Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Постинг
16.07.2014 07:08 -
(15) Моят превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 2368 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2014 07:26
Прочетен: 2368 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.07.2014 07:26
- Продължение -
681 год. … „Он (Испор) създа и Плюска град”… Това е единственото апокрифно споменаване на нашия Плюска град. Ето и едно твърдение на Владимир Бершадский „Булгары -Болгары”:
Вземайки горното вредвид, можем да заключим, че по принцип авторът е много прав, но с едно съществено изключение – юдохристиянството сред българския елит и българския народ не е започнало в Х век, а далеч по-рано. В моята по-обемна разработка аз доказвам, че Мойсей/Яхве/Тува/ Тоби/Тови/Лавас/Лабас/Мадар и др.п. означават Добър. Името „Добър” са носили Аспарух, Крум, Борис-Михаил, Симеон Велики и др. Това е една много голяма тема и признавам, че не е по силите ми. Като се върнем към Омуртаговата могила, като прочетем Самият Тува/Добрия е вътре, трябва много сериозно да се ориентираме, че не друг, а кан Крум/ Добрия е вътре в подземието на гробницата. Отново ще спомена предположението си, че вероятно е имало български канове, които са били женени за еврейки и някои от децата им са получавали имена като Мойсей, Яхве, Лавас, Добрия, Тува и т.н. Нека отново се върнем към Могилата при гр. Черна вода в днешна Румъния. Там е главният интерес на настоящата разработка. Би било голям късмет и за мен лично, а и за България, ако наистина се окаже, че Омуртаговата могила и румънската „Tumulul de la Cernavoda № 3” са едно и също нещо. Знам, че вероятността за това е малка, но и че в никакъв случай не е за пренебрегване. По тази причина искам отново да се върнем към нея, да поразсъждаваме още малко и да приключим с разработката. Ето как бихме могли да онагледим моята идея за омуртаговото обяснение за гробницата под тази на Антропоса: Ако уважаемите читатели и най-вече, ако уважаемите български учени и ръководители, малко от малко възприемат моя превод и моята идея за логични, би трябвало да се проникне в дълбините на тази и без друго проучена и разровена вече Могила-гробница. Дано се постигне така нужният ни успех. Дано под съседните гробници край Черна вода (а и дълбоко под други Могили-гробници в България!) намерим погребения и на други български канове. Дано най-после оправим историята си и си изясним по категоричен начин откога Плиска е станала наша столица. Като за заключение, като за решителен удар в затворената врата на българската история, си запазих нещо, което считам за още едно и може би най-важно „доказателство”. То е показано на следната фиг. 52:
Фиг. 59 Инж. Др. Драгиев: Вер. Омуртагова могила. По румънски публикации в интернет, така е изглеждала най-важната част от вътрешността на древната гробница на Антропоса под Могилата „Tumulul de la Cernavoda № 3”,при гр. Черна вода в Румъния. Според мен в тази камера е бил погребан Антропосът. Вероятно в тази камера е влизал кан Омуртаг –„сценаристът” на погребалния ритуал и вер. пръв автор на Търновския текст. Вероятно в нейното подземие ни чака Голямата тайна – погребението на Висш/Върховен български държавник. Дано това мое предположение се окаже вярно! А вероятното е, че в тази, Омуртаговата могила е погребен кан Крум!... Или някой друг?... Може и да греша, но този Антропос[1] е бил погребан далеч преди началото на новата ера, а нарисуваният византийски кръст „говори” за Византия!!! Тези две нарисувани дървета и този византийски кръст точно в средата между тях не са ли последния жокер на Омуртаг към нас!?... Ако приемем, че нарисуваното вляво Дърво 1 символизира, Крепостта с пристанището на о-в Пъкуюл луй Соаре, а Дървото 3 вдясно – „Стария аул” на Омуртаг, то остава да допуснем, че с нарисувания и разперен симетрично! и точно в средата! им Византийски кръст 2 се постига фрапиращо съответствие с Търновския надпис! Да. Това е един символ, един знак към нас – посветените вече в истинския и логичен смисъл на Търновския надпис. Не знам защо, но имам чувството, че тази „картина” е блестяща илюстрация на основното указание на Търновския надпис за „средността” на Омуртаговата могила. Смятам, че това фантастично съвпадение между моя превод на Търновския надпис и смисъла на тази рисунка може да е предвестник и поне 90 % -ова гаранция за нашия скорошен български успех. Като че ли чрез тази рисунка Омуртаг или друг някой е искал да ни каже: „Добре дошли! Най-после разчетохте Търновския надпис. Да. Това е средата!... Това е Могилата. Разберете се с Румъния и копайте под гробницата. Там долу е българската история. Тя Ви чака близо 1200 години! Желая на България само успех!.. И никога… никога не ни забравяйте!”
