- Продължение -

„Сарматите са дошли в Европа по-рано от Българите, но веднага след идването на нашия народ, Сармати, Скити и Българи започнали да се употребяват като синоними. През ранното средновековие трите народа (всъщност скити и сармати са сборни наименования на няколко народа) са говорили на диалекти на един и същи език от иранската езикова група. Днес е абсолютно сигурно лингвистично, че Сарматите са ираноезичен народ, със своя уникална едновременно конна, и уседнала същност. Подобен модел е разпространен при българите.             Сарматите били досатъчно силен народ, за да искат данък от гръцките колонии по брега на Черно и Азовско море. Смята се че за няколко века, част от колониите дори изменили своят етнически състав, което се потвърждава от негръцките находки засягащи бита на местното население. Страбон описва сарматите като сбор от четири етнически групи живеещи между Днепър и Дунав (тоест от времето на Херодот, те са изместили живота си на запад). Сарматския живот бил йерархичен. Елита на народа са били воините, а робите са извършвали повечето от останалата работа във земите им. По своята същност сарматите и техният модел на живот имал една важна подробност - Отношението към жените, и мястото им във тяхното общество.              Херодот разказва в своята история, че сарматите са произлезли от бащи Скити, и майки Амазонки. Разбира се, думите му не бива да се приемат буквално, а да се потърси какво се има предвид. Очевидно е че впечатлен и удивен от йерархичният модел на сарматите, в който жените също са войни и се бият редом с мъжете, го е подтикнал да направи това заключение. Хипократ, друг грък, разказва че "Сарматските жени се стараели във всичко да приличат на мъжете, и най-вече по храброст и сила." При българите е имало идентичен обичай...             Херодот продължава с думите: "и продължават до днес да прилагат древните Амазонски обичай, често ловувайки, докато яздят техните коне, заедно със съпрузите си, а в война стоят с тях на полето, и носят същите дрехи, каквито и мъжете... Никоя жена няма прави да се ожени, докато не убие враг на бойното поле".             И наистина хуните(българите), нападали често ромеиската държава, влизали в сражение с онези, които ги посрещали, и някой от тях там падали убити. А след оттеглянето на варварите, ромеите претърсвали труповете на падналите и намирали сред тях жени - /Прокопий Кесарииски/             Изглежда, това което Херодот и Хопократ твърдят за сарматските жени, е вярно, съдейки по многоброините вече проучени погребения на жени-сарматки. В повечето от тях са намерени голямо количество оръжия, и части от бойни облекла”...  Извадката е от интернет…

Фиг. 21
Част от крепостта Карсиум/Мундрага? при дн. рум. гр. Хършова, на десния бряг на р. Дунав. Вер. Главна и прекрасна крепост на кановете на Дунавска България. Може би точно тук се е укрил и спасил от маджарите Цар Симеон I Велики[1]. Може би едно от имената на тази крепост е било Мундрага? Не е за вярване при такава мощна крепост на Дунав, Аспарух да е предпочел изоставена и съборена Плиска. Няма логика в тази наша досегашна държавна историческа теория. Има по-здрава логика Аспарух да е отседнал тук, при и около Хършова, а при с. Стан да е направил военно-полевия Главен лагер на конницата. Той и най-близката му свита сигурно са прекарвали голяма част от времето си в и около с. Стан и с. Мадара. Не е за изключване вероятността при напечено военно положение и опасност Аспарух да е живеел не в този лагер, а на височината Дюза и при нейната крепост (при с. Невша). Но за тази възможност ще говорим на друго място.   [1] Не трябва да забравяме, че при описването на сагата на преследвания от маджарите цар Симеон град Преслав и крепостта Мундрага са съвсем близко – нещо, което е факт. Неслучайно е отбелязано и че маджарите не са могли да превземат крепоста. Вижда се, че за тях тя наистина е била непревземаема.                Нека сега припомним онова, което е написал Й. Малала  (Ἰωάννης Μαλάλας, живял от 491 до 578 год.):             В своята Всемирна хроника византийският хроникьор Малала описва строежите или строителните ремонти на няколко града в сегашна Североизточна България и поддунавска Румъния, извършени през IV в. по времето на император Константин I Велики. Ето и извадка от самия текст:

