Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2008 06:30 - 1829 г.
Автор: devnenetz Категория: Технологии   
Прочетен: 2221 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.02.2008 06:32


В хода на Руско-турската война от 1828-1829 г., след настъплението си през Стара планина, руски отряд влиза в Котел.
На 26 април 1828 г. в Петербург е обнародван манифест на император Николай І (1825-1855 г.), с който Русия обявява война на Турция. В манифеста Високата порта е обвинена, че не спазва поетите в Кючуккайнарджийския договор (1774 г.) ангажименти. С Кючуккайнарджишкия мирен договор от 1774 г. в резултат на победата във войната, Русия получава правото да закриля християнската църква, да дава подслон на балкански бегълци, да бъде официален покровител на християнските народи в Османската империя. С Руско-турските войни през XIX в. (1806-1812 г., 1828-1829 г. и 1877-1878 г.) Русия се стреми да утвърди своето влияние на Балканите и да завладее Проливите. Войните допринасят за освобождаването на балканските народи. През избухналата през 1828 г. Руско-турска война руското командване е възложено на полк. Ив. П. Липранди. Запознат с България, неговата задача е да образува български доброволчески отряд. В отряда е забранено да се набират доброволци, живеещи на юг от р. Дунав. В корпуса на Липранди се стичат около 1500 български бежанци от Влашко, Молдова и Бесарабия. Г. Мамарчов организира друг отряд, който се проявява при щурма на Силистренската крепост. Същевременно Ал. Некович (който е смятан за бъдещ княз на свободна България) от името на българската емиграция изпраща мемоар до Главната квартира на руската армия и до самия руски император Николай I, връчен му във Варна през септември 1828 г., че българите очакват подкрепа от Русия. Надеждите за съдействие се подхранват от това, че Николай I е първият руски самодържец, посетил българските земи. Императорът проявява благосклонно отношение към молбата. През 1829 г. ген. Дибич решава да провокира революционното движение в българските земи. Той пристъпва към масово въоръжаване на местното население. Войските му форсират успешно Балкана (откъдето получава прозвището Забалкански) и се озовават в района на Ямбол, Сливен и пътят за широко настъпление към Одрин е открит. На 20 август 1829 г. Одринската крепост се предава без бой. Г. Мамарчов смята веднага след подписването на мира да превърне Котел в център на подготвеното въстание. Противно на всички български очаквания, в руското поведение настъпва видима промяна. Руските военни власти предприемат енергични действия срещу подготовката на въстание в Южна България. Ген. Дибич-Забалкански нарежда доброволците незабавно да бъдат разпуснати. И този път, пред заплахата от неизбежното турско отмъщение, хиляди българи се отправят към новите си поселения отвъд р. Дунав. Само от източните предели емигрират около 140 000 души. 

Автор неизвестен




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 815615
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 958
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31