Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08 07:46 - ВЕЛИКА ПРЕСЛАВА ("ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА, СЪСЕД НА ОДЕСОС")
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.08 19:59


 „Така наречената Варна, съсед на  Одесос“


Моето становище за изложението на Свети Никифор
I Патриарх (ГИБИ, III, 1960, 3 – 296)   

 

Ако аз давах оценка и правех класиране на старите „списуватели“,  бих поставил Св. Никифор I Патриарх на първо място, защото според мен той е описал най-конкретно, най-точно и абсолютно неоспоримо мястото на Първата (Аспаруховата) столица на Дунавска България. А себе си (колкото и „скромно“ да прозвучи) бих класирал за най-точен превод, за най-точна интерпретация и за най-обосновано и надявам се най-после неоспоримо „привързване“  на описаното от автора местонахождение на „Т.н.  Варна, отсам Одесос“ към терена на  Девненския месогей.

Нека сега разгледаме и поработим върху извадка от най-точния гръцки (на Никифор I Патриарх) текст и върху извадката от нейния официален, но недопустимо повърхностен български превод.

1. Най-важната, историческата за нас българите извадка от гръцкия текст:

 

… „ ... Περαιωθεντες δε τον 'Ιστρον επι την λεγομενην Βαρναν πλησιον 'Οδυσσυ και του υπερκειμενου μεσογαιου, το οχυρον και ασφαλες του τοπου παντοϑεν εκτε του ποταμου και της αγαν δυσχωριας ϑεασαμενοι ενταυϑα σκηνουσι.“…

 

2. Извадка от официалния й непрецизен гръцко-български превод:

… „ ...  преминали Истър, (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непроходимата местност, установили се тук.”...

 

3. Моят превод:

„ ... прехвърлили посочения Истър и отседнали при т.н. Варна, съсед на Одесос, при супернатантния Месогей, Крепостта и обезопасеното от всички страни Място, и като видели разширяващата се река и неравния терен, разпънали шатрите тук“. ...

4. Моят разширен превод:

От моя страна без никакви съмнения или забележки Н. Патриарх твърди точно, конкретно и недвусмислено следното:

… „ ... прехвърлили посочения Истър и отседнали при т.н. Варна (Девня), съсед на Одесос, при надводния Месогей (в: Средиземието, Вътрешноводния, Средеца, Девненския Месогей / Анклава, Девненската низина), Крепостта  (Градището, Девненската твърдина) и обезопасеното от всички страни Място, и като видели разширяващата („уголемяващата“ се на това място) се Река (Варна / Девненска) и неравния Терен, разпънали шатрите тук... (във вътрешноводния,в сухоземния, в хълмистия, в речния и в блатистия рйон очертан от Девня – Повеляново – Тръстиково – Девня). ...  

 

Внимание: Св. Никифор I Патриарх е записал и фиксирал много точно „лежащата над водата“ Девненска низина / Месогей:

υ π ε ρ κ ε ι μ ε ν ο υ   μ ε σ ο γ α ι ο υ =  с у п е р н а т а н т е н  / н а д о с а д о ч н ы й

м е с о г е й !!!

Моля, читателю – сравнете буква по буква и дума по дума превода в т. 2 с превода в т. 3. Поради невникване в същността на написаното и поради работа по този превод „през пръсти“ Българската история е загубила поне 150 години! Ако не и много повече.

За огромно съжаление засега абсолютно никой не си е направил труда да прозре големия смисъл и абсолютната, убийствената точност на тези две решаващи за историята ни думи! Къде го „υ π ε ρ κ ε ι μ ε ν ο υ   μ ε σ ο γ α ι ο υ =  с у п е р н а т а н т е н  / н а д о с а д о ч н ы й  м е с о г е й !“ при Плиска? Явно е, че не се е намерил човек, който да е бил наясно какво значи гръцката дума „υ π ε ρ κ ε ι μ ε ν ο υ“. И аз „хал хабер“ си нямах, но като първобитен златотърсач я намерих... А тя за нашия превод е чист бисер!

Къде е този месогей?... Може ли някой да каже?... Знае ли някой, че освен  областта „Атика“ в Гърция и ние българите си имаме (и то не какъв да е) най-исторически за племето ни Месогей в Девня, и друг – Месогей в София? А може би и другаде, но не и в Плисковското поле!!! Не мога да разбера как е възможно и защо нашите учени-исторически географи не са си направили труда, не са се потрудили и не са решили такава елементарна задача – по описанието на Св. Никифор I Патриарх да фиксират „спирката“ на щаба на Предводителя (а не на „кана“ или „хана“) Аспарух точно в Девненската низина; в онази местност, в която по екстензивен начин реката се разширява и уголемява? 

