Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2014 20:42 - (14) Моят превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 1079 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.07.2014 07:25


 - Продължение -

 
Според проф. В Бешевлиев и др.:
„το δε αυτο τουβι(ν?) εστιν πανφυμο(ν)”
„самата могила е всеславна”
Нерде Ямбол, нерде Стамбол?...
 
Според мен:
 
„το δε αυτο τουβι εστιν πανφυμο”
„ Самият Тува е в Гробницата”
 
Досега са търсени правописни грешки в надписа и е преиначавано и натъкмявано името τουβι/тува на τομβαν. Не можем в πανφυμο да търсим нито всеславност, нито могила, защото (според мен) става дума за необикновено важна, „царска” гробница/склеп.
 
            Измерено по въздушна линия Омуртаговата Могила Tumulul de la cernavda № 3” при гр. Черна вода наистина отстои на еднакво разстояние, както от Стария аул/дом на Омуртаг, така и от Крепостта-пристан на о-в Пъкуюл луй Соаре. Само подробната преценка намясто може да ни насочи по какъв начин и по какво трасе[1] е станало измерването на двете разстояния по указание на Омуртаг. В това отношение вярата в твърдението на надписа за точността на измерванията е и голяма, и пренебрежима в определена степен. Трябва някой наш учен да напише голям и подробен труд за многобройните размери и дългата история на гръцките оргии. Иначе кашата и бъркотиите свързани с тях ще си останат все така големи и неразбираеми.

[1] Най-вероятно измерването на двете еднакви разстояниа и било извърше- но чрез конна езда по черния път все покрай река Дунав. Този път се вижда и проследява много добре на многократно споменатата австрийска военна карта от 1910 год. Мисля, че нашите военни топографи биха могли да пресметнат двете разстояния по този път с много голяма точност!
 
 image 
  
Фиг. 53
Инж. Др. Драгиев: Вер. Омуртагова могила при гр. Черна вода, Румъния/Tumulul de la Cernavoda № 3, Румъния. Изследвана подробно от румънските археолози. Координати: 44°18'30,8"N  28°01'47"E. В района, който разглеждаме, има и други могили, които също представляват за нас голям интерес. Никак не е за изключване вероятността да дойде ред България да се занимава и с някои от тях.
 
            Надявам се, че добро българо-румънско разбирателство и сътруд- ничество би могло да даде зелена светлина на едно съвместно, ново и по-дълбоко раз­копаване и изследване на подземието на Могила №3. Ще ми се да вярвам, че това по-дълбоко проник­ване в подземието на тази Гробница ще обърне из основи една много важна и много съмнителна част от досегашната ни официална българска история…
 
image
 
Фиг. 54
Вер. Омуртагова могила/Tumulul de la Cernavoda № 3, Румъния.
Координати: 44°18'30,8"N  28°01'47"E.
 
            Видно е, че и в братска Румъния „грижите”, „редът” и „успехите” по опазването на могилите са същите като тези у нас. Нали сме си все „първенци” на Европа...

            За мое голямо съжаление аз нямах възможност и не съм посещавал тази румънска Могила-гробница, но е видно, че да се проникне на 2-3 метра (или още по-малко) под нея няма да е кой знае колко трудно. Дано с тази си публикация успея да „запаля” хората, от които зависи преценката и решението по тази тема. Много ме занимава опазването на тайната по тази моя глупава или разумна идея, докато нещата узреят и се стигне евентуално до началото на пре­говорите и съвместните ни действия с румънските археолози и държава. Ако идеята ми е глупава, ще мине само с поредното надсмиване над моя ми­лост. Но, ако се окаже правилна и вярна, и ако се издъним с предвари­телна разгласа, може да дойде ден да ходим на „поклонение” чак в Букурещ и да гледаме на­шата история в „братска” румънска експозиция, ако случайно там не решат да засекретят и укрият нашата българска историческа истина. Ето защо трябва да се мисли и внимава много! И да се действа, ако трябва да се направи нещо.
 
