Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
13.07.2014 19:43 -
(9) Моят превод на Търновския надпис на Омуртаговата могила
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1235 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2014 20:18
Прочетен: 1235 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.07.2014 20:18
- Продължение -
В популярна народна песен от Охридско се казва: Сива, сива Василица, каде си се осивила? „– Тамо долу!!! на Бел Дунав!
– Што имаше, што немаше?
– Ми имаше златна чаша,
златна чаша канатица[1], ми канеше слава Божа,
слава Божа и Божика. Божик ми е на небото,
слава му е на земята! Оооооо и в година!” Удивително е как народната памет съхранява последователността на езиковите преображения в името на скитския златно-сияен соларен бог Млада Бога /Божа/Колаксай/Коледа, през различните религиозни епохи. Споменът за Колаксай/Коледа/Сан та Клаус при католиците, идва от далечните времена на ранноскитската култура, описана от Херодот (5 в. пр.н.е.). В постзороастрийска среда, преди покръстването на българите, той вече е Сива Бога – Сиявуш /Сияен Бог.” Борислав И. Иванов, гр. Бургас, 14.11.2012 г. (Интернет). Ето още нещо от интернет: „6. Българският дуализъм и огнената религия на българите: Освен формата на капищата ни, у нас българите се наблюдават и редица други дуалистични елементи. Доскоро изследователи като покойният акад. Йордан Иванов, свързваха тези култове единствено с богомилите и павликяните, но традиции като носенето на мартениците, се свързват чак с преселението на българите, както е засвидетелствано у песните на Веда Словена. Де си е, мале, маринка,
Белу ми сукну царвену.
Фаркнала ми летнала
Летнала ми лестувица,
Летнала ми уть край земе
Утъ край земе, слану море, Чи е летнала лестувица,
Летнала е утъ край земе,
Та си дойде на Белъ Дунавъ;”
Дали не трябва да се създаде нова българска песен?… Може би един ден ще трябва да запеем: „Таму[2] долу, близу ду брегъ нъ Белия, Ветия [3] Дунъфъ… При първътъ ни столицъ… При Стариъ ъул нъ Ъспърух… При Приславъ златнъ градъ гулямъ… При Хръзуф градъ… Там билъ наштъ столицъ… Там били нашти кануви… Там били бългърскити златни чеши, съсъди и ошти по-златни вдън земи путънъли гробници…” Ще повторя: Съществувалият античен град Карсиум (Carsium) е бил унищожен в голяма степен при варварските нашествия, но най-вече чрез артобстрел и чрез взривявания от руските войски през XVIII и XIX в. Доразрушаването е станало от Турция (Високата порта), която била задължена по Одринския мирен договор от 1829 год. да стори това.Както и на други места, в тази голяма, продължила с векове разрушителна акция и при Карсиум, и Капидава, важна роля е изиграло и околното население, което е създавало своите частни сгради, дворове, огради, шосета и др.п. с материали от крепостите. Може би някои от тези материали/камъни или римски тухли биха били намерени и идентифицирани и днес. През VI век Й. Малала пише за построените/възстановените от Константин Велики градове Преслав, Плиска, Дръстър и Констанца. Имаме достатъчно основания да предположим, че К. Велики[4] е построил или възстановил именно крепостта Карсиум, която Й. Малала нарекъл Persthlabam[5] или на името на намиращата се тук необичайна въздушна Преправа/Преслава през река Дунав, или по названието на първите склави/славяни/роби/слуги. Този автор е поставил Преслав на първото и заслужено място, защото изглежда същият наистина е бил пръв по значение през вековете, които ни интересуват в нашия случай. Трябва да приемем за абсурден вариантът Преслав и Констанца да са били два един до друг града, една до друга две възстановани от К. Велики крепости. Смятам, че от гореизложения Търновски надпис и от предложените от мен негов нов превод и частични тълкувания, всичко си идва на място- то. Вижда се, че се увеличават основанията за локализирането на Преслава/Малък Преславец близко до румънския град Хършова.И едно важно дъпълнение: Като че ли още през VI в. сл.н.е. Й. Малала записва за първи път в историята името Преслав като име на единия от четирите възстановени градове от К. Велики. Той го записва като Persthlabam наред с имената на Плиска, Дръстър и Констанца. За
[1] Б.м. „Канатица – кружка (чаша), мера вина.”„ПЛЮСКА́ (церк.-слав., сербск. плюска — "чашечка цветка, ладонь") — мелкая чашка (сравн. пиала).” [2] Тук си позволявам да напиша нещо, каквото с такива нарочни правописни, или по-точно правоговорни грешки, народните певци пееха на девненския сбор преди 60-65 години. [3] Старият аул на Омуртаг се намира близко до Dunarea veche/Вехтия, Стария Дунав. Вижте австр. карта. [4] Другаде ще развия идеятаси, че крепостта Карсиум вероятно е получила и името Мундрага/Мουν - δρα γα/ Мουνδαγρα/Мουλδαγρα точно от пребиваващите легиони на К. Велики, които са носели неговите щандарти с родовия му знак дракона/draga. [5] По времето на И. Малала славянити/скитите/хазарите вече са били при Хършова. Вероятно те са „до-несли” и поставили името Преслава на бъдещия град Хършова.
