Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2012 15:43 - II част, т. 2-г: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) - ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 4723 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 14.09.2012 09:16


- Продължение -

 

image 

Фиг. 7

Втора Варна. Каменният мост (Таш кюпрю) над река Девня (Девне суи). По този мост е преминавала не само българската, а и евро-азиатската история. http://www.libvar.bg/old-varna/transport/land/bridges.html.

 

 

 

 

            Под формата на ангария по време на турското робство големият обем от материалите на сградите и укрепленията на Преславна Варна са били пренесени от християнското население за изграждането и ремонтите на крепостта и табиите на другия, на съседния град Одесос, който освен камъните получил и името на Преславна Варна. Особено при изграждането, а после при възстановяването на варненската крепост през втората четвърт на XIX век и при строителството на пристанище Варна през периода 1897 – 1906 год., са използвани голяма част от строителните материали от римските крепости, а вероятно и от разглеждания Кастел. В края на краищата това е бил единия от най-ефикасните начини за изтриване на историята и паметта на нашия изстрадал народ.

 

 

           

г. ОБИЛНОТО ВОДОСНАБДЯВАНЕ НА ПРЕСЛАВНА ВАРНА – НЕОБОРИМА ПРЕДПОСТАВКА

 ЗА НЕЙНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

 

 

            Ако един ден археолозите се заемат с проучването на района на Преславна Варна, те ще си зададат въпроса за неговото тогавашно водоснабдяване за питейните и битови нужди на толкова много хора и животни. Вероятно е имало и кладенци, но не е възможно римляните – тези ненадминати строители, да не са докарали питейна вода от близки или далечни извори за своя голям военен, административен, културен и съдебен център. Вървейки по тази тънка, но важна нишка; огледах няколкократно района на кастела; запознах се с оформения от природата негов леко наклонен към езерото терен; запознах се с някои публикации за естествените водоизточници северно от сегашна Варна и смятам, че мога да изложа своето предположение.

            В наше време на 2600 метра (измерено по въздуха) северно от показаното на доста фигури село Теке се намира изворът „Соук солар-Сълзица”. Има запис, че наскоро след освобождението ни от  турското „културно присъствие” е бил направен водопровод от с. Слънчево за гр. Варна. Към този водопровод са били включени и водите от каптираните извори „Соук солар – Сълзица” и от „Теке Караач”, които и днес се намират в северната гориста местност над район „Младост” . Той бил изграден с оловни тръби тип „клюнк, бурия”. Така, обирайки водите на трите извора, водопроводът е доставял на варненци 30 литра вода в секунда. Той влизал през „Татар капусу” и е достигал чак до централната поща на сегашна Варна. Там е имало голям резервоар, от който водата се рапределяла на 18 чешми, 14 от които обществени и 4 частни. Този водопровод е осигурявал дебит на водата 30 масура* през лятото и 40 масура през зимата.

            Има известно основание да се предположи, че за отвеждането на водата от „Соук солар – Сълзица” е използван старият римски водопровод, който навремето е водоснабдявал големия римски военен лагер, а по-късно – и Преславна Варна-Малък Преславец.

           

            Б. м. Това може да се прочете от всеки, който се интересува от старите чешми на Варна. Аз намерих това сведение в книгата на Петър Стоянов „Стара Варна”, стр. 62-64, 1992 год. и в книгата „Старите чешми на Варна”, 2007, Иван Мичев.

 

            * Масур – единица мярка за измерване на дебита на водата. Същата се ревнявала на дебита вода, която може да пропусне един масур (цев с диаметър 10 мм.).

              

 

image 

Фиг. 8

От 1 до 2 – Стар римски водопровод (вероятен) от „Соук солар – Сълзица” до „Теке”,  дължина – около 2600 м.

От 2 до 3 – Нов водопровод с оловни тръби от с. Слънчево през с. „Теке” до „Татар капусу” дължина 2600 м.

От 1 до 3 – неосъществен водопровод от „Соук солар – Сълзица” до „Татар капусу”, дължина 3900 м.

С ползването на евентуалния готов римски участък 1 - 2 са спестени 1300 м. нов водопровод и са избягнати

значителни теренни трудности.

