Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2008 20:36 - КЪДЕ ЖИВЕЯТ ВАРНЕНСКИТЕ ИЗСЕЛНИЦИ?
Автор: devnenetz Категория: Регионални   
Прочетен: 1272 Коментари: 1 Гласове:
1



 

            В хода на Руско-турската война от 1828-1829 година от Варна и Варненско са се изселили хиляди българи. Призовало ги самото руско правителство и неговите емисари, които се стремели по този начин да заселят безлюднити степи на Южна Русия. Първият тласък на това огромно по мащабите си преселение, което опустошило източните части на България, трябва да търсим в последните месеци на 1828 година. Лишени от родина и оставени в разрушените си от войната села и градове, хората лесно се съгласявали да натоварят цялото си имущество и да поемат по морския път за Одеса.

            Втората преселническа вълна започнала през пролетта на 1830 година. Тогава хиляди българи от Югоизточна България, разделени на три колони, преминали Балкана с коли, добитък, дребни деца и старци. В своя пътеписен дневник Ю. И. Венелин споменава, че когато през късното лято на 1830 година дошъл във Варна, той сварил едно силно брожение за преселване. Навсякъде се потягали коли, скатавал се багаж и се говорело за нови земи. Тия настроения се засилили още повече, когато през есента на същата година руската армия преждевременно напуснала Варна и Северното Черноморие.  Започнали да се връщат по родните си места и турските бежанци. Заговорило се за възможността българо-гагаузите, които говорят на език близък до турския, да бъдат масово ислямизирани.

            Така се стигнало до третата, най-масова преселническа вълна, която буквално обезлюдила черноморския град и стотици села в Североизточна България. Руските власти положили големи усилия за настаняването на българските преселници. За да могат по-добре да се решават въпросите на преселниците, руският император назначил специален попечител на българските преселници. В началото техните връзки с родните места били здрави, но с течение на времето постепенно отмирали. През последните години обаче, контактите между българското население от Варна и Варненско, и потомците на някогашните преселници започнаха да се възобновяват. По този път първи тръгнаха голичани, поставяйки основата на оживена кореспонденция. След това от двете страни бяха разменени делегации и гостувания. Примерът на Голица бе последван и от други села.

            Сегашната обстановка, в която се оказаха българските преселници, ни кара да засилим връзките и контактите помежду си. Но дали всички знаят селата и градовете, в които са се заселили някогашните жители на Варна и на селата от бившия Варненски окръг? Въз основа на запазени документи и на редица изследвания, успяхме да съставим следния списък:

           

            1. Варна – в гр. Одеса и в гр. Комрат – МССР, където има и изселници от Каварна и Казанлък.

            2. Провадия – в с. Островное, Арцизски район, Одеска област, УССР.

            3. Дългопол – в с. Задунаевка, Арцизски район, Одеска област, УССР.

            4. Девня – в с. Копчак, Тараклийски район, МССР.

            5. с. Ботево – в с. Александровка, Болградски район, УССР.

            6. с. Игнатиево – в с. Александровка, Болградси район, УССР.

            7. с. Аврен – в с. Александровка, Акимовски район, Запорожка област, УССР.

            8. с. Аксаково – в с. Бановка, Приморски район, Запорожка област, УССР.

            9. с. Есеница – в с. Башкалия, Комратски район, МССР.

            10. с. Изворник – в с. Башкалия, Комратски район, МССР.

            11. с. Храброво – в с. Бенигьоз, Чадърлишки район, МССР.

            12. с. Константиново – в с. Виноградовка, Вулканещки район, МССР.

            13. с. Константиново – в с. Георгиевка, Приазовски район, Запорожка област, УССР.

            14. с. Метличина в с. Волчанское, Акимовски район, Запорожска област УССР.

            15. с. Ген. Кантарджиево – в с. Гайдар, Чадърлунгски район, МССР.     

            16. с. Голица – в с. Голица, Болградски район, Одеска област, УССР.

            17. с. Кранево – в с. Дезгинджа, Комратски район, МССР.

            18. с. Виница – в с. Дезгинджа, Комратски район, МССР.

            19. с. Михалич – в с. Димитровка, Болградски район, Одеска област, УССР.

            20. с. Страхил – в с. Димитровка, Болградски район,  Одеска област, УССР.

            21. с. Изворско – в с. Димитрово, Комратски район, МССР.

            22. с. Бозвелийско – в с. Жовтневое, Болградски район, Одеска област, УССР.

            23. с. Червенци – в с. Казаякли, Чадърлунгски район, МССР.

            24. с. Житница – в с. Конгаз, Комратски район, МССР.

            25. с. Ст. Караджа – в с. Мариновка, Приморски район, Запорожска област, УССР.

            26. с. Брестак – в с. Нагорное, Ренийски район, Одеска област, УССР.

            27. Белослав – в с. Нова Ивановка, Болгарская, Арцизски район, Одеска област, УССР.

            28. с. Доброплодно – в с. Нови Томай, Леовски район, МССР.

            29. с. Стефан Караджа – в с. Островное, Арцизски район, Одеска област, УССР.

            30. Вълчи дол – в с. Плавни, Ренийскирайон, Одеска област, УССР.

            31. с. Добротич – в с. Старий Троян, Калийски район, Одеска област, УССР.

            32. с. Марково – в с. Степановка Нова, Приазовски район, Запорожка област, УССР.

            33. Суворово – в с. Суворово, Измаилски район, Одеска област, УССР.

            34. с. Чернево – в с. Томай, Чадърлунгски район, МССР.

            35. с. Султанци – в с. Чадър, Леовски район, МССР.

            36. с. Добрина – в с. Червоное, Тарутински район, Одеска област, УССР.

            37. с. Кичево – в с. Чокмайдан, Комратски район, МССР.

            38. с. Куманово – в с. Чумай, Тараклийски район, МССР.

 

            Този списък не е пълен, но може да ни помогне да установим контакти и да започнем кореспонденция с нашите земляци.       А на 24 и 25 май ни очаква празник. По покана на инициативния комитет за честване на 160 годишнината от преселението, в който участват представители на всички политически сили и варненската общественост, във Варна и още в десетина села ще пристигнат много българи от Молдавия и Одеска област. А колко хубаво ще бъде, ако във всяко село, което е дало преселници, дойдат гости от север.

....................................................................................................................................................................................................................................................

           

            *Статията е написана от г-н Христо Христов – председател на варненския комитет «Мати Болгария», публикувана е във варненския вестник «Народно дело» на 20 март 2001 г. и е качена от мен в моя блог   http://devnenetz.blog.bg/ , както и в някои форуми, за да се знае и никога да не се забравя нито във Варненска област, нито в Република Молдова, нито в Република Украйна!...             Пожелавам наближаващата 180 годишнина от преселението на българите на север от Дунава така да се организира още от сега, че да се запомни за вечни времена!

             

            7.05.2008 г.

            Гр. Девня

            Инж. Драгия Драгиев

 

           




Гласувай:
0
0



1. анонимен - село Стефан Караджа
11.01.2010 00:54
e-mail: tatiana.tzviatkova@sfr.fr
от Ст. Караджа съм, на 55 години, и си спомням, как когато бях малка, в селото дойдоха руснаци от Одеска област, потомци на преселени там българи; тези хора пазеха спомен за родния си език и се опитваха да общуват на български; бяха много мили и сърдечни; впоследствие група от селото посети тяхното село край Одеса, баща ми беше участник в това пътуване и се върна с прекрасни впечатления; организатор на тези срещи беше бившето ТКЗС и може би някъде в архивите му има някакви следи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 794976
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 945
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930