ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ (ДИЕБИ) :: III част, т. 3-а: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ)

Досегашните издирвания на фиксираната от Кан Омуртаг, покрита от почти 1200-годишен тежък исторически мрак, Могила с гробница под нея или Гробница в земята или скалите без могила над нея, не са довели до положителен резултат. Може да се изтъкнат много причини за неуспеха при решаването на тази наистина трудна, но с фундаментално значение за историята ни издирвателска задача, като: оскъдност и недостатъчна конкретност на насочващия надпис; хитроумно и много тънко авторско завоалиране на тайната съдържаща се в надписа; отделени от третата ни българска държава недостатъчни средства за откриване на могилата; липса на категорична държавна и общобългарска воля за решаване на загадката на Омуртаг; търсене другаде, а не там, където са важните български погребения през първите 100 – 130 години от създаването на Долнодунавска България; неточно определяне на местоположенията на Стария и Новия домове на кан Омуртаг и др. п.

Вярваме, че нашите предци са били амбициозни, далновидни, умни и предвидливи хора. Надяваме се, че те непременно са оставили съществени и неувредими от вековете материални знаци след себе си, които ние като истински българи трябва да открием. Тези така необходими ни знаци са около нас. Те са в земята под нашите крака. Както се казва, те са на една ръка разстояние. Ние сме на една крачка от тях. Все пак, защо не можем да ги намерим? Дали пък причината за неудачите ни не се крие в това, че досега сме ги търсили по неправилните места и сме бродили и копали в грешни посоки!?... Дали пък времето не е увредило части от надписа и ние не сме могли да го разчетем или преведем правилно от гръцкия език?

Преди стотина години еуфорията от откриването на столицата Плиска довела до прибързаната теза, че тя е главния център или първата столица на Аспарухова България. Това е изкривило и отклонило посоката на историческите и археологическите търсения и изследвания. Не е възможно току-така кан Аспарух да е пренебрегнал стратегическата Преславна Варна, която още през V – VI в. е била ползвана като крупен римски военен лагер, търговски, културен, гранично-контролен и съдебен център; като местоживелище за много хора; като местоположение, близост и защитеност от реки, езера, гори и море. Просто освен Първа Варна не е имало друго по-подходящо място, както за крайно опасно и масирано византийско сухопътно нахлуване, така и за унищожаващ България внезапен морски десант в съчетание и с нападение и по сушата. Просто тук и само тук – при бъдещата българска Преславна Варна, е било най-подходящото място за главното военно и опорно седалище и първопрестолнина на Кан Аспарух!

Вероятно Кан Омуртаг е написал и редактирал текста, който с неговата пряка помощ и под негов контрол е бил издълбан върху Търновската колона. Твърде възможно е той да е подготвил, плонирал и режисирал своето очертаващо се погребение – практика, която се е срещала в миналото, а се среща и до днес. Тази колона с неговия исторически надпис може би е била вградена във важна сграда в Плиска, а след стотици години е била пренесена във Велико Търново и за велика чест на предците ни и за голяма наша радост – съхранена до днес. Вероятно с това си каменно „писмо” Кан Омуртаг е искал да съобщи на нас – далечните негови потомци, къде да търсим мястото на важното държавно погребение (или препогребение) на баща му Кан Крум, на някой друг много важен за държавата и народа ни българин, а защо не и на самия себе си. Негови учени хора са измерили посочените в надписа две разстояния от Могилата-гробница до Стария и до Новия му домове и не бива да се съмняваме в свършената от тях старателна, добросъвестна и компетентна работа.

Досега всички български търсещи умове, сканиращи апарати, подострени кирки, лопати, финни четки и надежди са били нацелвани най-вече към Плиска. Учените са търсели за военния поход на Никифор през 811 година най-краткия презбалкански път към Плиска. Императорът е трябвало да премине източния Балкан по точно измислен, най-удобен и предначертан от самите изследователи определен проход, но за зла беда той е заобиколил доста и все пак е стигнал и превзел аула-столица на Кан Крум… Така и до днес се спори кой и къде е бил този исторически аул-столица на тогавашна България…

За да стигнем до успех, нека и ние като Никифор да тръгнем по трънливия, а не по „утъпкания” и най-кратък път. Да. Признаваме, че Плиска е била и е много важна за нашата история. Да, тя е била най-важна, но доста по-късно от онова време, за което твърди официалната ни история. Нека си позволим да поразсъждаваме по-нестандартно. Може би едва тогава ще стигнем до отдавна търсения и така нужен ни като българи резултат.