Фиг. 60 Кан Омуртаг е направил много опити за каменно „документиране” и увековечаване на своето време и история. Не всички надписани плочи са намерени. Не всички са оцелели. Големият ни грях към него се състои в това, че не положихме достатъчно усилия да преведем правилно онова, което той е написал върху неговата неповторима по замисъл, изработка и послание – Омуртаговата колона! Така стигнахме до най-трудния въпрос: Ако в разглежданата Гробница не е погребан кан Крум, то в края на краищата кой друг може да е бил погребан в подземието на древната Могила-гробница (Tumulul de la Cernavoda № 3)? Аз приемам с пълна увереност като първа и най-голяма вероятността в Омуртаговата могила да е погребан самият кан Крум, но този мой първи вариант ще доразвия в близкия край на тази разработка. Искам по-напред да щрихирам някои други по-слабо възможни варианти за това историческо погребение. Според мен освен Крум съществуват най-малкото още четири други логични предположения за погребаната историческа личност: Енравота-Боян, княз български; Звиница – рано починалия среден син на Омуртаг, император Никифор I Геник; или пък да е бил препогребан кан Аспарух. Мисля, че и четирите варианта заслужават определено внимание: а) Св.мчк. Енравота-Боян, княз български: Известно е, че под силното влияние на византийския учен (военопленник) Кинам, Енравота-Боян е преминал в лоното на християнството и за измяна към българското езичество, или пък за заговор срещу своя брат кан Маламир, e бил убит по нареждане на последния. Ето един кратък цитат от © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)”: „Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от „чуждия Бог”. Но князът решително заявил: – Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа! Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч: – Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост! След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.” Ако се е състояло, евентуалното силно християнизирано погребение на Енравота-Боян би могло да се обясни с толямата вътрешна, душевна борба и височайше благоволение на братоубиеца, кана на България Маламир. Защо да не допуснем, че с един такъв акт на изключително християнско погребение, с тази колона и с този надпис, Маламир хем е възхвалил и отдал заслужена почит към делото на своя баща кан Омуртаг, хем е почел своя брат, когото унищожил по най-висши държавни съображения. Нека си спомним, че след десетки години цар Борис I Михаил/ Лавас/Добрия е направил пак по такива висши държавни съображения обратното – за измяна към християнството е свалил от трона, ослепил е своя син и наследник княз Владимир Расате и е издигнал за цар на България другия си син цар Симеон I Велики. Налице са два примера на „царско” отричане от брат и от син в името на Родината! Де да имахме още такива държавници и мъже!... А то, сега всичко се решава с долари и куршуми… Така стигнахме до еретичното предположение, че е възможно един ден да говорим не за „Търновски надпис на Омуртаговата колона”, а за „Търновски надпис на „Маламировата” колона”. Да! Може да се окаже, че Маламировата колона и християнското погребение на по-късно признатия за първи български Свети великомъченик Боян-Енравота са плод на един висок и неповторим държавен катаклизъм. Може би съвестта на Маламир не му е давала покой и той е „удостоил” с царско погребение убития си брат, възхвалил заслужено баща си и укрил собственото си име и