Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2014 06:02 - ЗА ВЪЗМОЖНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕНАТА БАРАСКЛАФИС И ПРЕСЛАВ
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 2519 Коментари: 0 Гласове:
-1



ЗА ВЪЗМОЖНОТО  ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕНАТА БАРАСКЛАФИС И ПРЕСЛАВ

 Читателят вече доби известна представа за тежките мъки и изпитания на човечеството в далечните исторически времена, когато болестта проказа/лепра е косяла и ликвидирала стотици хиляди, а може би и милиони хора. Тази болест е била пренесена и в Европа. Тя е вземала своите жертви и по нашите земи. Бих включил още български и руски публикации посветени на темата за проказата, но може би това би довело до отдръпване на читателя и няма да го сторя. Бих посъветвал онези, които проявяват интерес, да намерят и прочетат още материали за лепра/проказа; за бахак; за вадах; за бял или черен барас; за псориазис… Те имат много общо и като болести, и като история, и като непреодолими човешки бедствия. Руската търсачка „Яндекс.ру” ги намира в интернет в многобройни публикации. Не съм аз човекът, който може компетентно да различи, опише или разнищи историите около тези болести. Аз само искам да насоча вниманието на хората, които търсят произхода и значението на историческите за нас българите имена Барасклафис и Преслав. Според мен е твърде вероятно проказата или другите посочени сродни на нея заболявания да са в основата на имената Барасклафис и Преслава. Ще се опитам да се мотивирам за това мое хипотетично виждане, пък нека всеки да си прецени сам колко вярно би могло да бъде това.
 За да не правя излишни виражи, ще кажа направо, че това което ще напиша по-нататък, го свързвам не само, а преди всичко и най-вече с районите на румънските градове Хършова и Черна вода. Свързвам го не толкова с българите, отколкото със склавите при първите им заселвания на южния дунавски пряг около средата на VI в. По него време в Европа функционирали над 11000 лагера/лазарета за изолация и „лечение” на болните от проказа или от другите подобни на нея болести. „Кара-барас!” е било жестоко заклинание. „Прокажен” означавало „дамгосан” от смъртта. Болните от проказа били опявани от поп наживо, били премахвани от списъците на живите; били символично погребвани и изваждани от гроба и  изолирвани от здравите хора… Те били обличани със специални идентифициращи ги облекла; на вратовете им висели специални звънци-камбанки или рогове, чрез които те били абсолютно задължени да сигнализират околните, че минава прокажен. Живеели като стада от животни в колонии, откъснати от семействата си. По цели дни протягали ръце към небето и към бога; по библейски посипвали главите си със земен прах или пръст и чакали своето изцеление, докато раните стигнели до костите им и ги напуснел животът. Болните мажели ранените си тела и главите си с лабан; покривали ги със смес от ряпа и хрян… Нямало лаборатории, които да определят вируса-причинител, нямало лек… Имало диво суеверие и всичко било в ръцете на бога… Къщите, мазилките, дрехите и вещите на прокажените били унищожавани безкомпромисно, защото човечеството се борело със зъби и нокти за своето оцеляване.
 В предните части на публикацията ми вече стана дума за древни китайски, гръцки и други споменавания и описания на проказата. Човечеството я е познавало и е страдало от нея преди хиляди години. Тя е един особен „герой” и в Стария завет:

Биотеррор в Ветхом Завете,  Михаил Супотницкий
http://www.ng.ru/science/2003-12-24/11_bioterror.html

 „Библия не фиксирует моров, но продолжительность жизни каждого последующего поколения потомков Ноя убывает. Сам Ной (сын Ламеха), умирая, имел от роду 960 лет; сын Ноя Сим жил 600 лет; его сын Арфаксад - 438 лет; Сал - 433 года; сын Салы и внук Сима Евер жил 464 года; его сын Фалег - 239 лет; Рагов - 239 лет; Шруг - 230 лет; Нахор (дед Авраама) - 148 лет; его сын Фарра - 205 лет, его сын Авраам жил 175 лет; сын Авраама Исаак жил 180 лет; его сын Иаков жил 147 лет; сын Иакова Иосиф - только 110 лет. Сегодня люди и этого возраста - большая редкость. Следовательно, за 2,5 тыс. лет (период кочевания) продолжительность жизни людей сократилась почти в 10 раз, но при этом резко возросла их численность. И только тогда Библия впервые зафиксировала такие явления, как проказа и моровая язва. Первым распространять инфекционные болезни начал Сатана. История эта относится еще ко времени "до Моисея" или по крайней мере к более раннему, чем распространение Пятикнижия Моисеева. В земле Уц, в северной части Аравии, жил весьма богатый скотовладелец Иов (евр. "удрученный, гонимый"). Он считался величайшим праведником своего времени. У него было семь сыновей и три дочери, составлявшие счастливое семейство. Этому счастью позавидовал Сатана. Господь не поверил навету Сатаны и сказал ему следующее: "Вот, он в руке твоей, только душу его сбереги" [Иов 2:3-6]. На том они и порешили. "И отошел Сатана от лица Господня и поразил Иова проказою лютою от подошвы ноги его по самое темя его" [Иов 2:7].”

