В хода на Руско-турската война от 1828-1829 г., след настъплението си през Стара планина, руски отряд влиза в Котел.
На 26 април 1828 г. в Петербург е обнародван манифест на император Николай І (1825-1855 г.), с който Русия обявява война на Турция. В манифеста Високата порта е обвинена, че не спазва поетите в Кючуккайнарджийския договор (1774 г.) ангажименти. С Кючуккайнарджишкия мирен договор от 1774 г. в резултат на победата във войната, Русия получава правото да закриля християнската църква, да дава подслон на балкански бегълци, да бъде официален покровител на християнските народи в Османската империя. С Руско-турските войни през XIX в. (1806-1812 г., 1828-1829 г. и 1877-1878 г.) Русия се стреми да утвърди своето влияние на Балканите и да завладее Проливите. Войните допринасят за освобождаването на балканските народи. През избухналата през 1828 г. Руско-турска война руското командване е възложено на полк. Ив. П. Липранди. Запознат с България, неговата задача е да образува български доброволчески отряд. В отряда е забранено да се набират доброволци, живеещи на юг от р. Дунав. В корпуса на Липранди се стичат около 1500 български бежанци от Влашко, Молдова и Бесарабия. Г. Мамарчов организира друг отряд, който се проявява при щурма на Силистренската крепост. Същевременно Ал. Некович (който е смятан за бъдещ княз на свободна България) от името на българската емиграция изпраща мемоар до Главната квартира на руската армия и до самия руски император Николай I, връчен му във Варна през септември 1828 г., че българите очакват подкрепа от Русия. Надеждите за съдействие се подхранват от това, че Николай I е първият руски самодържец, посетил българските земи. Императорът проявява благосклонно отношение към молбата. През 1829 г. ген. Дибич решава да провокира революционното движение в българските земи. Той пристъпва към масово въоръжаване на местното население. Войските му форсират успешно Балкана (откъдето получава прозвището Забалкански) и се озовават в района на Ямбол, Сливен и пътят за широко настъпление към Одрин е открит. На 20 август 1829 г. Одринската крепост се предава без бой. Г. Мамарчов смята веднага след подписването на мира да превърне Котел в център на подготвеното въстание. Противно на всички български очаквания, в руското поведение настъпва видима промяна. Руските военни власти предприемат енергични действия срещу подготовката на въстание в Южна България. Ген. Дибич-Забалкански нарежда доброволците незабавно да бъдат разпуснати. И този път, пред заплахата от неизбежното турско отмъщение, хиляди българи се отправят към новите си поселения отвъд р. Дунав. Само от източните предели емигрират около 140 000 души. 

Автор неизвестен