ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ (ДИЕБИ) :: (7) Моят превод на Търновския надпис на Омуртаговата ...

+ Κανα συβιγη Ωμο Мορταγ ις τον παλεον υκο[1] ναυτου[2] μενο, επυησεν υπερ φυμον υκο ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο τον πανφυμο κατα μετρησας ις τιν μεσην πανφυμο επυισα τουμβαν./ Кана сюбиги Младият Мортаг, държейки славния Дом на флота, направи нов дом край Дунав и след измерване в средата между тях, под земята – Гробница[3], а над нея издигна Могила. / К(ε) απο τιν αυτη μεσην της τουμβας εος την αυλι μου την αρχεα ισιν οργηε μυριαδες β" κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β"/От тази средна Могила до стария му Аул е точно две мириади оргии и нагоре по Дунава – точно две мириади оргии. / Το δε αυτο τουβι εστιν πανφυμο. / И самият Тува/Крум е в Гробницата. / К(ε) μετρισα τες τιν[4] γιν[5] επυισα τα γραματα ταυτα. / Отмери един Гин пари за тези писма и неща. / О ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλςο γεν ατε κε ινα. / Пред вас мъртвият Антропос е добре анимиран също, както пред раждане. / О εσχατον γηνο μενος τα υτα θεορον υπο μνη σκετε τον πυ ισ αν τα αυτο. / Върховният Джино/Крум-войн е дълбоко под чистия монумент и под тези идоли. Ценностите са самостоятелно./ Το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ κανα συβιγη. О Θεο Θς αξηοσι αυ τον ζισε ετη ρ". / А името на Владетеля е определено Омортаг кана сюбиги. О, Господи Боже, удостои го да живее сто години! /

Към този мой превод ще дам следните разяснения:

Джино = Born Noble = Роден благородник. При тази първа вероятност е съвсем логично да приемем, че погребаният в подземието на Гробницата е от екстремно/изключително високоблагороден произход. Такъв човек е бил кан Крум. Ето защо, можем да считаме, че при това тайнствено погребение най-вероятно и почти сигурно става въпрос за ослепелия български Владетел, за легендарния командир и войн кан Крум/Тува.

Има вероятност кан Крум/Тува да е бил съвсем заслужено „удостоен” приживе или посмъртно от българите и славяните със званието „Джино” (бълг. „алп”/„дух”). Джиновете са били известни в древно- арабската митология като духове и приказни същества още в предислямската митология. За повече сведения може да се ползват търсачките на интернет за Джин/Дух.

Тук може да ни помогне и прозвището на Йордан Хаджиконстан-тинов-Джѝнот (1818 – 1882 год.). Той е бил изтъкнат български възрож-денски просветен деец и книжовник. В интернет е записано, че прозвището му „Джинот” се дължи на ослепяването му с едното око. Ето защо е възможно името „Джино” да е „дошло” от ослепяването на човека с едното или с двете очи. Дали пък като е записал името Джино, кан Омур- таг не е искал не само да ни информира, а и да ни заяви категорично, че става дума за слепия му баща Крум; за слепия български владетел, за слепия върховен командващ българските военни сили?!... Известно е, че в края на живота си кан Крум е бил ослепял. Прокрадват се хипотези, че кан Крум е бил убит от своите, поради настъпилите неуспехи в бойните дейст-вия срещу византийците. Дори някои пишат, че той е бил убит, защото вече не можел да вижда, а поради това и не можел вече да чете правилно мислите на бог Тангра, а това водело до големи загуби. В случая тези доводи не са много надеждни, но все пак заслужават внимание от страна на нашите учени. Кан Крум заслужава да се потрудим за истината около неговия живот, около неговата смърт и най-вече – около неговото погребение! Представлява голям интерес следният вариант на превод: „Το δε αυτο τουβι εσ τιν πανφυμο. / И самият Тува е вътре в оловния ковчег(!?). Нима евентуалното наличие на „оловен” „ковчег” в текста не ни подсказава, че тялото (или прахът) на починалия или убит на фронта кан Крум е било донесено в херметизиран оловен ковчег и погребано с него? Да, донесено е и е погребано недалеч от дунавската ни столица Преслава, а не при безлюдна и безлична по това време Плиска.
Б.м. Изложените по-горе обяснения за произхода и значението на името Джино не са достатъчни. Ето още едно много съществено допълнение, от което става ясно, че нашият Джино е голям командир и то победител! Аз съм склонен да приема за Джино от Търновския надпис определението победител: кан Крум-победителят!

