Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2017 15:44 - СЪЩНОСТТА НА МОНАРХИЯТА
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 9486 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 31.01.2017 18:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Ще стане дума за едно есе-доклад изнесен на Варшавския монархически конгрес през декември 1990 г. Но тъй като не открих в него нито една дума за българите и за България, реших да направя малък Увод в темата. И без това, когато българите са имали Монархия на Британските острови хората са ходели из горите да събират гъби и киселици и са живеели още в епохата на Матриархата.
Думите ми не са пресилени защото нещата са стоели именно така, само че не сме знаели. От Тук:
burdtzanski.blogspot.bg/2011/11/7.html

image

Малко българска история като увод към темата

Отначало се считало, че държавата е продукт на родовото развитие и държавната власт е продължение на родовата власт. Царския род обикновено има Божествен или полубожествен произход и неговата власт е благословена и осветена от духовете и Небесните сили. Така при обединяването на семействата и родовете власта преминава в най-достойния измежду бащите. И при древните българи той изпълявал ролята на цар-патриарх, съчетавал светската и духовната власт.

Древната митология е съхранила интересни подробности от тези далечни времена на човешката предистория, те допълнително давали легитимност на царската и болярската власт, чрез съдържанието на митовете и религиозните служби и жертвоприношения за измолване благоразположението на Небесните и Земните сили. Изпълнявали се по празниците и по различни важни поводи от ежедневния живот.
Но от друга страна при древните българи бил създаден своеобразен сборник от Правила за правилен живот(може би първообраз на съвремените Конституции) наречен ТОРЕ, който съдържал религиозни норми(Тенгрианството) и светски - юридически основани на религиозните.

Линк:
atil.blog.bg/history/2011/04/27/spisyk-na-kara-bulgarskite-care-potomci-na-bat-boian-otkysi-.736857

Наред с това си имало и древна народна ерес, простонародно тенгрианство, от което пък после възникнало Богомилството, така че късните европейски идеи и теории в областа на правото, държавата и политиката не са се появили на празно място и от нищото...
Така до времената Ранното средновековие имаме примерно такова обосноваване на тази първа Богоустановена държавна власт:
- монархическата власт се упражнява по историческо и Божествено право и народът няма право своеволно нито да я ограничава, нито да детронира съответната династия;

- властта се предава по наследство, следователно тя не може да се придобива чрез узурпация, и по този начин да се променя царстващата династия;

- самата власт е пълна, неоспорвана и осветена от религията и традициите. Тя е строга, изисква безпрекословно послушание, но същевременно е и доброжелателна, защото pater familias по презумпция действа за благото на рода си;

Българският монарх пък бил ограничен и имало две клаузи за импийчмънт - сваляне от влaст.

- Първата е ако издаде "лош закон" т.е. ако управлява лошо и във вреда на народа. Тогава се считало, че той е загубил "орендата" си т.е. връзката си с небесните сили и духовете на предците. И забележете - скрил е това от подчинените и продължил да управлява, заблуждавайки ги! Тогава той подлежал на убиване и изгаряне. Ако признаел, че е изгубил силата си и се оттеглел от власта, не го считали за безчестен човек и не го закачали.

- Втората е ако владетелят има прекалено силна дарба и е изключително способен. В такъв случай също подлежал на убиване - ритуално убийство чрез удушаване или обесване. Така го пращали да служи на Тангра и да помага от Небето завинаги на народа си. Такъв е случая с Кан Крум!
Българската средновековна държавност е познавала разделението на властите, което го "открил" Монтескьо после. Имали сме и двукамерен парламент - съвет на боилите и народен събор. Главния съдия бил духовно лице и министър на вътрешните работи, тази длъжност по провило се падала на ичиргу боила.

От тук: 
atil.blog.bg/politika/2016/08/22/konservatizym-demokraciia-i-svetloto-bydeshte.1471990

И три снимки с артефакти от средновековната българска монархия:

image

image
     
Предмети от Преславското съкровище, 9-10 век.                 


image

Герб на последнато независимо средновековна българско царство на цар Иван Страцимир, краят на 14, началото на 15 век.

                          *********************

Грегори Лодър-Фрост - Главен секретар на Монархическата лига - Лондон, Великобритания


Дами и господа,

Предлагам в това кратко есе да ви докажа защо монархията е важна за нас и нужна за бъдещето.
С помоща на антропологията днес ние можем да изследваме много от първобитните народи. Това ни предлага обяснения за нашето собствено развитие. Особено полезен е онзи грандиозен труд "Златната клонка" на сър Джеймс Фрейзър.
Основна черта на всички култури от неолита е влиянието на Бога, предтавян отначало като тотемно животно(при българите така са представяни духовете служещи на Бога Тангра! б.а.), а по-късно като човешко същество, което е свещено(при българите първият цар-патриарх е потомък на безсмъртен алп - Божи внук, който пожелал да стане смъртен).
Това превъплащение на Бога, жрецът-цар превъплащаващ духа на племето, е първоизточник на кралската власт.
Възгледите на Фрейзър, обобщени в книгата на Мейър "Примитивното управление" ни разкриват, че "първобитният човек не може да си представи безсмъртен Бог. Те вярвали, че боговете умират като човека, и че Бог ще умре, ако човекът или неговите наследници са умрели в тези тела, в които той може да се всели." Често след смъртта си кралете били принасяни в жертва.

