Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2014 10:10 - (2) Моят превод на Търновския надпис на Омуртаговата колона
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 1860 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 22.07.2014 08:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
B. ДВА КОРЕННО РАЗЛИЧНИ ПРЕВОДА НА ТЪРНОВСКИЯ НАДПИС НА ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА
image 

Фиг. 1
  ТЪРНОВСКИ НАДПИС НА ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА

image
  Фиг. 2
Инж. Др. Драгиев: 1 – Дом на флота, остров Пъкуюл луй соаре; 2 – Могила № 3/Омуртагова могила, гр. Черна вода; 3 – гр. Хършова; 4 – Стар аул на Омуртаг;
5 – Нов дом на Омуртаг/с. Сарай; 6 – река Дунав.


Редакция на проф. В. Бешевлиев:
 „Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β" κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β". το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ".”   ТЪРНОВСКИ НАДПИС НА ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА   Редакция на инж. Драгия Драгиев: „+Κανα συβιγη Ωμο Мορταγ ις τον παλεον υκο ναυτου μενο επυησεν  υπερ φυμον υκο ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον   δυο υκο τον πανφυμο κατα μετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν. Κ(ε) απο τιν αυτη μεσην της τουμβας εος την αυλι μου την αρχεα ισιν οργηε μυριαδες β" κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β". Tο δε αυτο τουβι εστιν πανφυμο. К(ε) μετρισα τες   τιν    γιν  επυισα τα γραματα ταυτα. О ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλςο γεν ατε κε ινα. О εσχατον  γηνο μενος ταυτα θεορον υπο μνη σκετε τον πυ ισ αν τα αυτο. Το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ κανα συβιγη. О Θεο Θς αξηοσι αυ τον ζισε ετη ρ".”   ТЪРНОВСКИ НАДПИС НА ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА                                                     Превод на проф. В. Бешевлиев:  „ + Кан сюби                                            
 ги Омор- 
 таг оби- 
 тавайки в 
 стария си 
 дом, направи 
 преславен дом 
 на Дунав и по 
 средата на двата 
 всеславни дома, като 
 измерих (разстоянието) 
 направих на средата 
 могила и от самата среда 
 на могилата до стария ми 
дворец има 20 000 разтега 
 и до Дунав има 20 000 раз- 
 тега. Самата могила е все- 
 славна и след като измериха 
 земята, направих този над- 
 пис. Човек и добре да живее, 
 умира и друг се ражда. Нека 
 роденият по-късно, като гледа 
 този надпис, да си спомня за 
 оногова, който го я направил. А 
 името на архонта е Омортаг кан 
 сюбиги. Нека бог да го удостои да  
преживее сто години.”                                ТЪРНОВСКИ НАДПИС НА ОМУРТАГОВАТА КОЛОНА               Превод на инж. Драгия Драгиев: „+Кана сюбиги Младият Мортаг, държейки Славния Дом на флота , направи Нов дом край Дунав  и след измерване в средата между тях, под земята, Гробница,  а над Гробницата издигна Могила. От  тази  средна Могила до Стария му аул е точно две мириади оргии и нагоре по Дунава  – точно две мириади оргии.   И самият Тува/Крум е вътре в Гробницата. Отмери един Гин пари за тези писма и неща.   Пред вас мъртвият Антропос  е добре анимиран също,  както пред раждане. Върховният Джино/Крум е дълбоко под идолите и под чистия монумент. Скъпоценностите са отделно. А името на Владетеля е определено Омортаг кана сюбиги. О, Господи Боже!... Удостои го  да живее сто години!”


БЕЛЕЖКИ ЗА АВТОРИТЕ: Проф. Веселин Бешевлиев:  Роден на 25 . 03. 1900 год. в гр. София. Починал на 9. 10. 1992 год. в гр. София. Следвал в България и Германия. Бълг. историк, епиграф и фило­лог. Член-корес- пондент на БАН от 1941 год. Автор е на Първобълг. надписи от 1935/ 1936 год. Извънреден професор по класическа филология в Соф. университет (1933–1944 год.). Действителен член на Бълг. археолог. инст. (1933). Рък-л на секция Епиг­рафика при Археологическия институт и музей при БАН (1958–1964 год.) и на секция Етногенезис на балканските народи и историческа география на Балканите при Ин­ститута за балканистика при БАН (1964–1972 год.). Член на Унгарското ориентал­ско дружество. Носител на Хердерова награда през 1972 год. година. Действ. член на Саксонската академия на науките от 1974 год. Изключителен специалист по Историческа граматика на Старогръцкия език и по История на Старогръцкия и Новогръцкия езици.
              
Инж. Драгия Драгиев: Роден на 29. 12. 1943 год. в с. Девня, околия Провадийска, Варненска област. Завършил Машино-електротехническия институт в гр. Варна през 1968 год. по специалността „Двигатели с вътрешно горене”. Дългогодишен селскостопански специалист, ръководител и обществено-полит. деец в общините  Девня, Суворово и Ветрино, Варненска област. Краевед от региона на Североизт. България. Пенси­онер.                   15. 06 2014 год. Варна. Др. Д. Др. .                                                                                                                                                                                                               



Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1202849
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1260
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930