изключителната си тежка държавническа, но небратска постъпка. Напълно е възможно през 1230 год., при освещаването на новата църква „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, като гледали Омуртаговата или „Маламировата” колона очите на цар Иван-Асен II, на неговата царица и на целият наш български държавен и църковен елит да са се пълнели със сълзи, защото всички те са знаели много добре, че между изнизаните редове на надписа на тази колона пише какво значи ред, дълг и държава! Много на брой станаха хипотезите, но не мога да отмина още две: Знае се, че Маламир се е задържал начело на държавата за кратък срок. Не са добре известни причините за това. След него начело на българската държава е бил издигнат кан Пресиян – внук на Омуртаг, син на Звиница и баща на княз/цар Борис I Михаил. За да не удължавам излишно работата си, аз ще развия само едната, по-вероятната възможност княз Борис I Михаил, правнукът на Омуртаг, да е свършил това дело. Нека допуснем, че след покръстването на България, цар Борис I Михаил е знаел отлично и точно цялата история на това евентуално погребение на Енравота-Боян. Нека предположим, че като заклет християнин именно Борис е написал текста, осигурил е хубавата колона, намерил е майстор-каменоделец и с всичко това е увековечил първия българин от държавния елит, който приел смъртта пред измяната на християнската си вяра. В случая Борис е увековечил заслугите на Омуртаг; почел е билейската смърт на християнина Енравота-Боян и е укрил жестокия акт на „братоубиеца” Маламир… Фактът, че по-късно Българската православна църква е удостоила Енравота-Боян за Свети великомъченик, говори недвусмислено, че борбата между езичеството и християнството в България е била не само въпрос на убеждение и вяра, а и на живот и смърт. б) Звиница: Звиница е бил среден син на Омуртаг. Има слаби сведения, че той е починал много рано. Никак не е за изключване и този вариант за погребението под Могилата край гр. Черна вода. Ако в Търновския надпис наистина има заложено име/прозвище Джино, то като че ли поне донякъде подхожда на младия Звиница. Но вероятността Звиница да е приел християнството е малка. в) Никифор I Геник: Възможно е през 811 год. Крум да е прявил не гавра с тялото на убития Никифор, а да е наредил то да бъде погребано по уважителен начин. Както казва нашият голям поет Д. Дебелянов „Мъртвият не ни е вече враг”… Възможно е под ръководството и контрола на Омуртаг екип от византийски военнопленници да са изкопали и оформили погребалната камера за Никифор под гробницата на Антропоса; да са го погребали, като накрая са насипали допълнително могилата и са маскирали това важно погребение. Вероятно, с оглед опазване на тайната, тези военнопленници са били ликвидирани до един… Кой знае, може народната легенда за чашата от черепа на Никифор да е наистина „народно” творчество, а не и факт… г) Кан Аспарух: Представлява интерес и тази възможност – Омуртаг да е препогребал тленните останки на кан Аспарух, които евентуално са били пренесени от известния му намирал се на север от Дунав; във В. Търново, или в скалите на Мадара гроб на същия. Особено внимание трябва да обърнем на факта, че между многото имена на Аспарух е било и името Мойсей/Тува/Лавас/Добрия! В другата част на разработката си аз се опитвам да докажа, че още приживе Аспарух е бил въздигнат в ранг на алп и дух. Както се видя по-горе, името Тува фигурира в надписа на колоната, а Джино означава „дух”!