 

Да, уважаеми Читателю! Твърдя, че от всички други стари автори, а и от всички нас,  Св. Никифор I Патриарх е разбрал, записал и описал най-точно, най-конкретно, абсолютно неоспоримо и най-вярно „Т.н. Варна“. За съжаление не можем да дадем положителна оценка на гръцко-българския превод:
„... и до разположената по-нататък вътрешна земя, и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непроходимата местност, установили се тук.” 
Този официален превод е „алабализъм“ не на квадрат, а на куб!).

Къде другаде освен в Девня е имало такова оградено с хълмове, плата и кайраци, укрепено  и осигурено отвсякъде „близо до Одесос, надводно месогейско място + крепост + разширяваща се точно тук река“ и т.н.!?... Защо в официалния български превод изобщо не се споменава за крепостта? Защо не се съобщава, че земята около и над водните площи не е обикновена, а е  „месогей“ / „средиземие“ / „средина на земя, оградена с друга земя (хълмове и кайраци“? Защо пропуска да каже, че точно на въпросното място  към реката се навързват потоците от отделните единични извори, и сборните потоци на изворните групи? Тъй като много хора не са наясно, нека обясня накратко: откъм селата Щипско, Козлуджа и Чернево през лабиринта (каньона) между девненските кайраци се промъква един слаб поток с дебит примерно 30 литра вода в секунда, който става страшен при поройни дъждове. И към тази иначе слаба през годината рекичка в района на Девненските извори става чудо – водите от един, от два, или водите от изворни групи от по повече от два извора едни след други (последователно) потоците се вливат в тази малка до този момент рекичка. Така, чрез включване на нови и нови извори по своето течение на юг река Девненска в продължение на около километър увеличава („εκτε“ / по екстензивен път дебита си с цели 3000 л/сек. и разширява коритото си ). В стара българска песен се пее за „33 студни стребрени точки / извори при Трояна града...“ Може би тези 33 „студни извори“  в далечните назад времена са имали сумарен дебит далеч по-голям от сегашните 3000 л. вода в секунда.

Коя е другата така неповторимо / уникално „разширяваща се река“ във Варненска област? Коя е другата река „Барасклафа“ / „Лековитата река на Ескулап (Склафа)? Къде другаде са „варненските“ = „барненските“ = „стребрените“ извори?.. В Плиска ли, в днешна Варна ли, или в нашия шуменски изключително важен и ценен Третостоличен (В. Преслав?...

Обаче!... Обаче има едно много голямо „защо“! Моите уважения, но защо преводачът не е съсредоточил вниманието си върху υπερκειμενου μεσογαισυ, το οχυρον??? Къде и колко други истински,  класически „υπερκειμενου μεσογαισυ“ / „надводни“ / „крайводни“ / „изплували“ близо до морската повърхност месогея с голяма крепост / твърдина (места / земи над водата + крепост) освен Девненския район имаме на границата с  Одесос? Отговорът е много прост – никъде!

 

Другото, другото е много по-важно – едно време преводачът / нашият учен е знаел много добре, че в набедената и вече „коронясана“ по негово време свише „Първа столица“ Плиска няма „надводен месогей“, няма такава „супернатанта“, няма голяма надводна „крепост“, няма на това място такава „по уникален начин разширяваща се“  река като Девненската... Пък Плиска е и много, много далеко от морето... Пък е и много, много далече от границата с Одесос... Вярно е, че тогава, когато е превеждан този текст на български език, за нашите учени Плиска вече е била „научно утвърдена“ и „широко призната“ за „Първа / Аспарухова столица“... Трябвало е преводът така да се нагласи / така да се „уйдурдиса“, че всичко да се „дооформи“ по „научному“, т.е. „по болгарскому“... И ние – цяла една държава и цял един грамотен и културен народ, повтаряме тази „научна“ „Първостолична, Аспаруховска, Плисковска концепция“ от векове... Учим децата си на нея... Показваме им „Аспаруховата“, „Първата“ ни столица Плиска... И е така до днес... А дали ще бъде все така и утре?... Това не знам... Знам само, на самия Девненски терен се убедих и от самия Девненски терен сигнализирам и бия тревога, че специално Св. Никифор I Патриарх е „заковал“ т.н. Варна точно в Девня! Не в моята, а в българската Девня! Нямам претенции да знам всичко за Девня, но познавам поне земята, горите, кайряците, изворите, останките от крепостта и т.н. А началото на моята инженерска работа започна от ремонтната работилница на ТКЗС „7-те Партизани“, която беше на 50 метра от Амфитеатъра, от Претория... Де да сме знаели, че от това и на това суперисторическо място (подобно на  римските императори), нашите български Предводители (а не измислени „канове“ и „ханове“), създателите на нашата държава са живели, строили и защитавали с живота и кръвта на народа ни това, което някои наши днешни „видни българи“ наричат „тази страна“ и „нема такава държава“.