Фиг. 22

            Вероятно тази строителна или строително--ремонтна дейност е станала около 315 год. сл.н.е. Един от тези градове е така силно търсеният от нас град Persthlabam или Περσθλάβαν, който явно се е намирал на десния бряг на река Дунав при днешния румънски град Хършова. Фак­тът, че Преслав и другите три града са строени или строително ремонтирани по едно и също време (през първата четвърт на IV в.) и от един и същи импера­тор (Константин I Велики), може да крие в себе си и да обяснява евентуалната „еднаквост” или прилика в начина на реденето на материалите в крепос­тните и сградните стени на тези четири най-важни в по-късен период български исторически града (крепости и селища).             Ето какво е записал и Анонимен автор (Scriptor anonymus),GIBI, T. V (1964), стр. 323:  

Фиг. 23 Преводът на този текст е:



Фиг. 24             Тук искам да обърна внимание, че в горните цитати името на град Прес­лав/Persthlabam/Preslabam стои на първо място, защото вероятно е бил най-важния от четирите споменати града. И е явно, че това е така.


Фиг. 25 Хършова. Румъния. Изглед към крепостта Карсиум/Мундрага?  A. Von Saar литография, след рисунка от Erminy , 1826.               Преславец е мястото, до което маджарите са гонили Цар Симеон I и той, като нямал друг изход, се е укрил и спасил в съседната, в прилежа- щата мощна българска крепост в Хършова Мундрага (Карсиум). Мудрага = Планината/Крепостта с плъзгалото. Mundraga = Muntraga рум. = Стреляща крепост/планина. Или Мундрага = Теглеща (хората, лодките) планина (крепост).  Или Мундарга = Божествена крепост? Или Мундарга = Крепостта на многобожниците.               Известно е, че Анна Комнина в своята „Алексиада” споменава точно за този български дунавски град Преслав, но го обърква съвсем много с Велики Преслав.               Сега искам да споделя една (по мое мнение) много голяма и много важна находка. Тя е плод на „своеобразните” преценки на руските историци, които като че ли са считали и все още считат българите на Аспарух и русите за „братовчеди-хазари”. Въпреки това техният труд не само, че не е отишъл напразно, ами ще ни бъде и много полезен. Ето на какво попаднах в следния руски блог: http://xn----btbgrfelylkaw.xn--p1ai/?cat=6 Русский блог о славянах вообще, и о русах в частности Остров русов

Фиг. 26

«Остров русов» и столицата му Переяславец.