БИБЛИЯ/ЙОВ, ГЛАВА 2:
„1. Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.
2. И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
3. И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.
4. Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;
5. но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, - ще ли Те благослови?
6. И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.
7. Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа - от ходилата на нозете му до самото му теме.
8. И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).  
9. И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри! *
10. Но той й рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? - Във всичко това Иов не съгреши с устата си.
11. Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават.
12. И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.
13. И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.” 
Библията / Йов 2:
      „7. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.
• И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му.
Библия Верен 2002
• Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.
Библия Библейско общество 2000
• Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
Библия Протестантски 1940
• Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа - от ходилата на нозете му до самото му теме.
Библия Православна
• Тогаз излезе Сатана от при Господа та порази Иова с лош струпей от плесните на нозете му до върха му.
Библия Цариградска
• So went Satan forth from the presence of the LORD, and smote Job with sore boils from the sole of his foot unto his crown.”
 
 
 
  12. И подняв глаза свои издали, они не узнали его; и возвысили голос свой и зарыдали; и разодрал каждый верхнюю одежду свою, и бросали пыль над головами своими к небу.
 Нека обърнем внимание на израза: „посыпавше перстью главы”!
 
Беларуская (тарашкевіца)‎: Біблійная ілюстрацыя да Кнігі Ёва, разьдзел 2.
Deutsch: Biblische Darstellung Buch change me! Kapitel 2.
Ελληνικά: Βιβλική εικονογράφηση του βιβλίου της change me! Κεφάλαιο 2.
English: Biblical illustration of Book of Job Chapter 2.
Espaсol: Ilustraciуn bнblica de libro del change me!, capнtulo 2.
Franзais : Illustration biblique du livre de la change me! chapitre 2.
 „Существует какая-то связь между появлением болезней, называемых собирательно проказой или моровой язвой. Перед чумой Юстиниана (560-588 гг.) более двух столетий в Европе свирепствовала проказа, в ее разгар (520 г.) появилась натуральная оспа, только затем чума подвела под ними свою смертельную черту. Прошло несколько столетий, и события повторились в той же последовательности. Закончились же они "черной смертью" (1346-1351 гг.), убившей в Европе треть населения.”
Бахак, вадах и барас, белый и черный
Автор: Ali Sino
 „Различие между бахаком обоих видов и истинным белым барасом состоит в том, что бахаки гнездятся в коже и если углубляются, то очень незначительно, а барас проникает в кожу и мясо до кости. Общей причиной всех этих заболеваний  является слабость изменяющей силы, которая не осуществляет полностью уподобления питательного вещества, но материя при бахаках более жидкая, а изгоняющая сила значительней, и она гонит материю к поверхности кожи, тогда как при барасе материя густая, а изгоняющая сила слаба поэтому материя застревает внутри и портит натуру органов, в которые она проникает, так что имеет место большее прилипание питатель¬ного вещества и отсутствует уподобление эти понятия тебе уже известны из раздела о силах.
 Когда эта материя утверждается там, она переводит доходя¬щее до нее питание в свое естество, даже если это наилучшее питательное вещество, так же как хорошая натура превращает дурную материю в доброкачественную, или наподобие того, как растения, пересаживаемые из одного места в другое, становятся из ядовитых съедобными или из съедобных ядовитыми. Гален и другие рассказывают, что растение, называемое лабах, в Фар¬се приносило ядовитые плоды, а когда его пересадили в Египет, плоды его оказались в числе того, что едят. Так же, как цвет животных и растений изменяется в зависимости от местности,    вполне возможно, что и материя изменяется в зависимости от органов,- ведь последние являются для нее как бы местом обитания. Когда орган становится слизистым и мясо его упо¬добляется мясу раковин, он придает хорошей крови свою сли¬зистую натуру и свой белый цвет. Различие между обоими ба- хаками состоит в том, что причиной одного из них является черножелчная материя, а другой  происходит от сырой слизи.