Не от друг, а от дядо си знам как стотици девненски семейства са ликвидирали с труда си драките и дребните дървесни видове в запустялата от векове местност „Боджака“ (моля, запомнете тово име, то никак не е случайно!), как са отводнили и усвоили перфектната земя в м. „Балтата“ (и това име не е случайно!).  Препоръчвам на нашите учени, ако дойде ден да се занимават с град Велика Преслава, да дойдат с поне един чистокръвен до мозъка на косите си български  генерал, който разбира от едновремешните бойни действия, пехота, конница, МТС (логистика) и т.н. в Девня и да видят намясто как всичките им знания по история  и историческа география ще се подредят под конец. Сами ще се убедят, че легендарната победа на Крум ще трябва да се нарича „Победата на Крум над Никифор при Първостоличния град Велика Преслава“. А Велика Преслава ще бъде достойна да получи и почетното „звание“ „Пръв български град-герой!“ Само при една дребна подробност – ще се наложи голяма част от знанията и „писанията“ на нашите иначе много добри  учени, да се „преместят“ от (В.) Преслав, от Шумен, от Плиска и от днешна Варна, и да се разположат на историческото им място –  във Велика Преслава / дн. Девня.

Споменах за нуждата от „генералско око“, защото за „Превземането и изгарянето на Плиска от Никифор“ са писали стотици наши и чужди учени, но те са гледали на тази война с окото на редници, с окото на отдельонни командири, каквито явно са били, когато са служили в армията. Знам, че и наши генерали са писали по тази тема, но господа днешни генерали, елате в Девненския месогей, запознайте се с неговата територия, с неговите водни ресурси, с историческите, географските и стратегическите предпоставки, които обуславят първата ни столица да е точно в Девня. Елате и разположете (за 3 – 4 денонощия) мислено една огромна армия от 40 – 50 хиляди човека, в чийто състав влизат хиляди и хиляди коне, камили, волове, коли, каруци  и т.н. И всичкото това по жътвено време, в края на месец Юли... Жега страшна, всяко живо същество едва диша, иска вода, иска хладина, иска простор... Армията иска да граби и да убива, офицерите искат да ядат и да пият, а императорът иска „царски живот“, ядене, пиене и греховна мъжка любов... Добитъкът иска трева... Девненският месогей осигурява всичко това... А приказките и свободните съчинения за кралимарковски еднодневен преход на ромейското военно чудовище от Плиска до лобното място на Никифор чак в „теснините на Хем“ са свободни измислици по-големи и по-нескопосани от моите такива. Да. Поне офицерският състав на ромеите е „напит“ от нарочно доставените и оставени от Крум огромни количества вино... Никифор е победен и убит в Девня. Армията му е разпердушинена в Девненския месогей. Ромеите наистина са дошли в Девня като „аслани“ и са побягнали от Девня като „на...рани“.

Тук само ще спомена, че след много години Кутузов (казват, че е бил с български корени) подобно на нашия Крум е изоставил Москва в ръцете на Наполеон, а после го е разбил, но за разлика от Крум не успял да пие вино от посребрения череп на същия. Тази работа са я владеели само нашите герои.

Още преди 10 -15 години доц. д-р П. Георгиев е писал, предположил и обосновал защо трябва да приемем, че Никифор не е превзел Плиска, а „Историческа Варна“, но кой да го чуе. И това е още един голям грях на нашата наука. Но на Крумовата Великопреславска победа ще се спрем по-подробно и по-специално по-нататък.

В превода изключително важен за нас е изразът „Разпънали шатрите тук“ = „Разпънали юртите (плюските, чардаците, тентите) тук“ = „Създали Плюска град“. Да! Плюска град е било едно от многобройните Девненски исторически имена. Нека да продължим да записваме, че българите от командното ядро на Аспарух са се установили / заживели при „Т.н. Варна“, но трябва да помним, че в най-старите записи вместо „Βάρναν“ е записано „Βαρναις“, което е в множествено число и най-вероятно означава „изворите“ / „варните“ = „топлите бани“. На девненска територия и в святата изворна „стребрена“ вода са били къпани стотици хиляди войници, преселници, странници, скитници, пленници, роби за покупко-продажба, болни, окраставели и осакатени хора, животни и др. Тук са умрели безчет бойци и командири, болни от чума, холера, лепра, треска и от какви ли не други болести и пандемии. Лятно време се е практикувало къпане с хладката изворна вода, а в студеното време са работели, ако не стотици, то най-малкото десетки бани с подгрята чрез специални огнища и инсталации вода.