 

            Помествам това си предположение тук, за да обясня, че е възможно в тези по-късни времена варненци действително да са „прикачили” стария римски водопровод (ако е имало такъв), който все още е докарвал водата от „Соук солар” до „Теке” и разрушения Кастел на Преславна Варна и с новия водопровод от  с. Слънчево да са я пренасочили през Татар капусу за нуждите на разширяващия се град, който вече не се казвал Одесос, а Варна. Намират се сведения, че участъкът от 2 до 3 е бил направен с оловни тръби-клюнкове. Те се зацепвали една към друга на принципа на тръбите (буриите-клюнкове) на печките за отопление.

            Ако старите варненци тепърва бяха каптирали извора „Соук солар”, е нямало нужда да се трепят да копаят и „разкарват” водата чак до „Теке”, а е можело по най-късото трасе от 1 до 3 от „Соук солар-Сълзица” да я насочат право към „Татар капусу” и града. Така биха спестили труд, материали, средства и време. Ако се окаже,  че наистина е имало мощен римски водопровод  по трасето 1 2, ще се стигне до едно от най-солидните и неоспорими доказателства за съществуването, за големината и важността на Преславна Варна. Разбира се, това може да се окаже невярна хипотеза.

            Знам, че токущо изложеното твърдение звучи като голословна приказка, но понякога и така се стига до истината. Нали човечеството като тръгна след писателите-фантасти, проникна в уж недостижимия космос?...

 

            * Допълнение: На 27 август 2012 год. посетих за четвърти път района на Кастела на Преславна Варна. Поради разни причини този път успях да разгледам само северната му страна и по-точно северната граница на фабриката „Ариел Косметикс”. Има много интересни неща за описване, но сега няма смисъл от това. Само ще съобщя, че докато търсех да намеря поне един остатъчен голям камък от крепостта, попаднах на каменно корито от римски водопровод. Дали това е предвестник на нещо наистина важно, аз не знам. Но е факт, че търсех останки от стара римска крепост и точно на третираното в разработката ми място намерих елемент от римски водопровод. Това може да се окаже чиста случайност, но в дадения  случай може и да е важно за археолозите и изобщо за изследването ми.

            Това каменно водопроводно корито е леко надраскано от зъб на багер. Важното е, че то не е изхвърлено, а засега е прибрано от съвестни хора. За съжаление вместо в Археологическия музей, вероятно от много години то е „експонирано” до една ограда съвсем здраво, чисто и измито от дъждовете. Коритото сякаш е изработено не от човешка ръка, а от машина. Размерите му

в сантиметри са, както следва:

 

·        Дължина –126,

·        Ширина – 76,

·        Височина – 45,

·        Ширина на правоъгълния улей – 30,

·        Дълбочинана улея – 30,

·        Височина на зъба за сглобката – 40,

·        Ширина на зъба за сглобката – 46 и

·        Дълбочина на зъба за сглобката – 3.

 

            Забележки:

               1. Зъбът за сглобката е само на единия край на коритото.

               2. Ако се окаже, че наистина е съществувал мощен римски водопровод от  извора „Соук солар – Сълзица” до Преславна Варна, би трябвало в земята по трасето да се намират поне 2500 такива корита.

               3. Не разпитах никого за коритото, за да не предизвикам интерес към него и то да вземе да изчезне. Според мене коритото трябва да се види от специалисти и да се прецени дали представлява археологически интерес. Надявам се, че чрез изкопалите го (за съжаление отдавна) хора би могло да се открие и мястото, където то е лежало около 15 века.

 

               Тъй като много близко, южно от Кастела на Преславна Варна, се намира некрополът, при който е намерено най-старото обработено злато в света, основателно е да се запитаме да не би този евентуален водопровод да не е римски, а да е от много по-стари времена? Надявам се, че нашите учени ще дадат точен отговор на този въпрос, ако проявят интерес да го поогледат.

           

               Нека сега видим как би изглеждало трасето на евентуалния римския водопровод от „Соук солар – Сълзица” до „Теке”  и до Кастела на Преславна Варна:

 

 

image 

Фиг. 9

Вероятното трасе на римския водопровод от извор „Соук солар –Сълзица” до „Теке” и Кастела

 на Преславна Варна. 1 – Извор „Соук солар – Сълзица”, 2 – Кастел на Преславна Варна,

3 – Ялови ниви (за сведение) и 4 – Село Теке-Кадъкьой.

 

            Искам да отбележа и още една особеност, която има голямо значение за осигуряването на кастела и околността на Преславна Варна с вода за животните.

 

 

image 

Фиг. 10

1, 2 и 3 – безименни реки. 4 – река Кадъкьой.

 

               Показаните на фиг. 10 шосета не са съществували през времето на Преславна Варна. Шосетата и промишлените обекти са прекъснали реките 1, 2 и  3, а река Кадъкьой – 4 си съществува и до днес. Доколкото можах да разгледам района, създателите на римския военен лагер са подбрали много добре неговото място. То е стратегически изгодно и обилно водоосигурено. Според мен от минаващата през кастела река 3 навремето е била отклонена  вода за река 2, а сега водата от река 3 се влива в река 4 – Кадъкьой при кръстовището на двата булеварда. Голямо впечатление прави река 1. Нейното корито е доста дълбоко и сякаш е изкопано от хора, а не е изровено от пороищата. Не мога да твърдя, но като че ли то има вид на ров за защита и водене на предкрепостен отбранителен бой.

         Първостоличната ни Варна-Плюскова има много интересно географско разположение. Изграденият Аспарухов вал, морето, езерата и девненската балта са били солидни прегради срещу вражески нападения. Срещу нападения от юг и югозапад  природата е осигурила голямото източнопланинско препятствие и три мощни прегради от реките  Камчия, Провадийска и Девненска. Българите на Аспарух, пък и след него, са можели и са давали много сериозен въоръжен отпор на многократните византийски военни попълзновения както на рубежите при проходите на източна Стара планина, така и на трите реки – Камчия, Провадийска и Девненска. Не случайно древните пишат, че три реки са защитавали Средеца на българите. Явно това са били те, въпросните три реки!

 

         Ако разглеждаме в по-малък мащаб района около самия Кастел, можем да потвърдим, че българският държавен и най-вече военно-средищен център Преславна Варна, е бил добре защитен и от посочените три реки (1, 2 и 4), които се  виждат непосредствено до него на фиг. 10. Дали пък древните не са имали именно тях в предвид? Дали въпросните три много важни реки не са именно тези от фиг. 10?

 

        Разглеждайки дълбоките корита на трите минаващи през зоната около Кастела реки, можем да предположим, че в разглежданите времена горе в гората е имало мощни извори* и техните значителни по количество води и пороите от дъждовете и снеготопенето са издълбали тези три сравнително големи водопреносни дерета. Като че ли отново трябва да се върнем към появата на името Варна при девненските извори и река и при стария римски военен лагер и център. Като че ли и двете места, благодарение на обилното си водоосигуряване, са заслужавали да получат едновременно и независимо едно от друго, или пък заедно, библейското име Варна. Това име Варна в ония десетки години на суши, адски температури и глад наистина е било признание за спасение на много измъчени, изморени и крайно зажаднели много хора и животни. От самосебе си се натрапва мисълта за сходността на обстоятелствата при божествената канара Мерива в далечната пустиня.

 

 - Следва -       




Гласувай:
1



1. devnenetz - Уважаеми колеги от Blog. bg, Ува...
13.09.2012 15:47
Уважаеми колеги от Blog.bg,
Уважаеми нерегистрирани ползватели на Blog.bg,

От три години се трудя за откриването на местонахождението на Първата столица на Аспарухова България. Извървях сложен път, разработих няколко варианта. Този е последния. Вярвам в неговата истинност. С изключение на ст. н. с. д-р П. Георгиев, нямам добри контакти с учени от българската историческа и археологическа науки, тъй като професията ми е далеч от тях. Считам, че ще бъде полезно за нашето българско дело с тази ми разработка да се запознаят и хора от науката, и блогъри, и нерегистрирани читатели. Особено важно е тя да стигне до патриотичните организации и форуми. В това отношение ми е нужна Вашата помощ.
Убеден съм, че публикувайки нови неизвестни факти около „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” и Малък Преславец, ние се изправяме пред прага на коренна промяна в писаната българска история за периода 680 – 820 год. Ако прочетете тази последна поредица от моите публикации от начало до край, се надявам да Ви убедя в това.
Ако някой от Вас пожелае да му изпратя разработката си по електронната поща, моля да ми се обади на адрес: devnenetz@gmail.com.


цитирай

Редактирай | Изтрий
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194143
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031