Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2012 04:48 - II част, т. 2-б: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) - ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 2532 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 13.09.2012 05:20


image 

Фиг. 1

Руини от кастела – център на Преславна Варна (Плюскова, Малък Преславец, Михелич).

http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/46-43.jpg

 

 

image 

Фиг. 2

Местонахождение на Кастел Преславна Варна (Плюскова, Михелич, Малък Преславец). Столица на България от 680 до 820 год. Западна промишлена зона на гр. Варна. 1 – Център на Кастела на Преславна Варна, 2 –Овален Кастел със заградена площ от 60 дка, 3 – ЗСК „Девня” АД – клон Варна, 4 –Фабрика „Ариес Косметикс”, 5Река Кадъкьой, 6 - Кръстовище на булевардите „Вл. Варненчик” и „Република”. 

 

         Кастелът е имал овална форма и гледан отстрани приличал на кораб сред морето от селища край него. Заградената му площ e съизмерима с площта на вътрешната крепост на Одесос и определена окомерно е била около 60 дка. Намирал се е в сегашната западна промишлена зона на Варна при споменатите вече две фирми – ЗСК „Девня” АД – клон Варна и Фабрика „Ариес Косметикс”. 

         Нужно е много добри картографи и геодезисти да проверят по оригиналната, а не като мен по взетата чрез интернет карта, дали при оскъдната предварителна информация съм се ориентирал правилно за точното място на кастела, а специалисти-археолози да извършат предварително проучване на уточнения район. Струва ми се, че в този район навремето са се намирали само един или два такива обекта и те са били сърцето на групата български и славянски селища, които общо с овалния кастел са носели първото име Варна-Плюскова и са играели важната роля на столица на създаващата се наша държава през времето от 680 до към 820 година.

 

image 

Фиг. 3

Топографска карта на района, в който е било разположено ядрото на Преславна Варна.

По средата, от север към юг река Кадъкьой.

 

       „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” се споменава като важно селище, което е играело първостепенна роля в политическия живот на България през VІІІ в. Дим. Ил. Димитров е потърсил възможности за неговата локализация или на северния бряг на езерото, или в северозападната част на съвременна Варна, където е констатирана най-значимата ранносредновековна агломерация от селища, езически и християнски некрополи и манастир. Оказва се обаче, че става въпрос за кастел с укрепен дворец недалеч от западните окрайнини на Одесос.

         Трябва да се обърне голямо внимание на това, че под сегашните постройки, улици, промишлени дворове, паркове и изоставени до безобразие празни територии в западната и северозападната части на днешна Варна вероятно са скрити и други некрополи, които биха очертали още по-пълно първостоличната история на Преславна Варна. Д. Димитров и П. Георгиев акцентират върху установената навремето практика на създаване на езически и християнски некрополи южно от селищата за живеене. Прави впечатление, че на днешната карта на Варна има голям празен терен, който носи името „Ялови ниви”, а недалеч от тях, в южна посока, при изграждането на пивоварния завод са разкрити множество гробове. Ето защо е основателно е да се запитаме защо тези ниви са били наречени така? Дали върху тях не е имало големи селища?

         Особено внимание заслужава изказаната от П. Георгиев мисъл, че от момента на преместването на столицата в Плиска определено се забелязва прекъсване на българските езически погребения в района на Преславна Варна. А в това има голяма и желязна логика, защото ръководното и командно българско ядро е отишло в новата столица Плиска, за да управлява държавата от нея.

         За да не преразказвам и опорочавам изложението на П. Георгиев по този въпрос, ще си позволя отново да цитирам част от негово изложение:

 

      Източният район (става дума за източната част на Варненско-Девненската зона) Той е документиран от Д. Ил. Димитров на северозапад от Одесос, т. е. също встрани от античния град и от езерото (Димитров 1982, 63 и сл.) (обр. 4). Тук на една значителна площ са констатирани пет или шест отделни поселения с жилища-полуземлянки (обр. 4/11-13, 16), езически двуобредни и няколко големи християнски некрополи, между които и големият (783 гроба) в кв. “Трошево” (обр. 4/14, 15, 17) (Материали 1997, 171-174). Картината е донякъде сходна с тази край Марцианопол. Хронологическият обхват на живота е в границите VІІІХ в. Особен интерес предизвикват някои данни за жилищата-полуземлянки от първия етап на съществуване на селището в кв. “Георги Петлешев”. В някои от тях вместо обичайната печка в единия от ъглите, е констатирана печка от камъни, разположена в средата, което се счита за преживелица от номадския бит на техните обитатели. В ранносредновековната агломерация при Одесос се наблюдава също ясна зависимост в разположението между селища и некрополи. Последните остават от юг от селищата.

