Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2017 05:56 - ИМЕТО / ПРИЛАГАТЕЛНОТО „ВАРНА“ – ГОЛЯМАТА МЪКА НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 973 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 05.01 18:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ПРИЛАГАТЕЛНОТО „ВАРНА“ (гр. ез. „Βάρναν“ ) – ГОЛЯМАТА МЪКА НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА

Отново ще предложа мисълта:

 „Дори да изчезнат всички физически следи от миналото на някоя земя, винаги остават едни последни свидетели, чрез които може да се разгадаят нейните тайни. Тези последни и безсмъртни свидетели са езиците и топонимите оставени от обитавалите я на­роди. А такива в Девня, в Добруджа и в Интернет запазил Бог…"

Днес името „Варна“ на втория или трети по големина български град, е известно по целия свят. Правени са безброй опити да се вникне, да се разгадаят и обяснят времето и причината на неговата поява, както и да се дефинира неговото значение. Обикновено предположенията и умозаключенията по този наистина научен проблем се носочват и въртят около „каста“, „вода“, „влага“, „крепост“, „вар“, „варовик“, „варница“ и др.

Без да подценявам досегашните научни тълкувания и хипотези, ще се постарая да предложа на читателя и на съгражданите си  от днешните градове Девня и  Варна част от моите попадения, които предполагам ще спомогнат да се обогати и прецизира съдържанието на това историческо за България име. Ще направя и още една уговорка – изложението ми ще бъде в сбита форма, защото се оказва, че досега по тази много обширна и важна тема са изпозвани най-много 10 – 15% от възможните обяснения.

В предните си две статии формулирах и записах следните два варианта на моя превод на израза от текста на древния византийски писател Св. Никифор I Патриарх (поч. през първата третина на 9-ти век):

1.

„... περαιωθέντες δὲ τὸν Ἴστρον ἐπὶ τὴν λεγο μένην Βάρναν πλησίον Ὀδύσσου,...

„... (българите) достигайки така наречения Велик Истрон (Истрон = Източен град) близо до Одесос,... 

2.

„... περαιωθέντες δὲ τὸν "Ιστιου  ἐπὶ τὴν λεγομένην Βάρναν πλησίον Ὀδύσσου“...

„... (българите) като достигнали до желания от тях така наречен Голям / Велик град близо до Одесос,...

В първия случай Ἴστρον = Източен град, а във втория"Ιστιου = Желан.

За тях ще дам допълнителни разяснения по-нататък. Сега задачата е да разсъждаваме как, кога и защо се е появило името Варна, което съвсем основателно смятам за "зародено" и свързано най-напред с Девня и с Девненската река, а може би чак от 1201 година с град Одесос (дн. гр. Варна).

Всеки, който си направи труда, може да провери това, което ще запиша от тук нататък, като ползва речници и най-вече – преводача на ГУГЪЛ, и  услугите на безценния сайт http://dic.academic.ru.

Като възложим на преводача на ГУГЪЛ да преведе гръцката дума Βάρναν, ние получаваме следния й превод на латински език

Βάρναν = vastare (vastate),

а за vastate (vastare) получаваме следните разяснения:

·        унищожен, руини, отпадъци, боклук, брак, съборен, изпразнен, изоставен, обезлюден, опропастен, сринат доземи, катастрофически (тежко) пострадал, ограбен и др.п.

·        голям, велик, мега, магна, широк, просторен, тежък, важен, главен, властови, команден и др.

 Този втори вариант ми се струва  по-вероятен, защото съвпада  напълно с безбройните суперлативи за град Марцианопол: Голям, Велик, По-стар от Константинопол, Преславен, Великопреславен, Магна, Мега и мн., мн. други. Но за тях – по-нататък.

                Град ρναν (βρναν) = Град (район) унищожен с огън и меч!

   Звучи куриозно, но понякога с упорит труд се стига до края на безкрайния път.

Смея да заявя надеждата си, че след тази моя статия голямата и непреодоляна досега трудност по изясняването на произхода, значенето и мястото на името / думата „Варна“ повече няма да съществува. Пред българската историческа наука се открива широкият друм не за нейното коригиране, а за нейния генерален ремонт (поне за периода от 681 до 811 година).