 Фиг. 27 1 – Переяславец на Дунай/Малък Преславец/Мικρό Πρεσλάβα/Новият дунавски дом на кан Омуртаг, 2 – Киевец/Harsova,Romania – град замислен или от Кий – единия от създателите на град Киев и Киевская Русь, или получил своето име Кий от древнотюркската дума kiy = кий = бряг. Най-вероятно това име Киевец е дошло от стария римски град и крепост Кий/Kius, който подобно на Стария аул на Омуртаг се е намирал североизточно от дн. Хършова,но на малко по-голямо разстояние. http://xn----btbgrfelylkaw.xn--p1ai/wp-сontent/uploads/2013/12/75.jpg !!!               Ще представя само откъс от статията „Остров русов”. Мисля, че сериозните читатели трябва да се запознаят с нея в пълия й обем. „Прямые связи Киевской Руси с «островом русов» мы видим в эпоху Святослава. 967 г. «Иде Святослав на Дунай на Българы. И бивъшемъся обоим, одоле Святослав българом и възя город 80 по Дунаеви и седе кьняжа ту, Переяславьци, емля дань на Грьцех». Местоположение Переяславца (ранее отождествляемого с с. Преслав близ Тульчи) теперь может быть уточнено[1] по данным Идриси. Это местность в 18 км северо-восточнее Хорсова и в 7 км западнее села Сарай, носящая название Эски Сарай («Старый дворец[2]»), так как здесь был не­когда дворец хана Омортага на берегу старицы[3] Дуная, в середине запад­ного берега «острова». В 969 г., когда Ольга, мать Святослава, и киевляне просили князя не бросать Киев на произвол судьбы, Святослав ответил матери и боярам: «Не любо ми есть жити Кыеве, хощю житй Переяславьци в Дунай, яко то есть среда земли моей, яко ту вься благая съходяться: от Грьк — паволокы, злато, вино и овощеве разноличьнии; ис Чех и из Угър — сьребро и комони; из Руси же — скора и воск и мед и челядь». В этом ритмично написанном отрывке придворного эпоса мы явно ви­дим прославление древнего «острова русов» и его торговых преимуществ. Город Переяславец, или Малый Преслав, находился на самом краю дер­жавы Святослава как Петербург Петра на краю России. «Середой зем­ли» он мог быть назван только в том случае, если под этой землей подра­зумевать дунайский «остров», по отношению к которому Переяславец действительно занимал срединное положение. Любопытно здесь и опре­деление земли: Переяславец обозначен не на Дунае, а в Дунае, так, как если бы «Дунай» было определением не реки, а округи, земли, омываемой рекой. Это очень хорошо объяснило бы наименование «дунайцы» как жи­телей «острова». Во время отъезда Святослава в Киев на похороны Ольги болгары овладели Переяславцем, но Святослав вернул себе любимый город и отсюда начал угрожать грекам, находившимся поблизости в Доростоле на Дунае (вне «острова»). Переяславцы не были довольны княжением Святослава в их городе и, когда он отправился в Русь за пополнением дружины, «посълаша переяславьци к печенегом, глаголюще сице: «Се идеть вы Святослав в Русь, възьм имение мъного у Грьк и полон бещисльн с малъмь дружины».” [1] Както данните на този автор, така и моите данни трябва да се приемат с известно съмнение, т.е. приблизително. [2] Старият сарай се намира на тереторията на Община Гърлица. Гърлица е било старо българско село. Името Гърлица може би проихожда от: Горлица: вид голубя "Columba turtur", укр. горлиця, др.-русск. гърлица, ст.-слав. грълица, гръличишть (Клоц., Супр.), болг. грьлица, сербохорв. грлица, словен. grlica; чеш. hrdlice, польск. gardlica. Производное от *gъrdlo (см. горло)- – название по форме зоба; см. Бернекер 1, 369; Преобр. 1, 147. Ср. знач. зобастый (о голубе). Наряду с этим, возм., сказался момент звукоподражания, который Булаховский (ОЛЯ 7, 112) считает более существенным. Ср. гуль, гуль – подзывание голубей, др.-инд. ghulaghula – крик голубя; см. Уленбек, Aind. Wb. 85.  Гърлица (Limonium vulgare): - гърличева трева, маяслива трева, пачи крак, гърличаво биле, добралък. Източник: http://indigota.com/index.php?topic=3356.0#ixzz34LyGyM1s.   [3] на берегу старицы Дуная =набрега на Стария Дунав (Dunarea veche).

Доколкото можах да схвана, за г-н Рыбаков, Б.А. славяните стоят в основата на Дунавска България; те са претопили/асимилирали малобройните българи… Този голям труд на автора заслужава голямо внимание.


Нека видим от къде произлиза името Киевец на фиг. 27: Рыбаков[1], Б.А., КИЕВСКАЯ РУСЬ И РУССКИЕ КНЯЖЕСТВА XXII – XIII вв., М., 1993, «Кто в Киеве стал первым княжить?» Глава 1

---

[1] Доколкото можах да схвана, за г-н Рыбаков, Б.А. славяните стоят в основата на Ду- навска България; те са претопили/асимилирали малобройните българи… Този голям труд на автора заслужава голямо, а вероятно и критично  внимание.


   

Фиг. 28
Рыбаков, Б.А., КИЕВСКАЯ РУСЬ И РУССКИЕ КНЯЖЕСТВА XII – XIII вв., М., 1993, «Кто в Киеве стал первым княжить?»


