Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2014 10:03 - (5) Моят превод на Търновския надпис на Омуртагова колона
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 3258 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.07.2014 15:16


Инж. Драгия Драгиев                                             D. Кратко резюме и едно компетентно становище          Тази разработка е своеобразен опит на неспециалист по история иархеология за търсене на друг път за изяснявяне на някои основни въпроси сързани със създаването на Дунавска България. Направен е съвсем непредполаган и коренно различен превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона. Въз основа на него Омуртаговата могила е локали­зирана като Tumula de la Cernavoda № 3 край днешния румънски град Черна вода, който се намира на десния бряг на река Дунав. Извършени са няколко прередактирания на думи и изрази в досегашната официална ре­дакция на гръцкия текст на Търновския надпис. След многовариантни пре­води на всяка една съдържаща се в него дума или група от думи, е постиг­нат един логичен и напълно разбираем превод, който за първи път дава почти пълна яснота на Омуртаговото послание към грядущите български поколения. Доказва се, че в надписа се съдържат цяла дузина точни сведе­ния, които не са били разбрани и изявени от досегашните преводачи. Тези новооткрити от мен сведения са предостатъчни за локализирането не само на Могилата, а и на Първата столица на Дунавска България. С голяма сте­пен на вероятност може да се счита, че името на погребания български Владетел е кан Крум.             Въз основа на новия оригинален превод на Търновския надпис са направени успешни усилия за оборване на досегашното твърдение в офици­алната българска история, че Плиска е Първата българска Дунавска столица и че кан Аспарух има голямо участие в нейното изграждане. Създадена е и е почти напълно обоснована хипотезата на автора, че Триъгълникът/ Седалището на властта ва българските канове през периода от 681 до към 815 год. е бил в района „Хършова-Старият Сарай-Сарай.” В Първия държавен център на Дунавска България са влизали Старият аул/Старият Сарай на Омуртаг, Новият дом/Новият сарай на Омуртаг/Преслава и Карсиум/ Carsium (и Вароша около него). Можем да приемем, че тези три, органично, териториално и функционално свързани в далечното ни минало селища са съставлявали нашата Първа столица на Дунавска България. Заедно с това е направено обосновано предположение, че в продължение на първите около 130 години Главният военен аул (и накрая Аул на кан Крум) на България трябва да се е намирал не в Плиска, а на територията на днешното село Стан от Община Нови пазар, Шуменска област. Вероятно българското му име е било Плюска град.             Разположението на новоизявените обекти включени в Търновския надпис дават основание да се променят съществени части от историята на Дунавска България, особено що се касае за периода от 681 до 815 год.             Разработката е на СD и е в обем от 41Mb. Тя е подкрепена с десетки картни и други илюстрации. Приложени са и интересни Допълнителни четива, които осветляват основния материал.             От пръв, незадълбочен поглед става ясно, че тази разработка е неприемлива измислица и че е съвсем логично тя да бъде оставена без внимание от височайшите научни среди. Въпреки това, би било правилно да се отдели поне малко от драгоценното им време, за да се вникне в нейната логика, в нейните доводи и „опорни” точки и, ако се налага, чак тогава да бъде зачеркната. Знае ли човек – може в един близък ден всички да „запеем” съвсем друга песен за много епизоди и факти от българската история за периода от 681 до 815 год. И досега не са малко учените, които оспорват приписваната първостолична роля на Плиска, а и тази разработка в голяма степен доказва тяхната правота.   НЕ ХАН АСПАРУХ Е СЪЗДАЛ ПЛИСКА!!!...
image