 Что же касается заболевания, называемого черным бара- сом, то отношение его к белому барасу не таково, как отно¬шение черного бахака к белому бахаку наоборот, это нечто отличное от белого бараса по существу. Дело в том, что черный барас это так называемый шелушащийся лишай, то есть пора¬жающая кожу черепичность при большой шероховатости и чешуйчатости, как у рыб, сопровождающаяся зудом. Причина этого - черножелчный сок, который кожа Впитывает из окру¬жающих мест, и притом так сильно, что это влияет не только на ее цвет, и такой барас является предшественником проказы. Хотя это заболевание злокачественно и, став хроническим, не излечивается, как и хронический бахак, оно все же безопас¬ней белого бараса. Причины всего этого хорошо известны.
 Знай, что барас иногда возникает вслед за применением ба¬нок. Он появляется на следах от них и умножается там, так как вместе с кровью притягивается жидкость, и кровь не со¬путствует ей при высасывании банками, и остается в коже, а пораненная кожа не может полностью осуществлять свои дей¬ствия.
 Признаки
 Что касается черного бахака, то распознавание его не за¬труднительно трудно отличить вадах, который является белым бахаком, от злокачественного бараса. Одно из различий между ними состоит в том, что на вадахе растут волосы такого же цвета, как волосы на голове,- черные или русые, а на барасе растут только белые волосы, не иначе. При барасе кожа на больном месте ниже и более вдавлена, чем кожа на остальном теле иногда это бывает и при вадахе, но только очень редко. Еще скажу, что из вадаха от укола иголкой выходит кровь, а из бараса - не кровь, а водянистая жидкость, и такой барас не излечивается. Еще признак  если место  от растирания краснеет то есть надежда, и это скорее бахак, а если место не краснеет, это плохо.
 Что же касается различий между черным бахаком и черным барасом, то таковыми являются шелушение, чешуйчатость и черепичность - при черном бахаке этого нет. Далее, черный барас тоже неоднороден он бывает шероховатый, а бывает и гладкий. Гладкая разновидность обоих белых пятен  хуже, а гладкая разновидность обоих черных - лучше, ибо это бахак, а не барас. Черный барас бывает очень далеким от цвета тела, а бывает и более близким к нему, и это безопасней. Если барас углубился, не краснеет и не кровоточит, или он очень обширен и занимает много места, то надежды нет так же, как если он все время увеличивается, ибо это означает, что натура его сильна и он превращает прилежащие ткани  в нечто с собою сходное. Поэтому он очень злокачествен.”

 С това приключвам с публикациите, които дават елементарна представа на неспециалистите в областта на тежките епидемиологични бедствия в далечното минало. Те ще са ми необходими в следващите статии, в които ще се опитам да ги използвам наред с няколкото други нови, оригинални и чисто мои варианти за тълкуване на имената Барасклафис и Преслав.  Надявам се, че в края на краищата с общи усилия нашата наука и нашата държава ще съумеят най-после да декодират скритата историческа информация в многозначителните за нас българите имена Барасклафис и Преслав. Такова „декодиране” е вече направено от стотици бългаски и чуждестранни автори, но нито едно от тях не звучи убедително.
 Аз също съм правил опити, но сам виждам колко голяма нелепост съм вложил в тях. Все пак бъдещето крие в себе си неподозирани възможности. Дълбоко съм убеден, че в края на краищата думи и имена като „склави”, „барас/лепра/проказа”, „лабах/лабан”, „Хърс”, „Ескулап/Склафа”, „персть”, „глава/хлава” и др.п. ще ни изведат до окончателното решение на въпроса. Нека още по-задълбочено вникнем и анализираме първите по време записи на суперважните за нас българите имена Persthlaban,  Presthlaban и Барасклафис. Те не са записани по този начин случайно, а носят в себе си ценна и еднозначна информация. Дали ще можем да я открием? Дали тя ще потвърди моята хипотеза, че първият най-рано записан в историята на света град Persthlaban е бил при или около днешния румънски град Хършова? Това са въпроси, които чакат своите отговори. Да се надяваме, че не само чакат, а и ще ги получат. И то в най-скоро време.
 

инж. Драгия Драгиев




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1190997
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031