Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2008 06:57 - Доктрината “Йозал”
Автор: devnenetz Категория: Технологии   
Прочетен: 1062 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.02.2008 06:58


Дата 17 Jul | Тема: Геноцидът

Един ден Булгаристан ще е наш, само че този път ще го купим, обявява пред сънародниците си бившият президент и премиер на Турция

Веселин Божков*
"Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим" - Реплика

От десет години насам ДПС организира шумни тържества в памет на тримата атентатори от терористичната група "Ние", разстреляни през 1989 г. Групата е автор на най-кървавите диверсионни актове в новата ни история. Членовете на терористичната организация взривяват чакалнята на жп гара Пловдив, паркинга пред летище Варна, вагона за майки с деца на влака Бургас-София до гара Буново и сладкарница в хотел "Сливен" в едноименния град. Убити са 8 души, между които и деца, а 73 са осакатени и обезобразени за цял живот.

В тяхна чест през 1993 г. Ахмед Доган открива чешма-паметник в село Трънак, Бургаско. Лидерът на ДПС обяви детеубийците за герои и ги нарече "борци за права и свободи". Така една управляваща в момента партия, която претендира за лидерство на българския етнически модел //!!! , погазва паметта на невинно загиналите жертви от тероризма.

Няколко години преди т. нар. възродителен процес появата на подобни терористични групи бе обоснована и мотивирана от доктрината "Йозал". И до ден-днешен тя е в сила.


Амбициозният и талантлив икономист от кюрдски произход Тургут Йозал, след като завършва висшето си образование и дълго години живее и работи в САЩ, става министър-председател на Турция. Йозал заема този пост непосредствено след военния преврат от 1980 г. Той разработва доктрина, която предвижда провеждането на икономическа, политическа и пропагандна инвазия, насочена към териториите на бившата Османска империя. Въз основа на доктрината "Йозал" се изгражда новата военна програма на Турция, съгласно която турската армия трябва да защитава националните интереси не само на собствената си, но и на чужда територия. С нея се загърбва обявената на 3 март 1923 г. от Кемал Ататюрк "Турска национална доктрина - мир в страната, мир в света", която предвижда Турция да се изгради през следващите десетилетия като една съвременна светска държава. 

Турската армия може да провежда военни операции в съседни близки и далечни страни, ако бъдат застрашени националните интереси на южната ни съседка, предвижда доктрината, изработена от Тургут Йозал.
Снимка: "Монитор"

Доктрината "Йозал" утвърждава възможността турската армия да провежда военни операции в съседни, близки и далечни страни, там където Турция прецени, че са застрашени националните й интереси. Тази агресивна военна доктрина, зад която стои една от най-големите армии в света, реално застрашава съседните на Турция страни при всеки евентуален военен конфликт в региона. На практика това означава, че когато пожелае при благоприятна вътрешна и международна обстановка, Турция може да провокира подобен етнически конфликт в нашата страна и в "защита правата и свободите" на тюркоезичното население да се ангажира в провеждането на военни операции на българска територия.

До 10 ноември 1989 г. това не можеше да стане, защото зад нас беше Варшавският договор и преди всичко армията на СССР, от която Турция изпитваше панически страх. По всяка вероятност след като вече сме членове на НАТО, Турция няма да посмее чрез военна сила да осъществи своите великодържавни намерения по отношение на нашата страна. Това не означава, че надвисналата над България опасност, застрашаваща нейната сигурност, цялост и бъдеще, е отминала. С помощта на протурските националисти, много от които навлязоха в структурите на ДПС, Турция може да се ангажира в конкретни действия за превръщане на България в стария Дунавски вилает, ако политическите сили у нас не предприемат своевременни решителни мерки за пресичане на тази подривна дейност.

