Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2014 07:52 - (6) Моят превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 781 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.07.2014 08:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                  инж. Драгия Драгиев                                                                      

                                   

Е. ТЪРНОВСКИЯТ НАДПИС СКОРО ЩЕ ПРЕНАПИШЕ

ГОЛЕМИ ЧАСТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

           

            Уважаеми Читателю, 

 

         За мене темата за Търновския надпис на Омуртаговата могила от приятно и интересно занимание се превърна в тежко бреме и опасност от пълен провал. Зад гърба ми останаха десетки варианти, хиляди написани на вятъра страници, стотици и стотици илюстрации, провалени хиляди часове в ровене, блуждаене из интернет, в безчетни и безкрайни ровичкания из чуждестранни електронни картографски сбирки, топографски и географски карти; из поля, гори, реки, езера…

            Въпреки умората, въпреки този 4-годишен къртовски труд, проявих последователност, упоритост и воля и мисля, че успях. Дано и ти, Читателю мой, проявиш поне малко интерес и търпение, за да стигнеш до последната страница на сътвореното от мен. Мисля, че стигнах до майката… до извора на нашата българска дунавска история… Стигнах до точното, до неоспоримото място на Стария аул/Сарай на нашите канове от Аспарух до Омуртаг. Стигнах до Омуртаговата могила. Намерих Преслав/Малък Преславец…

            Знам, че това звучи налудничаво, но не е така. Уверен съм, че всички досегашни научни преводи  на безценния Търновски надпис   върху Омуртаговата колона в скоро време ще бъдат напълно забравени. Очаквам предлаганият мой превод на Търновския надпис да направи революция в официалната история на Дунавска България. 

            Само няколкото изречения в  интелигентно и пестеливо написания и добре изработен надпис, тази колона и Омуртаговата гробница тепърва ще разкажат и на България, и на целия свят, изключително много за онова време и за нашата българска история. Най-после трябва да разкодираме този по някакво чудо съхранен до днес надпис и с голямо закъснение да разберем съдържащите се в него истини. Нека стъпим здраво на земята българска. Нека да спрем да хвърчим из небесата на свободните съчинения, на художествените и патриотично окръглени „преводи” и измис лици; на научните директиви, държавни доктрини, аксиоми и указания. Дошло е време този прословут надпис до ни отвори очите!

            Почти 1200 години ни делят от онзи далечен историческия период, през който кан Омуртаг (816 - 831 год.) е управявал България след своя легендарен баща кан Крум. Въпреки изразходваните 136 години от Освобождението на България до днес и въпреки хвърлените огромни научни усилия и средства, ние не успяхме,  а както я карахме, може би и никога в обозримото бъдеще нямаше да успеем да достигнем до  правилния прочит и „оползотворяване” на Търновския надпис на Омуртаговата колона. Този надпис, тази колона и тази гробница крият уникален ключ за отварянето на  ръждясалата през вековете врата към големите български исторически тайни от периода на създаването и укрепването на Дунавска България.

            Знам, че е направо смешно един неспециалист като мене, да се захваща с такава непосилна дори и за най-големите български научни капацитети задача. Често се чува вярната научна мисъл „Има документ (паметник) – има история, няма документ (паметник) – няма история”. Днес „Знаем, че някъде има гробница; знаем къде точно има колона с неправилно разчетен грамотно съставен и изработен надпис и все още няма убедителна история”. Мисля, че е фатално, ако продължаваме да чакаме някой да изрови от земята или от старите архиви нещо конкретно и чак тогава да донапишем и поправим историята си. Според мен трябва да съберем от 1000 кладенеца вода, да изградим обоснована хипотеза, по логически път и чрез жестоки спорове да стигнем до истината. Нека опитаме. Може и да успеем. Кръстът в това начинание е много тежък и непосилен както за мен, така и за хората, които ще прочетат и осмислят онова, което след този къртовски труд успях да открия, да намеря, да съобразя, да напиша, да предположа и да предложа тук и сега.

            И така, уважаеми привърженици на по-другия – нестандартния подход, манияци на темата за истинската българска история, напред и нагоре!...  Нагоре към Дунава! На север! Стига сме търсили Омуртаговата могила в сегашна България. Нека допуснем, че тя е извън нашата сегашна, орязана от управленческа некадърност територия. Да, тя е в границите на България, но не в тази, а в онази – Аспаруховата… Голямата…

            Да. Задача е благородна, но изключително трудна, защото засяга две държави – България и Румъния!... Но тя е решима… Имаме надписа. Нека да го разчетем правилно и да насочим интереса си към южния крайдунавски бряг от Силистра до Хършова. Разкопаем ли Могила № 3 при Черна вода (Tumulul de la Cerndvoda № 3), тя ще ни разкаже всичко. Всичко!