 image
Фиг. 55
Инж. Др. Драгиев: 1 – Древен крепостен град Аксиополис[2](Axiopolis)/Град на достойните. 2 – Омуртагова могила/Tumulul de la Cernavoda № 3 при гр. Черна вода, Румъния. Координати на могилата: 44°18'30,8"N  28°01'47"E.
            Дали в подземията и на други могили не са скрити гробовете на още наши ка­нове???!!!...Дали южното дунавско крайбрежие не крие в подмогилните пространства още и още български погребения? Дали загадъчните 100 български могили из цялата ни страна не крият дълбоков подземията си 100-те важ­ни погребения и българската история!?... Дали такова подмогилно погребване не е било българска традиция!?... Въобще имаме ли разкопани и изследвани дълбоко под нивото на терена български или тракийски могили и кургани? Нека започнем от Могилата при Черна вода! Пък може и да стигнем до успех!
 

 [2] Аксиополис = Град на достойните. (Според мен не Черна вода, а Град на достойните!).
Първият главен военен стан на Дунавска България
 
            Не веднъж съм излагал своето дълбоко убеждение, че Плиска е играела спомагателна роля до началото на IX век, когато е ста­нала столица на Дунавска България. По тази тема има цяла серия категорични изслед- вания, публикации, интервюта и др. на доц. д-р Па­вел Георгиев – ръководител на Шуменския филиал на НАИМ при БАН – гр. София. След като раз- вих идеята си за Първата българска столица/аул в близкия район на румънски град Хършова на десния бряг на река Дунав, искам да съсредоточа вниманието на читателя към село Стан от Община Нови пазар, област Шуменска.
 
            Плюска град/Село Стан влиза в състава на Община Нови пазар. Тя се е намирала в близост до с. Мадара и до по-късната втора българска сто­лица Плиска. На 3 кило­метра северно от с. Стан се е намирала важната средновековна крепост „Стана”. Самото село и до днес е заоби­колено от неоспоримо стабилен за времето си средно­вековен землен вал с ров, който е затварял една територия от близо 900 ha. По всичко изглежда, че досега е отделено много слабо внимание на задачите, ролята и миналото на този защитен в далечната ни история район. Има достатъчно предпоставки да се счита, че точно при него е било бойното жи­велище на българските канове и на елита на бой­ната им конница от времето на кан Аспа­рух до превзе­мането и изгарянето му като „Аул на Крум” от Никифор I Геник през 811 год. Ка­зано съвсем накратко, аз издигам идеята, че е твърде вероятно именно тук да е бил първият, Глав­ният „боен” аул на Аспарух и на Дунавска България, който е останал почти неизвестен с вероятните имена Плюска град/Дуло град/Град на юртите. Получава се интересна и практична за кановете ни разстановка – дълго време нашите канове да имали два властови центъра: в Дунавската резеденция живеели със семействата си мирния си живот, а вероятно при дн. с. Стан –де занимавали д бойната подготовка и воденето та военните си действия. Може би трябва да допуснем, че е много вероятно Старият аул/сарай на кан Аспарух да е бил „засекретен” обект.
 
image 
 
Фиг. 57
Инж. Др. Драгиев: Вер. ПЛЮСКА ГРАД / ДУЛО ГРАД/ГЛАВЕН БОЕН АУЛ (ГЛАВНО СТАНИЩЕ) НА БЪЛГАРИЯ. (От Аспарух до Крум, 681 – 811 год. Затворена площ ок. 900 ha).
Село Стан: 43°20'36"N 27°15'22"E
 
Област Шуменска: гр. Нови Пазар, с. Стан, с. Памукчи, с. Сечище (9), 1 – Средновековен дъ­гообразен землен вал (дължина 5200 м., шир - 15 м., вис. – 2,5 м.) с ров (шир. 10 м., дълб. 1,2 м.); 2 – река „Капаклъдере”; 3 – район „Станата”; 4 – Късно антична крепост; 5 – Крепост[1] „Стан” (площ 4 ha), 10 – река (ръкав) „Капаклъдере-2”. Варненска област: с. Белоградец[2], 8 – с. Ягнило (8), 6 – Крепост и 7 – Крепост „Момина могила”. 
            Аулът на Аспарух, Старобългарският землен вал (с ров около него, вер. и с палисада) и Кре­постта 5 от фиг. 46 оформят началната точка „О” на координатната система на въоръжените сили на Дунавска България. Може да се предположи, че не Плиска, а този Аул/Стан/Лагер е „Аула на Крум”, който е бил унищожен от Никифор през 811 год.
 