съжаление засега липсва задоволяващ и убедителен български опит за превод, за осмисляне или за етимилогично тълкуване на това име. А то е основополагащо за българската история. То е натоварено с много история; със слава – не при създаването му, а много по-късно. На първо време бих дал следното тълкуване на това изклю- чително важно за българската история име: Persthlabam = Per – sth – labam = Чрез – нещо – се плъзгам по въздуха = През нещо се плъзгам = През нещо преминавам плъзгайки се = Преправа – място за прехвърляне на хора, животни и стоки с „плъзгащи” се по водата лодки и салове през река = „Плъзгане” по водата между два бряга с лодки или салове. След хиляди варианти стигнах до важното предположение, че преведено сричка по сричка, името Per-sth-labam/Преслава означава Пре- минаване плъзгайки се по нещо над река, пропаст, дере и др.п. Преми- наване чрез нещо плъзгайки се, Преминаване през река, Преплуване на река… Означава Преправа, Брод… Ето защо на един сравнително къс участък на река Дунав е имало поне 5 „Преславеца[1]”: при с. Малък Преславец (това име е дадено на селото в по-ново време и според мен няма никаква връзка с разглеждания въпрос), Силистренско; при о-в Пъкуюл луй Соаре – връх Дервенца; при Черна вода; при Хършова и при Нуфару изт. от гр. Тулча. Те са били наричани Преслава/Преправа/Переправа, докато след столицата Плиска се появила новата ни столица, която заслужено нарекли Велики Преслав/Мεγάλο Πρεσλάβα. Тогава (по-точно през гръцкото робство) пред- ните са станали Малък Преславец/Мικρο Πρεσλάβα. Името на град Кон- станца също е станало Преславец. То е било пренесено от Преславец/ Черна вода чрез свързващата ги река Кара су/Барасклафа/Мътна река/ Тинеста река/Прес- лавица/Прославица и т.н. Такива Переяславци/Пре- прави има и на други места в Европа и според мене обяснението за техния произход е същото. Освен всичко друго „Pers/Перс” е означавало „Брегове”, а Перслава – „плъзгане” по въздуха между два бряга. Затова не само в България, а и в други страни има доста градове и села с имена про изводни от Преслава/ Преправа. И още нещо – и тюркската дума kiy/кий освен всичко друго означавала бряг. Може би името Kius/Киев/Киевец, на което ще се спрем и по-нататък, произлиза от „бряг”. Не станаха ли предостатъчно доводите? Ето: „Pers/Перс” = Бряг = kiy/кий! А от тук и Преслава! Такива брегове има на много места. На много места има и Преславци!
[1] Някои от тези „Преславци” са измислени и „натъкмени” от такива като мен „търсачи” на истината. Много от старите карти с нанесен върху тях „Преславец” са създадени на базата на неточни тълкувания на исторически текстове, предания, хронографии и др.п. У мен се затвърждава убеждението, че най-вече по време на „гръцкото робство” се е боравело по-точно с имената Малък Преславец и Велики Преслав, като първият е бил при дн. Хършова в Румъния. И то от гръцки църковни печати: Преслав-1: Persthlabam =Περσθλάβας = Preslabam = Πρεσθλάβας = Преслав-1 = Малък Преславец (при гр. Хършова), Преслав-2: Persthlabam magna = Μεγάλης Πρεσθλάβας = Велики Преслав, Преславица: Persth- lavitza = Presthlavitza = Pеristhlavitza = Περσθλάβιτζας = Πρεσθλάβιτζας = Преславица (Констанца, но това вероятно е погрешно).
