Фиг. 9

Тук или по-точно в близкия „Малый Переяславец” „Князь Святослав сел на место болгарских царей и стал управлять новой своей державой”…

            Карсиум[1] – укрепена древна крепост Carsium при гр. Хършова, Ру- мъния. В интернет има сведения за български следи в тази средновековна крепост. Най-вероятно при опасност същата е служела за защита на бъл- гарските войски, на околното население  и най-вече на семействата на българските канове от Аспарух до Омуртаг (през времето от 681 до около 815 год.). Руският княз Светослав точно от това „место болгарских царей”/ Преслава ,  която е била само на 16 км източно от тази крепост, e искал да управлява новата си държава. Точно в Малък Преславец му е харесало толкова много, че е замислял да премести своята столица Киев тук – в този Нов Киевец; да го създаде като голям столичен град на мястото при древния крепостен град Карсиум. Координатите на крепостта са: 44°40"53"N  27°57"8"E.

Тя е била защитавана в древността от легионите Legiunii I Italica, от гемиджиите от Classis Flavia Moesica и от войниците от легиона I Iovia Scythica. Тяхната мисия е била да охраняват и контролират намиращото се близо на север място за преминаване/преправа на река Дунав, което от стратегическа гледна точка е било много важно за неспирните потоци от войски, обикновени хора, товари и животни за прехвърляне през реката.

            Тук, при близконаходящата се до Черно море Хършова и най-вече Преслава на Дунав, а не другаде, са се стичали ценни стоки от четирите краища на света. „Стичала” се е и се е ковала българската ни история поне 120 – 130 години след идването на Аспарух през 681 г.

            Днес трудно можем да напишем нещо по-подробно за Първата ни столица Преслава. Повече можем да се занимаваме с Хършова (Hвrşova), която е град в окръг  Констанца. Градът е разположен на десния бряг на река Дунав. Българите вероятно са възстановили и при опасности са ползвали крепостта Хърсово (и Селището/Вароша край нея) за защита на живеещия в Стария аул и Преслава български държавен елит през периода от 680 до около 815 год. Съществува мнение, че името Хършово е със средновековен произход от старабългарското име Хърс (Хриз), което по всяка вероятност е име  на местен първенец или произлиза от името на сла­вянското соларно божество Хърс.

            Според румънски публикации в основата на днешното име Hвrşova на гр. Хършова стои древното име на крепостта Carsium и най-вероятно това е така. Все пак е силно озадачаващо, че името Хърсово се среща и на други места, което дава основание да се търси и негов български произ-ход.

            Аз съм сериозно впечатлен от важната публикация на India Jane от 23.03.2009 год. под заглавието „Религията на прабългарите”: http://history.rodenkrai.com/new/legendi/religiqta_na_prabylgarite/vsichki_stranici.html.

            В тази статия, части от която прилагам в „Допълнителни четива”, става дума за Хурса/Хърса, когото българите издигнали в култ. За тях той е Бог-Ковач, Син на Слънцето и т.н. При тази хипотеза, вероятно живелите в Хършова/Малък Преславец български елитни ръководства са оставили след себе си българското култово име Хършово на Първата ни  българска столица. И по-нататък ще се спирам на тази тема, но още тук искам да под- чертая, че вероятно Хършово е българското име на първата ни българска столица, която така или иначе, по рано от тях,  ромеите са записвали като  Перстхлабам, а славяните – Преслава. По всичко личи, че до втората поло- вина на X в.  войските на нито един византийски император не са достиг- нали нито веднъж до тази наша останала зад тежките и тъмни завеси на историята столица. Ето защо тя така и не е намерила почти никакво място в хронографиите, в които ровим и търсим нашето тогавашно минало.