Всекиму е отдавна ясно, че с непонятния досега израз λεγομενην Βρναν“  Теофан и Никифор посочват онова неразгадано до днес „поддунавско“ и „съседно на град Одесос“ място, на което се е установило комндното ядро на Аспарух през далечната 680 година. Върху идентификацията на това историческо за българската ни история място са работили хиляди и хиляди учени и обикновени хора. То наистина беше един голям, непреодолим и досега непреодолян проблем пред нашата историческа наука и държава.

Аз извърших безбройни опити да открия и да дефинирам това понятие, име или словосъчетание. Вярвах, че името „Варнан“ ще ни „закове“ в Девненския месогей, а чрез Девненската река „Варна“, заедно с превземането и унищожаването на град Одесос от цар Калоян през 1201 год. ще се закотви за вечни времена там, където е днешна Варна. Мисля, че всеки, който се е потрудил да прочете написаното дотук в тази ми разработка, се е убедил колко слабо и повърхностно е работено по името / понятието „Варнан“ и колко много близки до ума са били възможните, но неизследвани до ден днешен варианти за етимологията му, до които почти никой не се е докоснал. Вярвам, че след това мое разкритие, ще бъдат създадени многобройни научни публикации и трудове. Нещата ще бъдат научно и стриктно подредени, озаглавени, изчерпателно изяснени и шлифовани не само на български, а и на много други езици. И това ще бъде правилно. Но на този етап от мен се иска да подкрепя горните си „проходчески“ твърдения с убедителни доказателства. Ето защо ще обясня как с големи и продължителни лутания най-накрая стигнах по най-елементарния начин до този „пробив“, който вярвам, че няма да може да бъде оспорен и отхвърлен от никого.

След 7-годишно търсене и лутане се убедих, че ключът, който ще отключи голямата българска историческа и научна „Варнан“-ска тайна, се съдържа и в следните изрази и думи:

                      ferro et igni = ferro atque igni delere = vastare = βρναν

Както е казано  „Кой не знае за Хипократ?“ и „Кой не е чувал за него?“

При Хипократ (4-ти в. пр.н.е.) ме отведе руската търсачка Яндекс.ру:

Крылатые выражения:

 „... Многие из выражений Гиппократа стали крылатыми. Несмотря на то, что изначально они написаны на йонийском диалекте древногреческого языка, часто цитируются на латыни – широко использовавшемся в медицине языке. Более того современные филологи называют Гиппократа родоначальником афористики.“

 Ето го и ключът към голямата тайна на историческото за Дунавска България име:

     Унищожен с огън и меч = лат. ез. vastare = гр. ез. Вρναν = = βρναν =   
                                        = опустошение = Варна.

http://www.zemlemer-67.ru/novye-statusy/latinskievirajeniya/2478-latinskie-virajeniya-krilatie?start=1

                       Латинско-русский словарь крылатых слов и выражений

„Первоисточник выражения восходит к первому афоризму Гиппократа (Quod medicamenta поп sanant, ferrum sanat; quod ferrum поп sanat, ignis sanat, см) в стихотворном переложении Клавдиана («Против Евтропия», II, 14): Ferro sanantur et igni. «Излечивается огнем и мечом». Цицерон, Ливии и другие римские авторы употребляли выражение ferro atque igni delere (vastare) «уничтожать огнем и мечом“. У Квинтилиана (Declamationes, 350) встречается образ крови и железа, использованный в 19 в Бисмарком, провозгласившим политику объединения Германии железом и кровью (Eisen und Blut). Широкую известность выражение получило после выхода в свет романа «Огнем и мечом» польского писателя Генриха Сенкевича (1846—1916). Германец не поневоле, не ради необходимости отыскать себе прочную границу, а весьма сознательно и предумышленно, из жажды к добыче и из властолюбия всегда переступал свои естественные этнографические или установившиеся политические рубежи и шел от захвата к захвату, огнем и железом, igni el ferro (недавно вновь возглашенный Германией принцип!), пользуясь сравнительной слабостью политической организации соседей — главным образом нашей братии — славян И. С. Аксаков, Где границы государственному росту России? (Соч., т. 2, с. 484).“

                  !!!  Гр. ез. βρναν = Лат. ез.vastare = унищожен с огън и меч  !!! 