На първо място, търсейки Омуртаговата могила, предлагам да се освободим от тежките „първостолични” плисковски вериги, които сковават свободата на мисловния ни процес по разглеждания въпрос. Нека приемем условно, че поне до 811 година Плиска не е била столица на България. Наистина е изключено Кан Аспарух и бойците му слезли-неслезли от запенените си, окървавени, наранени, изтощени и окуцели от бойните действия и преходи коне и още създали-несъздали държава, да са запретнали ръкави и като в романтично-патриотичен филм да са започнали моментално огромното и от нулата строителство на каменна „Аспарухова” Абоба-Плиска. Нормалната логика, а и добре известни исторически податки, сочат два опорни пункта на новонастанените южно от Дунав българи – Дръстър и Варна-Плюскова. Наистина тогава не е имало по-удобни и по-лесни за бързо възстановяване за частично или пълно ползване обекти, освен крепостта Дръстър и военният лагер с кастел при бъдещата и предварително харесана и начертана за българско седалище Преславна Варна-Плюскова.

За да се стигне до успех в намирането на това свещено българско погребение, предлагам издирването на могилата-гробница да се съсредоточи във Варненска област и по-точно в триъгълника очертан от селата Неофит Рилски-Габарница-Петров дол-Ветрино и района близко край него. В този триъгълен район се намира средната точка между Първата ни Аспарухова столица – Преславна Варна и Втората ни (Нова Омуртагова) столица Плиска. Трябва да се надяваме, че в него в една от могилите, или дори без могила над гробницата, е погребан някой наш кан, или представител на тогавашните ни висши военни или цивилни длъжностни лица. Възможно е погребаният да е не някой друг, а самият кан Омуртаг.

Досега велики български умове, учени хора, общопризнати патриоти, а и много видни чужденци, въпреки неистовите си усилия не можаха да разрешат загадъчната задача на кан Омуртаг. Защо не можаха? Не можаха, защото приемаха Плиска за Стария дом на Омуртаг и все търсеха Новия му дом непременно „кацнал” на Дунава. Не можаха, защото дори по въздуха разстоянието от Плиска до Дунава е 82 километра и дори по въздушна линия не пасва на указаните и измерени по земления път 70 560 метра (40,000 разтега по 1,764 метра на разтег) или 74000 м. (при 1,850 м. на разтег).

Не можаха, защото приеха безрезервно, че новият дом на Омуртаг е на Дунава, а не допуснаха и за миг, че той е може би някъде другаде, но не на Дунава, а само по-близко до Дунава спрямо Стария му крайморски дом.

Нека приемем, че споменатият в надписа на Омуртаг Стар дом (за столица през първите 100-130 години е малко пресилено да се говори, но нека така да бъде… ) е бил при Преславна Варна-Плюскова (днес западна промишлена зона на гр. Варна). Нека приемем, че омуртаговият Нов, по-близкодунавски или Нов „придунавски” български дом е новопостроената от него Плиска.

При тази изходна постановка, нека да видим какво е разстоянието между Плиска – този по-близкодунавски Нов дом на Омуртаг и неговия Стар крайморски дом в Преславна Варна-Плюскова. Нека не хвърчим по въздуха, а тръгнем по утъпкания землен черен път и видим къде може да е онова цитирано вече по-горе Средно място, в което се крие тази тъй Мистериозна, описана от Омуртаг могила или пък – гробница-мавзолей. .