[1] Намерих някакви обяснения, че думата υκο се е прилагала към думите дом, сграда, двор, кула и т.н., т.е. към всичко, което наподобява дом, къща, двор, постройка, обект и др.п.

[2] С пренасянето на буквата ν от думата „υκον” върху думата „αυτου” се постига коренна промяна в сми съла на изречението. Думата ναυτου вече говори за флота, за пристан… За крепост при пристан…

[3] Гробница – в сл. панфим, склеп, подземно погребение.

[4] Τιν – ранни медни пари у някои тюркски народи.

[5] Γιν –гин, вавилонска мярка за обем, приблизит. обем 4 литра или 12 чаши.

Фиг. 5 Символ джайнизма, принятый соглашением в 1974 году.[1] „Джайни́зм (санскр.जैन, jaina IAST от санскр.जिन, jina IAST, «победитель») — древняя дхармическая религия, появившаяся в Индии приблизительно в IX—VI веках до н. э.[2][3]; согласно самому учению, джайнизм существовал всегда[4][5][6]. Основателем (или же, согласно другим версиям, известным рассказчиком более старых традиций[7][8]) учения считается кшатрий Вардхамана или Джина Махавира. Джайнизм проповедует ненанесение вреда всем живым существам в этом мире. Философия и практика джайнизма основаны, в первую очередь, на самосовершенствовании души для достижения всеведения, всесилия и вечного блаженства. Всякая душа, преодолевшая телесную оболочку, оставшуюся от прежних жизней, и достигшая нирваны*, называется джиной. В древних текстах джайнизм часто приравнивается к джайн дхарме и шраман дхарме. В современном мире джайнизм представлен небольшой, но влиятельной религиозной общиной, насчитывающей 5—6 миллионов приверженцев в Индии[9][10], а также успешно растущими сообществами из иммигрантов в Северной Америке, Западной Европе, на Дальнем Востоке, в Австралии и других частях мира[11]. * Нирвана (в буддизме - высшее состояние, цель человеческих стремлений). ” Старият Аул на Омуртаг/R. Eschci Saraiu се е намирал и вероятно все още се намират останки от него на 13 км североизточно от днешния румънски град Хършова/Киевец (древен крепостен град Carsium/Хърс град/ Хриз град/ Хършо- ва/Hвrşova, Румъния). Това ще стане ясно малко по-долу. Източно и близко до о-в Пъкуюл луй Соаре се намира връх Дервенца (с надморска височина 121,4 м.). Има достатъчно данни, че там е съществувало средновековно бълг. селище. Дервенца означава брод, преправа, преминаване през река. Предлагам по този въпрос да поработят по-компетентни от мене хора и най-вече – специалисти. Антропосът, погребан пр.н.е. в древната Могила-гробница „Tumulul de la Cernavoda № 3” западно, край дн. рум. гр. Черна вода, е използван за отвличане на вниманието на иманяри и др.п. от нейното подземие, в което е същинското, важното за нас погребение. По оскъдните сведения в интер- нет, днес тази наистина историческа българска гробница не е в добро състояние. Румънските археолози са я изследвали и датирали от VI до I в.пр.н.е. Те не са знаели и не са копали под пода и монумента. Не ми е ясно дали и как би могла да стори това нашата държава!!!?... Как би могла да защити своя държавен принос и интерес?!!!... По всичко личи, че там се крие голям златен ключ за нашата, а може би и за византийската история. Гробницата е на 1600 м. ю.и. от древната крепост Аксиокис/Axioxis/ Аксиополиси има координати:44°18"30,8"N 28°01"47"E. В случая е забележима Омуртаговата хитрост – чрез пародията с погребания отгоре Антропос да се укрие от иманяри и др.п. истинското, важното погребение на кан Крум/Тува в подземието на гробницата, а надписът на колоната да остане в темелите на българската история и бойна слава. Вижда се, че дори и след румънските научни изследвания, всичко от този замисъл за измама на случайни хора, алчни иманяри, а до- ри и на учени и др., както и за опазване на тайната до ден днешен, се е сбъднало успешно. Засега!... Големият въпрос сега е д о к о г а !?... Нужно е да се прочете или да се разбере от румънските учени в каква поза са намерили костите на Антропоса. Ако се окаже, че той е бил заварен в поза „като пред раждане[1]”, ще получим още едно важно потвърждание на моя превод. Поради ниското си ниво в археологията и ниската си компютърната грамотност, аз не успях да се добера до други румънски научни публикации и сведения по отношение на „Tumulul de la Cernavoda № 3”. 2 мириади оргии = 2 х 10000 = 20000 оргии х 249,5 см/орг. = 49900 м. Разликата между 49900 и 48500 метра е пренебрежимо малка. За мен е ясно, че посочените в надписа две разстояния по 20000 оргии са измерени по земната повърхност и са „изчислени” и „позакръглени” от умни хора!