                                                          Огнём и мечом

                 Источник: http://www.sovets.ru/Itisinteresting/wingwords/4488.htm

„Выражение восходит к древнему способу излечивать раны, вырезая их ножом и прижигая огнём; отсюда возникло изречение древнегреческого врача Гиппократа: «Что не исцеляет лекарство, то исцеляет железо, что не может исцелить железо, то исцеляется огнём». Позднее у римских поэтов I в. до н. э. (Овидий, Проперций и др.), выражение «огнём и мечом» получило значение: уничтожать неприятеля мечом и пожарами. «Огнём и мечом» – заглавие романа Генрика Сенкевича, в котором тенденциозно изображена борьба украинского казачества с панской Польшей в XVII в. В дальнейшем же выражение стало употребляться в значении: безжалостно истреблять, уничтожать вообще что-либо, применяя самые крайние меры насилия.“ 

Читателю,

Всичко това не говори ли за „бясното“ (μένην — μένος) превземане и изгаряне на първата ни столица Велика Преслава? Не става ли дума точно за „бясното“ превземане на град Велика Преслава с огън и меч, за клането и за мачкането на деца с валяци от девненски мелнични камъни, извършено от войската на император Никифор I Геник в Девненския месогей? В Девненската „Варнан“ – съседа на Одесос? Там, в Девненската низина, която е надводен месогей? Там при голямата крепост и при екстезивно „разширяващата“ се с изворната вода река?  При единствената в района река течаща на юг? Не е ли това реката редом до която има езеро (блато, според Ал-Идриси)? Девненската река, която в някакъв момент е обърнала прилагателното „Варнан“ в собствено име на самия Девненски град? Не е ли именно Девненската „тинеста“ река, която е описана в „Анонимен ватикански разказ“? Не ни ли съобщава Виктор Тепляков за „дивите“ обичаи на дедите на „девненци“, които знаем, че обичали да пият вино с обкованите със сребро черепи на победените си врагове?

Не. Категорично не. През 811 година не Плиска е била арената на погрома, на палежа, на жестокия „огън и меч“, а Велика Преслава. Била е тя – нашата Първа, свидна, днес напълно изтрита от лицето на Девненската земя и от българската народна памет Първа столица Велика Преслава. 

            Цицерон, Ливий и другие римские авторы употребляли выражение:

                    „ fерро atque igni delere“ = "уничтожать огнем и мечом".

Аз твърдя, че това значи и:

        „огнем и мечом" =  fерро atque igni delere“ = „vastare“ = „уничтожать“ =                                                                          = „βρναν“

И така: Днешното име на големия български град Варна се е появило на наша територия по повод на:

·        някое от многобройните превземания и ограбвания на Девненския град от третия век до идването на Аспарух.

·        или по повод на  жестокото унищожаване „с огън и меч“ на град Велика Преслава (дн. Девня) в края на м. Юли 811 год. от ромейската войска оглавявана от император Никифор I Геник. В първата четвърт на 9-ти век старите гръцки хроникьори са използвали това ново (токущо появило се) "Варнен"-ско име, за да упоменат в завоалирана форма точното място на едно голямо историческо събитие – опустошението на града от Никифор. Или пък – за да подчертаят точно местонастаняването на българския племенен елит в 680 година на територияа на днешна Девня и установяването на т.н. Дунавска България на Предводителя Аспарух.