            … Кан Омуртаг е бил умен, далновиден, хитър държавник и човек.  С Търновския надпис той ни е написал едно обикновено каменно писмо. Често си мислим, че е поставил пред нас – неговите потомци, една гатанка. Една нищо и никаква загадчица. Ние се моткаме с нея от векове и както се вижда, ще се моткаме още много хилядолетия… А от близо 1200 години този надпис таи в себе си поне няколко големи и фундаментални български държавни тайни.

            Задачата за правилния превод и „оползотворяване” на Търновския надпис е решима, но тя изисква от нас  да сме непримирими и неуморими; да работим упорито и денонощно по нея. Нека се опитаме да се „телепортираме” назад във времето. Нека условно се върнем и вживеем в онова далечно време. Нека с ръка на сърцето си признаем, че Търновският надпис не е преведен правилно, че е преведен напълно погрешно.  Нека го преведем точно и ясно! Нека намерим Могилата. Нека с пълна убеденост променим и пренапишем поне няколко от най-важните моменти от нашата официална българска история (поне за периода от 681 до 815 год.).  А и не само за него…

            Добре би било тази работа да се  свърши от  хората, които са специалисти и учени в тази област.  Въпреки това, мисля, че не е забранено и на мен, неучения в историческата и археологическата области, обикновен българин, да се опитам да помогна или най-вероятно – да се изложа като пълен профан…

Фиг. 1

Кана сюбиги Омуртаг (816 – 831 год.). Миниатюра от Мадридския ръкопис

на Хрониката на Йоан Скилица. XI век. protobulgarians.com.

            Нека пристъпим към района, в който ще концентрираме главните си издирвателски усилия. Досега всички, в т.ч. съм и аз,  търсехме Омуртаговата могила все някъде по средата между Плиска и Дунав, но така и не можахме да я намерим. И вероятно никой никога няма да може да я наме- ри там. Новият превод, който направих с родилни мъки, ми отвори очите и просто ме застави да търся тази Могила в участъка на река Дунав от Силистра до румънския град Хършова. В предишни мои разработки се опитвах да „настаня” Омуртаговата могила по средата меду селата и градовете Манастир, Провадия, Девня, Варна, Мадара, Стан и др. от една страна и Дунавския бряг от друга. Това бяха все неудачни, крайно трудоемки и времеемки опити, но някак си аз вярвах силно в тях. Може и сегашният ми опит да се окаже неудачен като тях, но все пак мисля, че този път няма да имам грешка. Както ще се види по-нататък, предпоставка за това ми твърдение е моят превод на Омуртаговия надпис, в който нещата са казани ясно и точно. Моят превод се „отпуши”, след като  разбрах, че в още в първото изречение на надписа  става дума не за „Дом” за живеене, а за славния „Дом на речния флот”. Точно това ме накара да прехвърля своите дирения за Първата столица и за Омуртаговата могила на десния  дунавски  бряг. С безценната помощ на Интернет успях хиляди пъти да прекрача българо-румънската граница и да се ширя на воля из нашите  изконни, но непознати за мен български простори[1]  на Северна Добруджа. И така, надявам се силно и уверено, че едно по едно, всичко ще си дойде на мястото.   
       



[1] Де да имах възможност да посетя местата, за които пиша.

 

Фиг. 2

Инж. Др. Драгиев: 1 – Дом на българския речен флот/Рум. остров Пъкуюл луй Соаре, 2 – Омуртагова могила при рум. гр. Черна вода и 3 – Старият аул/Ески сарай на Омуртаг, Северна Добруджа.

            На фиг. 2 са показани и трите обекта описани в Търновския надпис:

Крепостта-пристанище - 1 на Дунавския речен флот на остров Пъкуюл луй Соаре, Омуртаговата могила - 2 при гр. Черна вода и североизточно от Хършова – Старият аул - 3 на кан Омуртаг. Цели 136 години ни делят от Освобождението ни от … Не смея да напиша „турско робство”, защото се оказа, че такова изобщо не е имало. Не смея да напиша, че Русия ни е освободила, защото се оказа, че това е сторила „Братска” Англия и изключително и винаги „хуманната” към нас Европа… Онези 500 години са видели сметката на българската ни история.

