Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2014 08:54 - (16) Моят превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 2079 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.07.2014 09:11


 - Продължение -

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ             Задачата за истинското съдържание на Търновския надпис и намирането на Омуртаговата могила е уникална по значение; сложна и трудна за решение и много важна по съдържание. Доказателствата и ориентирите по нея досега бяха твърде оскъдни и всичко казано и преведено по-горе от мен е лесно оспоримо с правилни научни доводи и лукави усуквания. Независимо от това, мисля, че въоръжени с моя нов превод на Търновския надпис ще можем да прехвърлим част от най-значителните факти и епизоди от първите 130 години от нашата история от Плиска към Дунавския бряг. Щем не щем, трябва да намерим начини за взаимодействие с Румъния, ако искаме най-после да „изровим” истината за тези първи 130 години и особено за Първата столица на Дунавска България, при околностите на днешния румънски град Хършова. Безспорно е, че ако бъде потвърдена правилността на моя превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона, ще се получи един истински пробив в българската историческа наука.             Давам сметка, че това мое „изхвърляне” е нескромно, дръзко, самонадеяно, нетактично, нахално и неприемливо, но значимостта на нерешения проблем е изключително висока и си заслужава човек да жертва своето „его” в името на тази висока цел. Рано или късно, все някой ще пробие и ще извика: „Братя българи! Другаде или едикъде си е Първата ни столица!”. Дано най-после се „завърти” нашата българска историческа баница с късмета!             Ясно ми е, че написаното от началото до тук поражда много изненади и много несъгласия. Аз самият споря със себе си. Но съм убеден, че досегашните преводи на Търновския надпис са не частично, а абсолютно неверни. Това, че не можем да преведем точни и гладки изречения и смисъл, не правят старинния надпис неграмотно написан или пък авторите и изпълнителите му повърхностни и непросветени безумци. Човек, като се потопява по-дълбоко във витиеватостта, в капаните и жокерите на Търновския надпис върху Омуртагова колона, започва да допуска и други вероятни „истини”, „неистини” и възможни комбинации заложени или завоалирани в съдържанието му. Кашата става голяма, а объркаността – пълна.             Сега, когато съм в завършека на тази си разработка, разбирам, че трябва сам да си отговоря на редица въпроси. А те са много, много трудни.   Както вече заявих по-горе, аз считам за най-вероятно в подземието на Черноводската могила да е бил погребан кан Крум. Допускам, че далеч преди да почине или да бъде убит баща му, Омуртаг и неговите съветници са обмисляли и подбирали много внимателно и мястото за неговото погребение, и колоната, и всичко свързано с този тъжен и важен държавен акт. Като се взре човек в снимката на текста[1] върху колоната, не може да не забележи, че той явно е издълбан не от един и същ човек. Изглежда този надпис е правен от поне двама майстори, или – на два етапа. Възможно е по някакви причини втората част от надписа да е изработена десетки, ако не и стотици години след смъртта на Омуртаг. Към тази идея ме тласка и то много силно, въпросът „Защо има толкова подчерано и ясно изразено „християнство” и православен кръст[2] в надписа на Търновската колона?”             Отговорът ми е: Вярно е, че по принцип надписите на „поставения” от Бога кан Омуртаг са наподобявали по структура и са се равнявали по възхвала на обожествявания, на „поставения” от бога византийски император[3]. Само така можем да си обясним наличието на кръст и преклонение пред бога. Вече видяхме на фиг. 52, че в погребалната камера на Антропоса има нарисуван Византийски кръст! Това все повече ме навежда на мисълта, че под кръста, в подземието, или е погребан висш държавен ръководител, който е бил приел християнската вяра и име, или надписът е редактиран и дописван в по-късните времена на християнизирана