Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08 00:17 - ВЕЛИКА ПРЕСЛАВА (ПРИЗИВ)
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.08 19:00


 Уважаеми колеги,

На 25 юли 2017 год. изпратих (с препоръчани писма) кратко обръщение и записана на CD своята разработка (хипотеза) до Президента и до Министър председателя на РБ, до Председателя на БАН, до НИМ и до НАИМ, до доц. д-р Павел Георгиев, до Ректора на СУ, до Ген. Директор на БНТ, до Кмета на гр. Девня, до Директора на Музея на римските мозайки в Девня и до Главния уредник на същия музей, както  и до Негово преосвещенство Патриарх Неофит I Български. Мисля, че ще срещна разбиране и съдействие от хората, към които се обърнах с молба да сторят нещо полезно, да заострят научното внимание и научните дирения по ролята на бившия град Марцианопол в основаването на Дунавска (Аспарухова) България. Аз не съм нито историк, нито археолог, но като гражданин на България и като кореняк-девненец искам да бия камбаната, че твърденията за „смъртта“ на Марцианопол в края на 6-ти и началото на 7-ми век са неверни. Този Велик град не само че не е "умрял" за историята, ами се е превърнал в Славянски център под името "Славомир", а в края на 7-ми век – и в Първа българска столица. И смятам, че доказвам това по един успешен начин. Знам, че разработката ми е обемиста (208 МБ), знам, че като подреденост, прегледност, изисквания за научност в изложението и т.н. тя е образец на посредственост. Знам обаче и другото – в нея са вложени 3 неща, които досега малко хора са правили за Девня – вложени са огромен (направо китайски) труд и време; издирени са стотици пропускани досега от нашата наука факти, които твърдо сочат към Девненския „Велико-преславен“ град и за разлика от  досегашните  автори са доказани исторически събития, които са станали в Девненския месогей и никъде другаде. Твърдо мога да заявя, че Първата българска столица на Дунавска България е била в Девня, а Омортаговата могила трябва най9после да се намери до, или около с. Бдинци. Това ще може да се види от последните варианти на моя Превод на т.н. „Търновски надпис на Омортаговата колона“.

Да продължавам в тази посока е излишно. Искам да предложа на читателя една умна мисъл, която ми хареса толкова много, че се опитах да я перифразирам, тъй като тя е много подходяща за нашия Девненски случай:

Дори да изчезнат всички физически следи от миналото на някоя земя, винаги остават едни последни свидетели, чрез които може да се разгадаят нейните тайни. Тези последни и безсмъртни свидетели са езиците и топонимите оставени от обитавалите я на­роди. А такива в Девня и в Добруджа запазил Бог…"

 

 (Инж. Др. Драгиев по Христиан Френ)

 

А сега предлагам текста на моя

П  Р  И  З  И  В

към важни български държавни, научни, обществени, краеведски и религиозни институции и организации по повод на разработката (хипотезата) ми

„ГРАД ВЕЛИКА ПРЕСЛАВА”

 

Уважаеми Дами и Господа,

Силно заинтригуван от отдавнашните научно обосновани, но подценени от науката ни  идеи на доц. д-р Павел Георгиев за издирване на Първата (Аспа­руховата) столица на Дунавска България в района от град Девня до град Варна, положих  значителен труд и време по тяхото практическо, историческо и географско теренно обосноваване и реализиране. След  про­дъл­жително „дълбаене” преди всичко и най-вече в Интернет, натрупах предостатъчно основания и формулирах тази разработка (хи­по­теза) за евентуалната локализация на Първата столица на Дунавска България за периода от 681 до 811 година. Считам, че заедно с това достигнах и до други важни попадения за българската история.

Реших да пред­ложа на Вашето внимание разработката си в електронен вид, като се надявам, че чрез Вас тя ще стане обществено, научно и държавно достояние по най-правилния, логичен и полезен за България, а и за мен,  начин. Надявам се, че чрез Вас тази моя разработка ще попадне в ръцете на истински учени, държавници и патриоти, които ще се запознаят най-подробно със съдържани­ето й и ще разпалят стотици факли, с които най-после ще осветлим заедно и тъмните български Добруджански пещери.  Вярвам, че  ще се изясни напълно забравеното от народа ни съдържателно, героично и трагично  историческо Девненско начало и минало, а от там и цялата наша по-сетнешна българска балканска история! Да. Смятам, че е дошло време да се проумее, че Добруджанският „Божи гроб” при с. Истер, Град „Марцианопол (Славомир, „Т.н. Варна“,  Голяма Преслава, Велика Преслава, Девина) и „Т.н. Омуртагова могила” са трите (греховно и без никакво оправдание) ненамерени, непроучени, неразбрани и неизползвани досега жили от Златната мина на българската ни история!

