Картаген е далеко от Марцианопол и като географски обект, и като време, а и по редица други признаци. Но написаното за Картаген има много прилики с нашия Марцианопол. Нека всеки сам за себе си помисли върху това.

 

Карфаген. Част 1: Жемчужина в короне римской империи

 http://yaturistka.ru/tunisia/karfagen-chast-1-zhemchuzhina-v-korone-rim/

„Карфаген: жемчужина в короне римской империи – процветание, упадок и зарождение нового государства.

Представьте себе место, которое может перенести вас на две тысячи лет назад. Нет, я не говорю сейчас о машине времени, хотя со временим и это станет не просто возможным, но и само собой разумеющемся в недалёком будущем. Я говорю о сохранившемся городе, который способен открыть врата прошлого — это город с непривычным для нашего уха названием Удна.

Он размещён на пустынной большой территории, и теперь встречает туристов из разных уголков мира каждую неделю. Любопытных, приезжающих посмотреть на сохранившееся памятники из очень далёкого прошлого всегда хватает. И, казалось бы, а чем могут привлекать остатки от былого величия, ну что можно увидеть на оставшихся руинах? А нет, такое впечатление может сложиться, когда мы не побывали там, а можем смотреть всего лишь фотографии, а вот всю прелесть и ощущения полного присутствия в том мире ты ощутишь лишь тогда, когда соприкоснёшься с ним.

Карфаген времён древнего Рима

И так — в прошлом здесь кипела жизнь, это не было местом запустения и полного отчуждения. Это теперь здесь господствуют пески, увядание и отголоски великих деяний.

Это здесь когда-то пролегали улочки и красовались роскошные виллы, здесь велась бойкая торговля, бани наполняли знатные и привилегированные особы, в муниципалитете решались важные дела, а его амбары были наполнены провиантом и конечно же посещение амфитеатра – где тысячные толпы собирались поглазеть на кровавые бойни гладиаторов, чтобы выкрикивать в диком и захватывающем экстазе слова последнего приговора или же помилования. «Хлеба и зрелищ», — слова актуальные и по сей день, но слава Богу рабство уже в далёком прошлом, а о битвах на смерть между двумя обречёнными воинами – мы можем теперь только читать и смотреть фильмы, и то с содроганием.

Другими словами большой пустырь в прошлом был местом, где когда-то был целый город, город населявшийся в основном римлянами, так как после падения Карфагена – Римская империя возродила его на свой лад, со своей особенной инфраструктурой.

Эта земля, разрушенная и сожжённая, засыпанная солью и проклятая опять обратила на себя взор только через 100 лет, когда на неё высадился уже сам Юлий Цезарь, прибывавший в жутком изумлении от разрушения и вандализма своих соотечественников. Им пришлось приложить не мало усилий, чтобы поднять с руин то, что было превращено руками самих же римлян.

Римская колония была отстроена и в неё вдохнули новую жизнь, только уже по римскому стандарту. Карфаген стал, по истине, одной из жемчужин в короне римской империи, которую римляне величали не иначе, как северная Африка.

Ну так вот, именно этот образец нам первым предстаёт перед глазами, а именно амфитеатр, первое публичное сооружение, печальный монумент, где умереть на арене вызывало дикий и необузданный восторг, охватывавших тысячи простых горожан и как факт, жаждущих пролитой крови, правда чужой.

Сам амфитеатр ещё находиться в неплохом состоянии, хотя время и внесло свои изменения. Сооружение рассчитано на шестнадцать тысяч человек, хотя кажется не таким уж большим. Ты проходишь сквозь главные ворота, через которые проходили когда-то бесстрашные и обречённые гладиаторы, вооружённые тяжёлым обмундированием. Их жизнь должна завершиться сегодня тут на арене или же они станут победителями, и небеса даруют ему ещё немного времени до следующего боя, кто знает.“

За още подробности:

Карфаген. Част 1: Жемчужина в короне римской империи

yaturistka.ru›…karfagen-chast…zhemchuzhina…korone…

Карфаген: жемчужина в короне римской империи – процветание, упадок и зарождение нового государства. ... Мы спускаемся в нижнюю часть амфитеатра по неровным ступеням, где держали гладиаторов, ожидающих часа своего выхода, эта...