Фиг. 10 Примитивно „плъзгане” (slide) над пропасти, реки и др. по въже. Persthlabam/Преслав – „плъзгане” между брегове. Такова „плъзганепо въже над река” е имало и над река Дунав при крепостта Карсиум/Мундрага. Казано накратко, в началото в името Преслава изобщо не е ставало дума за „Слава”. Изобщо не можем да говорим за „славни” и „преславни” домове на Омуртаг… Това са измислени, допълнително натоварени с войнска доблест, патриотизъм и научно безсилие категории, които са се появили на белия свят в много по-късни времена. Според мен в нашия конкретен случай става дума за специално съоръжение за прехвърляне над река Дунав (по въздуха) при крепостта Карсиум/Мундрага/Преслав/ Хършова: Преслава = Надводно плъзгане между брегове! Мун + драга = Планина + плъзгане = Крепост при „плъзгалото”.
Фиг. 11 Мост от лиани. Примитивно, но практично средство за „плъзгане” (slide) над река. Persthlabam/Преслав = „Плъзгане” между брегове.
Фиг. 12 Persthlabam = Плъзгане между брегове. Подвижно (прибираемо) военно-инженерно съоръжение за преминаване („плъзгане”/ slide)на хора над река Дунав при вероятната Първа българска Дунавска столица Прес- лав/Крепостта Карсиум (Хършова, Румъния). 1 – Крепост Карсиум/Мундрага, 2 – Специална лодка, 3 – Стабилизационен тежък съд напълнен с вода, 4 – Въже с висящи тъкани платове, за ограничаване височината на мачтите на преминаващите под съоръ- жението речни плавателни съдове, 5 – Две здрави въжета за двупосочно „при- плъзване” на хора над реката. Виждат се и две окачени стълби за качване към върха на мачтата и за слизане от него; стълбове и др. допълнителни пособия. Литография от 1826 год. подписана от A. Von Saar след рисунка от Erminy , 1826. Румънски източник в Интернет. - Следва -
В популярна народна песен от Охридско се казва: Сива, сива Василица, каде си се осивила? „– Тамо долу!!! на Бел Дунав!
– Што имаше, што немаше?
– Ми имаше златна чаша,
златна чаша канатица[1], ми канеше слава Божа,
слава Божа и Божика. Божик ми е на небото,
слава му е на земята! Оооооо и в година!” Удивително е как народната памет съхранява последователността на езиковите преображения в името на скитския златно-сияен соларен бог Млада Бога /Божа/Колаксай/Коледа, през различните религиозни епохи. Споменът за Колаксай/Коледа/Сан та Клаус при католиците, идва от далечните времена на ранноскитската култура, описана от Херодот (5 в. пр.н.е.). В постзороастрийска среда, преди покръстването на българите, той вече е Сива Бога – Сиявуш /Сияен Бог.” Борислав И. Иванов, гр. Бургас, 14.11.2012 г. (Интернет). Ето още нещо от интернет: „6. Българският дуализъм и огнената религия на българите: Освен формата на капищата ни, у нас българите се наблюдават и редица други дуалистични елементи. Доскоро изследователи като покойният акад. Йордан Иванов, свързваха тези култове единствено с богомилите и павликяните, но традиции като носенето на мартениците, се свързват чак с преселението на българите, както е засвидетелствано у песните на Веда Словена. Де си е, мале, маринка,
Белу ми сукну царвену.
