно се изплащат стипендии и се осигуряват общежития. Повечето от студентите имат много приятели сред българското население. Впоследствие част от твърдичаните се завръщат в Молдова, където работят по специалностите си и предават знанията си за българските традиции и език на местното население. Но част от тях остава в България, където ги привлича по-добрия начин на живот. Но тези, които се завръщат, заедно със своите връстници осъзнават, че в бъдище славата на Твърдица, като голямо развито село, като културен кът в Буджака зависи от тях - дали ще съумеят да запазят постигнатото в тези трудни времена.


---------------------------------------------------------------- ----------------

Пишете на Мария или Митко



Тагове:   Молдовската,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Prepratka
12.03.2008 22:32
Статията е взета от сайта на Твърдица www.tvarditsa.com
цитирай
2. анонимен - Твърдица
13.06.2008 13:17
Много добре е написана статията за "Твърдица", като се изброяват всички забележителности, като "впечатляващо се разпростира огромният Дворец на културата", градинки, болници, музикално училище, музикален колеж и т.н.
Но не смятате ли че е нужно да споменете благодарение на кого е постигнато всичко това, наречено "Малка България" от бележития политик и Българин Ж.Желев. Усилията и не уморния труд на кой човек са довели до сегашното състояние на Твърдица.
Не трябва да се пропускат хората, като Петър Михаилович Парликов, които са допринесли за всичко това и трябва "да съумеем да запазим постигнатото в тези трудни времена", а това ще стане като предаваме историята на Твърдица от поколение на поколение, такава каквато е била, а не само с хубавите забележителности.
цитирай
3. анонимен - За рода Забунови
22.09.2010 14:20
Прочетох с удоволствие, но повече искам да науча за рода Забунови, понеже аз съм Забунова. Как може да стане това, разбрах, че авторката е изследвала тази тема.
Знам само, че нашите са вървели от Балкана по поречието на Янтра и са акостирали в Русенско. Дали са продължили в Молдова и после са се върнали, докато бе жив дядо не съм се интересувала и няма кой да ми каже сега.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790158
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829