       И ГРАД МАРЦИАНОПОЛ Е БИЛ БИСЕР В КОРОНАТА НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

·         Големият крепостен град Марцианопол също е бил „жемчужина“ (= Περσϑλάβαν / перла / бисер) в короната на Римската империя.

·         По римско веме е преживял и разцвет, и  упадък, а по-късно е бил столица  и на нашата Дунавска България.

·         Изключителната роля на този град все още не е добре проучена, но тя е изпълнена с  многобройни интересни исторически доказателства.

·         Марцианопол е бил административен, военен и религиозен център на голяма част от територията на днешна Североизточна България.

·         В него също е кипял бурен живот; много пъти той е отбраняван успешно, бил е няколкократно превземан, изгарян; събарян; изоставян и пак възстановяван.

·         Градът е познавал и робството, и свободата; в неговото изграждане е бил вложен огромен робски и наемен труд, както и специални инженерни и архитектурни усилия.

·         Великият римски архитект Аполодор от Дамаск е бил фаворит на император Траян. След Марцианопол същият е проектирал редица обекти на Траян в Рим, като един от тях е бил Римският Пантеон.

·        Градът е бил снабден с външна питейна вода и е имал изградена мръсна канализация. Подовото отопление било приложено в сградите на Претория и в големите служебни и частни сгради и къщи. Подови и стенни мозайки са били разпространени в значителна степен.

·         Видни личности били погребвани в огромни каменни гробници (няколко такива има запазени и до днес ), които вероятно са били разполагани в подземията на църквите.

·         Улиците на Марцианопол се пресичали под прав ъгъл и следвали посоките север-юг и изток-запад. Била е изградена голяма материална база, като: големи складове за зърно и брашно, за други храни; водни мелници; произвеждали се много зеленчуци (в т.ч. и зеле / лахана); грозде и вино и мн.др.

·         Бил е едно от първите огнища за появата и разпространението на християнството по римско време. Документирани са неоспорими доказателства за зверската разправа срещу пърите християни по Девненский край, които и днес римската църква почита като светци.

·         Уникална природа, съседство с езера и море.

·         Десетки мощни и неизчерпаеми свещени карстови извори; лечебна река, прекрасни бани (водни басейни).

·         Международна търговия със стоки от западна Европа, от Русия, от Азия и Африка. Важен стратегически кръстопът.

·         Главно военно командване и военен гарнизон. Има случаи на управление на римската империя от Марцианопол.

·         Оръжейно производство и сечене на пари.

·         Важни християнски храмове; седалище на митрополит; център за масово християнизиране (католическо), а и православно (българско).

·         Християнско и светско просвещение. Важна роля в изучаването на кирилицата и в християнизирането на Малорусия.

·         Амфитеатър; гладиаторски битки; масови празници като „Хелуин“, „Празник на виното“ и др..

·         В продължение на 130 години град Велика Преслава е бил Първа столица на Дунавска България. Колкото и да е трудно, предстои това да бъде неоспоримо доказано. Нашият синовен дълг ни зове да се потрудим и да осветлим ролята на Аспаруховата си столица в българската история.

·         С Марцианопол (Велика Преслава) са свързани имената на редица императори, исторически личности както от мащаба на Атила, така и на Български предводители, като Аспарух, Тервел, Кардам, Крум, Омортаг и др.

·         Император Никифор I Геник е загинал на 26 юли 811 година, когато българският педводител Крум и българските и славянските въоръжени и доброволчески сили са разгромили ромейските завоеватели и грабители на територията на Девненския месогей / град Велика Преслава.).

