Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2014 16:29 - (8) Моят превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 729 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.07.2014 17:14


                  - Продължение -


МОЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА БЪДЕЩОТО ОФИЦИАЛНО, ОСЪВРЕМЕНЕНО И

РАЗБИРАЕМО ОСМИСЛЯНЕ НА ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС

НА ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА 

 

         Търновският надпис върху Омуртаговата колона информира, че докато  ръководел българския речен дунавски флот при крепостта на остров Пъ­куюл луй Соаре, кана сюбиги Младият Мортаг издигнал нов кански Дво­рец/Сарай източно от днешния румънски град Хършова. Чрез измерване и изчисляване  е била определена сре­дата между Флотската база и Новия Дворец и там канът направил подземна Гробница при днешния гр. Черна вода. Върху нея насипал Могила. Разстоянието от тази разположена в сре­дата Могила до Стария  аул/дом на кан Омуртаг край гр. Хършова било точно две мириади оргии и нагоре по Дунава – до крепостта на остров Пъ­куюл луй Соаре, също точно две мириади оргии. Дълбоко  в подземието на Могилата-гробница се намирал склепът, в който бил погребан самият Тува/Крум. За заблуда на недобросъвестни похитители на археологически ценности над тази същинска погребална камера е била изградена втора погребална камера, в която било анимирано/подредено „погребение” на Антропос от пр.н.е. взет от друга стара „тракийска” могила заедно със съ­ответните идоли. За изработката на надписа кан Омуртаг отмерил и платил  един Гин (4 литра „тинове” – ранно-тюркски медни пари). Когато един ден се  отворела  Гробницата, щял да се види мъртвият Антропос добре ани­миран/нагласен като пред раждане. Предишният върховен Владетел и военен ко­мандир Джино/Крум бил погребан дълбоко под Антропоса, под чистия мо­нумент и под идолите. Неговите скъпоценности, държавни и войнски от­личия били поставени отделно. А действащият Владетел и син на кан Крум се казвал  Омуртаг кана сюбиги. Надписът завършва така: „О,  Господи Боже!... Удостои го да живее сто години!”

Една шега: Уморени Читателю, като прочетеш тези мои „писмена”, пийни си една студена водица и освен кановете Крум и Омуртаг, помени и този, който през лето 2014-то ги преведе на разбираем български език по най-първобитния и проточил се във времето  начин!”…

Б.а.: 1. Най-вероятно[1] кан Омуртаг е погребал тялото или праха на своя баща кан Крум/Тува/Джино през пролетта на 814 год.

           2. За мене е много по-вероятно погребението на Крум да е станало не в нова, а в готова стара тракийска могила. Просто са избрали тази съществуваща могила, подкопали тунел под погребания в нея Антропос и това е. Измерили разстоянията и се е оказало, ча тази стара могила е на равни или приблизително равни разстояния и от Крепостта с флотския пристан, и от Стария аул на Омуртаг. Все пак ме  учудва голямата еднаквост на двете разстояния, която се уста- новява при електронното измерване по права линия през интернет. Възможно е въпросните две еднакви разстояния да са изчислени чрез дистанционни визуални заснемания от точки разположени северно от Дунав и последващи познати по тези времена планиметрически похвати.

 

* Тук ще отбележа едно много кратко, но съществено допълнение: 

 

Твърде интересни преводи дава преводачът на Гугъл  от гръцки на латински език: 

!!! Το  δε αυτο τουβι εσ  τιν[2] πανφυμο = Et in se Tuva int plumbum panfymo. 

Το  δε αυτο τουβι εστιν πανφυμο = Et in se est, Tuva panfymo. 

  и от гръцки на български език: 

Το  δε αυτο τουβι εσ  τιν πανφυμο = И самостоятелно Тува вътр Tin panfymo.

Το  δε αυτο τουβι εστιν πανφυμο = И аз Тува е той panfymo.

            Като че ли и при двата варианта εσ  τιν πανφυμο  и  εστιν πανφυμο става дума, че самият той, важният Тува (или прахът му), е в оловна/калайдисана кутия (херметизирана кутия) от парче оловна тръба, саркофаг, ковчег или нещо подобно!
            Моля, опитайте преводи и през немски, руски или др. езици. Оста­вям тази идея без по-подробен коментар, а само като повод за размисъл и то най-вече  на  хората, които имат големи познония по чужди езици и археология на IX век.

 



[1]  Най-вероятно, защото има и други възможности.