вече България. Иначе няма как да се обяснят такъв християнски текст и такава официална християнска почит по времето и то под ръководството и контрола на Омуртаг – безмилостния и яростен християнски гонител и сатрап. Е, може би в младите си години Мортаг не е бил такъв, или пък с течение на годините и напредването на възрастта се е „очеловечил” или „похристиянчил”?... И сътворил колоната с надписа към края на живота си… Може би има нещо такова. Може би има някаква подобна история, но… Никак не е за изключване и вариантът, християнският кръст в началото на Търновския надпис да е издълбан допълнително при вграждането на колоната в църквата „Св. 40 мъченици”, т.е. през времето, когато християнството вече е било широко и официално утвърдена религия в България. Ето защо допускам с най-минимална степен на вероятност, Колоната с Търновския надпис да е била доработена по времето на княз Борис-Михаил/Лавас/Добрия. Днес тази колона е не само истински стълб на църквата „Св. 40 мъченици”, а е и един неповторим паметник, фундамент, стожер, безценно, неопровержимо и категорично доказателство за историята на нашата Родина-Майка – България! Да. Тази колона е най-старата запазена оригинална и уникално замислена и изпипана неповторимо подробна и съдържателна легитимация на държавата ни.             Въз основа на моя превод можем да заключим, че в текста на Търновския надпис по най-безапелационен начин се „заковават” за вечни времена:             Първата ни столица не къде да е, а при Дунав; Крепостта-пристан на мощния български речен флот е била на о-в Пъкуюл луй Соаре; Старият и Новият домове на Омуртаг; Гробницата; Местопогребението на кан Крум; Части от делата на Омуртаг; Медните тюркски пари „Тин” и вавалонската мярка „Гин” за обем от около 4 л.; Прародината на българите Тува; Неясните ни имена Тува и Джино на кан Крум и още десетки други факти. Окончателно става ясно, че Плиска е станала Втора столица на България чак след началото на IX в. Излиза на преден план въпросът дали през разглеждания период Главният български военен стан/аул е бил не в Плиска, а на територията на днешното с. Стан. Възникват и много други въпроси. Един от тях е: Дали Преславският събор не се е провел в гр. Преслава или в дн.рум. гр. Хършова?             Ако стане така, че един ден тази Могила се открие, въз основа на добитите от нея „доказателства” ще възникнат хиляди и хиляди нови теории, обяснения и въпроси за българската история. Но, засега това може да бъде само една наша мечта.             Както се казва, Бог да е на помощ на всеки, който дръзне да дава отговори на тези въпроси. Ето защо, съвсем в края на моята работа, ще си позволя още веднъж да предложа:  МОЕТО ПО-РАЗШИРЕНО ВИЖДАНЕ ЗА ИСТОРИЯТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС ВЪРХУ ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА             … Кан Крум подготвял младия си син Мортаг за бъдещ кан на Бълга­рия. По време на многобройните войни, които водел с враговете на дър­жавата си, Крум възлагал цялостното ръководство на столичните дела на своя млад и все още неопитен син Мортаг. Въпреки отсъстващата поради нескончаемите войни непосредствена бащина опора, бъдещият български кан управлявал умело, отговорно, със старание и замах крайстоличния български район, чийто център е бил около и при днешния румънски град Хършова. Крум е осигурявал десетки хиляди военнопленници, които под ръководството и контрола на младия Омуртаг работели с години по възс­тановяването на флотската крепост-пристан при о-в Пъкуюл луй Соаре, на крепостите Карсиум, Капидава, Дръстър, Плиска и др. През тези години Мортаг е изоставил Стария си дом/Стария си Сарай и построил недалеч от река Дунав и Хършова Нов дом/Нов Сарай/Преслава; опознал най-подробно целия южен дунавски бряг и тракийските могили край него и е разбрал за традицията на българските канове да пог­ребват в много тесен кръг висшите си държавници в подземията на нови български или в подземията на стари „тракийски” могили. По време на Отечествената война срещу император Никифор I Геник, под командата на Мортаг бъл­гарският речен флот при Преправите/Преславите (при о-в пъкуюл луй Соаре и Хършова), е изпълнил блестящо всички задачи по денонощното прехвър­ляне в северна посока на деца, жени, старци и др. през Дунав, а обратно от там – десетки хиляди бойци и коне, които са се включили в решителната и успешна битка срещу ромеите и са дали своя ценен принос за българската победа състояла се в ранни зори на 26 юли 811 год. при мътната и тинеста река Мадара/Провадийска и върху територията на Мадарско-Провадийс­кото плато.             