Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2014 05:58 - (1) ПРОКАЗАТА И БЪЛГАРСКОТО ИСТОРИЧЕСКО ИМЕ БАРАСКЛАФИС/ПРЕСЛАВ
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 3540 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 16.08.2014 05:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Инж. Драгия Драгиев   ПРОКАЗАТА И БЪЛГАРСКОТО ИСТОРИЧЕСКО ИМЕ БАРАСКЛАФИС/ПРЕСЛАВ             Има сериозни предпоставки един ден болестта Проказа/Лепра да ни отведе до истината за произхода и значението на важното за нас българите име Бараслафис/Преслав. До този извод стигнах, след безкрайните си търсения за етимологията на името на първата столица на Дунавска България Бапасклафис/Преслав в предходната си разработка „МОЯТ ПРЕВОД НА ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС НА ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА. Хората, които вече са я прочели, разбраха, че според мен този наш исторически град Бараскла- фис/Преслав/Малък Преславец се е намирал при или съвсем близо до румънския дунавски град Хършова. Тук не се налага отново да се разпростирам по тази тема, тъй като не представлява никаква трудност любознателният читател да се запознае с моята обширна публикация от http://devnenetz.blog.bg/  и http://devnenetz.blog.bg/rss.php.             А сега нека пристъпим към някои важни сведения за болестта Проказа/Лепра, като ползваме готови публикации от компетентни в тази област специалисти. 1. Лепрата в световната история и съвременния живот Едрева В., Игнатов Б., Цанков Б., Младенов М. Катедра „Микробиология, вирусология и медицинска генетика“, МУ-Плевен