         Важна особеност на непълно проучените некрополи е относително по-големият дял на трупоизгарянията в сравнение с трупополаганията по езически. Във Варна-1 (при Завода за манометри), който според Димитров е броял не повече от 8085 гроба, от които проучените са 55 – 40 (=2/3) са трупоизгаряния и само 15 са трупополагания. Проучените неголям брой гробове от Варна-3 (Пивоварен завод) са само от трупоизгаряния.  Трупоизгаряния са фиксирани и върху няколко гроба с погребения по християнски във Варна-2 (Трошево) (Кузев 1980, 259-261; Меламед 1995, 37-38). Преобладаването на трупоизгарянията показва картина, качествено различна от установеното в девненските некрополи съотношение и несъмнено говори за по-различен етнически облик на населението от агломерацията край Одесос (Даскалов 1999, 150 и сл.). Там е преобладавало  население, което трупоизгаря.  И тъй като селищата и некрополите датират най-вероятно след средата на VІІІ в., не е изключено новото съотношение между  “изгаряния” и “полагания” да се дължи на оттегляне на население, което трупополага, към новия държавен център в Абобското поле. Според наличните данни той започва да се формира едва към средата и втората половина на VІІІ в. (Георгиев 2003c, 175-182). В Девненската низина и най-вече край Одесос след края на VІІІ в. изглежда остава население, което предимно трупоизгаря или поддържа ранни форми на християнския погребален обряд, който впрочем остава все още неизучен. Заедно с това трябва да се посочи и относително по-големият брой на християнските гробове в сравнение с разкритите езически. Последният факт, макар и напълно условен, поради значително по-слабото проучване на некрополите Варна-1 и 3, е в синхрон с датировките на откритата край Одесос ранносредновековна керамика. Тя може да се отнесе по-скоро към ІХХ, отколкото към VІІІІХ в. В съгласие с тази обща картина е и присъствието в северните окрайнини на агломерацията на голям манастир (м. “Теке Караач”) (обр. 4/13), чието начало следва да се търси може би още преди втората половина на ІХ в., но който продължава да функционира и след това, запазвайки своите специфични характеристики, които го отличават от класическите “старобългарски” манастири (наблюдения на автора по непубликувани проучвания на К. Попконстантинов, В. Плетньов и Р. Костова) (вж. напоследък: Попконстантинов, Костова, Плетньов 2005, 107 и сл.).  Общата констатация за началото на селищната агломерация северозападно от Одесос е, че тя следва да се отнася към и след края на VІІІ в., като голямата концентрация на постоянно живеещо население тук е през втората половина на ІХ и Х век. Данните за некрополите на агломерацията край Одесос сочат, че преобладаващото там население е използвало отначало за погребален обряд трупоизгарянето и това навежда на мисълта, че по произход те са били предимно севери и славяни.

 

         Тук му е мястото да отбележа, че при сериозните катаклизми и неразбории в българската държавност около 769 год. и особено след коварното убийство на водача на славяните-севери княз Славун, се е стигнало до масово оттичане” на същите на север. По руски публикации те се установили в старите си „леговища” в района на сегашната Черниговска област.     

        

         Българите отдавна са си били харесали и са се стремели към тази Първа Варна, която е свързвала и най-важното – контролирала пътищата от и за Преслав и Шумен през Девня, както и пътищата за Добрич и за Одесос. Тя е била разположена на много важно и стратегическо място. Не случайно навремето именно тук се е намирал солидно укрепен римски военен лагер, северозападно бойно охранение на Одесос и пътна станция. Българите са заселили и възстановили този стратегически и мощен военен лагер, за да могат с бойните си сили и възможности да се справят с евентуалните морски десанти на Византия и да контролират подстъпите към залива на Одесос. Защо смятам, че не бива да търсим този бивш римски военен лагер заврян чак долу в самия Одесос, или залепен при самото Варненско езеро? Та кой военен стратег с такова решение ще ограничи на 50 % възможностите си да разгръща своите сили за успешна, организирана, ешалонирана отбрана или контраатака срещу масов морски византийски десант? Или пък за успешно им прегрупиране и изтегляне (както и при крайна необходимост на населението) в безопасно направление? Мирновременното струпване на военните сили на самия бряг на морето или езерото би било пагубно при внезапен мощен противников морски десант. Съвсем друго би било положението, когато войската и народът лагеруват на определено разстояние от морския бряг, когато на владиславовските и други височини има наблюдателни постове и резерви бойни сили. Неслучайно на  височините над Владиславово беше разположено ракетно поделение на БНА, което от високото контролираше голяма част от Черно море.