През 814 год. кан Крум е починал или загинал от „невидима ръка” на Южния фронт при загадъчни обстоятелства. Досега не е ясно къде и как е бил погребан. Ве­роятно е това да е станало в Омуртаговата могила/ Могилата Tumulul de la Cernavoda № 3 при дн.рум.гр. Черна вода. Възмож- но е Омуртаг и хората, които са извършили погребението да са издигнали нова могила над гробницата, но не бива да изключваме и варианта, при който са използвали готова, стара, тракийска Могила-гробница отпреди новата ера. Хитростта, която може би са приложили се състои в това, че камерата на погребания Антропос е останала на нивото на терена, а камерата на погребания български Владетел е била направена в подзе- мието под монумента, върху който е първият. Много важен елемент от цялата погребална „операция” е рисунката с двете високи дървета и византийския кръст точно в средата между тях. Налице са много хитри текстуални жокери, които Омуртаг е представил на нас, търсачите на историческата истина. Последният такъв жокер е в края на текста и е пряк намек могилата да се търси при Аксиокис! Всичко това е направено с цел само просветени български държавници, прочели и разбрали надписа на колоната, да могат да намерят погребението на тленните останки и държавните и лични ценности и атрибути на Крум. Нищо чудно един ден да се намери вътре в гробницата и някое сериозно послание написано на оловен лист или по друг някакъв начин.             Около две години след смъртта на Крум е имало сму­тове в управлението на България. Около 815 год. кан Омуртаг е преместил столицата във възстановена Плиска, поел цялостното ръководство на дър­жавата, конницата и обединените ни военни сили. Осигурил е дълготраен мир със съседите и е воювал рядко, но ефикасно. По негово време държа­вата се отдала на мирен, спокоен живот и съзидателен труд. Широко из­вестно е грамадното строителство по времето на кан Омуртаг. Особено го­ляма е неговата роля за разцвета на Втората българска столица Плиска. За разлика от строгия, справедливия и любим на българи, славяни, траки и християни кан Крум, неговият син кан Омуртаг е бил жесток в отношението си към измяната на българското езичество и към все по-широкото изди­гане на славянските вождове и проникването на християнството между тях. Младият кан, както и много други български ръководители, не одобрявал голямото уважение и дружба на баща му към славяните. Омуртаг се наслушал на ропота и негодуванието на българския елит към кан Крум, който преко­мерно много се доверявал и издигал[4] на ръководни и командни постове славянските съюзници[5] и ръководители. Известно е крайно отрицател­ното отношение на Омуртаг към гръцките носители, пропагандатори и ревностни „сеячи” на християнството особено сред славяните. Неговата жестокост спрямо христия­ните е била наследена и „доразвита” от сина му Маламир, който е ликви­дирал, без да му трепне окото, дори рожденния си похристиянчил се брат Енравота-Боян (посмъртно Св.мчк. Енравота-Боян, княз български) за из­мяна към българ- ското езичество или за заговор за държавен преврат. Омуртаг се е стремял и е оставил след себе си много паметници, както за своите дела и строежи, така и за увековечаване на героичната смърт на своите военни и други верни, „хранени” хора. Намерени са и се съхраняват в българските музеи много паметни плочи с надписи, които са изпълнени с възхвала към кан Омуртаг и към неговите народополезни дела. Като най-ценен, но и за голямо съжаление най-неразбран и най-неоползотворен досега негов паметник е Омуртаговата колона с Търновския надпис, която през 1230 год. е била вградена в църквата „Св. 40 мъченици” в гр. Велико Търново.             