[2] Тин — денежная единица многих тюркских народов. От слова «тин», первоначально означавшего белку, происходят наименования таких современных разменных денежных единиц, как: тийин 1⁄100 узбекского сума; тыйын 1⁄100 киргизского сома; тиын 1⁄100 казахского… …   Википедия

    С това ни най-малко не намеквам и не желая да се отваря и тук темата за нашия български произход. Все пак, ако някой ден се изрови една кутия с „медни тюркски пари”, не знам какви изводи ще бъдат направени! Дано български учени ги изровят, а не румънски!


 

Фиг. 7

Велик кос сажен = 249,5 см (гр. оргия).
20000 оргии х 2,495 м/орг. = 49900 м. = 49,900 км. Намерих
сведение, че тази мярка е ползвана около XII век.
 
Р А З Я С Н Е Н И Я И И Л Ю С Т Р А Ц И И
            В интернет се срещат сведения за ползването на долнодунавската крепост Карсиум от българите през Средновековието. На немалко места се говори за важния, изключително добре разположен и защитен древен пристан при крепостта Карсиум. Има твърде сериозни допускания, че  тази крепост Карсиум може да е била наричана и с имената Мундрага, Мундагра и Мулдагра[1]. Особено интересно е обстоятелството, че само на десетина километра северно от Хършова се намира най-тесният и най-удобен участък на река Дунав, който е бил използван от българите, а и от много други народи преди тях, за масови военни или други прехвър- ляния[2] през реката. Нещо повече – оказва се, че от високите кули на кре- постта Карсиум, над реката и чак до отсрещния й бряг, е имало окачено въжено, военно-инженерно съоръжение, по което хората, и най-вече бойците, са преминавали високо над Дунав в едната или другата посоки. Разбира се, че преминаването на флотските съдове под него е било възможно и безпрепятствено. Надписът на Омуртаговата колона, макар и непряко, ни насочва към особено внимание по отношение на Стария му аул и Новия му дом, които са били в непосрествена близост до днешна Хършова; до нейните крепост, пристан и Вароша. За голямо съжаление историята не е запазила (поне засега) сериозни доказателства, че недалеч от Хършова е бил българският Преслав/Малък Преславец. Мисля, че след като се потвърди моят превод на Търновския надпис, това ще се промени и румънската могила Tumulul de la Cernavоda[3] № 3 при гр. Черна вода ще бъде от тук нататък търсената и намерената от всички нас Омуртагова могила. Намираме се пред близковременно решение на тази вековна бъл- гарска задача и трябва да се надяваме на добро българо-румънско разби- рателство и сътрудничество по тази съвместна и неизбежна изследова- телска операция.
 
            „Хирсова, древната Карсиум, укрепен град с една крепост. Тук ре- ката прави завой на запад, обратно на своето естествено течение; укрепленията са били разрушени от русите”. Цветкова, Б., Френски пъ- теписи за Балканите, XIX в.
Фиг. 8
Инж. Др. Драгиев: 1 – Крепост Карсиум/Carsium Fortress при гр. Хършова/Hârşova(Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунав, Румъния): 44°40'53"N  27°57'8"E. Площ - 1,6 ha. Вер. Изключително уютен и защитен дунавски пристан на кановете ни от 681 до около 815 год.На 16 км източно от този град Хършова се намира с. Сарай/Sarai – издирван и ненамерен досега първостоличен град: Persthlabam, Prestlabam, Peristhlaba, Pristhlaba, Περσκλαβης, Преправа, Брод, Преслав, Преслава, Преславец, Малък Преславец, Преславица, Приславица, Прославица и мн.др. Важен кръстопът и много важен християнски митрополитски център. На 10 км. северно от гр. Хършова е била Преправата/Преславата през Дунав. Неслучайно днес там, на мястото на бившата българска Преслава/Преправа, има голям мост над Дунав.


[1] Вж. проф. В. Златарски.
[2] На същото историческо място от векове има огромен мост.
[3] Не изключвам възможността някоя друга близка до нея могила да се окаже Омуртаговата.


Фиг. 9

Тук или по-точно в близкия „Малый Переяславец” „Князь Святослав сел на место болгарских царей и стал управлять новой своей державой”…

            Карсиум[1] – укрепена древна крепост Carsium при гр. Хършова, Ру- мъния. В интернет има сведения за български следи в тази средновековна крепост. Най-вероятно при опасност същата е служела за защита на бъл- гарските войски, на околното население  и най-вече на семействата на българските канове от Аспарух до Омуртаг (през времето от 681 до около 815 год.). Руският княз Светослав точно от това „место болгарских царей”/ Преслава ,  която е била само на 16 км източно от тази крепост, e искал да управлява новата си държава. Точно в Малък Преславец му е харесало толкова много, че е замислял да премести своята столица Киев тук – в този Нов Киевец; да го създаде като голям столичен град на мястото при древния крепостен град Карсиум. Координатите на крепостта са: 44°40'53"N  27°57'8"E.

