Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2008 06:54 - Руско-турската война от 1828—1829 г. и освобождаването на Ямбол
Автор: devnenetz Категория: Технологии   
Прочетен: 6834 Коментари: 0 Гласове:
0



. През 1828 г. Русия обявила война на Портата, за да я накара да приеме решенията на великите сили и да признае независимостта на Гърция, да изпълни решенията на Букурещкия договор от 1812 г. за предоставяне на автономия на Сърбия. Войските на генерал Дибич постигнали големи успехи. В решителното сражение поп с. Кюлевча. Шуменско, турците били разбити, град Силистра бил превзет. Руските войски преминали Източна Стара планина и се озовали в Тракия. На 15 юли 1829 г. бил превзет и Карнобат. По такъв начин в здравата шуменска крепост били блокирани значителни турски сили. Пътят за настъпление на руската армия към Одрин и Цариград бил открит. На 18 юли 1829 г. от Карнобат за извършване на разузнаване в Ямбол бил изпратен отрядът на генерал майор Шереметев, състоящ се от втора бригада па четвърта уланска дивизия, една конна батарея и 100 казаци с обща численост около 1000 души. Същия ден отрядът достигнал село Авлалий, където останал да пренощува.
Около 14 часа на следващия ден (19 юли) ген. Шереметев стигнал пред Ямбол и изпратил в него три ескадрона. В града ескадроните се натъкнали на пристигнала през същата сутрин 18-хилядна войска на Халил наша, измъкнала се незабелязано от руските войски от шуменската крепост. От турския лагер, разположен зад града, веднага излезли около 5—6 хиляди конници, които се впуснали да преследват руските сскадрони. В завързалото се сражение далеч по-малобройният руски отряд успял да удържи натиска на неприятеля и настъпилата вечерта тъмнини разделила противниците. Като оставил една част от казаците в с. Палаузово със задача да наблю дават противника в Ямбол, на 20 юли генерал Шереметов се завърнал в Карнобат.
Изплашени, че са се сблъскали с авангарда на настъпващата руска армия, под прикритието на тъмнината през нощта на 19 срещу 20 юли 1829 г., обхванати от панически страх, турците побързали да напуснат Ямбол. Пехотата отстъпила от пътя за Одрин, а кавалерията заминала в Сливен. За отстъплението им русите научили от пристигнал в Карнобат българин, по всяка вероятност от Ямбол. Изпратеният за проверка на донесението отряд на подполковник Илик на 21 юли дошъл до Ямбол и го намерил изоставен от турците. Генерал Дибич заповядал отрядът на генерал Шереметев да заеме Ямбол и на разсъмване на 23 юли 1829 година той изпълнил заповедта. В града русите намерили изоставени от турците значителни продоволствени запаси и боеприпаси 39000 пуда сухари и 10000 патрони.
Научил за отстъплението на турците към Сливен на следващия ден (24 юли) ген. Шереметев се упътил за разузнаване към този град. Към края на месец юли руските войски се подготвяли за настъпление към Сливен. На 30 юли към Ямбол през Карабунар (днес Грудово, Бургаски окръг) за преграждане пътя за отстъпление гнеприятеля към Одрин била насочена пета пехотна дивизия и Павлоградския хусарски полк. На 31 юли Сливен бил превзет. Ямбол бил определен за място, където руската армия трябвало до се съсредоточи за по-нататъшни действия. На 2 август основната руска армия била вече в Ямбол, където пренощувала. Преходът до Ямбол бил извършен безпрепятствено. Християнското население на този град излязло на среща на нашите войски, а мюсюлманите спокойно оставали в своите домове. В града имало много продоволствени запаси, а пазарът, направен в лагера, бил препълнен с дивеч и различни плодове, по-точно дини и грозде.
На 3 август па войските бил даден отдих; в лагера, по време на богослужението, присъствували голям брой българи. Тук Дибич взел окончателно решение да върви към Одрианопол, без да дочака пристигането на резервите, с изключение на батальоните от 18 пехотна дивизия, които току-що били пристигнали в армията, ползувайки се от добрия дух на армията, а така също и от пълното изнемощяване на неприятеля .
На 3 август от Ямбол по направление на Елхово бил изпратен разузнавателен отряд в състав от два казашки полка и една пионерна рота. На следващия ден — 4 август, след като изпратили авангард, основните руски сили, разделени на две колони — лява с маршрут за движение с. Каравелово и с. Попово и дясна, движеща сепрез с. Тенево към с. Изгрев, настъпили към Одрин. Главнокомандуващият заедно със своя щаб се движел след лявата колона. Скоро Одрин бил превзет без бой. Пред руската армия се открнл пътят за столицата на османската империя. На 2 септември 1829 година в Одрин бил сключен мирен договор, съгласно който Турция се признавала за победена. По силага на договора руската армия трябвало да остдне в пределите на Турция до пролетта на следващата година.