image

История
„Споменава се за пръв път в индийския медицински трактат “Sushruta Samhita” (600 Пр.Хр.), където заболяването не само е сравнително добре описано, но и са предложени някои терапевтични подходи! Датиращ от III век пр.хр текст “Nei Ching” от Китай, съдържа първите описани недвусмислени симптоми на ниско-резистанта лепра. Описва се “опадане на мигли,  брада, коса, разрушаване на носен хрущял, болки в колената и лактите и поява на язви и възелчета по плътта,вкочаненост,носния свод променя цвета си и изгнива “.Болестта е описана като “ли”, общо наименование на кожни болести в Китай… Първите сведения датират от 300г. Пр.Хр. , когато след своята индийска кампания Александър Велики довежда 10,000 индийски  робини, като по този начин разпространява проказата в Средиземноморието. В античната и западна литература лепрата се споменава за първи път от римския енциклопедист Корнелиус Целзус в неговата Da Medicina (25г. Пр.Хр.), където той я нарича „elephantiasis”. В мюсюлманския свят лепрата е описана за първи път от персийският полимат  Авицена (980-1037г.). Седем кожни нарушения са описани от Левит в Стария Завет под общото наименование “zara’at“. Според него това заболяване застигало само  нечистиви и грешни хора – наказание от Бога. Те били физически изолирани от обществото с цел да се предотврати моралното покваряване на останалите хора. Произход на наименованието – През 300г.Пр.Хр. Библията е преведена от иврит на гръцки и поради липса на точен превод на думата “zara’at”,тя се заменя с гръцката дума “lepros”,която може да се преведе като люспесто олющване на кожата(от гр. lepi – рибена люспа).Lepros се превежда на латински като Lepra. Tя от своя страна дава началото на английската дума leprosy, която е с двоен корен(lepros – люспа и lepei – олющвам). Още преди превода на Библията гърците са познавали заболяването под името: elephantiasis graecorum. Още не е известно пълното значение, което се отдавало на лепрата през средните векове,като според едни източници тя била болестта на “нечистите и грешните”,тъй като често била бъркана с болести предавани по полов път. Според други тя се считала за свещена болест и прокажените дори се считали за по-святи и близки до Господ от останалите хора. Според някои източници през VI-VIII болните от проказа се подлагали на ритуала Sеparatio Leprosorum,официално утвърден от излезлия през 643г. Еdictum Rothari. След потвърждаването на диагнозата от специален съвет от лекари, други прокажени или свещеници, на болния му се давали 3 дни да се подготви за ритуала. След това той бил изпровождан със специална църковна церемония до гробищата, където влизал в отворен гроб.На главата му се изсипвали 3 лопати с пръст,последвани от погребално опело от свещеника, който в заключение провъзгласявал „sis mortuus mondo, vivens iterum Deo“ (“мъртъв за света, прероден за Господ”). След ритуала болния се считал за мъртъв според правната система,с изключение на правото му да наследява имущество. На болния му се давало костюм, състоящ се от ленено наметало със специален знак,звънец, който болния трябвало да използва, когато приближавал хора(придружен от вик “Нечистив!”),кръст и кутия за подаяния. Болният бил изпращан в изгнание, което се отменяло за няколко дни покрай Великден, но ако прокаженият се придвижвал всред обществото, трябвало да носи костюма. Крайният ефект от ритуала бил ограничаването на разпространението на болестта. През ХI век се появяват първите лепрозариуми (колонии на прокажени).Според Матю Парис в началото на ХIII век те наброявали на 19,000! Първият описан лепрозариум бил в град Харбълдаун. Лепрозариумите често се наричали и Лазарови домове, по името на обявения от Римската католическа църква,Свети Лазар – покровител на прокажените. Той е герой от популярна библейска притча за Лазар и Богатия човек. В нея Лазар се описва като просяк с “множество болезнени разранявания по кожата”…в края на притчата Лазар се преражда на небето,а Богатия човек отива в Ада ( подкрепя се теорията, че лепрата е свещена болест). В Библията лепрата се споменава и от Левит,където и се придава по-нечистив смисъл (Левит 13:1-3). Освен това едно от чудесата на Христос е излекуването на болна от проказа жена. Ерата на Норвежките пионери David Cornelius Danielson е норвежки лекар, живял рез XIV век, считан за баща на лепрологията. Автор е на излязлата през 1847 “On Leprosy”, която е първият научен труд по темата, описващ двете и форми, и визуалните разлики с другите кожни болести, като приема заболяването за наследствено вследствие отравяне на кръвта. За да провери това твърдение, той инжектира материал от пациенти с напреднала проказа в своята кожа и тази на неговите колеги, при което не успява да предизвика заболяване и приема, че заболяването се унаследява. Смятало се е, че целибата е най-добрият начин да се контролира разпространението на болестта. Друг именит норвежец е Gerhard Henrik Armauer Hansen, роден през 1841г. в Норвегия и завършващ медицинското училище в Осло рез 1866г. Две години по-късно постъпва на работа в лепронариума в Берген, Норвегия. Изучава микробната теория във Виена и добива убеждението, че лепрата е инфекциозно заболяване. Друг не по-малко любопитен факт е това, че е зет на Danielson. В началото на 70 години на 19 в. Започва да обикаля Норвегия и да преглежда прокажени болни. През 1873г. Наблюдава кожна тъкан от носа на пациент в напреднал стадий на боестта, при което намира тела с пръчковидна форма. Една година по-късно публикува труд, в който посочва пръчковидните тела за причинител на заболяването. Прави 12 опита да ваксинира животни, себе си и няколко доброволци, като използва лепроматозна тъкан (неуспешни). Инжектира инфекциозен материал в корнеята на пациент без неговото съгласие, при което губи работата си в лепронариума. Бил е поддръжник на идеята, че изолирането на заразените е ключов фактор в ограничаване на заразата.  През 80те години на 19 в. Заминава за САЩ, където окончателно упровергава наследствената теория за лепрата. Изучава имигранти (1888г.) от  Минесота и Уисконсин. Ако заболяването имало наследствен характер, то би имало същия ефект в поколението. При изследване на 156 болни, не установява заболяемост в поколението.  Логично, приема тези резултати, като неуспоримо доказателство, че лепрата не е наследствено заболяване. Съвременни аспекти Лепрата никога не е била изкуствено култивирана в изкуствена среда. Възможно е култивиране в някои мишки, броненосци и определен вид маймуни (sooty mangabey monkey). Първата успешна трансмисия у животни е направена през 1960г, а първите опити с броненосци са проведени през 1971г. Първите и най-ранни методи за лечение са свързани с употребата на масло от индийското дърво Chaulmoogra. Ефективността му се доказва in vivo през 1975г., но често се наблюдавали рецидиви.  Настъпва революция в лечението на заболяването – откриват се сулфонамидите през 30-те години на 20в. Първоначално се употребявал Dapsone като монотерапия, но през 70-те години се развива резистентност към него. Ето защо през 1982г. СЗО за първи път препоръчва употребата на т.нар MDT (multi drug therapy) – rifampicin, ofloxacin, minocycline,dapsone. В резултат на това новите случай намаляват от 5.4 милион през 1985 до 1 милион през 1998. Излекувани са около 10 милиона болни, като рецидивират по-малко от 0.1% годишно. Все още няма специфична ваксина срещу m.leprae, въпреки че към днешна дата се тестват две ваксини – BCG със допълнително добавени топлинно-убити М.leprae oт инфектирани броненосци (Венецуела);  Ваксина, използваща сродствен бацил M.Avium, чието предимство е възможността за по лесна култивация върху изкуствена среда (Индия). През 2008г. Han, X. Y. и сътр. Описват нов причинител на заболяването – m. lepromatosis. Той се отличава от m. leprae по 16S rRNA гена и се счита за единствен причинител на лепроматозната форма.” Статията е предоставена, благодарение на любезното съдействие на Българско сдружение „Медицина и изкуства“
 



Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1190969
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031