·         Слава богу, за дългата и интересна история на Девненския град (който е имал няколко десетки исторически имена) са намерени и тепърва ще се издирят и съберат на едно място още хиляди документни и други материални доказателства.

* Град Марцианопол (а и неговите храмове) са обкичвани с безброй суперлативи, като: Старият Константинопол, голям, велик, древен, славен, преславен, прочут, известен, жемчужина, перлен, бисерен, град-маргаритка в короната на империята и т.н. Едва ли на днешната българска територия ще се намери друг такъв град с толкова много имена и епитети към тях. Тук ще обърна внимание, че през първите десетина века от новата ера на редица градове и прекрасни църкви са били поставяни епитети , като: сребърен, жемчужина, бисерен, перлен, маргаритка и др. В интернет се намират редица такива обекти: „Кордова – жемчужина Андалусии“; „Жемчужина –  „Собор Святого Петра“ – это главный храм всех католиков“; . „Красивейшие церкви Рима – одна за другой прекраснейшие жемчужины римских церквей“; „Эсквилин и Оппиевый холм ( (Esquilino e colle Oppio)... Обе эти церкви являются жемчужинами римско-византийского церковного зодчества IV ... Христианский храм на этом месте был известен еще в конце V века“; „Храм — памятник архитектуры вернули в собственность Церкви на Винничине...  Спасо-Преображенский храм входит в список «Жемчужины Подолья»“...

Съвсем преднамерено наблягам на жемчужина, перлен, бисерен, град-маргаритка, защото един от най-сериозните изводи, до които стигнах в тази своя разработка е, че те съставляват така нужния ни превод на святото за нас българите име:

Преслава = Περσϑλάβαν = Persthlabam = жемчужина, перлен, бисерен, маргаритка

(Град-перла, или Храм-перла)

** „Римский Пантеон — храм язычников и католиков, putidorogi-nn.ru›100 чудес света›Римский Пантеон, Римский Пантеон — «храм во имя всех богов». ... Около 110 года н.э. храм сгорел от удара молнии, и на старом фундаменте император Адриан в 126 году н.э. воздвиг новое здание, величественнее прежнего. От первоначальной постройки Агриппы (27 г. до н.э.) уцелели лишь передний портик с 16 колоннами и надпись, сделанная на фронтоне: «Марк Агриппа в своё третье консульство соорудил это». Высокое техничное исполнение и гармоничность художественного образа Пантеона заставляют многих учёных предполагать, что храм спроектировал Аполлодор из Дамаска — великий римский архитектор и фаворит императора Траяна.“

При ползване на този текст,  моля да бъда надлежно цитиран!

7 ноември 2017 год.                                     Гр.Варна.                                     devnenetz

 

 

 

Когато нашите българи са създали, укрепили и населили Третата българска столица (В.) Преслав, са пренесли от Девня не само ценни архитектурни елементи, а и т.н. "Омортагова колона"; името "Преслав" (от "Велика Преслава"); името "Огигия" (от девненския изворен, природен, божествен район); името "Лудетината" от девн. извор "Лудетината" и др. Турците много добре са знаели, че не шуменският Преслав , а Девненската Велика Преслава е била "Старият Константинопол" / "Ески Стамбул". Вероятно страхотният, фамозният, прочутият, нашумелият град Марцианопол (Шумен?) е станал донор на името на днешния град Шумен. Девненското име Варна е било "пренесено" от Девня в и за град Одесос. Понятието "Велико-преславска митрополия" / "Девненска митрополия" вер. е родено в Девня, а може би и "Преславската книжовна школа" е била в град Велика Преслава. Цар Симеон 27 години строил град (В.) Преслав. Градът не е имал дълго време защитна крепостна стена, а до 893 год. едва ли е представлявал нещо сериозно.
Има много въпроси, които са за нашата историческа наука, но да видим тя какво ще стори от тук нататък.
Всичко това обмислих и написах преди всичко от позициите на българин, а не поради това че съм Девненски патриот.