В Ямбол било устроено временно руско управление, начело на което стоял комендант. За българското население на града настъпи свободен живот. За първи път след падането под турско робство то почувствувало какво значи свобода. Нямало ги беззаконията и своеволията на бейовете и управници — аяни, кадии и заптиета. Сигурността на гражданите, както и неприкоснонепостта на техните семейства, имущества и производствено-търговска дейност, зачитането на религията, строгото спазване на правовия ред били гарантирани от руските власти както спрямо християните, така и за мюсюлманите. Българите в Ямбол добили самочувствието на свободни люде, с ненакърнявано повече чувство за човешко достойнство и лична гордост. С всички сили те се стремели да облекчат и подпомогнат временните руски власти в отговорната задача по поддържането на един нормален живот в града. Особено се отличил хаджи Димитър Христодоров. В издадените през м. Април 1830 година 3 свидетелства му се изказва особена благодарност затова, че той способствувал „в дружелюбното обръщение на българите с военните чинове, откривал всички продоволствени складове принадлежащи на турското правителство, заслужавайки особеното внимание на висшето началство."
Масовото преселване на ямболци в Бесарабия. Придобивките часвободата били толкова силно почувствува ни от всички, че когато й грала станало известно, че според решенията на мирния договорруските войски ще се оттеглят, населението решило да се изсели от своите родни огнища и да последва освободителите в далечния и труден път към Влашко и Бесарабия. Есента, зимата и пролетта на 1829/1830 година преминали в усилена подготовка за предстоящото заминаване. М. Греков предава спомена на известния народен хайдутин Генчо Кьрюв укривал се на времето в гра да: „В Ямбол още стояха руските войски. Срещнахме наши познати по ханищата и механите и ги питахме що ще нравят? В отговор те ни сочеха покритите си коли". Слуховете за намерението на българското население от Ямбол да се изсели достигнали и до турското правителство, което се номъчило да попречи на заминаването. В условията на временно руско управление в града, то не е можело да действува чрез свои официални представители и за това търсело околен път. Турските власти възнамерявали да въздействат върху религиозното чувство на българите в Ямбол и изпратили в него одринския митрополит Герасим. Из повод на това Георги С. Раковски пише: „Мир ся завърза и защото много българи ся решиха да ся приселят у Русия, тогава злобний митрополит гръко-съанарит от турска страна дойде в Ямбол иСливен и проповядваше на българи да не слушат Руссия, а да живеятт с турци, хвалят турци".
На 13 април 1830 година била дадена заповедта за изтеглянето на руските войски. В равното Карнобатско поле се събрали колите на всички, конто желаели да напуснат османската империя. Със сълзи на очи ямболци се простили с родния си град, изпълнени срешимост до края на живота си да бъдат свободни и независими хора. През старопланинските проходи те прекосили равна Добруджаи, били пренесени през р. Дунав. Една част от тях останали въвВлашко, а друга се отправила към Южна Русия — Бесарабия. Други били пренесени с кораби до черноморскте пристанищни градовена Русия, откъдето се отправили за определените им райони за заселване.
Според един от авторите, занимаващи се с преселението, характерно за втория поток, т. е. от април 1830 г., било това, че населението напускало не само селата, но в повечето случаи и градовете. Така от Ямбол излезли почти 3000 домакинства — 38 свещеници, 210абаджии (майстори на сукно), 266 търговци, 203 овчари, 203 дърводелци, 116 шивачи, 184 бояджии, 172 лозари, 661 земеделци, 658 различни занаятчии. От този град са излезли всичко 7279 души. По-компактно ямболци се заселили в Браила — опразнена съгласно мирния договор турска крепост, и в Болград, където едната от махалите на града била наречена „ямболска махала". Маасовият отлив на производителното българско население се отразил върху икономическото развитие на града, а така също намалил временно ролята пзначението на българската народност в него.
Заедно с градското население напуснали родните си огнища и българското население от редица села: Пашалий, Голямо Шарково, Боялжпк, Дервент, Дюлино, Малък Манастир, Зимница, Малко Шарково, Голям манастир, Мамарчево, Сламино, Камен връх, Ботево и др. Българският елемент в околията намалял катастрофално. От един турски документ може да се види, че от някогашните 300 къщи българи в Ямбол останали само 25 къщи.

Автор неизвестен





Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194229
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031