( От това трябва да заключим, че предците на българите никога не са били първобитни и примитивни...?! Защото при нас е точно обратното! Бог Тангра е Творец на Вселената и Безсмъртен. Той създал алпите(духовете) от Първо поколение -  първите два - Мъжки и Женски. А от тях се родили алпите от Второ и Трето поколение. Хората били създадени от един алп от глина а Бог им вселил безсмъртна душа. Царете си не само не ги принасяли в жертва, а им строели храмове - гробници. Каменни и земни. Според нашата небесна вяра, тялото на покойника не трябвало да се засипва с пръст. А що се отнася до Духовете на предците - те се връщат при кръвта, костите и земята. б.а.)

От средата на бронзовата епоха еволюцията създала управлението на военните вождове. Те вече не били въплащение на боговете, но запазили своята сила като център на божествените дела при осигуряване на общото благо на племето. Стария завет разказва за противоречията между пророк Самуил е цар Саул и тази случка е поучителна за нас. Хората не можели повече да толерират духовното управление и настоявали за временен цар от типа на военните водачи. Искането било прието неохотно и Саул бил избран за цар. Неговата воена сила му помагала да се държи на власт и срещу духовната опозиция до смъртта му в една война с другоземци. В някои случаи се проявяват интересни форми на двойна царска власт. На единия цар се гледало като на духовно въплъщение на нацията и му се полага най-голяма вярност и уважение, докато другият, само на думи негов подчинен, упражнявал държавната власт. Като пример можем да посочим Япония по време на шогуните. Горе-долу подобна била системата, при която Далай Лама от Тибет, действителният водач, се е обръщал към Панчен Лама като негов духовен водач.
Можем да заключим, че управляващата царска власт произлиза от първобитната свещена царска власт поради нарастващото значение на военната сила, която придружава появата на националната държава. "Еманципацията" на краля била постепенен процес. Идеята за свещената кралска власт била насадена в племенното или националното съзнание като прототип, така че ако царят бъдел унищожен, вярвало се, че нацията ще се разпадне.


( Така става след падането на България под османска власт, особено след Второто Търновско въстание, когато българския елит се обръща вече към "дядо Иван" на изток. Много хора днес са на мнение, че точно това се е случило и в самата Русия след революцията от 1917 г. Но не и в България, например, която де юре има действаща царска династия. б.а.)

В периода на "военните лидери", монархията все още се контролира от закона и традицията. Брактън, известният английски юрист от XIII в., пише, че кралят трябва да принадлежи не на хората, а на Бога и закона. И до днес това е основата на английската правна система и конституционната монархия, макар че по онова време кралят все още е бил едноличен управник и конституционната монархия, както я знаем, изобщо не е съществувала.

Следващият етап е този на монархията, неконтролирана нито от закони, нито от традиции, която упражнявала своя абсолютен авторитет в материалната сфера.

( Подобен тип управление в българската история не съществува. Кана винаги е имал Правителство оглавявано от Кавкан или Капаган. Имал е и личен удел, тарханство - т.нар. Вътрешна област от която издържал себе си, Двора и гвардията. От своя страна тази "царска област" не плащала данък на държавата а само на Царя. Всички "Външни" области плащали данък на държавата. Външните области били два вида - тарханства с наследственна власт и държавни територии с назначаван улугбек(губернатор). През цялото време имало Съвет на Малките(външните боили) и Съвет на Великите боили. А заедно с това по особенно важни въпроси се свиквал Народен Събор. Тези характеристики отчасти се запазват и при Второто българско царство, което е смесена, българо-византийска държавна система. Т.е. абсолютна монархия и тирания в древната и средновековна българската история никога не е имало. След всичко каказано накратко за българската държавно-правна и религиозна система досега, замислете се драги европейци, какво наследяват религиите а и Европа по-рано и по-късно /след Атила/ и от кого... б.а.)

Абсолютизмът се появява с големите империи на древния свят и лесно се вижда, че когато кралете са ставали императори и са властвали над много народи с различни закони и традиции те не били обвързани от тях! Волята на владетеля се налагала с военна сила, но идеята за божесвеност оставала, за да се укрепи авторитета на оръжието и дори се засилвала.
След приемането на Християнството от римския император Константин и обявяването му от църквата за "Божи наместник на Земята", императорът вече управлява по Божия милост и с божествена власт, макар че самият той не е божествен - система, възприета по-късно от мюсюлманските халифи и други владетели. Абсолютизмът достига своя връх в Европа при Луи XIV във франция и отмира през 1789 г., макар, че Русия става конституционна монархия едва през 1906 г.