„Особое внимание летописца привлекли поляне, на территории которых и возник Киев. Летописец излагает предание, что были-де когда-то три брата: один по имени Кий, другой — Щек и третий — Хорив, и была у них сестра Лыбедь. Кий сидел на одной горе, а Щек — на другой горе, которая ныне зовется Щековица, а Хорив — на третьей горе, которая прозвалась по имени его Хоривицей. Они построили город и в честь своего старшего брата назвали его Киев. Злые языки, правда, еще в XI–XII веках распространяли слухи, что Кий был перевозчиком: «Был-де тогда у Киева перевоз с той стороны Днепра, отчего и говорили: «На перевоз, на Киев». Но возмущенный летописец решительно защищает «благородное» происхождение основателя города: «Если бы был Кий перевозчиком, то не ходил бы к Царьграду (то есть к Константинополю); а этот Кий княжил в роде своем, и когда ходил он к царю, то говорят, что великих почестей удостоился от царя, к которому он приходил. Когда же возвращался, пришел он к Дунаю, и облюбовал место, и срубил небольшой городок, и хотел сесть в нем со своим родом, да не дали ему живущие окрест; так и доныне называют придунайские жители городище то — Киевец. Кий же, вернувшись в свой город Киев, тут и умер; и братья его Щек и Хорив и сестра их Лыбедь тут же скончались».”

            Доколкото разбрах, в руската и в украинската науки това предание за Кий, за двамата му братя и сестра му е твърде оспоримо. Оказва се, че то е една от многобройните народни „приказки” за митичното създаване на Киев от българи, от руси и какви ли не други варианти. Като че ли това свързване на Кий – единия от братята е сигурно.             По-вероятно обаче е, че град Карсиум е бил наречен Кий въз основа на  находящия се наблизо древен град Kius, или на древнотюркската дума kiy = кий = бряг. За нас е най-важно, че районът около Хършова предлага и до днес: Ески сарай, Сарай и Езеро на хазарите! Това допълва по много категоричен начин моя превод на Омуртаговия надпис, койтостава и все повече ще става най-ценното и най-безапелационното истори- ческо и най-вече археологическо доказателство.               Ето още един епизод от последната фаза на сагата на княз Свето-слав, в който става дума за Острова на русите, т.е. – за Хършова/Преслава:        „Условия ухода русского войска с берегов Дуная были почетными. Од­нако, прежде чем князь Святослав оказался в устье Дуная, в кочевья пе­ченегов прибыл полномочный посол византийского императора епископ Феофил. Он хорошо заплатил степным вождям за нападение на возвра­щавшегося на Русь князяСвятослава.  Приплыв на ладьях на "остров Руссов" в устье Дуная, войско Святослава разделилось. Конную дружину возглавил воевода варяг Свенельд, и она двинулась но степям и лесам в Киев. Воевода Свенельд убеждал Святослава: "Обойди, князь, пороги на конях, ибо стоят у порогов печенеги". Но гордый воитель не захотел обходить опасность”.             В дългия процес на тази моя разработка, каквито и варианти да развивах, много пъти ставаше дума за Хършова, за крепостта Карсиум и за отличното пристанище. Бях убеден, че Преслав/Малък Преславец е в, при или около Хършова. Все си мислех, че при опасност тази прекрасна крепост е била добра за укриване и защита на нашите канове, на семействата им, на българските войски и на околното население. Смятах и смятам, че при мирна обстановка нашите канове би трябвало да живеят извън крепостта. На ум не ми идваше да потърся нещо допълнително (извън крепостта), защото мислех, че нищо съществено не е оцеляло, но горната статия направо ми дойде от „Всевишния Тангра” – намерих Стария дом/Стария аул/R.Eschi Sarai/Эски сарайи Новия дом/Новия аул/Saraiu… Та нали именно тези два дома и пристанът на о-в Пъкуюл луй Соаре на кан Омуртаг ми бяха нужни, за да разчета правилно Търновския надпис и да намеря Омуртаговата могила! Мисля, че това е краят на моето дълго и изморително пътуване към щастливия край! Сега трябва да започнат да действат други хора. Щафетата е в ръцете на науката! Нека се спрем на картата показана на фиг. 29:
  Фиг. 29
Инж. Др. Драгиев: 1 – Руини от Стария Сарай[1] (Eschi sarai, Старият Аул на Омуртаг), 2 – Сарай (Sarai, Новият дом на Омуртаг),  3 – Град Хършова, Румъния, 4 - Езеро на хазарите, Австрийска военна карта от 1910 год. http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/46-45.jpg.             За мое голямо огорчение, работя с тази австрийска военна карта от 5 – 6 години. Да, вижда се, че близко до Хършова има Стар, има и Нов Сарай! Просто не съм ги забелязал и съм проспал тази голяма възможност. Така е. Хубавите работи бавно стават. След като имах тези неоспорими факти[2], се върнах отново към превода на Търновския надпис. Новият дом на Омуртаг се оказа на правилното място – източно и на 16 км от Хършова; На Стария аул на Омуртаг му се намери точното място! Дори 500-вековното ни робство не е изтрило топонима Ески Сарай! Домът на флота беше вече „закован” на остров Пъкуюл луй Соаре, както го мислех. Омуртаговата Могила-гробница си остана на определеното място при гр. Черна вода, както го бях разработил. Княз Светослов отново си „седна на мястото на българските царе”, което той много харесвал и започнал да си мечтае да управлява своята нова държава от тук, от Малый Переяславец край Хършова/Киевец…             За мен въпросите се решават и проблемите се уреждат по един логичен и верен начин. И все пак, темата е страшно сложна и важна, за да мислим, че й слагаме точка. Напротив – сега идва ред на съмненията, увъртанията… шикалкавенето… Идва ред или на отговорни държавни и научни преценки, или на долно българско мотаене.  