Фаркнала ми летнала
Летнала ми лестувица,
Летнала ми уть край земе
Утъ край земе, слану море, Чи е летнала лестувица,
Летнала е утъ край земе,
Та си дойде на Белъ Дунавъ;”
Дали не трябва да се създаде нова българска песен?… Може би един ден ще трябва да запеем: „Таму[2] долу, близу ду брегъ нъ Белия, Ветия [3] Дунъфъ… При първътъ ни столицъ… При Стариъ ъул нъ Ъспърух… При Приславъ златнъ градъ гулямъ… При Хръзуф градъ… Там билъ наштъ столицъ… Там били нашти кануви… Там били бългърскити златни чеши, съсъди и ошти по-златни вдън земи путънъли гробници…” Ще повторя: Съществувалият античен град Карсиум (Carsium) е бил унищожен в голяма степен при варварските нашествия, но най-вече чрез артобстрел и чрез взривявания от руските войски през XVIII и XIX в. Доразрушаването е станало от Турция (Високата порта), която била задължена по Одринския мирен договор от 1829 год. да стори това.Както и на други места, в тази голяма, продължила с векове разрушителна акция и при Карсиум, и Капидава, важна роля е изиграло и околното население, което е създавало своите частни сгради, дворове, огради, шосета и др.п. с материали от крепостите. Може би някои от тези материали/камъни или римски тухли биха били намерени и идентифицирани и днес. През VI век Й. Малала пише за построените/възстановените от Константин Велики градове Преслав, Плиска, Дръстър и Констанца. Имаме достатъчно основания да предположим, че К. Велики[4] е построил или възстановил именно крепостта Карсиум, която Й. Малала нарекъл Persthlabam[5] или на името на намиращата се тук необичайна въздушна Преправа/Преслава през река Дунав, или по названието на първите склави/славяни/роби/слуги. Този автор е поставил Преслав на първото и заслужено място, защото изглежда същият наистина е бил пръв по значение през вековете, които ни интересуват в нашия случай. Трябва да приемем за абсурден вариантът Преслав и Констанца да са били два един до друг града, една до друга две възстановани от К. Велики крепости. Смятам, че от гореизложения Търновски надпис и от предложените от мен негов нов превод и частични тълкувания, всичко си идва на място- то. Вижда се, че се увеличават основанията за локализирането на Преслава/Малък Преславец близко до румънския град Хършова.И едно важно дъпълнение: Като че ли още през VI в. сл.н.е. Й. Малала записва за първи път в историята името Преслав като име на единия от четирите възстановени градове от К. Велики. Той го записва като Persthlabam наред с имената на Плиска, Дръстър и Констанца. За
[1] Б.м. „Канатица – кружка (чаша), мера вина.”„ПЛЮСКА́ (церк.-слав., сербск. плюска — "чашечка цветка, ладонь") — мелкая чашка (сравн. пиала).” [2] Тук си позволявам да напиша нещо, каквото с такива нарочни правописни, или по-точно правоговорни грешки, народните певци пееха на девненския сбор преди 60-65 години. [3] Старият аул на Омуртаг се намира близко до Dunarea veche/Вехтия, Стария Дунав. Вижте австр. карта. [4] Другаде ще развия идеятаси, че крепостта Карсиум вероятно е получила и името Мундрага/Мουν - δρα γα/ Мουνδαγρα/Мουλδαγρα точно от пребиваващите легиони на К. Велики, които са носели неговите щандарти с родовия му знак дракона/draga. [5] По времето на И. Малала славянити/скитите/хазарите вече са били при Хършова. Вероятно те са „до-несли” и поставили името Преслава на бъдещия град Хършова.
съжаление засега липсва задоволяващ и убедителен български опит за превод, за осмисляне или за етимилогично тълкуване на това име. А то е основополагащо за българската история. То е натоварено с много история; със слава – не при създаването му, а много по-късно. На първо време бих дал следното тълкуване на това изклю- чително важно за българската история име: Persthlabam = Per – sth – labam = Чрез – нещо – се плъзгам по въздуха = През нещо се плъзгам = През нещо преминавам плъзгайки се = Преправа – място за прехвърляне на хора, животни и стоки с „плъзгащи” се по водата лодки и салове през река = „Плъзгане” по водата между два бряга с лодки или салове. След хиляди варианти стигнах до важното предположение, че преведено сричка по сричка, името Per-sth-labam/Преслава означава Пре- минаване плъзгайки се по нещо над река, пропаст, дере и др.п. Преми- наване чрез нещо плъзгайки се, Преминаване през река, Преплуване на река… Означава Преправа, Брод… Ето защо на един сравнително къс участък на река Дунав е имало поне 5 „Преславеца[1]”: при с. Малък Преславец (това име е дадено на селото в по-ново време и според мен няма никаква връзка с разглеждания въпрос), Силистренско; при о-в Пъкуюл луй Соаре – връх Дервенца; при Черна вода; при Хършова и при Нуфару изт. от гр. Тулча. Те са били наричани Преслава/Преправа/Переправа, докато след столицата Плиска се появила новата ни столица, която заслужено нарекли Велики Преслав/Мεγάλο Πρεσλάβα. Тогава (по-точно през гръцкото робство) пред- ните са станали Малък Преславец/Мικρο Πρεσλάβα. Името на град Кон- станца също е станало Преславец. То е било пренесено от Преславец/ Черна вода чрез свързващата ги река Кара су/Барасклафа/Мътна река/ Тинеста река/Прес- лавица/Прославица и т.н. Такива Переяславци/Пре- прави има и на други места в Европа и според мене обяснението за техния произход е същото. Освен всичко друго „Pers/Перс” е означавало „Брегове”, а Перслава – „плъзгане” по въздуха между два бряга. Затова не само в България, а и в други страни има доста градове и села с имена про изводни от Преслава/ Преправа. И още нещо – и тюркската дума kiy/кий освен всичко друго означавала бряг. Може би името Kius/Киев/Киевец, на което ще се спрем и по-нататък, произлиза от „бряг”. Не станаха ли предостатъчно доводите? Ето: „Pers/Перс” = Бряг = kiy/кий! А от тук и Преслава! Такива брегове има на много места. На много места има и Преславци!