Вече почти 1200 години замисълът на кан Омуртаг по опазване тайната на погребението на баща му кан Крум се е сбъднал по най-блестящ начин, но не по негова вина, а защото досега никой не можа да разчете и да преведе правилно Търновския надпис. Докога ще продължи това, аз не знам.               Б.а. Най-вероятно кан Омуртаг е погребал тялото[6] или праха на своя баща кан Крум/Тува/Джино през пролетта на 814 год. Засега казвам „най-вероятно”, защото не е изключено да е бил погребан някой друг!             Доколкото можах да разбера от интернет, румънските археолози са изследвали гробницата „Tumulul de la Cernavoda № 3” и са установили, че погребението на Антропоса е станало през времето от VI до I в. пр.н.е. Вижда се, че е имало и иманярско проникване в гробницата преди или след научното такова. Моля читателят отново да разгледа фиг. 1 и фиг. 59. На последната фигура Византийският кръст и двете нарисувани дървета съвсем сигурно са направени не при погребението на Антропоса, а при описаното на Омуртаговата колона погребение. Точно тогава, а не векове пр.н.е., е имало Византия и Византийски кръст. Има странно съвпадение на цвета на изображенията на фиг. 1 и на фиг. 59. Прави впечатление, че на фиг. 1 Омуртаг е нарисуван като някакъв млад Джино – слаб*, строен, с тесни впити в тялото и краката му дрехи. Ако не хиляди, то поне много стотици пъти, преводачът на Гугъл ми превежда думата γηνο от Търновския надпис, като Джино. В интернет и днес името Джино и неговите мъжки и женски производни се срещат много често и то в немалко държави. Днес много младежи, ползватели на интернет, са приели това условно име, обличат се с тесни дрехи, занимават се с музика и др.п. увлечения. Като че ли в това е вложена някаква прозираща наследственост от отдавнашни времена. Търсих средновековен произход и смисъл на името Джино, и мисля, че стигнах до сериозен успех: Джино = Роден благородник! Все пак, моля компетентните ни специалисти, да се поразровят по този въпрос. За мен е абсолютно логично името Джино да има своето място в Търновския надпис.             * Има и обратни сведения, че Омуртаг е бил пълен и едър човек, но това за нашия случай не е важно.             Останалите обяснения за загадките около Търновския надпис се въртят около Царска мъка, Братска жал, Царски трик, Царска хитрина… Литература, гатанка, хипотеза, кодиран текст… Гръцка витиеватост… Другото е извън нашите възможности за прогнозиране и разтегливо сладкодумие от нула до пълна безкрайност... Излишни са по-нататъшните усуквания около тази тема. Все пак трябва да се признае, че неизвестностите около това прословуто погребение, около тази колона и този надпис продължават да са сериозни и тежки, и е трудно да се дава категорично становище. Така или иначе само един абсолютно стриктен и верен превод или успешно откриване и изследване на Гробницата могат да дадат безупречен отговор на всички въпроси. Всичко ще си дойде на мястото, ако в един прекрасен за България ден наистина намерим въпросната Могила и погребението, което ни занимава толкова много. То ще ни разкаже всичко. Всичко, но без обяснение за нужния ни начин на взаимодействие, взаимно разбирателство, уважение и конструктивно решение на проблема между България и Румъния!             Днес в Средна Азия има руска автономна република Тыва/Тува. В нея има десетки и десетки имена на реки[7], на хора и др., каквито има във Варненско-Шуменския ни край! За кой ли път те говорят, че аспаруховите българи са „донесли” в този наш исторически край спомена, легендите, топонимите и хидронимите на българската ни прародина, която явно е била в географския център на Средна Азия. Тя и днес се нарича Тува! Що за съвпадение е това – Тува в далечна Средна Азия и при нас (на 5000 км. от там!), върху Омуртаговата колона да пише Тува!?... Що за случайност е и това, че в град Черна вода е имало крепост Аксиополис[8]/Axiopolis/ Aξιος/Град на достойните и в текста върху Търновската колона, която е посветена на могила в същия този Аксиополис, има същата дума αξηοσι/ Достоен?!...             