            Но нека оставим тази тема настрана. Нека съсредоточим вниманието си върху нашите си дела. Столицата Плиска беше намерена не от бълга- рин, а от чужденеца К. Шкорпил. Засега нашата наука твърди, че кан Аспа- рух е настанил ръководното тяло на Дунавска България направо и точно в Плиска.  Българите скочили от изтощените си и наранени коне, запретнали ръкави и с голям ентусиазъм  под неговото мъдро ръководство започнали да я изграждат. В края на краищата те, и поколенията след тях, са я превър- нали в един прекрасен град, в перлата на тогавашна Европа.

            Е, не е тайна, че има учени, които са на по-друго мнение, но какво да се прави, като и те самите все още се лутат, и не могат да докажат, че Първата българска, Долнодунавска столица е била другаде… Другаде, другаде, ама къде по-точно?... Темата е много важна и много трудна. Пък и сега времената се промениха… Ех, ако Аспарух беше дошъл откъм „Запад- ната Европа”, щеше да бъде по-друго… Дето се вика, за изследователите можеше и евросредства да се намерят… Можеше и да се открият нещата… Пък то, Аспарух взел, че дошъл от североизток… Българска му работа… И той е бил един…

 

Първа фаза на моя опит за превод и осмисляне на надписа[1]:


            Както вече казах, опитите ми да преведа със собствени сили Търновския надпис не са един или два. Дълго се трепах с тази главо- блъсканица, защото с гръцката азбука бях се „срещал” само в матема- тиката. По отношение на гръцкия език имам знания, които сам оценявам с кръгла нула. За древногръц­кия език да не говорим. Горе-долу такова е по- ложението и с познанията ми по история и археология. Въпреки това, ам-бицията ми по новаторски, по инженерному да вървя не по утъпкания и шаблонен път на цитатничество, преписване и поукрасяване на извърше- ните от старите и утвърдени учени преводи, ме изведоха на правилния и резултатен път.  Казах си, че досегашните преводи на надписа са грешни, натъкмени, неразбираеми и нелогични; приех, че надписът е съставен и издълбан не от безумци, а от подготвени тогавашни държавници и учени. Реших да из­ровя земята, но да открия какво в края на краищата пише в него. И мисля, че ус­пях. Сигурен съм най-малкото на 100 %. 

 

 

[1] В цялата ми разработка е използван надписът на гръцки език по редакциата на уважаемия проф. В. Бешевлиев.
  

 

 

 


 

Фиг. 3

Инж. Др. Драгиев: Начална част от Търновския надпис.

Историческият, вълшебният ключ: важната дума ναυτου!

            Според мен, при разбиването в отделни думи и изречения на тази показана на фиг. 3 част на Търновския надпис е допусната първата, най-голяма и най-фатална грешка. По тази причина в досегашните преводи не е разбран, не е преведен и не е дефиниран истинският смисъл на онова, което създателите на надписа са искали да ни кажат още с първото си изречение. Това ще илюстрирам сега, като предупредя още веднъж, че ще се наложи да направя и други подобни прередактирания на думи. Всеки, който желае да вникне в моята редакция и превод на гръцкия текст, може сам да открие и разбере по-нататък тези извършени от мене промени.

            Според проф. В. Бешевлиев показаната на фиг. 3 начална част на текста трябва да се разбира така:

            Κα[ν]α συβιγη Ωμο<μο>ρταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν)”…

            Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом”…

           

            Според мен:

            Κανα συβιγη Ωμο[1] Мορταγ ις τον παλεον  υκο    ναυτου   μενο”...

            „Кана сюбиги  младият Мортаг  славен Дом флотски държа.”

            Вижда се как само едно нищожно преместване на една буква (ν) от думата υκον надясно към думата αυτου прехвърля измисления досегашен „Стар дом” от набедената „Първа столица Плиска” чак при Белия Дунав… Прехвърля за вечни времена Първата ни столица от Плиска чак на Дунава!!!… Превръща думата дом във флотски пристан. Хвърля първата част от нашата досегашна „Плисковска” история направо в бездната…



 

 

Фиг. 4

Инж. Др. Драгиев: 1 – Пристан и Крепост на българския дунавски флот на дн. румънски остров Пъкуюл луй Соаре. 2 – Връх Дервенца със следи от средновековно бълг. селище, вис. 121,4 м. Координати: 44°8'2"N  и 27°29'21"E.


- Следва -

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 636357
Постинги: 346
Коментари: 225
Гласове: 719
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930