[1] Някои от тези „Преславци” са измислени и „натъкмени” от такива като мен „търсачи” на истината. Много от старите карти с нанесен върху тях „Преславец” са създадени на базата на неточни тълкувания на исторически текстове, предания, хронографии и др.п. У мен се затвърждава убеждението, че най-вече по време на „гръцкото робство” се е боравело по-точно с имената Малък Преславец и Велики Преслав, като първият е бил при дн. Хършова в Румъния. И то от гръцки църковни печати: Преслав-1: Persthlabam =Περσθλάβας = Preslabam = Πρεσθλάβας = Преслав-1 = Малък Преславец (при гр. Хършова), Преслав-2: Persthlabam magna = Μεγάλης Πρεσθλάβας = Велики Преслав, Преславица: Persth- lavitza = Presthlavitza = Pеristhlavitza = Περσθλάβιτζας = Πρεσθλάβιτζας = Преславица (Констанца, но това вероятно е погрешно).
Фиг. 10 Примитивно „плъзгане” (slide) над пропасти, реки и др. по въже. Persthlabam/Преслав – „плъзгане” между брегове. Такова „плъзганепо въже над река” е имало и над река Дунав при крепостта Карсиум/Мундрага. Казано накратко, в началото в името Преслава изобщо не е ставало дума за „Слава”. Изобщо не можем да говорим за „славни” и „преславни” домове на Омуртаг… Това са измислени, допълнително натоварени с войнска доблест, патриотизъм и научно безсилие категории, които са се появили на белия свят в много по-късни времена. Според мен в нашия конкретен случай става дума за специално съоръжение за прехвърляне над река Дунав (по въздуха) при крепостта Карсиум/Мундрага/Преслав/ Хършова: Преслава = Надводно плъзгане между брегове! Мун + драга = Планина + плъзгане = Крепост при „плъзгалото”.
Фиг. 11 Мост от лиани. Примитивно, но практично средство за „плъзгане” (slide) над река. Persthlabam/Преслав = „Плъзгане” между брегове.
Фиг. 12 Persthlabam = Плъзгане между брегове. Подвижно (прибираемо) военно-инженерно съоръжение за преминаване („плъзгане”/ slide)на хора над река Дунав при вероятната Първа българска Дунавска столица Прес- лав/Крепостта Карсиум (Хършова, Румъния). 1 – Крепост Карсиум/Мундрага, 2 – Специална лодка, 3 – Стабилизационен тежък съд напълнен с вода, 4 – Въже с висящи тъкани платове, за ограничаване височината на мачтите на преминаващите под съоръ- жението речни плавателни съдове, 5 – Две здрави въжета за двупосочно „при- плъзване” на хора над реката. Виждат се и две окачени стълби за качване към върха на мачтата и за слизане от него; стълбове и др. допълнителни пособия. Литография от 1826 год. подписана от A. Von Saar след рисунка от Erminy , 1826. Румънски източник в Интернет. - Следва -
Тагове:
(3) Моят превод на Търновския надпис на ...
(4) Моят превод на Търновския надпис на ...
(5) Моят превод на Търновския надпис на ...
(4) Моят превод на Търновския надпис на ...
(5) Моят превод на Търновския надпис на ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