 Бележка 1: Струва ми се, че е вероятно този израз „унищожения с огън и меч град Велика Преслава“ да се отнася именно за тежкия случай в нашата история от 811 година, на което са живи съвременници Теофан и Никифор. С това не предрешавам въпроса, а намирам здрава логика точно в това обяснение. Не бива да изключваме и другите многобройни унищожителни превземания на Марцианопол, които е възможно да са „родили“ условното и афоризирано име „Варнан“. Най-важното за мен е, че в онези интересуващи ни далечни времена ползваният от Цицерон и Ливий  „модерен“ афористичен израз „Унищожен с огън и меч“ = „vastare= „βρναν“ е бил актуален и адекватен на случилото се на Девненска / т.нар. „Варненска“ територия.

 Бележка 2: Обективността изисква да споделя своята голяма надежда, че съм намерил горното вярно и подходящо за случая обяснение на понятието / името βρναν. Трябва обаче да споделя и някои други свои съмнения:

·        Би било добре, ако можеше да приключим, че с думата / името „Варнан“ хроникьорите са ни предали информацията за настаняването на Аспарух и водените от него българи в Девненския месогей, след като са го превзели „с огън и меч“. Или пък, че името „Варнан“ се е появило на белия свят, по повод „бясното унищожаване на Велика Преслава с огън и меч“ от Никифор през 811 год.

·        Името / думата „vastare“ има цяла поредица други значения, поне едно от които може би е подходящо за нашата работа. Подлагайки „vastare“ на преводи от латински на английски, на гръцки и други езици, ние стигаме до думи и смисъл от рода на: широк, обширен, голям, велик, страхотен, грамаден, широко поле, опустял, пустинен, изоставен, обезлюден, претърпял голям удар, руини, отпадъци, изгорен, унищожен, унищожен с огън и меч и т.н.

·        Ето защо аз препоръчвам на подготвените / учените хора да се задълбочат в намирането на най-правилния за конкретния случай превод на думата / името βρναν. Става дума за един основополагащ за българската ни история проблем. Дано се намерят хора, които имат 100000 пъти по-добра от моята езикова „подготовка“ и поне равна на моята упоритост в гонене на задачата „до дупка“.

 Ето още един път, който ни дава основание да възкликнем: „Неведоми са твоите пътища, Господи!“

 Представлява много голям интерес и следният текст:

„Четириъгълна Варна“ – едно от най-старите записвания:

 Зороастризм. Авеста

 http://www.sunhome.ru/religion/1144?print

IX, т. 32:

 „32. "Молись ей, о Спитама . . .

33. И приносил ей в жертву
Наследник рода Атвьи —
Трайтаона могучий
В четырёхуглой
Варне
Сто жеребцов, и тысячу
Коров, и-мириад овец.“

мириада = 10 000

„Името Варна, като име на населено място за специфично постоянно обитаване, се среща в писмения източник на зороастрийс­кото свещено писание Авеста, напи­сано на авестийски език, който през първата половина на I хилядолетие вече е бил мъртав. В т.н. ящи (по­читания, химни в стихотворна форма) в Карде 3, Стих 13 е написано:

“Нас­ледник рода Атвьяни; сильнейший из рода Траэтаона; в Варне четыреху­гольной: сто жеребцов, тысячу коров, десять тысяч овец, принося возлияния.”

 Освен това е извес­тно, че един заслужил с деянията си поданик е бил награден от владетеля, с конски бяг да определи четирите страни на земята, на която да изгради своята Варна, състояща се от три солидно обградени със стени (гли­нени) концентрични площи – външната за раз­полагане на добитъка, средната за обитаване от населението и вътрешна, в ко­ято да обитава господарят с вел­можите и военната сила.”

Ето още едно от многобройните възможни значения и корени на името

Варна = постройка, обор, хамбар, селска къща, покрив, защита и др.п.

Има достатъчно много информации, че на девненска територия са се намирали огромни управленчески сгради, складове за зърно, складове за брашно, фурни за хляб за армията, за населението и за постоянния поток от хора и международни търговци, водни мелници, обори за животните,  и мн.др. такива „варни“.