Не ще и дума, че видният турски държавник, политик и ислямист Тургут Йозал твърдо отстояваше стремежа на Турция да възроди господството си както на Балканите, така и на една огромна територия от съвременния свят. Ако съдим от неговите думи, той е виждал отново така мечтания "Дунавски вилает" от времето на турското робство, обхващащ границите на съвременна България, като част от бъдеща Велика Турция. На форум на неговата Отечествена партия през 1991 г. Йозал заявява: "Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим". Той бе прав. Турските фирми действително ни купуват. Те станаха собственици на много български предприятия и заводи след приватизацията им. Не се крият и намеренията да се изкупят и най-хубавата българска земя. "Потомците" на османските турци от средите на протурските националисти отдавна претендират, че населяват земите на своите предци. В това отношение те ще бъдат улеснени от евентуалната поправка на българската конституция, която ще даде право на чужденци да купуват обработваема земя. Прогнозите са, че след покупката на тези земи в Североизточна България и Родопите, където живеят компактни маси тюркоезично население, българи мохамедани и роми-мюсюлмани, ще продължи политиката на турцизиране. Очаква се да се поставят искания за отделяне на закупените територии в Турска автономна република, с цел бъдещото й присъединяване към "майката-родина" - Турция.

Според турската национална доктрина принадлежността на дадена територия към една или друга страна се определя не от историческото є развитие, което е довело до сегашната є национална и държавна определеност, а от демографските фактори. В случая не историята и миналото на дадена страна и народ са определящи. Етническата монолитност на населението, обитаващо определена територия, дава основание на турските националисти да поддържат тезата, че тези земи са техни и принадлежат на Турция. Тази мракобесна, античовешка теза преди Освобождението на България бе налагана с огън и меч, с проливането на потоци човешка кръв и с избиването на стотици хиляди деца, жени, старци, само защото принадлежат към друга народностна или религиозна група и земите, където са се заселили, от дневни времена трябва да принадлежат на османската империя, а след това и на Турция. По този начин южната ни съседка реши въпроса с Източна Тракия през 1913 г., като изби няколко десетки хиляди българи, а други около 300 хил. бяха изгонени от своите родни огнища, за да не остане никакво българско население по тези изконно наши земи.

1915 г. пък влезе в историята на човечеството с турския геноцид над арменското население. За няколко години 1,5 млн. арменци бяха избити, за да бъдат завзети техните земи от новите турски заселници. С такава цел се извърши и масовото прогонване на гръцкото население от Турция. В този смисъл може да се разглежда и турската окупация на една част от Кипър, която бе обявена за Севернокипърска турска република, призната единствено и само от Турция. Чрез избиването и етническото прочистване на това християнско население, турците, които се заселиха в окупираните от тях земи, се стремят да утвърдят нейната бъдеща национална и териториална принадлежност като неделима част от Република Турция.

Турция и сега продължава да осъществява своята асимилационна политика, като използва богатия опит на османската империя. Никакви промени с идването на нови режими, правителства, президенти и политически партии не променят разработената стратегическа линия за спечелване на тюркоезичното население като "пета колона" в реализиране на великодържавните й интереси в България и на Балканите. Използвайки възможностите и помощта на ДПС и на мюсюлманската религия, вече не се внушава на протурските националисти и религиозни фанатици страх, несигурност и неверие към светлото бъдеще в България. По този начин се утвърждава основната теза на концепцията за "външните турци", съгласно която тюркоезичното население не бива да се изселва в Турция. То трябва да остане в България. Утвърждава се убеждението, че под ръководството на ДПС и с активното съдействие на мюсюлманските религиозни структури населението трябва да се бори за още по-големи и неограничени колективни права и свободи с крайната цел извоюване на самостоятелна турска автономна република.

Нов момент в реализирането на този стратегически замисъл се явява и безпрепятственото завръщане на една част от изселниците в Турция. Съгласно всички предишни изселнически спогодби след пристигането в Турция изселилите се наши граждани автоматично загубват българското си гражданство и придобиват турско. През 1993 г. едностранно нашата страна реши, че всички изселници, които са напуснали България след юни 1989 г., запазват българското си гражданство, независимо че са придобили и друго. Този акт, който с оглед интересите на България може да се определи като национално предателство, бе потвърден и от бившия министър-председател Иван Костов, който през 1998 г. пред изселниците ни в Бурса се изказа в защита на двойното гражданство. Сега Турция може да върне в България стотици хиляди бивши изселници. Те ще бъдат толкова българи, колкото е необходимо, за да бъдат обосновани исканията на Турция и на протурските националисти у нас за създаването на самостоятелна турска автономна република.

Статия идва от Движение "Воини на Тангра"
http://www.voininatangra.org
URL на статията е:
http://www.voininatangra.org/modules/news/article.php?storyid=252





Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194166
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031