За да сме коректни, трябва да кажем, че кашата с различията в дължините на един разтег (оргия, сажен) е много голяма. За въпросния исторически период е известно, че далеч не може да се говори за стабилност и международна унифицираност на мерните единици. По тази причина всеки сегашен автор (не изключвам и себе си) си избира един от многото варианти за дължина на разтега (оргията, сажена), натъкмява предполагаемите местонахождения на Стария и Новия домове, намира по картата средната точка и започва да си мисли, че е открил отговора на дадената от Кан Омуртаг загадка. То, като че ли, и не може да се постъпи по друг начин.

Така ще направя и аз, и то не за първи път. Мисля, че това не е смешно и не е кой знае какво прегрешение, защото тази тема отдавна е извън полето на науката и се е превърнала в задача на разгорещените исторически форуми, на тотализатора, ясновидството и шарлатанството. Фактът, че ще се създаде още едно предположение, с нищо не накърнява авторитета на когото и да било (особено пък що се отнася до моя, защото в тази област аз съм един господин никой). Идеята за търсене на решение по тази изпуснала историческото си време важна свръхнационална задача е не само благородна, а въпрос на национална чест, каквато като че ли вече нямаме.

Разликата между разтега (маховия сажен = 176,4 см.) и гръцките оргии (176 или 185 см.) е пренебрежимо малка, като се има в предвид, че постигнатата по онова време точност на замерванията по земята при съществуващия неравен терен и извиващия се като змия път едва ли е била толкова голяма. Пък и Омуртаг не е надписвал машинен чертеж, та да не си е позволил определени волности и стойностни закръгления на двете несъвсем точни, а сигурно в някакви граници понатъкмени и позакръглени от него загадъчни досега числа. Нещо повече – възможно е със закръглените си 20000 разтега кан Омуртаг да е искал да ни доведе не до самата гробница, а само до района, в който е тя. Възможно е и сега той да ни гледа и да ни се усмихва с мисълта: „Аз ви посочих плевнята, пък вие досега не можахте да намерите вратата!”

Длъжен съм да направя още две уговорки:

– При изчисляването на разстоянието между двете столици с цитираните две гръцки мерни единици се получава разлика от 3440 м., която можем спокойно да пренебрегнем. Ползването на по-малката мярка за разтега би трябвало да ни отведе до конкретна точка, а по-голямата мярка би ни дала възможност да потърсим могилата по-вляво или по-вдясно около средния участък на трасето. Дано ни отведе там, където от около 1200 години наистина мълчаливо ни чака така нужната ни Могила-гробница.

– Трябва да се откажем от идеята за права линия на разположение на двата дома на Омуртаг и на Могилата между тях. Също трябва да се откажем от изчисляване на разстоянията по права (въздушна) линия, което за него време е било непостижимо за учените ни. Длъжни сме да вървим по начертания в старите карти и утъпкан от копитата на конете на предците ни път. Стига да вървим по техния истински, а не измислен от нас самите път.

Фиг. 1

http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/45-43.jpg

На фиг. 1 е показана част от средната зона на стария път Преславна Варна-Езерово-Девня-Неофит Рилски-Млада Гвардия-Нови пазар-директно Двореца Плиска. Тази зона се намира в триъгълника очертан от селата Неофит Рилски-Габарница-Петров дол-Ветрино, Варненска област.

Фиг. 2

http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-031-2.jpg

Във фиксирания на фиг. 1 и фиг. 2 район и в близката му околност се намират по-малки или по-големи могили-кургани, които след конкретно оглеждане и след научна преценка трябва да се отсеят и да се изследват само имащите потенциала да крият в себе си, или под себе си, загадката на Омуртаг.

На фиг. 2, Могилата (кота 215,7, височина 5 м.), се намира около средата на така посочения път от Преславна Варна до Двореца Плиска и по степен на вероятност именно тя да е могилата описана от Омуртаг е най-голяма. Разбира се, това не изключва такава възможност и при Дядовельовата могила, или друга някоя в прилежащия близък район с радиус поне 10000 м.

След няколкократно и подробно измерване по електронен път (по наземния маршрут) установих, че разстоянието от Могилата (кота 215,7, височина 5 м.) до Преславна Варна е 36200 м., а от Могилата до Двореца в Плиска – 34400 м. Така разстоянието от Преславна Варна до Двореца Плиска по упоменатия наземен път е 70600 м.