Фиг. 1
Доц. д-р Павел Георгиев[1]– ръководител на шуменския филиал на НАИМ– гр София.            „Смятам, че Плиска е станала столица на България не при основаването й през 681 година, а поне 100 години по-късно. При нашата седем годишна работа по изучаване на добре известните две дървени укрепле­ния в Плиска изследвахме площ от 480 дка зад каменната крепостна стена. Картината е категорична: следи от живот в Плиска от края на VII век по времето на хан Аспарух, до към края на VIII век, няма. Според моите наб­людения, цял един век след създаването на българската държава живот на това място в Плиска няма. И това е големия принос на тези последни про­учвания, защото те опровергават едно традиционно, но дълбоко пог­решно „научно” схващане, че Плиска е една същинска Аспарухова столица и сто­лица на българите веднага след тяхното идване на юг от Дунав. Нещо по­вече – нашите споменати по-горе археологически констатации и изводи се потвърждават и от намиращите се малобройни хроники и писмени из­вори, които ясно показват, че през първия век на съществуването на бъл­гарската държава е имало само един-единствен главен център. Но там не се говори за Плиска, не се говори за Дръстър, а се говори за т. н. „Варна”. А тази ис­торическа „Варна” е някъде в околностите на днешна Варна. Пропа­ганди­рам тази моя теория[2] вече 10 години. Разбира се, тя се оспорва от колеги­ята и все още се счита за някаква хипотеза, но това е, което в исто­рически план, в археологически план, в нумизматично-сфрагистичен план и в топо­номичен включително, дава един и същи резултат – първият поли­тически и културен център на Средновековна България се намира някъде в съсед­ство със съвременна Варна. Къде точно е един много сложен въп­рос, чийто отговор вероятно още дълго няма да намерим. Все пак площта за­емана от Плиска през IX век е цели 23000 дка! Не мога да твърдя, че дру­гаде няма следи от още по-ранна фаза на живот, след като говоря за нап­равени сондажи на около 480 дка, което е почти една петдесета част от общата територия на старата ни столица. Но това, че Плиска е първата съ­щинска столица на Българската държава в пълния смисъл на политически и държавен център, е безспорно. В това няма съмнение и фактите, които потвърждават този извод, се множат непрекъснато от работата на всички изследователски колективи. Трябва да намерим отговора на един много сериозен въпрос – къде са погребвани българските владетели, членовете на техните семейства и населението на столицата, докато Плиска е била такава? Дори немският ни „колега” от Берлин - Уве Фидлер, заключи в свой доклад, че Плиска е столица без гробове. Това е направо парадоксално, но е много точно, защото досега ние не знаем в района на Плиска нито един езически (български) гроб за периода от 680 до около 800-820 го­дина.” Б.а. Материалът на П. Георгиев[3] е взет, много леко преработен и допълнен от мен с негови твърдения от други публикации. http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=49&t=35993, 24.08.2009 год.

image    Фиг. 2
Снимка на Търновския надпис върху Омуртаговата колона.
Един надпис. Едно непрочетено досега послание. Едно непрочетено златно „каменно” писмо до нас.   image  Фиг.3
Инж. Др. Драгиев: Триъгълник на столичния район на Дунавска България през периода от 681 до около 815 год. 1 – гр. Хършова, 2 – Старият български аул, 3 – Новият български аул, 4 – Гърличиу.

image
  Фиг. 4
Инж. Др. Драгиев: 1 – Древен крепостен град Аксиополис
[4](Axiopolis)/Град на достойните. 2 – Омуртагова могила/Tumulul de la Cernavoda № 3 при гр. Черна вода, Румъния. Координати на могилата: 44°18"30,8"N  28°01"47"E.