Землен вал при с. Стан
            „Старобългарският землен вал 1, фиг. 23, при село Стан представлява широко отворена дъга, из­пъкнала на изток, разположена в подножието на височината „Стана”. Североизточната отсечка се намира по двата бряга на р. Капаклъдере и достига до покрайнините на с. Стан. Източната отсечка пресича шосето Шумен-Варна и с южния си край достига до м. „Коджа- мезар”, североизточно от с. Зайчино ореше. Южната отсечка е перпенди­кулярна на източната и се простира от северния склон на Еневското въз­вишение до м. Птича могила, североизточно от с. Енево, Шуменско. Об­щата дължина на вала е 5.2 км., като двата му края опират до брега на р. Капаклъдере. Зем­леният насип е широк до 15 м. и е висок до 2,5 м. Ровът е с широчина 10 м. и дълбочина 1.2 м. Най- добра точка за наблюдение на 910 метра от отбивката за село Стан, в посока Варна на пътя вдясно. Пра­вата линия на вала си личи през нивата. Спуска се на 1.22 км. в леко югоза­падна посока на юг от шосето. На същото място трябва да си личи и се­верно от шосето. Надморска височина: 170 м. GPS координати: 43°20’07”N и 27°15’48”E.”
Петров, П. Образуване на българската държава.
 Др. Драгиев:
Плюска[3] = дуло = юрта = палатка кочевников = изпъкналост = издутина = гусинная лапа=патешки крак=чашка = дървена чаша = чашка на желъд или лешник = чаша от череп = cupule = мадар = мътен = тинест = кирпич… Река Мадара = Мътна, тинеста река! От това следва, че всички прекрасни тълкувания на името Мадара, могат да се свързват най-вече с първоизточника река Мадара, която и днес носи правилно преведеното си име Мътнишка река. Тя протича през правилно кръстеното село Мътница. Оказва се, че в Русия има най-малкото две реки Мадара. Но за това ще говорим в други части на голямата ми разработка.  


[1] Късноантичната и средновековна крепост „Станата"/„Стан" се намира се на 3 км. северно по права ли­ния от центъра на село Стан, върху рид на платото Стана. От запад, юг и изток е ограничено от стръмни ридове, а от север е издълбан изкуствен ров. Има неправилна форма с площ над 40 дка. К. Шкорпил от- бе­лязва 4 кули на северната стена и вход в северната част на западната стена. Съществувала е през 5-11 век. Надморска височина: 352 м. GPS координати: 43°22’09” N. и 27°16’07” E.
Информацията е предоставена в Уикипедия от археолога Ангел Конаклиев.
Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шу­менски окръг. С., 1975.
[2] Белоградец – това име на селото не се е „пръкнало” току така. Белите, слънчевите, високите и красиви българи… Колко ли други „Бели” градове са оставили след себе си… Белите жерави… Белите лебеди… Белите реки… Белите юрти… Белите кьошкове… Варосаните къщички на Белия Плюска град…
[3] По този въпрос имам подробно твърдение в друга част от разработката ми.

  Искам да привлека вниманието на читателя върху следния факт:

