Битолският надпис на Цар Йоан Владислав, царувал от 1015 до 1018, е важен старобългарски надпис с огромно значение за родната история. Това е и един от най-старите каменни надписи на кирилица. Съдържанието му дава недвусмислен отговор на въпроса какви по народност са царете от Самуиловата династия. Поради това надписът е крайно неудобен за македонистите. Открит е съвсем случайно през 1956 при разрушаването на Чауш джамия в Битоля. Оказва се, че тя е строена с камъни от Битолската крепост. Македонският българин Панде Евтимов видял, че на една от плочите се чете думата “българин”. Той успял да направи няколко снимки, които занесъл в българското посолство в Белград, заради което бил осъден. Друга снимка на надписа е изпратена в България през 1959 също и от македонския българин Георги Калоянов. Професор Александър Бурмов прави публикация за надписа в списание “Пламък”. По това време СССР и Югославия отново подобрили отношенията си и българските комунистически власти избягвали да разгласяват информацията за надписа. Самата каменна плоча е изложена в Градския музей на Битоля след откриването ѝ в 1956. През 1968 българските учени Йордан Заимов и съпругата му Василка Тъпкова – Заимова съумяват да се доберат до Битолската плоча при една специално подготвена екскурзия от БАН и успяват да снемат отпечатък от нея. Така надписът бил разчетен. Българската Академия на Науките издава в 1970 научния труд “Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година”. Веднага след излизането му пламва голям българо – югославски скандал, а плочата с надписа е скрита в трезора на музея и дълги години изобщо не е показвана на посетители. След разпада на бивша Югославия каменният блок с надписа е отново изложен в секцията за средновековна история на музея, но без никакви пояснения към него. В сайта на музея плочата е описана като една от значимите находки за периода. Ето какво гласи надписа на съвременен български език:

През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец … в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато, а този цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.