Фиг. 8

Голям Аладън и Малък Аладън (дн. с. Страшимирово и с. Езерово), 1910. Вижда се прехвърлянето

 На първата  ж.п. линия от северната към южната страна на езерото по железния мост.

http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/45-43.jpg

         Ето и извадка от четвъртото писмо на специалния руски пратеник Виктор Тепляков от Гебедже-Белослав (22.04.1829 год.) за пътуването му от Варна за Белослав, по време на руско-турската война:

            „Черезъ несколько минутъ казаки поворотили вправо съ дороги -- и я увиделъ передъ собой довольно огромное каменное строеніе, съ небольшими круглыми башнями по угламъ и съ разными другими украшеніями феодальной Европы. Таковая архитектура побудила меня мимоходомъ заметитъ, что мысль о прототипе готическаго зодчества, занятаго Крестоносцами на Востокѣ, есть ипотеза не вовсе неосновательная. "Это бывшая турецкая гостинница (ханъ), а теперь нашъ казачій притинъ" -- сказалъ мне одинъ изъ Донцовъ, прибавя, что въ этомъ месте мне должно непременно сменить ихъ”. (За съжаление не е ясно за коя от двете аладънски крепости става дума, б.а.).

http://devnenetz.blog.bg/history/2011/11/26/11-viktor-tepliakov-pisima-iz-bolgarii.856935.

         Вероятно се има впредвид оцелял римски строеж от крепостта при с. Малък Аладън-Езерово. На това място според К.Шкорпил (т. Х, 1905 год.) са се намирали основи и все още обработени големи каменни блокове от Юстиниановата крепост, строена през римско време. В статията си „КУЛТУРА ВАРНА” ПРЕЗ VІ – VІІІ ВЕК В КОНТЕКСТА НА ОБЩОЕВРОПЕЙСКИЯ МОДЕЛ ЗА ПРЕХОД ОТ АНТИЧНОСТ КЪМ СРЕДНОВЕКОВИЕ  П. Георгиев прави настойчив опит да докаже, че при или около с. Малък Аладън (с. Езерово) император Юстиниан е построил крепостен град и го наименувал на жена си Теодориада. Както вече се каза, същият автор стига до предположението си, че точно тук се е намирала Тъй наречената Варна, която Варна около 100 години е била главен град-столица на Аспарухова България. Той дори споменава за местно предание, според което тук е била Тъй наречената Варна, която по стечение на природните обстоятелства е потънала в езерото.

Фиг. 9

Кариерата при с. Малък Аладън (дн. село Езерово) –

добиване на камък за строежа на пристанище Варна. 1897 – 1906 год.

http://retrobulgaria.com/varna/port.html

            За другата, намирала се при с. Голям Аладън, римска крепост П. Георгиев пише във VARNA HISTORICA ET PROTOBULGARICA. ОПИТ ЗА  ХАРАКТЕРИСТИКА:

         „Скици на тази крепост се съхраняват в архива на К. Шкорпил (БАН, ф. 165к, а.е. 413, л. 137-141, 41-52)[1].  Тя е разположена върху скалистия „Гьол баши баир”, който е краен спусък на Повеляновските възвишения („Добрева чука”) към източния край на Девненското  (Белославско) езеро. Нейният план е умалено копие на Одесос”.

            Освободена от турското робство България е пропиляла първите десетки години и не е успяла да изследва, да документира по-подробно всичко свързано с тази важна крепост. Същото важи и за цялата агломерация от римско-български поселения и обекти във Варненско-Девненския район. Сега е трудно да се намерят някакви сериозни сведения за миналото на с. Страшимирово. Не зная дали би било полезно, но ще спомена, че в сайта на селото се съобщава, че имало сведения от турски регистри от 1573 и 1676 год., в които с. Страшимирово фигурирало под имената Алаедлик и Бюзюрги Алаедлин.

         Засега попаднах и на сведение, че в Държавен архив-Варна се съхраняват документи на Пристанищно управление, гр. Варна във Ф. 229К, 46 а. е., 1897-1941г. В тях се споменава за съхранени:

         „Преписка по създаване каменна кариера край с. Малък Аладън (Езерово) за добив на камъни за строежа, Преписка по доставка на строителни материали (1897)”.

            „Преписки по строежа на морския канал, съединяващ морето с езерото; ситуационни планове, привременни ситуации, напречни профили и рапорти по хода на строежа, (1907); преписка по построяване на мост над канала (1912-1914)”.
            „Преписки по направата на ж.п. линия до кариерата (1918)”…

            Предполагам, че нашите научни работници ще проявят интерес към горните документи, от които може да се намери нещо интересно за българската история и то не само за с. Малък Аладън, а и за Аспаруховия вал – разположение, профил и др.

         Съжалявам, че картите и сведенията подкрепящи идеята за крайезерното местоположение на Първа Варна, до които се добрах, са оскъдни, но ги изложих в пълан обем и с най-добро желание, като се надявам да бъдат поне малко полезни. Ако попадна на други карти или сведения за района, ще ги предоставя за ползване с удоволствие.

[1] Използвам случая да благодаря на колегата С. Торбатов от АИМ за предоставените копия от скиците и бележките в архива на К. Шкорпил в БАН.

0000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000