image 
Фиг. 58
Австр. Военна карта от 1910 год:
Gödžеdži = Еврейски бог = Село Стан
Göd = Бог; Żydzi = Евреи полск.
            Село Стан е именувано върху австрийска военна карта от 1910 год. като Gödžеdži/Гьоджежи. Аз не зная откъде са взели това име съставителите на картата. Най-вероятно от тогавашното местно население и официалните български власти. Опитах се да открия значението на това име. След немалко главоблъсканици стигнах до следното предположение:
            Тук, в лагера при днешното село Стан и в крепостта „Станата”, е имало важен български град. Нека го наречем условно Плюска град/Дуло град/Бял град. При военна опасност в него са живеели без семействата си българските канове и военният ни елит. Станът е бил солидно заграден със землен вал и ров. Вероятно е имало и дървена палисада. От Аспарух до Крум това е бил българският военен център. При кръстопътна Мадара е бил тукашният български делови и езически център. При днешното село Стан, е бил Аулът на Крум. Тук през 811 год. войските на Никифор са убивали, безчинствали, грабили и палили. Трябва да се провери дали е имало дървена палисада. Имало ли е изгаряне на такава солидна дървена ограда на този голям и важен за историята ни укрепен район. Нека си спомним написаното от византийските хронисти за българите, които наблюдавали от височината горящия Аул на Крум. Нека си спомним как вилнеещите в Аула на Крум ромеи дочували нощем идващите от съседната височина гласове на българските бойци и цвиленето на техните коне… Може би тези хронисти са описвали височината „Станата”… По отношение на вероятността за този Плюска град, за този Дуло град, има нужда от сериозно умуване, изследване и работа. Нека приемем, че в мирно време най-сериозните аспарухови конни отряди са били съсредоточени около днешните реки Провадийска/тогава река Варна и Девненска... Нека оставим на мира заварената от Аспарух разрушена Плиска, която вероятно е останала почти неизползваема поне до началото на девети век. Нека обърнем внимание на посоченото по-горе име Гьоджежи. Та то означава Бог на юдеите, Бог на жидовете… Кого гръцкото християнство е дамгосвало с прозвището „Жидове”?... Не съм вещ, но мисля, че всеки, който не е приемал християнството е бил наричан „Жид”и „Варвар”. Е, нашите българи са били такива. Има данни, че приживе Аспарух е приел името Мойсей/Тува. Има данни за разпространението на юдаизма и Стария завет не само сред редовите българи, а и сред вождовете ни. На друго място в моята голяма по обем разработка, аз развивам според скромните си възможности този въпрос и поради тази причина тук няма да се разпростирам по него.
            Все пак, за да се запише на официална карта към 1910 год. името Гьоджежи/Еврейски бог, значи има нещо много важно! Та нали на Аспарух му казвали Българският алп/дух, Българският Бог, Българският Мойсей/Тува? Нали българските канове са били обожествявани и упълномощавани от Бог Тангра само те и единствено те, да разговарят с него? Дали пък по примера на Аспарух, кан Крум не е бил погребан в т.н. Омуртагова могила под името Тува/Добър? Нали, съгласно моя превод на Търновския надпис „Самият Тува е вътре”?... А Тува е далечната азиатска Родина на българите… Там… в пъпа на Средна Азия!
            Независимо от казаното до тук трябва да призная, че съвсем не съм убеден в неговата достоверност. В своята статия „АНТИСЕМИТИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ - МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ” починалият архимандрит Павел Стефанов казва за настанилите се през 681 год. в поддунавието българи на Аспарух:
             „Тук новодошлите попадат на многобройни колонии от евреи “ромелиоти”, които са част от диаспората след разрушаването на Йерусалим през 69-70 г. Разкрити са основите на богато украсени синагоги от ІІ в. във Филипополис (дн. Пловдив), Никопол, Улпия Ескус (до с. Гиген, Плевенско), Стоби (сега в Македония) и др. През VІ в. византийският историк Прокопий споменава кула, назована „При евреите”, на Дунав в днешна Северозападна България.” …… „Между 1393 и 1396 г. България пада под османска власт в продължение на почти 500 години. Слухът, разпространяван и в наши дни, че евреин отворил портите на търновската крепост за завоевателите, се дължи на легендата за гроб на „жид” в околността. Но в късната фолклорна традиция „жид” не означава евреин, а митологичен исполин, който обитава земята преди хората”….. На друго място: „Вземах го еврейче, давам ти го християнче” – с векове изговарян израз при кръщаване на българчетата дори и до наши дни.
 
            Доколкото съм навлязъл в темата за историческата връзка „българи-евреи” разбрах, че тя не е избистрена достатъчно. А има нужда от яснота как, кога и доколко юдаизмът е навлязъл в българския народ и най-вече в неговите канове и други важни ръководители. Самият факт, че на официална австрийска карта бившето име на село Стан в община Нови Пазар е записано като Gödžеdži/ Гьоджежи, заслужава научно внимание, дирене и компетентно обяснение.
 


[1] По този въпрос имам подробно твърдение в друга част от разработката ми.
 - Следва -



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 652389
Постинги: 361
Коментари: 228
Гласове: 741
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031