Като че ли и днес имаме едно „непрочетено“ от нас доказателство за едно от най-съществените обяснения за значението на историческото за нас българите име  Βαρναις“. И до днес в официалните документи на град Суворово (с. Козлуджа) дерето, което отвежда дъждовните и снежни води към река Девненска е записано „Хамам дере“. А както се казва, от „Хамам дере“ до „Реката с многото бани“ / „ Стребрената река с баните в Девня“ разстоянието е само една крачка. Ето как на свой ред един оцелял през вековете топоним / хидроним „Хамам дере“ ни праща точно при множественото число на името „Варни“ / Βαρναις“.

Според моя превод и разбиране Βαρναις“ може да се отнесе и към многократните превземания, опустошавания и разрушавания на Марцианопол не само от хора/ племена / войски, а и от претърпени природни катаклизми, като земетресения, самуми, тайфуни, страхотни суши, пандемии и др. Който се запознае с моята разработка, ще се убеди, че досега сме повтаряли 4 – 5 обяснения и хипотези за произхода и значението на името „Варна“, но се оказва, че това е било едно нищо, защото е имало и още ги има – стотици едно от друго по-съществени и по верни такива. Това е още едно доказателство, че сме работили повърхностно, дето се казва „отгоре, отгоре“.

В Девня, в нейната Свещена река са получили „светото кръщение“ стотици хиляди ромейски, а по-късно и български езичници. Най-вероятно в един „най-свещен“ и бивш „езически светилищен извор“ са окъпани и приели християнството не един, или двама български Предводители, боляри и църковни дейци. Но това е по-специална тема.

 

Св. Никифор I Патриарх (Константинополски, 758 – 828 год.)

Този учен, мъдър и изстрадал старец е написал и заковал за вечни времена най-точно, най-ясно и най-недвусмислено Акта за раждане и Мястото на раждане на Първата (Аспаруховата, Девненската) столица, а и на самата наша Дунавска България. Личи си, видна е супер-високата образованост/ ерудиция и прецизност на Св. Никифор I Патриарх. Вярвам, че един ден България ще му прости греховете и ще му стори поклон до земята, като на заслужил пред нея чужд, но допринесъл за нея истински, умен, честен и предан богу Изповедник.

В един щастлив и повратен за историята на България ден на този човек, християнски предводител и голям учен, България трябва да изгради в Девня един общ паметник с Аспарух и на него да запише със златни букви, че българският Предводител Аспарух е разширил България в поддунавието през 681 година, а светецът Св. Никифор I Патриарх е заковал за вечни времена девненското място на столицата му – Девина / Варна / Славомир / Велика Преслава. Дошло е време за категоричен „ремонт“ и най-вече за отказ от вопиющо сгрешената  ни „Плисковска българска Първостоличност“ в досегашната ни невярна и догматична по този парлив въпрос българска история.

 

В края на това си кратко изложение искам да споделя не своето съмнение в точноста на официални гръцко-български преводи в ГИБИ, а своето дълбоко убеждение в това, че на много места, на редица възлови за историята ни преводи има купища фатални грешки, повърхностност, „заобляне“ на изразите и в края на краищата – загуба и изкривяване на историческата истина. Бих дал един непоискан съвет – при толково много български учени повече е нетърпимо да не се проверят и коригират историческити ни преводи. Като най-ярък пример за дълбоко сгрешен и фатално неоползотворен официален превод мога да посоча официалния български превод на „божия дар за българския народ“, т.н.  „Търновски надпис на Омортаговата могила“. Тя точно по такава причина все още не е намерена. Но на нея ще се спра малко по-нататък.

Накрая искам да поканя колегите краеведи, ако имат време и желание да попрочитат това, което публикувам и ще продължа да публикувам. Знам, че то е далеч от строгия научен ред на изследване, доказване и записване, но какво да се прави, като не всички сме работили на научния фронт.

 

2 август 2017 год.  Гр. Варна.  Автор: инж. Др. Драгиев

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 652338
Постинги: 361
Коментари: 228
Гласове: 741
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031