Дали пък самото вмъкване на тази дума αξηοσι/достоен в края на Търновския надпис не е последния жокер на автора му към нас – неуморимите търсачи на истината?Дали чрез тази дума в края на текста кан Омуртаг не ни дава този последен жокер αξηοσι! Та нали името на съседната на Гробницата крепост Aξιος е точно такова!?... Какво повече да искаме?               Да се надяваме, че ако намерим и изследваме нашата гробница, в един близък и прекрасен ден ще получим отговорите на всички висящи въпроси. Но, до тогава трябва да се помисли, да се реши и да се поработи. И то без протакания!             Знам, че е най-вероятно и тази ми разработка да се сметне за една голяма глупост, но силно се надявам това да не е така. Ако идеята ми бъде подценена и ако не последват скорошни действия по нея, аз ще я публикувам в блога си, след като изчакам до 10 юли 2014 год. След това може да се наложи да я изпратя по имейла и на музеите в Констанца и в Черна вода. За последствията и за мерките, които евентуално може да предприеме Румъния, няма да мога да отговарям.             Мисля, че се намираме в навечерието на един голям успех за нашата археология и история, напук на сложната политическа криза в България.             Ако по-голямата част от тази разработка се окаже вярна, ние, българите, трябва да свалим шапки и да паднем на колене пред нашия умен и хитър кан Омуртаг, признавайки неговия неповторим принос за успешно и неопровержимо „документиране” на важна част от българската история чрез това погребение, чрез тази колона и чрез този т.н. „Търновски надпис”. Нещо повече – в нашите очи Омуртаг наистина ще бъде Aξιος/достоен да бъде удостоен с научното звание „Академик № 1 на БАН”, защото след почти 1200 години ще направи голяма реконструкция в досегашната официална българска история.             Ако по-голямата част от тази разработка и най-вече моят превод, се окажат верни, най-после ще можем да преподредим основната част от историята на нашата Дунавска България. Това се отнася най-вече до Първата столица на Дунавска България Преславец/край гр. Хършова и до Втората ни столица Плиска.   Лично на мен, като най-вероятни ми се виждат:   ·         Погребението да е на кан Крум – на първо място. ·         Погребението да е на Св. мчк. Енравота-Боян, княз български – на второ място. ·         Погребението на Звиница – да е на трето място. ·         Препогребението на алп кан Аспарух/Тува – да е на четвърто място. ·         Бих поставил на пето място погребението на някой голям, високопоставен и християнизиран водач на нашите тогавашни добри съюзници – славяните…             За Търновския надпис на Омуртаговата колона са изписани и тепърва ще се изпишат милиони страници. Моят най-нов и последен превод на този надпис ще обърне много неща в нашата история с главата нагоре и краката надолу. Не съм и мечтал, че ще стигна до този смайващ резултат. И така – Плиска е нашата Втора столица! Преславец край Хършова – Първата!!!...             Дано намерим Омуртаговата[9] Могила-гробница! Останалото е лесна работа. Ще пукна от мъка, ако един ден в букурещки музей бъдат изло- жени драгоценните за българските ни души и сърца останки на кан Крум; на Св. мчк. Енравота-Боян или на кан Аспарух с прикрепен „златен” и „научно” доказан надпис на румънски и английски езици, че това е някой си дак „Никулеску”… Заради тази опасност, ще изчакам с оповестяването на разработката си търпеливо поне до 10 юли 2014 год., за да има време да се направи най-официална българска преценка дали моят превод и моята хипотеза представляват български, а не само румънски интерес.  Легендарният кан Аспарух/Мадар               Нека покажeм един от измислените (въображаеми) образи на кан Аспарух/Мадар:

image
  Фиг. 61 Създателят на Дунавска България кан Аспарух/Мадар (р. ок. 641 – поч. ок. 701 г.). Художник – неизвестен (поне за мен).

image
  Фиг. 62 А. Хофарт: „Конницата на (Белият конник) кан Аспарух/Мадар преминава Дунава”. Тя се установила на лагер при с. Стан, Шуменско. А кан Аспарух вер. се установил с щаба си при Стария Сарай/Аул, североизточно от днешния румънски град Хършова.

[1] Моля читателя да погледне това отново фиг 51. [2] Не бива да изключваме вероятността кръстът в самото начало на надписа да е бил издълбан допълнително в по-късните времена, когато България вече е била силно предана на православието държава. [3] По този начин българските канове са се стремели да доказват, че са не по-долу от виз. императори. [4] Крум правилно се доверявал и издигал ръководни кадри от славяните, защото, както и да си кривим българските души, не славяните са се претопили сред българите, а е станало точно обратното. [5] Понякога човек намира публикувани твърдения, че с течение на вековете не българите са асимилирали славяните, а е станало точно обратното. Циганският език и циганите все още, а и никога не се претопиха и няма да се претопят в нашето българско море. Защо тогава българският език и българската именна система не са издържали на историческия натиск. [6] Възможно е и е много вероятно тялото на починалия (или по-скоро убития от невидима ръка заради слепотата му и настъпилите негови неуспехи на бойното поле)кан Крум да е било докарано в бъчва със солен разтвор (или пък да е докаран в оловна урна прахът от тялото му) от фронта в столицата Преслава/край Хършова, а Омуртаг да го е погребал при голяма тайна във въпросната гробница. Прибягването до тайно погребение по всяка вероятност се е наложило поради смутовете по върха на българската държава около естествената или мистериозна смърт на Крум. Друга причина за тази историческа загадъчност около погребението може да се намери и в реалното опасение от похищение върху гробницата, върху тленните останки на Крум и заровените край тях и отделно от тях негови оръжия, държавни и войнски атрибути и други ценности. Също така не бива да се изключва и възможността погребението да е извършено не под нова българска Могила, а под стара тракийска Могила. (Голям интерес представлява византийският тип българска рисунка на стената, на която личат достатъчно ясно двете дървета и византийският кръст точно в средата между тях). Защо пък да не допуснем, че е извършено едно подкопаване и подпъхване на новото погребение под това на Антропоса. Това ми се вижда дори по-вероятно, по-хитро, по-малко трудоемко, по-бързо и по-лесно за маскировка и запазване в тайна. Но това може да се докаже при евентуално ново изследване на Могилата-гробница. За това обаче имат думата нашите учени. Няма данни Крум да е бил приел официално или неофициално християнството, но и това не бива да се изключва.  [7] Във Варненско-Шуменския край и в районите на руската Автономна Република Тыва/Тува и на Алтай и до днес има десетки, ако не и стотици, еднакви имена на реки и хора, прозвища и др. Те са изложени в други части на моята по-голяма разработка и тук няма да се спирам на тях. [8] Cernavodă (Axiopolis; гр. ξιούπολις,, тур. Boğazkцy). ξιού = Достоен. ξιούπολις, = Град на достойните. Според някои източници ξιού = Черен и от него Черна река. В нашия случай като най подходящ е преводът αξηοσι = αξιού = достоен.Още веднъж поставям въпроса: Дали е или не е чиста случайност, че точно в края на Търновския надпис се намира думата αξηοσιи точно в град ξιούπολιςсе намира евентуалната Омуртагова могила? Оставям правото на читателя да търси сам за себе си отговора. [9] Нека и занапред продължаваме да я наричаме Омуртаговата могила, макар че в нея може да се окаже погребан не кан Крум, а друг някой големец. Също така може да се окаже, че друг човек е неин строител. Кой знае, знае ли се…

… Ако Димчо Дебелянов беше жив, щеше да възкликне:  „О!... Скрити вопли на печален старец… напразно търсил Майката Родина!”…                         Жалко, че нямаме една песен, като:
              … С чего начинается Родина?...
  * *     *



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1190841
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031