Тя е била защитавана в древността от легионите Legiunii I Italica, от гемиджиите от Classis Flavia Moesica и от войниците от легиона I Iovia Scythica. Тяхната мисия е била да охраняват и контролират намиращото се близо на север място за преминаване/преправа на река Дунав, което от стратегическа гледна точка е било много важно за неспирните потоци от войски, обикновени хора, товари и животни за прехвърляне през реката.

 

            Тук, при близконаходящата се до Черно море Хършова и най-вече Преслава на Дунав, а не другаде, са се стичали ценни стоки от четирите краища на света. „Стичала” се е и се е ковала българската ни история поне 120 – 130 години след идването на Аспарух през 681 г.

            Днес трудно можем да напишем нещо по-подробно за Първата ни столица Преслава. Повече можем да се занимаваме с Хършова (Hârşova), която е град в окръг  Констанца. Градът е разположен на десния бряг на река Дунав. Българите вероятно са възстановили и при опасности са ползвали крепостта Хърсово (и Селището/Вароша край нея) за защита на живеещия в Стария аул и Преслава български държавен елит през периода от 680 до около 815 год. Съществува мнение, че името Хършово е със средновековен произход от старабългарското име Хърс (Хриз), което по всяка вероятност е име  на местен първенец или произлиза от името на сла­вянското соларно божество Хърс.

            Според румънски публикации в основата на днешното име Hârşova на гр. Хършова стои древното име на крепостта Carsium и най-вероятно това е така. Все пак е силно озадачаващо, че името Хърсово се среща и на други места, което дава основание да се търси и негов български произ-ход.

            Аз съм сериозно впечатлен от важната публикация на India Jane от 23.03.2009 год. под заглавието „Религията на прабългарите”: http://history.rodenkrai.com/new/legendi/religiqta_na_prabylgarite/vsichki_stranici.html.

            В тази статия, части от която прилагам в „Допълнителни четива”, става дума за Хурса/Хърса, когото българите издигнали в култ. За тях той е Бог-Ковач, Син на Слънцето и т.н. При тази хипотеза, вероятно живелите в Хършова/Малък Преславец български елитни ръководства са оставили след себе си българското култово име Хършово на Първата ни  българска столица. И по-нататък ще се спирам на тази тема, но още тук искам да под- чертая, че вероятно Хършово е българското име на първата ни българска столица, която така или иначе, по рано от тях,  ромеите са записвали като  Перстхлабам, а славяните – Преслава. По всичко личи, че до втората поло- вина на X в.  войските на нито един византийски император не са достиг- нали нито веднъж до тази наша останала зад тежките и тъмни завеси на историята столица. Ето защо тя така и не е намерила почти никакво място в хронографиите, в които ровим и търсим нашето тогавашно минало. 



[1] Според мен Карсиум = Car sium =  Кола път = Път на колите = Път на талигите = Преправа/Преслава за талиги. Car Sium = Car Shiraz = Талиги от Шираз = Персийски талиги. Car Shiraz = Талиги с вино „Шираз”. Или Car sium = Талиги с растението  „ sium” - Поручейник (лат. Sium) — род травянистых растеней  семей ства  Зонтичные  (Apiaceae).Румънските учени свързват името Карсиум с многото варовик в района

.

Ето и един цитат от „Религията на прабългарите”:       

„Несъмнено под имената Барс, Шива и Хеимдалур е почитан един архетипен арийски бог, пазител на мъдростта и божествения порядък на Света. Шива е почитан и по нашите земи, според една народна песен от Охридско, записана от Георги С. Раковски:

 

Сива, Сива Василица,

къде си се увасилила?

Тамо горе по Бял Дунав,

тамо горе по Бей Пунар.

Щчо имаше, шчо немаше?

Злата чаша иконата,

Божик ми е по небеси,

слава му е по сва земя!

А самият Раковски възкликва: „О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е. празникът на св.Василия? Ти, що се славеше по гори, при студни извори и при Бял Дунав, де се пиеше а-мрита (безсмъртна вода) със златни чаши и съсъди! А сега веке се слави рождество Христово! Христос е наш и негова слава е по сичка земя!”

            Тази нарисувана на иконата библейска златна чаша, тези златни „чаши и съсъди” не говорят ли още един път, че българските канове много години са били на Бели Дунава, а не в Плиска? Да. Там и само там са били нашите първостроители на държавата ни!

 

          - Следва - 


 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 636357
Постинги: 346
Коментари: 225
Гласове: 719
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930