- Продължение -

в. ПРЕВЗЕМАНЕ И УНИЩОЖАВАНЕ НА КАСТЕЛА МИХЕЛИЧ (ЦЕНТЪРА НА ПРЕСЛАВНА ВАРНА)

ОТ ВОЙСКАТА НА ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК НА 10.11.1444 год.

 

        

            От Уикипедия може да се прочетат много интересни исторически сведения за гр. Аксаково. Там, а и в много други публикации, се разказва за похода на Вл. Варненчик и за неуспешната му битка с турската войска на територията на Преславна Варна през 1444 год.

         Интересни данни за този поход, за българските земи и за околностите на сегашните Варна и Аксаково съобщават участници в този поход – секретарят на краля Андреас ди Палацио в своите писма и минезингерът Михаил Вехайм. Този професионален певец написал поема за сражението по разказите на участника в него Ханс Мергест, прекарал 16 години в турски плен, след разгрома при Варна (а не при Одесос!) И двамата автори се насочват повече към крепостите и са скъпернически оскъдни откъм сведения за населените места около тях.

         На 8.11.1444 год. Владислав превзел крепостта Петрич* (над с. Разделна) и избил турския гарнизон в нея. Михаил Бехайм пее за това:

  „После вървяха през целия ден    и намериха един град тогава.    В средата стоеше дворецът,   построен върху висока планина-    „ПЕТРУС беше той…“               * „Петрус” – крепостта „Петрич кале”, намираща се над с. Разделна, Варн. област.

            На 9.11.1444 год. рицарите се запътили към Мъглиш. Палацио пише в писмата си: „Вървяхме покрай брега на езерото и имахме от дясната си страна планина, която разделя България от Романия“. Рицарите минали реката, която свързвала Варненското и Белославското езеро, по единствения дървен мост на нея. Щом изкачили стръмнината, пред тях се очертали на хоризонта кулите на Мъглиш* :

   „Пред един замък, Михелич** наречен,    през нощта с повдигнат дух    стануваха те всички заедно.    Сутринта го нападнаха…    И превзеха те замъка    Като пакостиха и пируваха…    Те имаха четири мили до морето…“               * Крепостта Мъглиш е на повече от 11 километра от морето, чак над днешното Аксаково. Така че, според мен, не бива да я бъркаме със „замъка Михелич”. Войската на Владислав не е имала време да се изкачва чак там на високото и да я превзема, защото турският султан с  60000-ната си военна сила е бил по петите й и я натиквал в района на Преславна Варна, който е бил един ограден от височините на север и от морето, блатата и езерото природен капан.

            ** Тук е необходимо да се заостри вниманието и върху цитираните за кой ли път четири мили от „замъка Михелич” до морето. Явно отбраната на замъка-кастел е била слаба и рицарите на сутринта, преди решителната битка с турците, са успели да го превземат много бързо, както и да го ограбят и разрушат. Военният късмет в битката и обективното съотношение на силити са били на страната на турската войска. След като са претърпели разгром, рицарите на Владислав са бягали към река Батова и през блатата към сегашния квартал”Аспарухово”, но са дали много  жертви поради бясното им преследване и клане от взелите надмощие турци.

               Вероятно името Михелич е и последното споменаване на сърцето на Преславна Варна. Възможно е  Михелич да е било името на някой изявен славянски командир или велможа, който е отговарял за този район на България след изнасянето на ръководното българско ядро в Плиска, което е станало през периода 811 – 820 год. Не е за изключване и да е славянски прибежчик към новата турска власт и за негова „чест и слава” историческата Преславна Варна да е била преименувана на името на този „герой” Михелич.

               *** За голямо съжаление горните автори не споменават нищо за евентуално забелязани, видени, превзети, съхранени или разрушени от войската на Владислав крепости при Голям и Малък Аладън.

 

 

       

Фиг. 5

               Битката е станала на територията на Преславна Варна, а не при Одесос. Вероятно по тази причина към името на Владислав е прикачена добавката Варненски, а не Одесоски, защото по него нреме Одесос е играел невзрачна роля.