[1] Хокер.

                                                                                 Фиг. 6 Инж. Др. Драгиев: Схема на румънската могила Tumulul de la Cernavoda № 3 при гр. Черна вода: 1 – Камера на погребението на Антропоса, 2 – Камера на погребението на кан Крум и 3 – Отделна камера за ценностите на кан Крум.             Макар че съм с нулеви познания по гръцки език, с много голямо притеснение и искрено извинение си позволявам да изразя своето дълбоко убеждение, че без изключение, всички досегашни научни преводи на Търновския надпис на Омуртаговата колона са на светлинни години от истинския, високо интелигентен и конкретен смисъл заложен в него. Не е прав К. Иречек, като си позволява да критикува нивото на писменото изражение в текста на колоната. Жалко е, че само поради неудачните преводи не сме намерили досега нито гробницата, нито Първата си столица.
МОЯТА РЕДАКЦИЯ НА ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС: „+Κανα συβιγη Ωμο Мορταγ ις τον παλεον υκο ναυτου μενο επυησεν υπερ φυμον υκο ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον   δυο υκο τον πανφυμο κατα μετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν. Κ(ε) απο τιν αυτη μεσην της τουμβας εος την αυλι μου την αρχεα ισιν οργηε μυριαδες β" κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β". Tο δε αυτο τουβι εστιν πανφυμο. К(ε) μετρισατες   τιν    γιν  επυισα τα γραματα ταυτα. О ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλςο γεν ατε κε ινα. О εσχατον γηνο μενος ταυτα θεορον υπο μνη σκετε τον πυ ισ αν τα αυτο. Το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ κανα συβιγη. О Θεο Θς αξηοσι αυ τον ζισε ετη ρ".” МОЯТ ПРЕВОД НА ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС: „+Кана сюбиги Младият Мортаг, държейки славния Дом на флота, направи Нов дом край Дунав и след измерване в средата между тях, под земята – Гробница, а над Гробницата издигна Могила. От тази средна Могила до Стария му аул е точно две мириади оргии и нагорепо Дунава – точно две мириади оргии. И самият Тува/Крум е вътре в Гробницата. Отмери един Гин пари за тези писма и неща. Пред вас мъртвият Антропос е добре анимиран също, както пред раждане. Върховният Джино/Крум е дълбоко под идолите и под чистия монумент. Скъпоценностите са отделно. А името на Владетеля е опре- делено Омортаг кана сюбиги. О, Господи Боже!... Удостои го да живее сто години!” 20 юни 2014 год.                        Гр. Варна.                  Aвтор: инж. Др. Драгиев