image
  Фиг. 5
Вер. ПЛЮСКА ГРАД / ДУЛО ГРАД/ГЛАВЕН БОЕН АУЛ (ГЛАВНО СТАНИЩЕ) НА БЪЛГАРИЯ.
(От Аспарух до Крум, 681 – 811 год. Затворена площ ок. 900 ha). Село Стан: 43°20"36"N 27°15"22"E   Област Шуменска: гр. Нови Пазар, с. Стан, с. Памукчи, с. Сечище (9), 1 – Средновековен дъ­гообразен землен вал (дължина 5200 м., шир - 15 м., вис. – 2,5 м.) с ров (шир. 10 м., дълб. 1,2 м.); 2 – река „Капаклъдере”; 3 – район „Станата”; 4 – Късно антична крепост; 5 – Крепост[5] „Стан” (площ 4 ha), 10 – река (ръкав) „Капаклъдере-2”. Варненска област: с. Белоградец[6], 8 – с. Ягнило (8), 6 – Крепост и 7 – Крепост „Момина могила”. Варненска област: с. Белоградец[7],                    Уважаеми читателю, като четеш по-нататък, през цялото време мисли и се питай защо столиците ни Плиска, Велики Преслав и Велико Търново   общо взето са столици без гро­бове на нашите канове и царе? Нима всички те са загинали в жестоки битки далеч… да­леч по фронтовете на България?… Защо не можахме да намерим техните гробове?... Да не би и тези така нужни на историята ни гробове да са като погребението на кан Крум – в подземията на други крайдунавски, крайплисковски, крайвеликопреславски или крайвеликотърновски „тракийски” могили?... Дали търсените и ненамерени досега прословути Сто славни български могили не крият под нивото на своя терен голямата тайна – масовите вторични погребения на български държавници в подземията на нови български или в подземията на стари „тракийските” могили!?... Чети! Чети читателю, мисли и премисляй можем ли да сторим нещо добро за историята на нашата многовековна, но все още недоопозната Родина – България!?...  15. 06. 2014 год. Гр. Варна.                  

[1] За пръв път се запознах с изследванията и публикациите на г-н П. Георгиев през м. Април 2010 год. От тях и от личните ми срещи с него се амбицирах да търся къде е била Аспаруховата столица на България. Изминах дълъг и сложен четиригодишен път. Изразходвах четири бедни и трудни пенсионерски години от своя живот. Дано съм свършил нещо полезно. Каквото и да се случи по-нататък с този мой труд, аз винаги ще се отнасям към д-р П. Георгиев като към мой учител и приятел. [2] Така е. В науката, и особено в българската, хубавите работи бавно стават! Нужно е да минат не десетки години, а много векове… Силите и средствата ни са насочени към миналото на други племена и народи. [3] Изследванията, статиите и интервютата на доц. д-р П. Георгиев продължават и до днес, но въпреки голямата им научна стойност, като че ли остават глас в заспалата българската пустиня. [4] Аксиополис = Град на достойните. (Според мен не Черна вода, а Град на достойните!). [5] Късноантичната и средновековна крепост „Станата"/„Стан" се намира се на 3 км. северно по права ли­ния от центъра на село Стан, върху рид на платото Стана. От запад, юг и изток е ограничено от стръмни ридове, а от север е издълбан изкуствен ров. Има неправилна форма с площ над 40 дка. К. Шкорпил от- бе­лязва 4 кули на северната стена и вход в северната част на западната стена. Съществувала е през 5-11 век. Надморска височина: 352 м. GPS координати: 43°22’09” N. и 27°16’07” E. Информацията е предоставена в Уикипедия от археолога Ангел Конаклиев. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шу­менски окръг. С., 1975. [6] Белоградец – това име на селото не се е „пръкнало” току така. Белите, слънчевите, високите и красиви българи… Колко ли други „Бели” градове са оставили след себе си… Белите жерави… Белите лебеди… Белите реки… Белите юрти… Белите кьошкове… Варосаните къщички и кьошкове на Белия Плюска град… [7] Белоградец – това име на селото не се е „пръкнало” току така. Белите, слънчевите, високите и красиви българи… Колко ли други „Бели” градове са оставили след себе си… Белите жерави… Белите лебеди… Белите реки… Белите юрти… Белите кьошкове… Варосаните къщички и кьошкове на Белия Плюска град…

15. 06. 2014 год. Гр. Варна. Др. Д. Др.



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194372
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031