[1] Да. Възможностите станаха много, но дали Омуртаг и неговите хора не са направили следното: 1. Влезли са в тракийската гробница. 2. Изкарали са навън Антропоса, идолите и всичко останало. 3. Продълбочили са погребалната камера. 4. Погребали са на дъното Крум и другите негови неща. 5. Направили са фундамента отново. 6. Вкарали са и са подредили/анимирали отново Антропоса, идолите и другите неща. 7. Нарисували са картината с двете дървета и с византийския кръст. 8. Излезли навън, затворили гробницата и могилата, маскирали всичко и си заминали. 9. Написали текста. 10. Намерили готова римска колона. 11. Издълбали текста. 12. … и вече почти 1200 години ни гледат сеира…
- Следва -
681 год. … „Он (Испор) създа и Плюска град”… Това е единственото апокрифно споменаване на нашия Плюска град. Ето и едно твърдение на Владимир Бершадский „Булгары -Болгары”:
Вземайки горното вредвид, можем да заключим, че по принцип авторът е много прав, но с едно съществено изключение – юдохристиянството сред българския елит и българския народ не е започнало в Х век, а далеч по-рано. В моята по-обемна разработка аз доказвам, че Мойсей/Яхве/Тува/ Тоби/Тови/Лавас/Лабас/Мадар и др.п. означават Добър. Името „Добър” са носили Аспарух, Крум, Борис-Михаил, Симеон Велики и др. Това е една много голяма тема и признавам, че не е по силите ми. Като се върнем към Омуртаговата могила, като прочетем Самият Тува/Добрия е вътре, трябва много сериозно да се ориентираме, че не друг, а кан Крум/ Добрия е вътре в подземието на гробницата. Отново ще спомена предположението си, че вероятно е имало български канове, които са били женени за еврейки и някои от децата им са получавали имена като Мойсей, Яхве, Лавас, Добрия, Тува и т.н. Нека отново се върнем към Могилата при гр. Черна вода в днешна Румъния. Там е главният интерес на настоящата разработка. Би било голям късмет и за мен лично, а и за България, ако наистина се окаже, че Омуртаговата могила и румънската „Tumulul de la Cernavoda № 3” са едно и също нещо. Знам, че вероятността за това е малка, но и че в никакъв случай не е за пренебрегване. По тази причина искам отново да се върнем към нея, да поразсъждаваме още малко и да приключим с разработката. Ето как бихме могли да онагледим моята идея за омуртаговото обяснение за гробницата под тази на Антропоса: Ако уважаемите читатели и най-вече, ако уважаемите български учени и ръководители, малко от малко възприемат моя превод и моята идея за логични, би трябвало да се проникне в дълбините на тази и без друго проучена и разровена вече Могила-гробница. Дано се постигне така нужният ни успех. Дано под съседните гробници край Черна вода (а и дълбоко под други Могили-гробници в България!) намерим погребения и на други български канове. Дано най-после оправим историята си и си изясним по категоричен начин откога Плиска е станала наша столица. Като за заключение, като за решителен удар в затворената врата на българската история, си запазих нещо, което считам за още едно и може би най-важно „доказателство”. То е показано на следната фиг. 52:
Фиг. 59 Инж. Др. Драгиев: Вер. Омуртагова могила. По румънски публикации в интернет, така е изглеждала най-важната част от вътрешността на древната гробница на Антропоса под Могилата „Tumulul de la Cernavoda № 3”,при гр. Черна вода в Румъния. Според мен в тази камера е бил погребан Антропосът. Вероятно в тази камера е влизал кан Омуртаг –„сценаристът” на погребалния ритуал и вер. пръв автор на Търновския текст. Вероятно в нейното подземие ни чака Голямата тайна – погребението на Висш/Върховен български държавник. Дано това мое предположение се окаже вярно! А вероятното е, че в тази, Омуртаговата могила е погребен кан Крум!... Или някой друг?... Може и да греша, но този Антропос[1] е бил погребан далеч преди началото на новата ера, а нарисуваният византийски кръст „говори” за Византия!!! Тези две нарисувани дървета и този византийски кръст точно в средата между тях не са ли последния жокер на Омуртаг към нас!?... Ако приемем, че нарисуваното вляво Дърво 1 символизира, Крепостта с пристанището на о-в Пъкуюл луй Соаре, а Дървото 3 вдясно – „Стария аул” на Омуртаг, то остава да допуснем, че с нарисувания и разперен симетрично! и точно в средата! им Византийски кръст 2 се постига фрапиращо съответствие с Търновския надпис! Да. Това е един символ, един знак към нас – посветените вече в истинския и логичен смисъл на Търновския надпис. Не знам защо, но имам чувството, че тази „картина” е блестяща илюстрация на основното указание на Търновския надпис за „средността” на Омуртаговата могила. Смятам, че това фантастично съвпадение между моя превод на Търновския надпис и смисъла на тази рисунка може да е предвестник и поне 90 % -ова гаранция за нашия скорошен български успех. Като че ли чрез тази рисунка Омуртаг или друг някой е искал да ни каже: „Добре дошли! Най-после разчетохте Търновския надпис. Да. Това е средата!... Това е Могилата. Разберете се с Румъния и копайте под гробницата. Там долу е българската история. Тя Ви чака близо 1200 години! Желая на България само успех!.. И никога… никога не ни забравяйте!”