            Успешната турска победа над войската на Владислав през 1444 год. напомня за успешното превземане и опустошаване на Преславна Варна (аула на Крум) през 811 год. от ромеите. Явно това място е свързано с две от най-съдбоносните и трагични за народа и страната ни военни стълкновения. Може би точно поради българското поражение при Преславна Варна през 811 год. е било решено столицата да се измести в Плиска.

            Може да се предполага, че след този катаклизъм животът в Преславна Варна е бил отново възстановен от славяните-севери. Щом Преславна Варна е била наричана Малък Преславец, значи тя е същестувала и по времето, когато Велики Преслав е бил столица на България. Просто не е вървяло държавата ни да има два Преславеца. Ето защо единия го нарекли Велики Преслав, а другия – Малък Преславец. Друго, по-подходящо обяснение като че ли не може да се намери. Така или иначе историята е смачкала със своите копита и с войнишките ботуши и топове нашата първа столица. През нея, през многото векове от тогава, освен воините на Владислав, които са затрили „някакъв” си там, на четири мили от морето замък Михелич, като валяк са преминавали със или без боеве турци, татари, черкези, руснаци и какви ли не други наши многократни „освободители”. Толкова много пъти сме „освобождавани”, разграбвани, възстановявани и изселвани, че едва ли има други като нас. Ако Преславна Варна можеше да пише или говори, щеше да ни разкаже точната, но за съжаление затрита история на Нова поддунавска България. Но, не би. Очите й са извадени. Устата й е запушена. Езикът й е изтръгнат. Ръцете й са отсечени. Краката й са прекършени. Камъните – пренесени… Само ако се намери нещо останало от евентуалния й водопровод, или пък, ако се намерят тук там нейни камъни, ще стане възможно нашите учени да спомогнат за нейното възкръсване…

 

           

 

 

Фиг. 6

Крепостта Варна.
http://varna.info.bg/castles_map_past.htm

Река Девня, именувана в по-предни времена  и като река Варна.

 

 

Ени кале	Новата турска крепостна стена от 1832 - 37 г.
Ески кале	Старата турска крепостна стена до 1830 г.
Кале хендек	Крепостният ров
Кале ичи	Средновековната крепост, съборена през 1830 г.
Барут хане	Цитаделата, барутен склад, в западната част на Кале ичи
Таш кюпрю табия	Табията (укреплението) при моста Таш кюпрю (Каменния мост)
Русчук табия	Русенската табия
Кадър боба табия	Табията, кръстена на турския герой Кадър боба
Илдъз табия	Звездната табия
Али бей табия	Табията Али бей
Ени куле табия	Новокулската табия
Паша капусу	Пашовите порти
Татар Капусу	Татарските порти, наричани и опушените порти
Франга капусу	портата към местността Франгата
Ибрахим капусу	Портата, кръстена на пазача й Ибрахим
Салхан капусу	Скотобойните порти
Демир капусу	Железните порти
Канлъ бахча	Кървавата градина, поради извършено там убийство
Червения фенер	Фар Варна
Скели	Пристанището
Ченгене пазар	Циганският пазар, днес т.нар. Шишкова градинка
Мусала	Площадът с Махмудовия надпис
За ориентир с червени	символи и надписи са означени днешни сгради и места.

 

- Следва -

Уважаеми колеги от Blog.bg,
Уважаеми нерегистрирани ползватели на Blog.bg,

От три години се трудя за откриването на местонахождението на Първата столица на Аспарухова България. Извървях сложен път, разработих няколко варианта. Този е последния. Вярвам в неговата истинност. С изключение на ст. н. с. д-р П. Георгиев, нямам добри контакти с учени от българската историческа и археологическа науки, тъй като професията ми е далеч от тях. Считам, че ще бъде полезно за нашето българско дело с тази ми разработка да се запознаят и хора от науката, и блогъри, и нерегистрирани читатели. Особено важно е тя да стигне до патриотичните организации и форуми. В това отношение ми е нужна Вашата помощ.
Убеден съм, че публикувайки нови неизвестни факти около „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” и Малък Преславец, ние се изправяме пред прага на коренна промяна в писаната българска история за периода 680 – 820 год. Ако прочетете тази последна поредица от моите публикации от начало до край, се надявам да Ви убедя в това.
Ако някой от Вас пожелае да му изпратя разработката си по електронната поща, моля да ми се обади на адрес: devnenetz@gmail.com.