- Продължение -

  Фиг. 31 Инж. Др. Драгиев: 1 – Старият аул/Старият дом на Омуртаг, координати: 44.7428183N и 28.0895607E. 2 – Новият аул/Новият дом на Омуртаг, координати: 44.7200135 N и 28.1546204E. 3 – Hazarlac lake/Hazarlak giol/ /Езеро на хазарите.               Днес румънското село Сарай е център на община и влиза в състава на област Констанца. В интернет се намират доста сведения, материали и снимки свързани с неговото устройство и живот. И дума не можах да намеря, че на мястото на това село, което е било и най-важен кръстопът от хорски, военни и търговски вървилища, е имало такава голяма българска, преславска и преславна история.    
Фиг. 32 Вер. през периода 681 – 815 год. Първата българска столица/Аулът на бълг. канове се е намирала в Стария Сарай, а после в Преслав/Малък Преславец/ Сарай/Saraiu, окръг Констанца в Румъния. Saraiu/Saray,Coordinates:44°43′0″N28°9′0″E.       Фиг. 33 Може бе в скоро време някой голям български историк ще разкаже тук, в Кметството на с. Сарай, окръг Констанца, Румъния, за българските канове, за Стария и Новия домове/сараи на кан Омуртаг, за Преслава/Малък Преславец (Saraiu/Saray, Coordinates: 44°43′0″N28°9′0″E.), за Омуртаговата Могила-гробница и за историята на Дунавска България. Дано това стане много скоро!  
Фиг. 34 Кметството на гр. Хършова може би ще помогне за издирване на следи от съществуването на първия български столичен район в триъгълника „Хършова-Стар сарай-Сарай”.       Фиг. 35 Primar Dorinela IRIMA, Saraiu/Saray, Romania. Кметката на село Сарай г-жа Dorinela IRIMA „седи на трона на българските канове” и мисли как ще зарадва своите съселяни с българско внимание към селото им. Дали тамошните хора знаят, че някога на територията на тяхното и днес кръстопътно село и при близкия до него Стар сарай се е намирала Първата столица на Дунавска България Преслава/Малък Преславец?
 
 

Фиг. 36 Constantin Cimpoiaşu, primarul comunei Gвrliciu (Constanţa). Кметът на с. Гърличиу, окръг Констанца, Румъния г-н Constantin Cimpoiaşu. Старият български аул/сарай от времето на кан Аспарух до времето на кан Омуртаг се е намирал на територията на неговото село.              Бившето българско село Гърличиу се е наричало Гърлич (български топоним). То е било към община Хърсово (Хършова), област Кюстенджа (Констанца). Днес официалното му име е Gвrliciu. Българската църква в селото се е казвала Храм „Св. Никола” и е била осветена през 1865 год.



Фиг. 37 Primarul oraşului Hвrşova, Tudor Nădrag. Кметът на Община Харшова г-н Tudor Nădrag. Не вярвам същият да има нещо против български и румънски учени да поразчовъркат заедно историята на Хършовград…               Мисля,че засега това е достатъчно. Може би бъдещето ще донесе прекрасни възможности за внимание и братска взаимопомощ между България и Хършова, Гърличиу и Сарай. Може би един ден по тези български земи български режисьори, български артисти, български коне и български доброволци ще заснемат българския филм „По дунавските дири на Аспаруха, Тервела… Крума и Омортага”… Или: „Старият дунавски аул на българите”…             Дали един ден Хършова, Стариат аул и село Сарай ще се превърнат в българската Мека?...Дали този родилен управленски триъгълник за българите и за България ще стане посещаван като Шипка и като връх Околчица? А защо не и нещо повече!?...

 

Фиг. 38

Картата показва четири Преправи/Преслави през Дунав, една река и един град, които са били на­зовавани с името Преславец. Ширините на водните прегради за преодоляване са: 730 м. при Малък Преславец[1] – 1 (при с. Малък Преславец, Силистр., една водна преграда);  770 м. при Малък Преславец – 2 (при връх Дервенца, една водна преграда);  1040 м. при Малък Преславец – 3 (при Черна вода, две водни прегради) и 570 м. при Малък Преславец – 4 (при Хършова, една водна преграда). Безспорно всички те имат голямо място в тази разработка, но така или иначе най-важни за нея са Първата българска столица Малък Преславец при Хършова и Омуртаговата Могила при Черна вода в Румъния.