Извод: Накъдето и да насочим превода на израза λεγομενην Βαρναν (λεγο + μενην Βαρναν), в края на краищата стигаме до някой от следните му преводи:

1. т. нар. (град) бясно унищожен с огън и меч (βρναν) = Варна

2. т. нар. (град) бясно + Голям (Τεράστια / Μεγαλο / Голям / Огромен / Страхотен / Велик /    Грамаден )

 Както и откъдето и да я погледнем, като че ли има нещо общо между:

„Всички пътища водят към Рим“ и „Всички български верни преводи водят към Варнан / Велика Преслава / Девня“,

                              а Варна = βαρναν = vastare =

                    1. (град, район) Голям / Велик / Страхотен

                    2. (град, район) Унищожен с огън и меч

 Читателю,

Ваше е правото да си изберете в кой от двата варианта е скрита истината. Аз съм склонен да допусна и двата варианта, защото техният смисъл съвпада с десетки други документирани суперлативни прилагателни / определения на Девненския град, (който има над 40 исторически имена и прилагателни към тях). Отново подчертавам, че горезложените обяснения за името „Варна“ са една малка, но най-важната част от многобройните новонамерени от мен тълкувания на прилагателното / името „Варнан“. Но с тях ще може да се запознае всеки любопитен читател, когато публикувам разработката (хипотезата) си в пълния й обем. Тук няма възожност да изложа всичко, което съм намерил и описал, но засега нека приемем, че те са достатъчни и че те дават задоволителен отговор на въпроса за призхода, значението и времето на името на Първата, Девненската „Варна“. На базата на тези мои разсъждения предлагам да се помисли и евентуално да се „отсече“ веднъж звавинаги, че град „Одесос“ е станал град „Варна“, след като по великденските празници на 1201 год. българският цар Калоян е превзел и унищожил с дива ярост и жестокост („с огън и меч“)  и хората от чуждия военен гарнизон, и крепостта „Одесос“  и тя е била превърната в един унищожен, опустошен и изпразнен (Варнан) от хора град. Може и да е излишно, но специално за моите девненски и варненски съграждани ще повторя два основни варианта за дефиниране на произхода и значението на името „Варна“:

1. Варна = βαρναν = vastare = (град, район) унищожен с огън и меч

2. Варнан = βαρναν = vastare = (град, район) голям, велик, грамаден,      страхотен, мега, магна, широк,   известен, шумен, преславен, просторен, важен и др.                             

Така, по една от тези две възможни причини град Одесос е станал град Варна!

Мисля, че въпреки жестоката си постъпка / битка през 1201 година, точно на Великден, нашият цар Калоян е станал „кръстник“ на широко известния днес град Варна. Изглежда точно тогава и точно по причина на неговото и на обитаващите го чужди наемници унищожаване от цар Калоян с „огън и меч“ град „Одесос“ се е „простил“ с това си име и е станал град „Варна“. А дали би било така, ще кажат други по-компетентни от мене хора.

При ползване на този текст,  моля да бъда надлежно цитиран!

1 ноември 2017 год.                                     Гр.Варна.                                     devnenetz

 




Гласувай:
4
0



1. devnenetz - Уважаеми студенти по история и археология, Уважаеми краеведи и български патриоти,
02.11.2017 07:45
Ден след ден ще публикувам извадки от моята разработка (хипотеза) "ГРАД ВЕЛИКА ПРЕСЛАВА – ПЪРВАТА (АСПАРУХОВАТА) СТОЛИЦА НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ. Уверен съм, че сме пред прага на изясняването на големия въпрос за Първата българска столица в поддунавието. Не мога да задължавам никого да чете моите материали, но смятам, че който се запознае с тях, все ще научи нещо ново. И най-важното – предполагам, че темата ще бъде благодатна почва, от която с ваша помощ ще израстнат много нови истини за нашата история, а някои стари постулати постепенно ща бъдат изоставени.
Моля четете и работете по ВЕЛИКА ПРЕСЛАВА – нашата потънала в абсолютна народна и научна забрава ПЪРВА (АСПАРУХОВА) СТОЛИЦА.
devnenetz
цитирай
2. breeze - Вардаа...От детството.
05.11.2017 17:40
Предупреждение, бягайте, пазете се става нещо страшно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 713145
Постинги: 376
Коментари: 254
Гласове: 838
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031