 

         Известно е, че при размириците около 765 год. капканът или кавханът (началникът на българската войска и заместник на българския кан) e избягал от военния лагер при Плиска и се е укрил в Преславна Варна. Той планирал да избяга в Константинопол, но бил убит от свои подчинени. Някои автори тълкуват този случай, като посочват, че той е бил убит от тукашните славяни, които били верни не на него, а на кана. Нещо повече – записано е, че убийството му са извършили неговите подчинени слуги – т. е. славяни, които според византийците не са били равноправни, а подчинени до степен на слугинаж на българите. Редица съвременни автори ползват този истински случай като доказателство, че тогавашна Варна е нещо съвсем отделно от Одесос. Мисля, че набрахме достатъчно доказателства и повече по „отделността” на Одесос не би трябвало да се спори.

         По руски публикации: „Следующий год отдал в руки Святослава Переяславец, Доростол и восемьдесят других городов-крепостей. Фактически все городки по Дунаю были в руках киевлян. Князь сел на место болгарских царей и стал управлять новой своей державой”.  (Князь „сел” не къде да е, а на мястото на българските царе… А някога те са си имали столичен град, който не е бил запилян между дунавските ръкави… Този град бил Първата столица на България и се казвал Преславна Варна-Плюскова-Малък Преславец…)                                                                                                                                                                                                                                                                                     

            В 1388 год. Али паша превзел Шумен, Станата /Нови пазар/, Провадия и обсадил Варна. Градът упорито се отбранявал и Али паша се оттеглил. След три години Али паша повторил щурма и Варна била превзета. Победата на турците при Варна била последвана от обезбългаряване на североизточните части на страната и най-вече – района на бившата първа българска столица Преславна Варна.

 

 

image 

Фиг. 4

The Maps of Heinrich Kiepert. Balkan Peninsula / 1853.

            Deunos S. общо название на езерата. Cholmeler Повеляново. На картата се появява мистериозният населен пункт Kцjьk (Куюджук, вероятно северната част от Белослав). Село Ментеше – днес вилна зона между кв. „Вл. Варненчик” и гр. Аксаково. Аксаково по това време го е нямало. Пътят Девня-Повеляново-Куюджук-Аладън-Инджекьой минава през Кадъкьой-Първа Варна.

            В Уикипедия, в статията за с. Изгрев (бивше Гюн-Доуду/Слънцето изгря) има интересен запис за проведеното под една вековна круша в с. Николаевка (Хадърджа) събрание за самостойна българска църква. В пртокола се цитира и интересното от тази карта с. Куюджук:

„Днес, 21 май 1860 г., ние, долуподписаните първенци и старейшини от селата Девня, Козлуджа (Суворово), Хасърджик (Щипско), Караач, Юшенлий (Ботево), Кумулджа (Крумово), Суджаскьой (Водица), Гевреклер (Калиманци), Гюн-Доуду, Чътма (Левски) и Куюджук, събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи, от днес нататък се отказваме от гръцката патриаршия и нейните изповедни владици и занапред нашите свещеници ще споменават в божествената служба името на българския свещеноначалник Макариополского Господина Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като венчаване, вула и други, ще се издават в негово име. За всичко гореказано се подписваме.” Следват подписите на представители на дванадесетте села, включително подписът и на Атанас Чорбаджи*, като представител на с. Хадърджа.” (* Атанас Чорбаджи – изявен борец за самостойна българска църква, баща на майката на Петър Дънов).       

 

 - Следва -




Гласувай:
0
0



1. devnenetz - Уважаеми колеги от Blog. bg, Ува...
13.09.2012 05:55
Уважаеми колеги от Blog.bg,
Уважаеми нерегистрирани ползватели на Blog.bg,

От три години се трудя за откриването на местонахождението на Първата столица на Аспарухова България. Извървях сложен път, разработих няколко варианта. Този е последния. Вярвам в неговата истинност. С изключение на ст. н. с. д-р П. Георгиев, нямам добри контакти с учени от българската историческа и археологическа науки, тъй като професията ми е далеч от тях. Считам, че ще бъде полезно за нашето българско дело с тази ми разработка да се запознаят и хора от науката, и блогъри, и нерегистрирани читатели. Особено важно е тя да стигне до патриотичните организации и форуми. В това отношение ми е нужна Вашата помощ.
Убеден съм, че публикувайки нови неизвестни факти около „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” и Малък Преславец, ние се изправяме пред прага на коренна промяна в писаната българска история за периода 680 – 820 год. Ако прочетете тази последна поредица от моите публикации от начало до край, се надявам да Ви убедя в това.
Ако някой от Вас пожелае да му изпратя разработката си по електронната поща, моля да ми се обади на адрес: devnenetz@gmail.com.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 789703
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829