 

            Нека никога не забравяме и многозначителната фраза за Малкия Преславец от похода на руския княз Светослав по нашите земи:

 

            Вот здесь „Князь Святослав сел на место болгарских царей и стал управлять новой своей державой”.

            Да. Княз Светослав е „седнал” на намиращото се недалеч от  гр. Хършова на река Дунав място на българските „царе”. Най-вече е управлявал унищожението, ограбването и съсипването на нашата държава, войска и народ. Може да се счита, че, ако не по-отрано, то сигурно от тогава се е зародила „святата” българо-руска „бойна”и „кървава”  дружба… Тя е продължила много векове… Продължава и до днес…

            Кое обаче е най-важното за нас? За нас е най-важен фактът, че ние сме отдалечени от времето на Омуртаг с около 1180 години, а Светослав е отседнал в Малък Преславец и отлично и най-точно е знаел, че само 140 години преди него в Малък Преславец все още управлявали български „царе”… А това е много сериозен аргумент, за да се отнесем съвсем отговорно към този въпрос. Аз съм склонен да вярвам на твърдението на княз Светослав, защото за него предишната столична роля на любимия му Малый Переяславец на[2] Дунае е била ясна, тъй както 2 плюс 2 прави  4.

Переясла́вец (староболг. Преславец)

«Город на Дунае, который киевский князь Святослав собирался сделать столицей своих владений. Название «Переяславец» известно по древне­русским летописям в описании походов Святослава в Болгарию в 967 – 971 г.г. идентифицируется с болгарским городом Преславом или исчезнувшим городком Преславом Малым (Преславцем), который находился на нижнем Дунае в совр. Румынии. Точное местонахождение Преславца не установ­лено.

 «Повесть временных лет» впервые упоминает о Переяславце в связи с 1 –м походом князя Святослава в Болгарию:

«В год 6475 (967). Пошел Святослав на Дунай на болгар. И бились обе сто­роны, и одолел Святослав болгар, и взял городов их 80 по Дунаю, и сел княжить там в Переяславце, беря дань с греков.»

Когда Святославу пришлось вернуться в Киев, чтобы отбить набег печене­гов, он так сообщил своей матери, княгине Ольге, о планах переноса сто­лицы на Дунай:

«Не любо мне сидеть в Киеве, хочу жить в Переяславце на Дунае — ибо там середина земли моей, туда стекаются все блага: из Греческой земли — золото,паволоти,  паволоки, вина, различные плоды, из Чехии и из Венгрии серебро и кони, из Руси же меха и воск, мед и рабы.» (1).

После смерти Ольги Святослав вернулся в Переяславец, который с боем пришлось отбивать у болгар. Согласно летописи, он находился там во время войны с Византией. О других городах в Болгарии летопись не упо­минает.Византийские источники перечисляют разные города в связи с рус­ско-византийской войной. Если сопоставить события, описанные в древне­русских летописях и более подробных византийских источниках, то на роль Переяславца мог претендовать Доростол, болгарская крепость на Ду­нае. Именно Доростол Святослав отбивал у болгар во время 2-го похода в Болгарию, и там же развернулись основные сражения с византийской ар­мией. (2).

Часто в публикациях отождествляют Переяславец на Дунае со столицей Болгарского царства Преславом Великим, обосновывая расхождение с ле­тописью неосведомлённостью древнерусского летописца в болгарской географии. Согласно византийским источникам Святослав захваты­вал Преслав, но своей резиденцией не делал. Преслав оставался резиден­цией болгарского царя Бориса II, в нём также стоял русский гарнизон. Кроме того, Преслав находился довольно далеко от Дуная. Возможно в понимании летописца произошло смешивание столицы Преслава с незна­чительным (в X веке) городком Преславом Малым, находившемся дейст­вительно на Дунае и получившим известность уже после русско-византий­ской войны 970 – 971 года..