Във Великобритания започва да се развива системата на Корона с правителство, а по-късно и парламент. Короната олицетворява духовната страна на управлението и запазва властта си да се намеси, когато всичко друго се провали. Камарата на лордовете поддържа приемственността, а камарата на общините представлява обновителната сила на новите идеи за променящите се условия.

image

Така е поставено равновесието и се постига британската конституционна монархия. Тя отговаря на психологичните и духовни нужди на хората. Става ясно, че монархията е основна нишка в потока на развитието и организацията на човечеството.
С появата на републиките, на хората бе внушено, че те са върховната сила, което в действителност е невъзможно. Републиките се управляват от фракции, съставени от видни семейства и техните съюзници или от партии, които дават своите обещания на базата на частни интереси. Понякога властта в републиката се взема от деспот, който може с времето да съживи монархията в свое лице, или от една партия, която установява колективния деспотизъм на партийните водачи. Обикновено контролът се установява от онези с най-силните гласове, с най-малко угризения и най-голяма решителност. Духовният елемент е отхвърлен, няма никаква закрила за народа, който бива убеждаван от пропагандата на определени интервали от време да подкрепя решенията на водачите. Макар че Швейцария, със своите кантони и управление чрез референдуми, е едно изключение от това, което казах горе, тази държава е създала тихо, затворено общество с високо благосъстояние, което обаче без вдъхновяващия елемент - монархията, донякъде е сиво и банално.

Проблемът на републиканците е, че замяната на краля с президент не постига желаната цел. Един президент може да бъде или само официиално въплащение на държавата, нещо като временен крал без обаяние и власт да ръководи, т.е. едно нищо, или той е истинско въплащение на изпълнителната власт. Във втория случай президентът формулира своя собствена политика или тази на неговата партия, която е неизбежно отхвърляна от други. Така президентът става обект на спорове и противниците му се надяват да го отстранят от власт при първа възможност, както е в Съединените щати. За много президенти(едно малко изключение може би е Дьо Гол от Франция) упражняването на президентската власт води до злоупотреби, неефективност или в най-добрия случай до посредственост. В други случаи хората търсят символи, около които да се обединят като националното знаме или лозунг като "отечество". Те нямат достатъчно сили да догонват течението на еволюцията във времена на институционно спокойствие.

image

Съветските граждани Й.Сталин и Г.Димитров - бащите на българската република.

Също в републиките военните преврати все повече са черта на съвременния живот. Там, където военните сили не са преданни на монархическата институция, те много лесно си създават свои ценностни системи и биват въвлечени в политиката, като заместват всеки временен управител, който не е удовлетворил техните желания. Има постоянно чувство на несигурност. Освен това, може да се създаде тежка бюрокрация, която да подтиска безсмисленото, насила изтръгнато одобрение.

Конституционната монархия поощрява инициативите в приетите рамки, създава и запазва свободата на духа, която в други случаи е в опасност.

Човек трябва само да се огледа и ще открие много примери. Възстановяването на монархията в Испания освободи духа на нацията. Отхвърлянето на монархията в Италия доведе до това, което за чужденеца изглежда постоянно състояние на политически хаос. САЩ представляват картина на нерешителност, разкъсвана между вътрешни и външни проблеми и ни представят "Американския идеал", който при анализ, се оказва безнадежно материалистичен.
От друга страна, в конституционните монархии като Япония, Тайланд, Малая, Скандинавските страни, Холандия, Белгия и Великобритания се забелязва приемливо стабилизиране. В бившата Британска империя, сега съмнителни колонии от "Британската общност", които станаха републики, изглежда споделят общата републиканска нестабилност.
Еволюцията, без всякакво съмнение, е вече спряла. Сега става ясно, че старата система или парламентарното управление на независимите национални държави е под заплаха. Наднационалните институции отслабват националния суверинитет. Възможно е в засилващата се бъркотия да се наложи монархията да възроди заспалите си сили и отново да се появи като доминираща сила.
Нишката на монархията при всички случаи трябва да се запази, с нейната вековна основна черта на духовен център. Тя ще е нужна за установяване на приемственост, която еволюцията изисква във всичките си аспекти.

Благодаря ви много.



(изт. сп. Логос, изд. МКС, Велико Търново, 19931 кн.1)


П.П. Що се отнася до българското царство, неговата съдба и предизвикана му кончина, "де факто" а не "де юре", описание на фактите и събитията  по този случай има Тук:
atil.blog.bg/history/2013/06/01/narodna-demokraciia-ili-republikanska-diktatura.1115794



image







Гласувай:
5



1. atil - Всъщност след Заговезни ще има още ...
01.02.2017 13:21
Всъщност след Заговезни ще има още една публикация... Т.е. тази не е "последната" де.
цитирай
2. barin - Не спирай с публикациите, atil. ...
02.02.2017 07:15
Не спирай с публикациите, atil. Материалите са интересни и обхващат широк спектър от познанието, предимно от историята.
Поздрави!
цитирай
3. atil - За февруари имам нещо планирано. Но ...
02.02.2017 16:31
За февруари имам нещо планирано. Но блога ще остане разбира се! От време на време ще пускам по нещо. То и твоя блог е един от по-сериозните и основателни тук. Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5649876
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031