---

[1]   Старият Сарай е записан и фиксиран в австрийската военна карта от 1910 год. като R.Eschi Sarai/ Руини от Ески Сарай. Днес това свещено за нас българите място се намира покрай шосето и е на територията на румънската община Гърлица. Един ден, ако е рекъл Бог Тангра, на това място трябва да грейне величествен български паметник, а най-отгоре да се вее конска опашка! От тези руини все ще на- мерим някой друг аспарухов камък!  [2] Моля, не пренебрегвайте казаното и показаното в и около предложените по-горе фигури.


Фиг. 30

Инж. Др. Драгиев: Управленческият триъгълник на Дунавска България от 681 до около 815 год.; 1 – Град Хършова: при него се намират Крепостта и Пристанището Карсиум (Carsium), Румъния; 2 – Стар[1] аул на Омуртаг/Аυλι αρχεα (на 5 км от СтарияДунав!) и 3 – Нов дом на Омуртаг (Малък Преславец), 4 – Езеро на хазарите, 5 – Гърличиу.  

---

[1] Забележете: Старият аул при Стария Дунав!
Според мен това е центърът, Средецът, Главният аул на Дунавска България! Моля да се обърне внимание на Езерото на хазарите[1]! Това все още запазено име не съм го измислил аз. Всеки може да влезе в картата на Уикимапия. Там името на хазарското езеро излиза на английски и руски езици. Макар, че съм привърженик да сменим тотално всички имена на топонимите си с български такива, от този щастлив случай разбрах какво значи да се пазят старите имена! Те са хранители/пазители на историята. Само че ние просто сме ги проспали. А с десния румънски бряг на Дунав трябва да се занимаваме не как да е, а много! Ние българите трябва да познаваме историята и археологията на десния румънски румънски бряг на Дунав, не по-зле, а много по-добре, отколкото позна- ваме нашия дунавски бряг! Вижда се, че това далеч не е така. Случаят с Омуртаговите Стар дом, Нов дом, Могилата, Връх Дервенца и др. показват точно това.

---

[1] Доколкото се ограмотих по история, по Аспарухово време някои „висши” балкански народи са считали българите, че и руснаците, за родствени помежду си хазари. Може и така да е било.

 - Следва - 

---