Некоторые историки склонны видеть в Переяславце болгарский город Преслав Малый (или Преславец), зафиксированный в византийских источ­никах как Μικρᾶ Πρεσθλάβα.(3). Болгарский историк Васил Н. Златарски определял местонахождение Переяславца на Дунае в Добрудже, ниже по течению от румынского города Чернавода.(4). Торговый речной порт Пре­славец приобрел известность и значение торгового центра лишь в XI веке, времени создания первых русских летописей. Арабский географ XII века Аль-Идриси назвал Переяславец (Барасклафиса) городом, куда сходи­лись торговые пути между Галицкой Русью и Византией.

В словаре Брокгауза и Эфрона Переяславец отождествляется с Преславом Малым, но идентифицируется с Маркианополем (основан римским импе­ратором Траяном), развалины которого находятся недалеко от болгар­ской Варны (вдали от Дуная).

Академик Ф.И. Успенский, написавший фундаментальные труды по исто­рии Византии, полагал, что Переяславец являлся «древней столицей бол­гарских ханов»(5) и находился около совр. румынского города Исакча близ устья Дуная.

В Болгарии в округе Силистра есть село Малык Преславец (Малый Пресла­вец), которое получило своё название уже в новое время.

В Румынии в Добрудже на притоке Дуная есть село Nufaru, которое до 1968 года носило название Prislav. Предполагается, что в этом месте мог находиться летописный Переяславец.

1.   ↑ ПВЛ. Год 969

2.   ↑ Русско-византийская война 970—971 годов

3.   ↑ О Преславе Малом упоминал Константин Манассия

4.   ↑ В. Н. Златарски, Два известни български надписи от IX век, СбНУК, кн. XV, 1898, стр. 136—138

5.   ↑ Ф. И. Успенский. История Византийской империи. Гл. 6

            „Следующий год отдал в руки Святослава Переяславец, Доростол и восемьдесят других городов-крепостей. Фактически все городки по Дунаю были в руках киевлян. Князь сел на место болгарских царей и стал управ­лять новой своей державой”.

Проф. Васил Н. Златарски, История на Първото българско Царство. II. От славяни­зацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), стр. 554:

 

„Според руския летопис Светослав, като победил българите, превзел „го­родъ 80 на Дунаеви, и с де княжа ту въ Переяславци, емля дань на гръц хъ”. Това кратко, но тъмно известие е било предмет на разни обяснения; обаче ако за център на своите владения Светослав избрал Переяславец, което предава старобълг. Преславец, т. е.   (гръц.   ), който се намирал срещу дунавския блатист остров Балта между градовете Черна вода и Хърсово и бил твърде важен търгов­ски град на най-тясното място между Черно море и Дунав, както и сам Светослав го определя „яко ту сходят ся вся благая: отъ грекъ злато, па­волоки, вина и овощеве разноличныя, изъ чехъ же и изъ угорь сребро и ко­мони [коне], изъ Руси же скора [кожи], и воскъ, и медъ и челядь [роби]”… 

 

            Б.м. Като че ли проф. В. Златарски се доближава най-силно до Капидава и Хършова, които са все пак доста по на север от района на Черна вода.

 

---

[1] Този случай няма връзка с разгл. тема.

[2]  На редица места компетентни учени твърдят, че резиденцията на Светослав била не „на”, а „в” Дунае. Те предполагат, че може би е управлявал от дунавски остров, т.е. бил е вътре в Дунав. Не знам, но може би трябва да се помисли дали не е бил на полуострова в Езерото но хазарите. То има такъв.

 

Фиг. 39

Инж. Др. Драгиев: Преправа 5 – Nufaru/Малък Преславец, Румъния. За преодоляване три водни прегради със сумарна ширина от 700 м.