С тази моя съвсем „инженерна” прередакция на гръцкия текст наистина постигам един, направо и нескромно казано, съвсем смислен и говорещ ни съществени неща принципно нов превод. Той получава 100-процентово потвърждение на терена около р. Дунав. Направо става ясно, че от 681 поне до около 815 год. българският държавен център е бил не при Плиска, а много близо до днешна Хършова. В първите 130 години от създаването на Дунавска България, след близките или далечни военни действия и походи, българските канове са се прибирали при семействата си не другаде, а там – в Стария аул, североизточно от Хършова. Там, в Стария аул, нашите канове са вдигали златни чаши с червено вино, пирували са след своите победи, близали са си раните от загубите, погребвали са и са оплаквали загиналите… Там, най-вече там, при Стария Дунав/ Dunarea veche, са погребвали и най-близките си хора… Би трябвало един ден там, а не другаде, да намерим гробовете на онези наши канове, които са умирали в тази наша, условно казано „Първа столица”, или пък на онези, чиито тленни останки са били успешно връщани от близките или далечни фронтове. Там, в дунавския участък от Силистра до Хършова, пък и по цялото крайдунавие, трябва да „ровим” за нови/стари факти и доказа- телства от нашата голяма българска история. Река Дунав е била втората величествена река за нашите българи. А първата, както е добре известно, е била тяхната пословична и любима река Енисей!             Ако един ден моят превод бъде признат       за достоверен, от неговите редове ще произлязат огромни изводи и съвсем нови исторически теории. На първо четене бих споменал предположението си, че докато кан Крум и военните му командири са воювали на фронта, Младият Мортаг вероятно е командвал района между столицата Преслава/Хършова и Дръстър; държал е българската речна флота и двете флотски бази[1]; при нахлуването на войската на Никифор I Геник през лятото на 811 год. е осигурявал масовите прехвърляния на север на хора, животни и товари през двете Преслави/Преправи (едната северно от Хършова, а другата в зоната на о-в Пъкуюл луй Соаре-Дервенца). На обратния курс лодките, саловете и гемиите на Мортаг са прехвърляли опълчението, което се стичало по зова на Крум в южно направление за успешната и решителна битка срещу оку- патора Никифор, която е станала на зазоряване на 26 юли 811 год. при мочурливата Мадарска/Мътна/Провадийска река/Барасклафа и Мадарско-Провадийското плато. С труда на предоставени му от Крум десетки хиляди военнопленници бъдещият кан е изпълнявал строежи и строителни ремонти край Дунава… Школувал се е Младият Мортаг и се е готвел за кан на България! Той е врял и кипял, денем и нощем се е трудел и се раздавал за своята Родина, а не е прекалявал със строителството на чак толкова „славни” или „преславни” домове, за да си живурка величествено и по царски в тях. Просто времената са били на живот и смърт. За разлика от някои наши сегашни държавни ръководители, когато е станал кан на България, макар и млад, Мортаг е имал достатъчен и крайно напрегнат, а не нулев „трудов стаж” на ръководител и държавник.             Освен всичко друго, на младия Муртаг се е наложило и да погребе тленните останки, кански атрибути, оръжия и ценности на кан Крум през пролетта на 814 год. в т.н. Омуртаговата могила при днешния румънски град Черна вода.             Видно е, че моят превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона влиза в абсолютно и пълно противоречие с досега направените такива от мастити български и чуждестранни учени. Знам че моята кауза е кауза пердута, но все пак се осмелявам да я предложа на вниманието на българските държавни фактори, наука и общественост. Все живея с надеж-дата, че съм сторил едно добро дело. Колкото повече мисля за Хършова, толкова повече започвам да вярвам на думите на княз Светослав за новата дунавска среда на държавата му, за нейните хубости, блага и удобства; за това място на българските „царе”, в което той се е установил като кукувица в чуждо гнездо и от което е започнал да управлява своята нова държава. Преслава и нейната близконаходяща се защитничка Крепостта Карсиум при днешния град Хършова са били едно много полезно съчетание на удобство и сигурност за държавното ръководство. Крепостта е била разрушавана от варвари и др., но вероятно нашите българи са я възстановили, живели са кановете ни недалеч от нея и са решавали съдбините на Дунавска България. Наистина няма абсолютно никаква логика за- тъналото в хиляди проблеми държавно ръководство на Аспарух да се мъчи да гради разорена Плиска, когато е имало такива стабилни и лесни за възстановяване крепости като Карсиум, Капидава и др. И още нещо – не е възможно и няма логика столицата и „генералният щаб” на една нова, все още неустановена, нестабилизирана и с милион проблеми току-що създаваща се държава да са настанени на първата бойна линия (Плиска) между българи и ромеи, каквата не един път е била линията „Шумен-Мадара-Провадия-Варна”.             В интернет се намират твърдения на румънски учени, че в далечните времена специални римски легиони и морски формации са били настаня- вани в хършовската крепост и в нейното много добре защитено приста- нище със задачата да контролират плаването по Дунав; да охраняват нами-ращата се при Хършова Главна Преправа, както да контролират и да прехвърлят с лодки, салове и гемии войски, други хора, животни и товари през тази голяма река. Засега логиката, а вече и доста неоспорими факти, насочват предположенията ми, че не други, а най-вече руските войски през XVIII и XIX в. са разрушили огромната и дебелостенна крепост Карси- ум с артилерийски обстрели при боевете и с взривни технологии при отстъпленията си на север. И още нещо – Одринският мирен договор от 1829 год. е задължил Турция/Високата порта да унищожи редица крайду- навски крепости, една от които е била и крепостта Карсиум при дн. Хършова. Поради това днес трудно ще идентифицираме първата си столица Преслава и нейната крепост Карсиум/ Хършовград… - Следва -