Доколкото опознах историческата същност на времето от Аспарух до княз Борис I Михаил, се надявам, че моята разработка е пълна с голямо число неподозирани досега идеи и факти свързани с временното престояване на Аспарух  в т.н. „Онгъл“; с разполагането и поне 130–годишния живот и борба на нашите български Предводители (а не измислени „ханове“ и „канове“) в Девненския месогей; със съвсем нови и оригинални преводи на т.н. „Търновски надпис на Омортаговата колона“ и др. Изразявам твърдото си убеждение, че нашата официална история на Дунавска България отдавна (много , много отдавна!) се нуждае от животоспасителна операция, или казано технически – от капитален ремонт и генерална реконструкция!

Вярно е, че от научна гледна точка темата е безнадеждно сложна, тежка и като че ли не­решима. Дори се смята за напълно изчерпана. Независимо от това аз вярвам, че успях да достигна до не едно или две, а до стотици оригинални, безкрайно интересни, пък защо не и сен­зационни по­падения. След научни проверки и експертизи дори и само една малка част от тях би довела до коренно преосмисляне на основни моменти от исто­рията по наста­няването на Аспаруховия авангард в днешните ни земи; по устройването и организирането на Дунавска България; по откриването на Омуртаговата, Ирниковата и други гробници и могили.

Давам си сметка колко е сложно и колко е трудно да се допусне, а камо ли и да се вникне в ере­тично звучащата мисъл, че казаното до тук има много сериозен шанс да се окаже истина. Аз съм сигурен в успеха на начинанието си и мисля, че много хора скоро ще разберат защо това е така.

Нямам финансови възможности да отпечатам разработката си (а тя е в съвсем неподреден и суров вид, обемиста е и въобще не е готова за печат) и по тази причина Ви я изпращам запи­сана на CD, като моля тя да бъде регист­рирана при Вас  в съответните входящи дневници, за което  непременно да бъда уведомен по над­лежния писмен на­чин. От тази ми молба се подразбира, че ако се наложи, аз не само ще отстоявам авторс­ките си права, а дори и ще разчитам на Вашата помощ, защита и най-вече – на задължителна специализи­рана ек­пертиза за извличане и конкретизиране на моя научен принос. Разбира се, ако изобщо има такъв.

Надявам се, че ще проявите нуж­ното внимание, научно и държав­ническо отношение към мен и към мо­ето нес­тандартно за професи­ята ми уси­лие да „изровя” и да направя опит да осветя и осветля истината по образуването на Дунавска България.

Вярвам, че се обръщам към уважавани, отговорни, компетентни и отзив­чиви български духовни, обществени, научни и държавни институции и личности, които не толкова по задължение, а по дълбоко вътрешно убеждение, са готови да проявят полагащия се интерес и внимание дори и към най-малката народо­полезна идея на най-ниско поставе­ния българин.

Считам за ненужно да излагам в този мой призив съдържанието на разра­ботката си. Като се надявам, че тя сама ще се защитава и сама ще говори за себе си, я пре­доста­вям на Ваше разположение заедно със съгласието си (ако тя заслужава) да бъде препредадена по Ваша преценка на български учени, преподаватели, студенти, институти, краеведи и музеи. Ако един ден се стигне до публикуването на тази ми разработка (или на  части от нея), то трябва да стане само след законното научно редакти­ране, задължително съгласуване, уговаряне и писмено   разрешение от моя страна.

Моля, приемете моите почитания и искрени пожелания за лично здраве и ус­пехи в отговорната Ви работа в името на нашата многострадална Родина! Нека заедно изровим и издигнем изпод пепелта Първата столица на Дунавска България, която смятам, че трябва на наричаме с историческото й име Велика Преслава (Девня). Подразбира се, че ще има място и за имената Свещена Варна, Аспарухова Варна, Славомир, Плюска град, Девина, Девненска Варна или Аспаруховград,  които ще бъдат ползвани успоредно и наред с днешното също дълбоко историческо име Девня. Разбира се, че като най-подходящо за нея име  си остава Девина / Девня, защото то като че ли е по-старо дори и от името Марцианопол.

Като пожелавам още веднъж добри дни на Вас и на България, оставам в очак­ване да изпълните настоятелната ми и резонна молба за регистриране и добро съхранение на настоящия ми призив и диска, активно съдействие и на първо време (при желание от Ваша страна) – подпи­сано и подпечатано  обратно уведом­ление, че разработката ми е по­лучена и надлежно заведена при Вас.

По случай 1206-тата  годишнина от Великопреславската / Девненската победа (от 26 юли 811 год.) на Крум Страшни над Никифор I Геник нека споменем с признателност и да отправим нашите благодарности към нашите предци и към Града-герой Велика Преслава – Първата столица на Дунавска (Аспарухова) България от 681 до 811 год.! Нека се гордеем с нашата интересна обща и неоспорима българска история, но е дошло време към Девня да се насочат и учени, и средства и най-вече – да се „върнат“ онези части от нейната историческа роля и слава приписани с лека ръка на днешните градове (В.) Преслав,  Плиска, Варна, Констанца, Шумен и др.

 

26 юли 2017 год.    Гр. Варна   Автор:  инж. Драгия Дра­гиев

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 652338
Постинги: 361
Коментари: 228
Гласове: 741
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031