Фиг. 60 Кан Омуртаг е направил много опити за каменно „документиране” и увековечаване на своето време и история. Не всички надписани плочи са намерени. Не всички са оцелели. Големият ни грях към него се състои в това, че не положихме достатъчно усилия да преведем правилно онова, което той е написал върху неговата неповторима по замисъл, изработка и послание – Омуртаговата колона! Така стигнахме до най-трудния въпрос: Ако в разглежданата Гробница не е погребан кан Крум, то в края на краищата кой друг може да е бил погребан в подземието на древната Могила-гробница (Tumulul de la Cernavoda № 3)? Аз приемам с пълна увереност като първа и най-голяма вероятността в Омуртаговата могила да е погребан самият кан Крум, но този мой първи вариант ще доразвия в близкия край на тази разработка. Искам по-напред да щрихирам някои други по-слабо възможни варианти за това историческо погребение. Според мен освен Крум съществуват най-малкото още четири други логични предположения за погребаната историческа личност: Енравота-Боян, княз български; Звиница – рано починалия среден син на Омуртаг, император Никифор I Геник; или пък да е бил препогребан кан Аспарух. Мисля, че и четирите варианта заслужават определено внимание: а) Св.мчк. Енравота-Боян, княз български: Известно е, че под силното влияние на византийския учен (военопленник) Кинам, Енравота-Боян е преминал в лоното на християнството и за измяна към българското езичество, или пък за заговор срещу своя брат кан Маламир, e бил убит по нареждане на последния. Ето един кратък цитат от © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)”: „Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от „чуждия Бог”. Но князът решително заявил: – Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа! Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч: – Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост! След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.” Ако се е състояло, евентуалното силно християнизирано погребение на Енравота-Боян би могло да се обясни с толямата вътрешна, душевна борба и височайше благоволение на братоубиеца, кана на България Маламир. Защо да не допуснем, че с един такъв акт на изключително християнско погребение, с тази колона и с този надпис, Маламир хем е възхвалил и отдал заслужена почит към делото на своя баща кан Омуртаг, хем е почел своя брат, когото унищожил по най-висши държавни съображения. Нека си спомним, че след десетки години цар Борис I Михаил/ Лавас/Добрия е направил пак по такива висши държавни съображения обратното – за измяна към християнството е свалил от трона, ослепил е своя син и наследник княз Владимир Расате и е издигнал за цар на България другия си син цар Симеон I Велики. Налице са два примера на „царско” отричане от брат и от син в името на Родината! Де да имахме още такива държавници и мъже!... А то, сега всичко се решава с долари и куршуми… Така стигнахме до еретичното предположение, че е възможно един ден да говорим не за „Търновски надпис на Омуртаговата колона”, а за „Търновски надпис на „Маламировата” колона”. Да! Може да се окаже, че Маламировата колона и християнското погребение на по-късно признатия за първи български Свети великомъченик Боян-Енравота са плод на един висок и неповторим държавен катаклизъм. Може би съвестта на Маламир не му е давала покой и той е „удостоил” с царско погребение убития си брат, възхвалил заслужено баща си и укрил собственото си име и изключителната си тежка държавническа, но небратска постъпка. Напълно е възможно през 1230 год., при освещаването на новата църква „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, като гледали Омуртаговата или „Маламировата” колона очите на цар Иван-Асен II, на неговата царица и на целият наш български държавен и църковен елит да са се пълнели със сълзи, защото