Вероятно в тези и в няколко други изложени в разработката ми карти, е скрит

последният ни ключ за изясняване на местоположението на

българската столица през периода от 680 до 820 год.!?...

Фиг. 1

http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/46-43.jpg

До завладяването на България от турците сме имали три истински столици.

Първата са я наричали Преславна Варна-Плюскова, по-късно 

Малък Преславец – Барасклафис и накрая – Михелич!

1 – Останки (основи) от овалния кастел на Преславна Варна, 2 – Крайезерен път от Повеляново за Преславна Варна, за Добрич и за Одесос, 3 – Директен шосеен път от Девня за Преславна Варна и Теке, за Добрич и за Одесос (несъществуващ като шосе по времето на Преславна Варна), 4 – Шосеен път от Добрич за Теке, за Девня и за Одесос (несъществуващ като шосе по времето на Преславна Варна), 5 – Село Теке, 6 – Голям Преславски път (Шосеен път от Одесос за Преславна Варна, несъществуващ като шосе по времето на Преславна Варна), 7 – Малък Преславски път (Крайезерен път от Одесос за Преславна Варна, за Девня и за Добрич),  8 – Западни покрайнини на Одесос, 9 – Останки от втора сграда (Замък? Казарма?) или от заградена зона за граничен и митнически контрол на пътникопотока и стоките.

Фиг. 2
Руска военна карта на Северозападната част на Варна през 1828 год. http://andcvet.narod.ru/1828/cb/2.jpg.

1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 – чешми.  1, 2, 3, 4 и 5 – кладенци.

Фиг. 3

Фиг. 4
Collection Barry Lawrence Ruderman, 1670, www.RareMaps.com.

Ето защо Ал Идриси е записал, че град Барасклафис (Преславна Варна, Малък Преславец) се намира на четири дни път „източно” от Силистра. Така са продължавали да считат  и да чертаят съставителите на картата (и картите) дори  и през 1670 год. А това са цели 516 години след труда на Ал Идриси!

Отново се натрапва изводът, че или Ал Идриси е ползвал подобна карта, при която Силистра е „западно” от Варна, или картосъставителите са чертали картите си по записките на Ал Идриси и други видни като него за времето си хора. И в двата случая обаче, т. н. Барасклафис е на сегашното си място – не из Добруджа, не при Дунава, а при първата българска столица – Преславна Варна (Стар Преславен дом на Омуртаг, Малък Преславец) в Западната промишлена зона на днешна Варна!

Фиг. 5
Оловен печат на княз Симеон I (893 -927). Намерен не на друго място, а съвсем „случайно” в некропола в кв. „Трошево” на гр. Варна. Същият съвсем „случайно” се намира на около 1000 м. от центъра на Кастела на Преславна Варна, наричана още Малък Преславец.

0000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000

По-обширна информация за изминатия от мен лъкатушен път може да се намери в моя блог:

http://devnenetz.blog.bg/.

Правото на преценка е на читателите и най-вече на специалистите.

В тази разработка са включени сериозни мои и на ст.н.с. д-р П. Георгиев авторски права,

 които би трябвало да бъдат уважавани в Европейска България.

Още веднъж изказвам благодарност на ст. н. с. д-р Павел Георгиев за предоставените ми негови материали и се надявам на извинение за несъзнателно допуснатите от мен грешки.

Всички забележки, предложения и помощ ще бъдат приети с благодарност!

6.09.2012 год.

                      127 години от Съединението на България и може би

                               Ден първи от възкръсването на Малък Преславец!

Гр. Варна, инж. Драгия Драгиев, devnenetz@gmail.com

-  К  Р  А  Й  -

0000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000