 

Фиг. 40 1 – Harsavo/Хършово; 2 –Chiustenge/Кюстендже/Prosliviza/Просливица. The Barry Lawrence Ruderman Collection; 1700 год. В тази ка рта има много грешки, но... http://collections.stanford.edu/images/bin/zpr?cid=BLRRM_24937&fn=1         Тук искам да спомена и крайдунавската крепост Капидава/ Capidava. И днес селото е с име Капидава и се намира на дунавския бряг на територията на община Топалу – южно от гр. Хършова и северно от гр. Черна вода. За тази крепост има споменавания в интернет, че е била един от главните центрове на властта през първите 130 години на Дунавска България. За нея пише, че някога е играла главенстваща, столична роля пр.н.е. От нея е бил осъществяван главният контрол върху корабоплаването по Дунав. Самото име Капидава аз тълкувам ето как: Capidava = Capi dava = Глава селище = Главно селище = = Столично селище Capi = Кεφάλι = Глава             Повече сведения за Капидава не мога да дам, но искам да изразя голямата си надежда, че съсредоточвайки своите дирения върху нея, нашите учени може би ще открият още немалко забележителни страници от нашата българска история.             Както споменах и другаде, струва си да се хвърлят повече научни усилия и средства върху Долния Дунав. Твърде е възможно един ден да кажем като руснаците: „Вот здесь зарыта болгарская историческая собака!”… Особено, ако наистина намерим Омуртаговата гробница… Но, засега рибата е все още в морето…
  Фиг. 41 Река Дунав: 1 – Аксиополис/Черна вода; 2 – Kersova/ Хър­шова; 3 – Преправа през Дунав; 4 – Констанца/Прославица/Барасклафа; 5 –Капидава/Capidava/Главен или столичен град пр.н.е. Крайно интересно е, че няма речна/водна връзка между гр. Аксиополис/Черна вода и Констанца. Това е видно и от следващите карти. Внимание: тук реката е от Хършова до Констанца!             Карта: Hungariae ampliori significatu et veteris vel Methodicae, 1744 год.;  Collection The Barry Lawrence Ruderman Collection; Copyright © Stanford University. All Rights Reserved.                  Колкото и да са грешни старите карти, ние трябва не да бягаме от тях, а да се стремим да извлечем максимума от техните полезни сведения. Всяка тяхна буквичка, всяка тяхна чертичка, всяко тяхно име носи някаква информация. Спрямо нас и нашето време съставителите на тези кар- ти са били със стотици години по-близо до онази история и до онази география. Те не са имали на разположение днешните научни познания и технически средства. Грешали са, но в много от случаите са знаели много повече неща от нас и са ги отразявали, а ние често ги отминаваме без да се задълбочим в достатъчна степен. Така стои и въпросът с недостатъчното задълбочаване при досегашните преводи на Търновския надпис. От началото до техния край има едно „плъзгане”, едно шаблонно „попско” и повърхностно преписване и художествено „оформление”… Нека си спомним: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека оня, който се е родил последен, гледайки това, си спомни този, който го е направил”… По принцип е много вярно и житейски мъдро… Но за нашия случай е абсолютно невярно, ненужно и дори вредно. То е изсмукано от пръстите… Това не е научен превод. Той прилича много на надписите на чешмичките в полята и планините: „Изморено Пътниче! Спри, пийни си една студена водица и спомени с добро дядо Иван, който направи тази чешмичка!”…             Може би картографите са се объркали с приписването на името Преславица на гр. Констанца от неправилния прочит на твърде- нието на Ал Идриси. Такъв ли е обаче случаят с реката Кара суи? Веро- ятно не! Твърдо не!               Известно е, че старите картографи често са чертаели и обозначавали своите карти по неверни устни или писмени сведения на пътешественици, търговци, военни и др. Така са били допускани големи грешки. Ще дам пример за това, че понякога природата е прекратявала или прехвърляла реките в други русла и тя „носи” вина за това. Нека най-напред да разгледаме следните карти:    
  Фиг. 42 Видно северно и недалеч от Томи е била Прославица, която Ал-Идриси (1154 год.) правилно е описал като Барасклафа – едно от устията на Дунав. Тази стара карта показва при обозн. 1 друго трасе и „преплитане” на голям и несъществуващ днес най-южен дунавски ръкав спрямо сегашното състояние. Collection Barry Lawrence Ruder­man, 1670, www.RareMaps.com.

Фиг. 43 1 – Флаг при Хършова. 2 – Врата и мост на ескадроните. 3 – Прославия/Констанца. David Rumsey. Historical Map Collection. Covens et Mortier, list/ 1742.  - Следва -