всички те са знаели много добре, че между изнизаните редове на надписа на тази колона пише какво значи ред, дълг и държава! Много на брой станаха хипотезите, но не мога да отмина още две: Знае се, че Маламир се е задържал начело на държавата за кратък срок. Не са добре известни причините за това. След него начело на българската държава е бил издигнат кан Пресиян – внук на Омуртаг, син на Звиница и баща на княз/цар Борис I Михаил. За да не удължавам излишно работата си, аз ще развия само едната, по-вероятната възможност княз Борис I Михаил, правнукът на Омуртаг, да е свършил това дело. Нека допуснем, че след покръстването на България, цар Борис I Михаил е знаел отлично и точно цялата история на това евентуално погребение на Енравота-Боян. Нека предположим, че като заклет християнин именно Борис е написал текста, осигурил е хубавата колона, намерил е майстор-каменоделец и с всичко това е увековечил първия българин от държавния елит, който приел смъртта пред измяната на християнската си вяра. В случая Борис е увековечил заслугите на Омуртаг; почел е билейската смърт на християнина Енравота-Боян и е укрил жестокия акт на „братоубиеца” Маламир… Фактът, че по-късно Българската православна църква е удостоила Енравота-Боян за Свети великомъченик, говори недвусмислено, че борбата между езичеството и християнството в България е била не само въпрос на убеждение и вяра, а и на живот и смърт. б) Звиница: Звиница е бил среден син на Омуртаг. Има слаби сведения, че той е починал много рано. Никак не е за изключване и този вариант за погребението под Могилата край гр. Черна вода. Ако в Търновския надпис наистина има заложено име/прозвище Джино, то като че ли поне донякъде подхожда на младия Звиница. Но вероятността Звиница да е приел християнството е малка. в) Никифор I Геник: Възможно е през 811 год. Крум да е прявил не гавра с тялото на убития Никифор, а да е наредил то да бъде погребано по уважителен начин. Както казва нашият голям поет Д. Дебелянов „Мъртвият не ни е вече враг”… Възможно е под ръководството и контрола на Омуртаг екип от византийски военнопленници да са изкопали и оформили погребалната камера за Никифор под гробницата на Антропоса; да са го погребали, като накрая са насипали допълнително могилата и са маскирали това важно погребение. Вероятно, с оглед опазване на тайната, тези военнопленници са били ликвидирани до един… Кой знае, може народната легенда за чашата от черепа на Никифор да е наистина „народно” творчество, а не и факт… г) Кан Аспарух: Представлява интерес и тази възможност – Омуртаг да е препогребал тленните останки на кан Аспарух, които евентуално са били пренесени от известния му намирал се на север от Дунав; във В. Търново, или в скалите на Мадара гроб на същия. Особено внимание трябва да обърнем на факта, че между многото имена на Аспарух е било и името Мойсей/Тува/Лавас/Добрия! В другата част на разработката си аз се опитвам да докажа, че още приживе Аспарух е бил въздигнат в ранг на алп и дух. Както се видя по-горе, името Тува фигурира в надписа на колоната, а Джино означава „дух”!
[1] Да. Възможностите станаха много, но дали Омуртаг и неговите хора не са направили следното: 1. Влезли са в тракийската гробница. 2. Изкарали са навън Антропоса, идолите и всичко останало. 3. Продълбочили са погребалната камера. 4. Погребали са на дъното Крум и другите негови неща. 5. Направили са фундамента отново. 6. Вкарали са и са подредили/анимирали отново Антропоса, идолите и другите неща. 7. Нарисували са картината с двете дървета и с византийския кръст. 8. Излезли навън, затворили гробницата и могилата, маскирали всичко и си заминали. 9. Написали текста. 10. Намерили готова римска колона. 11. Издълбали текста. 12. … и вече почти 1200 години ни гледат сеира…
- Следва -
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене