Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2012 16:12 - II част, т. 2-д: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) - ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 3632 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 14.09.2012 09:17


- Продължение -

* На сегашната топографска карта се вижда, че в гората северно от кв. „Вл. Варненчик” и „Възраждане” има множество по-малки или по-големи извори. А какво е имало преди хиляди години е трудно да се каже. Все пак преминаващите през района макар и маловодни днес три реки говорят,че тук е било възможно добро водообезпечаване на много хора и животни.

         ** Ще припомня критиката на доцента-хидрометеоролог, която той отправи наскоро по телевизията към нашите историци, като ги упрекна, че досега не са включили страхотните суши, високите температури и безводието вилнели около сто години като много важна причина за преселението на аспаруховите българи, а всичко приписвали само на хазарите.

        

 

 

д. МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ (Μικρ Πρεσθλάβα) – МИХЕЛИЧ

·        Переяславец или Малый Переяслав, Малая Преслава или Преслива древняя болгарская крепость на реке Дунае, защищавшая с севера вход в Балканские горы. При Траяне П. был известен под именем Марцианполя и был столицей Нижней Мизии. В 968 г. он был занят русским князем Святославом, который хотел даже сделать его своей резиденцией, ссылаясь, по словам летописи, на то, что "сюда сходится все благое: от греков золото, паволоки, вина и разные овощи, от чехов и угров серебро и кони, из Руси меха, воск, мед и невольники". В 971 г. П. взят Иоанном Цимисхием, а русская дружина, защищавшая город, перебита, за исключением нескольких воинов. Теперь на месте П. село Преслава, на правом берегу Георгиевского Дуная, к юго-востоку от Тульчи.

            Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона. — С.-Пб.: Брокгауз-Ефрон. 1890—1907.

·        Академик Ф.И. Успенский, написавший фундаментальные труды по истории Византии, полагал, что Переяславец являлся «древней столицей болгарских ханов» и находился около совр. румынского города Исакча близ устья Дуная.

·        Болгарский историк Васил Н. Златарски определял местонахождение Переяславца на Дунае в Добрудже, ниже по течению от румынского города Чернавода.

·        Переяславец (староболг. Преславец) — город на Дунае, который киевский князь Святослав собирался сделать столицей своих владений.

·        Название «Переяславец» известно по древнерусским летописям в описании походов Святослава в Болгарию в 967—971 гг. Идентифицируется с болгарским городом Преславом или исчезнувшим городком Преславом Малым (Преславцем), который находился на нижнем Дунае в совр. Румынии. Точное местонахождение Преславца не установлено.

             * Според мене българите са започнали да наричат Преславна Варна с името Малък Преславец след изграждането на новия Преславен град, който пък – за разликаот Малкия Преславец,  нарекли Велики Преслав. Така България вече се сдобила с три столициІ Първата – Малък Преславец, втората – Плиска и третата – Велики Преслав.

 

 

е. Василий Лупул (р. 1597 – 1661) – Княз на Молдовлахия.

http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=44&article_id=307&FormArticles_Page=19

 

 

image

Фиг. 11

Василий Лупул – Княз на Молдовлахия (р. 1591, поч. 1661год).

Този човек  е знаел и е записал, че Варна е била Преславна!

 

image 

Фиг. 12

Гр. Варна. Богдан чешма, 1910 год. Просъществувала около 270 години.

 

            Тази чешма е била построена през 1646 год. със спомоществователството на българина-княз на  Молдовлахия Василий Лупул (владетел от 1634 до 1653 год.). Лупул е бил роден в с. Пороище (Арнауткьой, Арбанаси), Разградско. Веднъж, пътувайки по служба към Цариград, той е подарил сто жълтици за направата на чешмата, която е носела не неговото, а името на Богдан. Турците са я наричали Богдан или кара Богдан чешме.

            Молдовлахия е била управлявана дълги години от князе с фамилия Богдан и по тази фамилия е била наричана от турците „Богданска земя”. Българите също са наричали съседна Молдовлахия „Богданска земя”. Чешмата се е намирала в кв. „Вароша”, близо до църквата „Св. Атанас”. Художник на горната картина е бил Кноб, Индржих (Knob, Jindřich), чех, главен инженер на Варна. За повече подробности: http://lupu.dir.bg/newpage4.htm.

               Маргос, А., „Полъх от вековете", в. „Народно дело", В., 1975 г.:

               „Варна се е славила в миналото с многобройните си чешми, някои от които уникални архитектурни паметници. Такива са били чешмата при старата пристанищна порта и особено тая, която се е намирала пред сградата на днешната опера.

               Една от забележителните чешми на града е била „Богдановата". Тя се е намирала в един от най-живописните кътове на града – „Вароша", недалеч от Римските терми. Засенчена под широката корона на вековен кавак, от нейния чучур е бликала изобилна, студена и пивка вода. По предание, запазено сред старите варненци, чешмата била построена със средства, дадени от Богдан бей. Върху чешмата били вградени два надписа, които по-късно са прибрани от братя Шкорпил във Варненския музей, където се съхраняват и досега. Тяхното съдържание осветлява историята на чешмата.

               Първият надпис, който е изсечен с релефни църковно-византийски букви, гласи:

 „С благодатта и милостта на висшето провидение, аз, Василий, господар на цяла Молдовлахия, помолен от много жители на Варна, поради липса на вода, която ги измъчва, и от милост към християните дадох сто турски лири, за да се направи това добро дело и да се отличава от светилищата на преславна Варна. Това го направих, както те желаеха не само с мои разноски, но и с иноверни. Всичко, както се е почнало, така се е и свършило. Вие, които пиете, споменете и Бога и помолете опрощение на нашите грехове. Година на Спасителя 1646, ноември 5."..." 

                    Многократно четох в интернет и в библиотеката всички възможни текстове за тази чешма. Възхищавах се от човешкия жест на българина Василий Лупул, чийто корени са били свързани с македонския край, а и със с. Пороище, Разградско. Този владетел на Молдовлахия явно е бил голям, начетен, богат и властен българин. Освен служебните си връзки със султана и турското правителство, той посещавал и подкрепял манастирите и църквите. Василий Лупул е знаел много за нашата българска история. Не може да не е знаел, че Варна е била столицата на Аспарухова България. Четях и препрочитах текста от надписа на „Богдан чушма” и упреквах владетеля на Молдовлахия, че е пропуснал да напише за първостоличния статут на Варна. Та този много грамотен българин е бил на „ти” със султанския двор, с българските църковни дейци, с манастирите и с историята ни. По него време все още гърците не са били окрали и затрили напълно българските ни литература и архиви. Започнах да му се ядосвам за това че е пропуснал да ни уведоми, че първата ни столица е била тук, във Варна, а не другаде… И най-после – о, провидение!!! В текста на чешмата, Васиий Лупул и будните варненски българи са вмъкнали една обикновена, но многозначителна в случая дума – преславна! Да, забелязахте ли я читатели мои? Ако и вие като мен не сте я забелязяли от първия път, вижте я сега:

преславна Варна!

             Защо княз Василий Лупул и неговите признателни варненски домакини са записали, че Варна е преславна? Защо Омуртаг пише, че Старият му дом е преславен? Каква е била тази мания? Тогавашните наши българи на всеки обект ли са лепвали с лека ръка определението преславен? Много ми се иска поне в този случай тази дума да означава, че Варна е била преславна, защото нашите канове от кан Аспарух та чак до кан Крум и кан Омуртаг, са управлявали поне 130 години държавата ни от Престолна и Преславна Варна!

            Не ни ли води към същата мисъл и руският запис: Князь (Святослав) сел на место болгарских царей и стал управлять новой своей державой”?...

            Имаме пълното основание и задължение да се запитаме дали има логика българските „царе” да са се спотайвали чак из блатата на дунавската делта в търсения там далечен и имагинерен Малък Преславец и от него да са ръководели държавата и най- важното – отбраната са източните проходи на Хемус? Та те са били смели и умни и отговорни племенни и държавни мъже, а не страхливци и мижитурки, които всеки момент да избягат отвъд Дунава, за да спасят своите кожи. Няма друга логика за местонахождението на малък Преславец! Тук, и само тук, при Преславна Варна като в център на паяжина се събират всички писмени, картни, стратегически, търговски  и логически документи, съображения и заключения. Те могат да бъдат много разширени и много по-добре изложени от хората, които имат научни знания по тези въпроси. Моите аматьорски възможности свършват до тук.

            Само като си помисли човек колко много българи, турци, евреи, гърци, гагаузи и др. са пили цели векове вода от Кара Богдан чешме и, ако са можели да четат, са сричали думата преславна! Да. Всички тези хора са знаели, че Преславна Варна е била голяма работа, била е Дом на българските канове. Това трябва да запишем в поредицата от доказателства за първата ни столица.

            Всичко споменато до тук не потвърждава ли за сетен път тезата, че на 4 – 5 – 6 километра от тогавашния морски бряг и западно от Одесос наистина се е намирало едно забулено от вековен мрак българско чудо. Ще допуснем ли и една минимална грешка, ако му „припишем” следните имена и определения:

   Бивш римски военен лагер встрани от Одесос? Главна квартира на войските в Скития и Тракия край Одесос? Резиденция на „стратегската власт”? Лимо? Административен център на провинция Втора Мизия през VI в.? Кастел? Теодориада? Барнас-Варнас-Варна? Тъй наречената Варна, близо до Одесос? Плюскова? Историческа Варна на четири римски мили от морския бряг? Първа Варна? Голямо българско селище, охранявано от т. нар. Аспарухов вал? Голямо българско селище близо до морето и недалеч от блато и голямо езеро? Първи средищен или главен център на България? Аспарухова столица на България? Българо-славянска агломерация Варна? Средец на България? Аул на кан Крум? Начало и фундаментален разклон на два пътя: за Велики Преслав-Μεγλης Πρεσθλβας и за устието на Дунав? Стар дом на Омуртаг? Барасклафис, който се намира „източно” от Силистра на четири дни път с кон? Преславец? Преслива? Малый Переяславец – город где Князь Святослав сел на место болгарских царей и стал управлять новой своей державой? Переяславец? Малък Преславец? Μικρ Πρεσθλάβα? Преславица Варна? Преславна Варна? Важен граничен контролно-пропускателен и митнически пункт? Град на оживена международна търговия? Град с десетина славянски и български селища и с толкова гробища, от които засега са разкрити едва 3-4? Михелич? Преславна Варна – мястото на героичната смърт на Владислав Варненчик? Преславна Варна (а не Одесос!), дала своето име на загиналия Владислав Варненчик? Кадъкьой? Теке? Преславна Варна отдала своята питейна вода към „Татар капусу” за нуждите на Нова Варна? Забравена от историята и изтрита от българската народна памет Първа столица на България? Издирвана и ненамерена досега? Българска Първопрестолна или Преславна Варна?... Издирван потънал в небитието град Малък Преславец?...

            Като вземем в предвид, че П. Георгиев обосновано твърди, че Варна (Βάρνας, Βάρεις, Barnas) е най-често споменавания от византийските автори ойконим от територията на българската държава през VІІ – VІІІ в., не ни остава нищо друго освен да заявим още веднъж, и то не под сурдинка, а на висок глас, че търсената Първа българска столица е била разположена в разглежданото от нас място, което се намира в Западна промишлена зона на сегашна Варна.

            Тук ще вмъкна още едно полупредположение и полудоказателство. Възможно е неговото проследяване от хора, на които това им е работата. В книгата си „Стара Варна”, 1992, П. Стоянов описва на стр. 55 и 56 как през 1888 год. общинските власти преименували улица „Санкт Петербург” с новото име „Голяма Преславска”. Няма да се впускам в излишни описания къде и каква част от нея е останала до наши дни. По него време тя е била най-важната, най-главната улица на Варна. На този етап може да се изразят две мнения или обяснения за мотивите при избора на това име. А те са следните:

                Първото и най-логично: 1888 год. Десет години от Освобождението на България. Най-главната улица на Варна е получила правилно и заслужено името на Велики (Голям) Преслав – златната столица на Голяма и мощна България.

           Второто и хипотетично: 1888 год. Десет години от Освобождението на България. В съзнанието на малцината знатни варненски общински съветници-българи е останало някакво плахо предание от дедите им, че Варна е била Преславна; че тази улица отиваща на север е част от Големия, от Преславния път; че долния път от пристанището покрай езерото (извън крепостта) също носел името Преславен, но той бил малък, а този бил Големия път на Преславна Варна… Тези варненци още са пиели вода от чучура на „Богдан чушме” и още са четели от нейния надпис, че Варна е била Преславна! А те много добре са знаели какво значи Преславна!

            Ако към горното добавим и това, че кан Омуртаг нарича стария си дом Преславен и че на плочата на „Богдан чушме” още през 1646 год. е записано, че Варна е Преславна, можем да се замислим още по-сериозно по въпроса за първостоличната роля на Преславна Варна.

            Може да има много нови спорове, може и трябва да се изнесат много нови доказателства и доводи „за” и „против” съществуването и ролята на Преславна Варна, но това няма да бъде за лошо, а ще спомогне да спрем да пълним главите на новите български поколения до 25 годишна възраст, че Плиска е първата българска столица.

            Все пак, аз си давам сметка, че съм един аматьор в тази много сложна тема и наука. Ще ми се да изляза прав, но знам, че вероятността за това е едно на хиляда. Само едни успешни разкопки за намиране на евентуалния водопровод, намиране на основите на кастела на Преславна Варна и откриването на Могилата-гробница описана в каменното „писмо” на Омуртаг могат да докажат правотата на очакванията ми.

            - Следва -




Гласувай:
1
0



1. devnenetz - Уважаеми колеги от Blog. bg, Ува...
13.09.2012 16:26
Уважаеми колеги от Blog.bg,
Уважаеми нерегистрирани ползватели на Blog.bg,

От три години се трудя за откриването на местонахождението на Първата столица на Аспарухова България. Извървях сложен път, разработих няколко варианта. Този е последния. Вярвам в неговата истинност. С изключение на ст. н. с. д-р П. Георгиев, нямам добри контакти с учени от българската историческа и археологическа науки, тъй като професията ми е далеч от тях. Считам, че ще бъде полезно за нашето българско дело с тази ми разработка да се запознаят и хора от науката, и блогъри, и нерегистрирани читатели. Особено важно е тя да стигне до патриотичните организации и форуми. В това отношение ми е нужна Вашата помощ.
Убеден съм, че публикувайки нови неизвестни факти около „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” и Малък Преславец, ние се изправяме пред прага на коренна промяна в писаната българска история за периода 680 – 820 год. Ако прочетете тази последна поредица от моите публикации от начало до край, се надявам да Ви убедя в това.
Ако някой от Вас пожелае да му изпратя разработката си по електронната поща, моля да ми се обади на адрес: devnenetz@gmail.com.


цитирай

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790349
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829